Трябва да признаем, че за едно нещо сме задължени на

Трябва да признаем, че за едно нещо сме задължени на Кирчо: той е като джубокс за основаване на ведро въодушевление – даже няма потребност да пускаш монета, зарежда се автоматизирано.

В множеството случаи смешките му не са изключително смислени, да не приказваме, че не са подобаващи за един министър председател. Въпреки това, Кирчо ни покорява с желанието си да се поотпусне някак хватката на тягостния ни живот – както и със смелостта си да рискува да наподобява неуместно, само че пък да ни обезпечи мъничко наслада.

Може да не бъде запомнен като министър председател, само че като снабдител на веселба сигурно ще има непокътнато място в най-прясната ни Летопис.

И, ето го в новогодишната нощ, отново е на поста си: нагласил се е да изиграе партия шах с един десетгодишен хлапак – по-късно Радев ще прочете новогодишното си слово, само че Кирчо към този момент ще го е изпреварил с шахматната си пародия.

Толкова е нагласена, че даже най-кьопавите соц пропагандатори биха се тормозили да провеждат нещо сходно.

Площада пред Народния спектакъл е запустял, там са единствено Той и едно дете, т.е. – Той, Новият Гросмайстор – и Бъдещето, единствено те. И инцидентно минаващ ефирен екип.

Постигнато е подстрекателство, каквото може да роди единствено една пияна или пък изцяло некадърна глава.

Обаче Кирчо въобще не схваща в какъв подбив са го набутали.

Той съществено играе с дребния майстор/шампион за своята възраст, като не пропуща опцията да ръси баналности за бъдещия разцвет на България – и таман, когато споделя „ България би трябвало да успее, да успеем всички дружно “ малчуганът го матира.

Това към този момент е в действителност забележителна многопластова метафора, която внушава, че екипът на Гросмайстора продължава да го дървари с идиотски хрумвания.

Сетне, след два дни, различен инцидентно минаващ ефирен екип, ще ни срещне, чак в Търново, с дребния шахматист и майка му – тя непретенциозно ще се похвали, каква чест е да играеш шах с министър председател в нагласени сценки. Синът й обаче ще ни довери, че съперникът му си е един слабак, не виждал по-напред от два хода.

Край на шахматния очерк: той ни оставя да страдаме над въпроса, има ли въобще право Кирчо да играе шах с Народа – тъй като тогава ще му е нужно да вижда не два, а двайсет хода напред – и най-после отново ще го хвърлят на кучетата.

Питаме се и друго: от кое място иде този нагон на Кирчо към неестественото, към нагласеното – и то в комбиниране със мощна увлеченост по баналностите?

Модераторите или по-скоро адаптерите на Кирчо са имали и други благоприятни условия в новогодишната нощ. Както ви е известно, адаптер е устройство, което прави съвместима връзката сред една електрическа система и съответно устройство – в нашия случай това значи да смъкват Кирчо от розовите облаци и да го закачат за действителния живот.

Една от тези благоприятни условия е била инцидентно минаващ ефирен екип да снима срещата му с първото бебе на 2022 година.

Техният разговор сигурно щеше да бъде доста прочувствен и достоверен.

Кирчо: Ние към този момент не би трябвало просто да сме в периферията на Европейския съюз, ние би трябвало да сме негов двигател…

Бебчо: Гу-гу, гу-гу – което се показва с жестомимичен превод като „ Как единствено го казахте, господин министър председател “.

Кирчо: Ние би трябвало да развиваме целия Европейски съюз…

Бебчо: Гу-гу, гу-гу – „ Как единствено го казахте, господин министър председател “.

Кирчо: България ще надгражда този Европейски съюз…

Бебчо: Хлъц-хлъц-хлъц – тъй като жестомимичната преводачка се отдръпва, това може да се преведе като „ Как успяхте да кажете такава идиотщина, господин министър председател “.

Край на диалога, разплакана здравна сестра изнася Бебчо, друга води Кирчо нанякъде.

Следва репортаж за кувьози за недоносени деца, обезпечени от „ Българската Коледа “.

А ние се питаме, в какви кувьози биха могли да се ремонтират недонаправените български политици.

Кирчо произнесе словото си за 15-годишнината от приемането ни в Европейски Съюз на фона на библиотека с прилежно подредени книги. Това бе намек, че единият кувьоз към този момент е обезпечен, нашият човек е почнал да чете.

Но и фонът от красиви и евентуално неразтваряни книги не е гаранция, че можеш елементарно да се отървеш от сакатия си език.

„ Само дружно ние можем да се гордеем, че сме европейци и още повече да се гордеем, че сме българи “ – сподели Кирчо.

Ако сме дружно, можем да се гордеем, че сме българи. Ако не сме дружно – ни е неразрешено.

А Бебчо/Бебето на годината е в правото си да се разхълца възмутено. Досега Меглена Кунева беше шампионката ни по фанфаронство – преди пет години, за 10-годишнината от евро-членството ни, тя сподели, че мечтае българите да изобретят още веднъж Европейски Съюз.

Сега Кирчо приказва, че „ България ще надгражда Европейски Съюз “.

Мечтателката Кунева закри два от блоковете на атомната ни централа – Кирчо несъмнено ще бастиса цялата централа, щом ще надгражда.

Вържете го за всеки случай.

Хвалебствията на нашите некадърници са нетърпими.

Обикновените тукашни хорица от дълго време не им обръщат внимание, само че те сигурно провокират презрението на евро-съюзниците ни – България, която не може да си върже гащите, изключително сега, ще надгражда Европа.

Станали сме словоблудстваща страна, допустимо най-лесната, която може да попадне в ръцете на всеки, безусловно на всеки – и той да се упражнява с нея.

Експертизата, опита, даже елементарната вменяемост към този момент нямат никакво значение.

Управленският опит и въобще познанието напряко са презирани – ръководител на парламентарната комисия по външна политика станала някаква дама на трийсетина години и по този мотив в София върви следния слух: питали, на какво съображение въпросната персона е предпочетена за този значим пост, а отговорът бил – „ Омъжена е за ирландец “.

Това не е възобновяване на политическото съсловие – каквато неистина се пробват да ни пробутат, тъй като тия хора и след две генерации няма да са станали политици; това е брутална инфантилизация на политиката и на властта.

После ще пристигна ред на провинциалните хитрости, на бруталното загърбване на националните потребности, а най-после и на безцеремонното самообогатяване.

Всеки може да има един ирландец на разположение.

Вече е ясно, че самият Кирчо не знае обикновени неща – да вземем за пример, че Комисията за енергийно и водно контролиране е самостоятелен орган и той няма право да сменя членовете й.

Това принуди другояче въздържания основен секретар на президента Димитър Стоянов да иронизира Кирчо във Facebook.

Само че, скоро иронията няма да прави работа – този човек просто не е на себе си, това към този момент би трябвало да се одобри като естествена даденост.

Сега пък се готви да върви до Македония – без въобще да схваща, че по този начин ще направи кефа на скопяни.

Те не мирясаха, до момента в който не скопиха многострадалния Договор за добросъседство, и в този момент, вместо да търкат цървули дотук, нашият ще им върви на крайници.

Кирчо желае да опита от всичко, да се допре до всеки чужденец, който си направи труда да го забележи, държи се като търговски пасажер, който се старае да ви пробута нещо – единствено че, в последно време се пробва да вкара България в някои рискови схеми, изцяло предстоящо, като се има поради, че в дипломацията е цялостен голтак.

И човек се пита, дали не е женен скрито за някой ирландец…

Но той даже в някаква оскъдна степен не се тормози от невъзможността да се показа като зрял политик.

Затова скопяни не се тормозят да споделят, че „ България на Кирил Петков ще вдигне блокадата “ – България на Кирил Петков?!

И тия ни считат за лесна страна – един-два евтини комплимента по адрес на Кирчо – и готово, уредени са, а него ще засилят към калната локва.

Иначе, 15-годишнината от участието ни в Европейски Съюз бе маркирана без очевидно вдъхновение, като изключим комичните изхвърляния на Кирчо за някакво мислено българско „ надграждане “.

Ние продължаваме да рием нашето си Дъно, обаче някои смешници фантазират това като извисяване на Европа.

Костюм на наш кукер от новогодишните празненства претендира за място в Рекордите на Гинес поради дължината на космите, от които е изработен. Но в Гинес от дълго време могат да се наредят тукашните политикани – поради дългите си езици.

Кеворк Кеворкян