„Трябва да решим каква държава искаме – дали голяма държава,

„ Трябва да решим каква страна желаеме – дали огромна страна, която е шеф и разчитаме на нея, или малко държавно управление – лимитирана власт на министри и служители, повече отговорност, повече решения във всеки обособен човек и в бизнеса. Ако вземем второто, отиваме на Запад и ставаме развита страна, в която можем да си приказваме за идеологии, да редуваме всевъзможни модели в границите на стабилно развиване. Ако си приказваме къде сме геополитически, в случай че се държим като група хора, слязла краткотрайно в Запада, с цел да получава европейски фондове, а се държи като източно племе, това е извънредно “, изясни той пред БНР.

„ Христо Иванов приказва за доста по-важни от предварителни избори неща. Той е образован човек, само че слаб политически водач, по тази причина една непремерена тирада, разхвърляна, само че с значими неща, подмени акцента “, разяснява още политологът.

Той уточни, че имаме общество, вкопчено в вярата, само че съмнително към това, което е видяло: „ Имаме политически блян да се случва нещо ново, което като модел е несигурно. Няма по какъв начин да се вършат партии на всеки четири години, да вземем за пример. Христо Иванов говореше за трансформации, само че това е рискова дума, когато се приказва на всекидневен политически диалект. Разбира се, че светът постоянно се трансформира, въпросът е, че българската политическа система не е в развой на промяна “.