Уникалната Ели Маринова: Трябва да се живее със страст този живот!
" Трябва да се живее със пристрастеност този живот! ", съобщи за Varna24.bg Ели Маринова. Момиче с доста специалности, упражнявани по едно и също време. За всеки близнак от зодията – по една. Журналист, работи интензивно в разнообразни медии в интервала 1998 година 2020 година През миналото време рисува и търси разнообразни благоприятни условия в изразяването по образен метод. Магистър по история, пианист, фотограф, стенописец и графичен дизайнер. Родена във Варна през предишния век. Предпочита времето, прекарано измежду природата, вместо зад бюро пред екран. Наскоро Ели откри първата си независима галерия във Варна, която може да бъде забелязана във ФКЦ до края на декември.
- Скъпа Ели, Господ ти е дал букет от качества, кое от тях е най-ценно за теб и ти оказва помощ да бъдеш сполучлива?
- За първи път си дадох сметка какъв брой многолико създание съм сега, в който приятелки на щерка ми ме попитаха какво работя. А в този момент де?! И тъй като не ме оставиха на мира, до момента в който не обясня, се наложи да стартира да изброявам. Тогава се замислих, че целият този букет, за който питаш в действителност е моята палитра на живота. С доста боички. Днес потапям от тази, на следващия ден от онази. Обединяващото е пристрастеността към всички. Аз не си разреших през всички години от живота си до момента да се занимавам с нещо, което не ми дава същинска обич и не идва с отдаденост до дъно. Трябва да се живее със пристрастеност този живот. Страст в връзките с околните, пристрастеност в работата, пристрастеност във всичко. Може да продаваш дини на пазара, само че го прави единствено в случай че ти носи задоволство! Само със пристрастеност мога да обобщя под един знаменател радиоводенето, публицистиката, писането, рисуването, фотографията, пианото и китарата, стенописите и графичния дизайн.
- Рисуваш, пишеш, снимаш, само че най-ценната ти линия е огромното човешко сърце, което носиш – пречи или оказва помощ това?
- Колкото повече обич даваш, толкоз повече разширяваш съзнанието и сърцето си. Няма метод това да пречи. Няма лимит, оттатък който да наситиш сърцето си с обич. Тази, вселенската. Любов към всичко – хора, природа, животни, изкуство, хубост. Или идваш подобен на света, или не. Зависи по какъв начин си учтив, какво е било детството ти, какво са ти дали като образец родителите, каква е средата ти, до каква степен искаш да се развиваш и надграждаш. Ние сме обществени животни, свързани сме. Не може да обградиш себе си в непристъпна кула от лукс и благополучие, а у съседа да гори чергата му, приятелят ти да няма какво да яде, а майка ти да живее сама като куче в близкото градче. Не става. Тогава твоето обилие няма да ти носи благополучие. Ще ти дава краткотрайно лъжливо чувство за ѝмане. Но имането не е благополучие. С даването идва щастието. Простичко е.
- Наскоро ти откри първата си независима галерия във ФКЦ, по какъв начин мина самото разкриване? Как се раждат сюжетите за твоите картини? Преживявания, нещо забелязано, нещо сънувано или нещо мечтано са те?
- Не е първа изложбата, която е експонирана сега във ФКЦ. Рисувам от над 20 години и съм правила изложения у нас и в чужбина. Факт е обаче, че в моята родна Варна това е първата галерия, форматирана като такава – с гала, разкриване и разпоредбите на всяка уважаваща себе си галерия. Мина като театър. Водещият Кирил Аспарухов сервира с присъщата си лекост една непринудена пиеса във тип на разговор и игра. Валеше дъжд, бе студено, улучихме пандемичното бясно време в края на 2021, в което не всеки има зелен документ, само че фоайето на Фестивалния комплекс бе цялостно с другари, познати и непознати ценители на моето непретенциозно изкуство. Е, прелестно е!
- Дълги години си работила като публицист, кои са уроците на специалността?
- 23 години. До предходната 2020. Обичам тази специалност. Минах през вариациите ѝ като радиоводещ, редактор и пишещ публицист. В малкия екран пожелах да съм единствено рамо. Не одобрявам самопоказването. Затова избягвах екрана. Не е моето нещо. Затова пък Варна познава гласа ми от невидимия и забележим ефир. Журналистиката е мъдра специалност. Свободна. Трябва да е свободна. Познавам я от кухнята ѝ от 1998 година Знам какъв брой чиста бе тогава. В днешния вариант е по-различна. Затова се отдръпвам към този момент. И тъй като в родния ми град все още няма нито едно частно радио, телевизия и вестник.
- Наскоро ти съумя да зарадваш дребните пациенти в онкоотделението на УМБАЛ " Св. Марина “ с прелестни анимационни облици, какво беше възприятието, до момента в който рисува точно там?
- Много не ми се приказва по тази причина. Знаеш ли за какво? Считам, че когато човек стори положително, той би трябвало да замълчи. Ако види положително, сторено от другиго, дано каже, дано разгласи – да се чуе, да се види, да се множи. Но стореното персонално положително е редно да стане тихомълком. И въпреки всичко. Рисувах и отново ще рисувам в идните дни. Оказа се, че моите рисунки са имали чудодеен резултат върху настроението на дечицата в отделението. Помолиха ме да порисувам още и ще го сторя безплатно, от сърце и с обич. Това поделение не е първото място за деца, на което рисувам. Считам, че човек би трябвало да сее доброта и светлина от ръцете, сърцето и душата си. Затова сме тук.
- Имаш две прелестни деца, кои са най-важните неща в живота, на които държиш да ги научиш?
- На Джаки Кенеди е репликата, че в случай че не възпиташ добре децата си, в общи линии няма значение какво друго си правил в този живот. Права е била. Децата идват чисти и човечни. Ако не им пречим да са положителни и с отворени сетива, те ще следват задачата си на тази земя. Едното ми дете към този момент демонстрира покълналите семена на човещината, с която съм го закърмила. Другото в този момент се учи. Емпатия, добрина, съпричастие, интуитивност, мощна връзка със земята, обич към животните и умения да разпознават вътрешния си глас във време, в което нищо дочуто по малкия екран не ти е обезпечената истината. Истината е, че децата вършат това, което виждат от родителите си, а не това, което им споделяме, че е редно да вършат. Не може да чуят урока ти. Важно е да се научат навреме да споделят " Не! ". Това е един от най-големите уроци. Повтарям им го. Важно е да разпознаят какво им се прави със пристрастеност и един път разкрили го, да вървят по пътя към него. Всички имаме познания в клетките си и в случай че умеем да разчитаме вътрешния си глас и запазим естетика, няма нещо, което може да ни извади от равновесието на живота.
- Скъпа Ели, Господ ти е дал букет от качества, кое от тях е най-ценно за теб и ти оказва помощ да бъдеш сполучлива?
- За първи път си дадох сметка какъв брой многолико създание съм сега, в който приятелки на щерка ми ме попитаха какво работя. А в този момент де?! И тъй като не ме оставиха на мира, до момента в който не обясня, се наложи да стартира да изброявам. Тогава се замислих, че целият този букет, за който питаш в действителност е моята палитра на живота. С доста боички. Днес потапям от тази, на следващия ден от онази. Обединяващото е пристрастеността към всички. Аз не си разреших през всички години от живота си до момента да се занимавам с нещо, което не ми дава същинска обич и не идва с отдаденост до дъно. Трябва да се живее със пристрастеност този живот. Страст в връзките с околните, пристрастеност в работата, пристрастеност във всичко. Може да продаваш дини на пазара, само че го прави единствено в случай че ти носи задоволство! Само със пристрастеност мога да обобщя под един знаменател радиоводенето, публицистиката, писането, рисуването, фотографията, пианото и китарата, стенописите и графичния дизайн.
- Рисуваш, пишеш, снимаш, само че най-ценната ти линия е огромното човешко сърце, което носиш – пречи или оказва помощ това?
- Колкото повече обич даваш, толкоз повече разширяваш съзнанието и сърцето си. Няма метод това да пречи. Няма лимит, оттатък който да наситиш сърцето си с обич. Тази, вселенската. Любов към всичко – хора, природа, животни, изкуство, хубост. Или идваш подобен на света, или не. Зависи по какъв начин си учтив, какво е било детството ти, какво са ти дали като образец родителите, каква е средата ти, до каква степен искаш да се развиваш и надграждаш. Ние сме обществени животни, свързани сме. Не може да обградиш себе си в непристъпна кула от лукс и благополучие, а у съседа да гори чергата му, приятелят ти да няма какво да яде, а майка ти да живее сама като куче в близкото градче. Не става. Тогава твоето обилие няма да ти носи благополучие. Ще ти дава краткотрайно лъжливо чувство за ѝмане. Но имането не е благополучие. С даването идва щастието. Простичко е.
- Наскоро ти откри първата си независима галерия във ФКЦ, по какъв начин мина самото разкриване? Как се раждат сюжетите за твоите картини? Преживявания, нещо забелязано, нещо сънувано или нещо мечтано са те?
- Не е първа изложбата, която е експонирана сега във ФКЦ. Рисувам от над 20 години и съм правила изложения у нас и в чужбина. Факт е обаче, че в моята родна Варна това е първата галерия, форматирана като такава – с гала, разкриване и разпоредбите на всяка уважаваща себе си галерия. Мина като театър. Водещият Кирил Аспарухов сервира с присъщата си лекост една непринудена пиеса във тип на разговор и игра. Валеше дъжд, бе студено, улучихме пандемичното бясно време в края на 2021, в което не всеки има зелен документ, само че фоайето на Фестивалния комплекс бе цялостно с другари, познати и непознати ценители на моето непретенциозно изкуство. Е, прелестно е!
- Дълги години си работила като публицист, кои са уроците на специалността?
- 23 години. До предходната 2020. Обичам тази специалност. Минах през вариациите ѝ като радиоводещ, редактор и пишещ публицист. В малкия екран пожелах да съм единствено рамо. Не одобрявам самопоказването. Затова избягвах екрана. Не е моето нещо. Затова пък Варна познава гласа ми от невидимия и забележим ефир. Журналистиката е мъдра специалност. Свободна. Трябва да е свободна. Познавам я от кухнята ѝ от 1998 година Знам какъв брой чиста бе тогава. В днешния вариант е по-различна. Затова се отдръпвам към този момент. И тъй като в родния ми град все още няма нито едно частно радио, телевизия и вестник.
- Наскоро ти съумя да зарадваш дребните пациенти в онкоотделението на УМБАЛ " Св. Марина “ с прелестни анимационни облици, какво беше възприятието, до момента в който рисува точно там?
- Много не ми се приказва по тази причина. Знаеш ли за какво? Считам, че когато човек стори положително, той би трябвало да замълчи. Ако види положително, сторено от другиго, дано каже, дано разгласи – да се чуе, да се види, да се множи. Но стореното персонално положително е редно да стане тихомълком. И въпреки всичко. Рисувах и отново ще рисувам в идните дни. Оказа се, че моите рисунки са имали чудодеен резултат върху настроението на дечицата в отделението. Помолиха ме да порисувам още и ще го сторя безплатно, от сърце и с обич. Това поделение не е първото място за деца, на което рисувам. Считам, че човек би трябвало да сее доброта и светлина от ръцете, сърцето и душата си. Затова сме тук.
- Имаш две прелестни деца, кои са най-важните неща в живота, на които държиш да ги научиш?
- На Джаки Кенеди е репликата, че в случай че не възпиташ добре децата си, в общи линии няма значение какво друго си правил в този живот. Права е била. Децата идват чисти и човечни. Ако не им пречим да са положителни и с отворени сетива, те ще следват задачата си на тази земя. Едното ми дете към този момент демонстрира покълналите семена на човещината, с която съм го закърмила. Другото в този момент се учи. Емпатия, добрина, съпричастие, интуитивност, мощна връзка със земята, обич към животните и умения да разпознават вътрешния си глас във време, в което нищо дочуто по малкия екран не ти е обезпечената истината. Истината е, че децата вършат това, което виждат от родителите си, а не това, което им споделяме, че е редно да вършат. Не може да чуят урока ти. Важно е да се научат навреме да споделят " Не! ". Това е един от най-големите уроци. Повтарям им го. Важно е да разпознаят какво им се прави със пристрастеност и един път разкрили го, да вървят по пътя към него. Всички имаме познания в клетките си и в случай че умеем да разчитаме вътрешния си глас и запазим естетика, няма нещо, което може да ни извади от равновесието на живота.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ