Трябва да отчитаме, че в континенталната част на Европа и

„ Трябва да отчитаме, че в континенталната част на Европа и изключително източната, където няма морски обичаи, като се изключи Гърция и Италия, няма схващане какво е това морски десант и какъв брой комплицирано се реализира. Това не е да опиташ в този момент и в случай че не стане след един месец да опиташ отново. Ако англо-американското основно командване не са го били измислили както би трябвало, е нямало метод същата година той да се случи повторно. Това значи отсрочване с още две-три години и по тази причина те са желали да отстраняват авансово и най-малкия риск и по тази причина толкоз сили е хвърлено в обмисляне. “, споделя Камен Невенкин във връзка на изказванията, че съдружниците от Антихитлеристката коалиция са могли да открият Втория фронт още през 1943 година Днес той гостува на Васил Данов в предаването „ Видимо и невидимо: Абордаж “. Камен Невенкин от дълги години се занимава задълбочено с историята от времето на Втората международна война и събитията на Източния фронт, в Централна Европа и на Балканите. За проучванията си той черпи информация от богати международни архиви. Негови книгите могат да бъдат открити в библиотеките на Оксфорд, Кеймбридж, Йейл, Станфорд и Принстън. Неговите проучвания са представени в авторитетни издания Цитиран е в редица авторитетни издания като най-новата 15-томна публична история на ВСВ, излязла преди няколко години в Русия.

Според Камен Невенкин аргументите за безразличието на българите към годишнината от десанта на Съюзническите сили в Нормандия по времето на Втората международна война са справедливи и прочувствени. „ Обективните са, че тя дълго време беше подценявана от нашата историография, която както знаем беше направена по руски шаблон, облик и сходство, а прочувствените са, че някак си като цяло за българина Нормандия е прекомерно надалеч, не е имала директно физическо въздействие върху събитията в България, а по-скоро косвено и това е другата причина. “

Гостът напомня, че на договарянията провели се в Кайро 30 август – 6 септември 1944 г с Антихитлеристката коалиция, от българска страна участва Стойчо Мошанов, който твърди, че съгласно изискванията на примирието България ще стига единствено до Стара планина, а той като огромен патриот несъгласен с това „ избавил “ България. “Точките за помирение са били ясни от години. Второ, примирията не съдържат териториални клаузи. Това се взема решение на мирни конференции. Затова съм доста сериозно надъхан към така наречен български университетски историци, тъй като те пишат заявления по всевъзможни глупави мотиви, а не излизат да изяснят това нещо един път вечно, макар че аз считам, че те са пределно наясно с този факт. Излиза, че е доста комфортна тази теза, че някакъв Съветски съюз ни е избавил, при изискване, че те в последна сметка идват в България с цел да си приготвят база за атака към Турция, а не да ни избавят от някакви турци. Ние сме имали един неповторим късмет. Чел съм отчета на британците, който пращат на руснаците по случая и там написа: „ Българският представител дори не го прочете и ни го върна “, т.е. той не знае какво е пишело вътре. Той е бил с предварителна настройка да си направи някаква кариера, да дойдат руснаците и да се издигне на по-високо равнище, в сравнение с да кажем бил в Царство България, където в случай че не се неистина, известно време бил ръководител на Народното събрание. “
Целият диалог на Васил Данов с Камен Невенкин можете да гледате във видеото: