Българката, която обиколи пет континента с мотор
" Трябва да опиташ да сбъднеш фантазиите си. Никога няма да успееш, в случай че не направиш най-малко една крачка по пътя към тях. Няма гаранции за триумф, само че в случай че не опиташ, в никакъв случай няма да успееш. " Думите на Виолета Иванова са годни за всеки един човек на планетата без значение с какво се занимава.
Особено въздействащи са обаче на фона на достижението на самата Виолета - първата жена в света, обиколила пет континента сама на мотора си Harley-Davidson. Мечта, която е осъществена на висока цена: " Платих с една счупена китка, счупена челюст, 20 кг по-малко и месеци, надалеч от фамилията и дъщерите ми. "
Дали съжалява за тези жертви обаче? Разбира се, че не. Виолета, позната в мото средите и като, е човек, който с часове може да приказва както за мотора си Борис (да, той си има име, само че за това по-надолу) и приключенията им, по този начин и за това какъв брой е значимо всичко, което реализира, за жените-мотористки, за дамите и девойките изобщо, както и за двете й дъщери.
Макар да кара мотор едвам от 2011 година, първото й соло пътешестване е четири години по-късно и е отдадено на женска идея - предварителна защита на рака на гърдата. " За един месец изминах 10 хиляди км през 10 страни и разбрах, че обичам да пътувам сама. "
Малко по-късно Виолета основава българския клон на WIMA - най-голямата интернационална организация на жени-мотористи в света и взе участие в плана Global Women Who Ride. Докато през 2018 година не се ражда концепцията за обиколка на света на мотор.
Противоположно на това какво си показват хората за нея обаче, Виолета прекарва малко време на мотора за година - приблизително към два месеца. " През останалото време съм майка, стопанка, президент на Международната организация на жените-мотористи, пробвам се да върша дребен бизнес, а неотдавна и да пиша книги. "
Магистър по логика на психиката, тя има над 15 години кариера в региона на човешките запаси и към момента провежда мотивационни семинари за чиновници на разнообразни компании. " Обичам да сготвям, пресилвам с чистенето, боготворя кучето си Рей, върша домашно сладко и до момента в който живеех във Франция ме бяха оповестили за най-хубавия занаятчия на сладкиши в покрайнината. Не е мъчно да съчетаваш фантазиите с живота си, просто би трябвало да намериш салдото сред ежедневните отговорности и постигането на огромните цели. "
Преди броени дни стана първата жена в света, пропътувала пет континента на Harley Davidson. Какво значи това достижение за теб?
Плаках, когато пресякох границата сред Гърция и България, тъй като това беше последната граница в това епично странствуване, траяло девет месеца, само че коствало ми четири години. Успяхме - аз и Борис, макар всички компликации, трудности, съмнение, даже откровени опити да ни откажат от фантазията. Успяхме, тъй като вярвахме, че е допустимо и че всичко е въпрос на твърдоглавие.
Какво значи постигнатата фантазия за мен? Означава, че мога да реализира и идващите си фантазии. Щом съумях в това невероятно съгласно мнозина начинание, няма какво да ме спре, с изключение на гибелта. А аз съм я приела още преди пет години, когато взех решение, че ще обиколя света с мотор сама. Приех я като нещо не просто допустимо в миналото, а като нещо, което може да ми се случи през днешния ден, на следващия ден, всеки един миг.
Реших обаче, че избирам да умра, преследвайки фантазията си, в сравнение с да пребивавам в празни мечтания. Не съм се възгордяла от достижението си - знам, че е такова, само че знам и че имам още доста да изучавам, още доста да бленувам и още доста да дам от себе си на фамилията, мото общността, обществото като цяло.
Моторът ти си има име. Как се появи тази концепция и за какво тъкмо Борис?
Всички мои мотори си имат имена. Първият беше Мъри, първият ми Harley-Davidson се споделяше Хари, а Борис... Борис си е постоянно мой. Кръстих го по този начин, тъй като одобрявам името и, в случай че имах наследник, несъмнено щеше да се споделя Борис. Но аз имам две дъщери и кръстих мотора си по този начин. А другата част от историята е, че майка ми си няма внуче на нейно име и по този начин има най-малко някой, който носи буквата й - моят обичан мотор.
Как би описала единствено с по няколко думи какво е да караш в Австралия, в Азия, в Европа, в Северна Америка и в Южна Америка?
Сложна задача! Австралия - всичко се пробва да те убие, Азия - най-сериозното образование в мото умения, Европа - просвета и развлечение на пътя, Северна Америка - друга от всичко друго, Южна Америка - обич и предизвикателство за тялото и духа.
Значи ти остава Африка? Планирала ли си обиколка там и по какъв начин би се подготвила за нея?
Африка е най-предизвикателният за мотористите континент. Не съм възнамерявала още нищо съществено - направления, логистика, само че знаех, че би трябвало да съм в действителност готова за Африка, по тази причина и я оставих отвън първичния си маршрут за обиколката на света. Няма потребност от кой знае каква подготовка, само че има неща, които би трябвало да бъдат проучени. Например политическата обстановка към планувания миг на потегляне, тъй като за жалост на този континент, непрестанно има войни някъде, а това не е нещо, с което желая да се сблъсквам.
Рискувам живота си непрекъснато на пътя, само че рисковете, които поемам са премерени. Иначе ултимативният маршрут за Африка е Кайро-Кейптаун. Въпросът е дали ще е вероятен през идната година, когато вероятно ще направя това пътешестване.
Кои бяха местата от цялата ти околосветска обиколка, които те впечатлиха най-вече?
Много сложен въпрос! Иран, Индия, Австралия, може би едно от обичаните ми места - Нова Зеландия, само че също Перу, а дъхът ми напряко спираше от гледките край океана в цяла Централна Америка. Но най-много Баха в Мексико - о, там напряко хлъцвах от синьото на морето Кортес на фона на скалите и пустинята, необикновено беше! Колкото и да е необичайно, в Съединени американски щати нямах чак такива моменти, само че виж в Канада имаше няколко места, които ме впечатлиха. Но пък там карах през напълно дребна част от тази голяма страна.
Много места ме впечатлиха по света не толкоз туристически, а като гледки, които ме караха да се усмихвам или да викам от наслада в каската. Като ехидната, която пресече пътя ми или пък тичащите под носа ми хамелеони и плашещите сенки на кенгура и уалабита в Австралия. Обичам природата и я заобичах още повече, пътувайки с мотора си, тъй като, както споделя философът Робърт М. Пърсиг в обичаната " Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет ", да караш мотор е като да гледаш телевизия спрямо това да си основен воин във кино лентата. Радвам се, че мога да бъда основен воин в моя филм и в моя живот. Това е още нещо, на което изучавам децата си - ти си основния воин в твоя филм и от теб зависи, какъв ще бъде той.
Имаше ли моменти, които бяха искрено плашещи или рискови?
О, несъмнено имаше случаи, в които си споделях: Е, в този момент към този момент ще умра! Но явно не умрях. Това обаче не беше казусът, когато катастрофирах с мотора си в Индия, тогава единствено си споделих: О, падаме! А след това се разсъниха в средата на индийска автомагистрала посред Раджастан. Но имах доста случаи, в които си мислех, че няма да се оправя.
Когато трябваше да пресека река в Гватемала, а след това, когато трябваше да скоча от основния път на черното обходно трасе посред трафик от камиони и коли върху мек пясък. Но в последна сметка, постоянно изненадвах себе си с това, че успявах.
Помня и ужаса от мрака в Австралия, когато виждах сенките на черните дребни кенгура уалаби да се подреждат в шпалир край пътя и се молех мислено или на глас: " Стойте си там, за Бога, поради мен и поради вас. Не желая да убия някой от вас или аз да умра ".
Минах през наводнения в Тайланд, в Перу, през най-големите горски пожари в Австралия, вулкан изригна единствено дни откакто пресякох границата с Мексико, даже международна пандемия ме споходи. Та по тази причина приятелите ми се майтапиха: " Внимавайте, очаквайте страхотии в Централна и Северна Америка - Виолета отива там! " Но на финала от плашещите и рискови моменти остават най-сладките и скъпи мемоари.
Кое е мястото, което ти се стори най-гостоприемно за човек на мотор? Както и противоположното - непригодено за сходно странствуване?
Няма непригодно за мотор място - има неприятна подготовка и слаби умения. Иначе, на доста места в света е отлично да караш мотор. За мен огромно изобретение беше Малайзия - страна, която остана вечно в сърцето ми, най-много поради невероятните другари, които открих там. Почти на всички места по света хората ме спираха, поздравяваха, носеха ми вода, храна, канеха ме в домовете си и постоянно, постоянно бяха усмихнати и любопитни да схванат повече за мен, и за мотора ми. Така че, като цяло, светът е едно гостоприемно място за мотористите.
Говориш за твоите " ангели " по време на пътуванията си - хора, които са ти помогнали в разнообразни обстановки. Разкажи ни някои по-любопитни такива?
Този израз се роди в този момент, по време на последната част от обиколката на света в Централна и Северна Америка. Но истината е, че на всички места се усещах благословена от закрилата, помощта и любовта на инцидентни хора. Трудно ми е да изброя всички ангели в човешки облик, с които ориста и пътя ме срещнаха. Не мога да не загатна голямото положително сърце на Индия, което, както споделяха моите другари там, биеше за мен. Индийската мото общественост вечно ще остане в сърцето ми като образец за неустрашимост и невероятна грижа към безусловно чужд човек. Тези хора безусловно избавиха мен и мотора ми след злополуката ни там.
Но са толкоз доста положителните хора по света - бедната жена в Нова Зеландия, която за пръв път беше толкоз надалеч от вкъщи, когато ме срещна - цели 120 км, само че ми даде цяла шепа монети, с цел да си купя най-малко един сандвич от нея. Полицаят в Панама, който ме предизвести за неприятното положение на пътя и ме зарече да не карам по мрачно, а след това ме ревизираше дали съм добре и беше подготвен да ми донесе муниции при потребност. Веселият тексасец, който ми купи обяд и още ме следи, дали съм добре и се жалва, че няма може би да се върна в Съединени американски щати преди 2025.
Безбройните ми другари в Малайзия, които толкоз се грижиха за мен по време на трите седмици престой там, че най-после изпаднах в меланхолия, тъй като се усещах у дома, само че ми липсваше фамилията.
Канадецът, който ме изпрати на летището със сълзи в очите. Бедният негър американец, който ми даде обеца, принадлежала на умрялата му майка, с цел да пътува най-малко след гибелта по света с мен.
Мексиканецът, който кара из пустинята четири часа с мен, с цел да ме пази и да ми обезпечи гориво при потребност. Служителката в къмпинг в Мисури, която ми обезпечи безвъзмездна нощувка. Или безплатният ми престой в Перу в прелестна хасиенда, тъй като фамилията притежатели решили да ме възнаградят за смелостта да карам сама по света.
Колко вода ми е била подавана в жегите от положителни хора, какъв брой храна съм изяла, тъй като някой е решил, че желае да се погрижи за мен. Дори последната ми хазяйка в Гърция ме изпрати с думите: ти си като дете, караш ме да желая да се погрижа за теб и да те защитя от неприятния свят в близост. А светът не е неприятен, светът е прелестен и цялостен с положителни хора.
Ваня Щерева и музикалният й рестарт след " Ергенът "
Музиката още веднъж е на дневен ред
Какво следва пред Holy Moto в идващите месеци?
Толкова съм заета, че единствено три дни след приключването на обиколката на света, към този момент имам толкоз доста задължения и задания, че няма да има отмора за мен в идващия месец и половина. Но главните ми проекти са свързани с написването на идващите три книги за моите пътешествия, публикуването им и, най-много, превода на британски, тъй като на всички места хората, с които се срещах - даже сервитьорки в заведения за хранене, където хапвах сандвичи, желаеха да си поръчат книгата ми. Тя към този момент е единствено една - " С милостта на Кали ", и споделя за първата част от приключенията ми от България до Индия, когато мъжът ми и дребната ми щерка ме следваха с кола... Аз си карах мотора от самото начало и не съм употребила колата за нищо друго, с изключение на за превозването ми през Иран, където не ми позволиха да си карам мотора.
Имам грандиозни последващи проекти за мото пътувания. Първото е обвързвано с Африка, само че съм изкушена и от концепцията да стъпя с моя мотор на Антарктида, а имам и проекти за още една обиколка на света, само че с щерка ми. А също желая да науча кучето ми Рей да се вози и да го повеждам с мен на пътешествия. Изобщо цялостна съм с хрумвания за последващи завършения...
Особено въздействащи са обаче на фона на достижението на самата Виолета - първата жена в света, обиколила пет континента сама на мотора си Harley-Davidson. Мечта, която е осъществена на висока цена: " Платих с една счупена китка, счупена челюст, 20 кг по-малко и месеци, надалеч от фамилията и дъщерите ми. "
Дали съжалява за тези жертви обаче? Разбира се, че не. Виолета, позната в мото средите и като, е човек, който с часове може да приказва както за мотора си Борис (да, той си има име, само че за това по-надолу) и приключенията им, по този начин и за това какъв брой е значимо всичко, което реализира, за жените-мотористки, за дамите и девойките изобщо, както и за двете й дъщери.
Макар да кара мотор едвам от 2011 година, първото й соло пътешестване е четири години по-късно и е отдадено на женска идея - предварителна защита на рака на гърдата. " За един месец изминах 10 хиляди км през 10 страни и разбрах, че обичам да пътувам сама. "
Малко по-късно Виолета основава българския клон на WIMA - най-голямата интернационална организация на жени-мотористи в света и взе участие в плана Global Women Who Ride. Докато през 2018 година не се ражда концепцията за обиколка на света на мотор.
Противоположно на това какво си показват хората за нея обаче, Виолета прекарва малко време на мотора за година - приблизително към два месеца. " През останалото време съм майка, стопанка, президент на Международната организация на жените-мотористи, пробвам се да върша дребен бизнес, а неотдавна и да пиша книги. "
Магистър по логика на психиката, тя има над 15 години кариера в региона на човешките запаси и към момента провежда мотивационни семинари за чиновници на разнообразни компании. " Обичам да сготвям, пресилвам с чистенето, боготворя кучето си Рей, върша домашно сладко и до момента в който живеех във Франция ме бяха оповестили за най-хубавия занаятчия на сладкиши в покрайнината. Не е мъчно да съчетаваш фантазиите с живота си, просто би трябвало да намериш салдото сред ежедневните отговорности и постигането на огромните цели. "
Преди броени дни стана първата жена в света, пропътувала пет континента на Harley Davidson. Какво значи това достижение за теб?
Плаках, когато пресякох границата сред Гърция и България, тъй като това беше последната граница в това епично странствуване, траяло девет месеца, само че коствало ми четири години. Успяхме - аз и Борис, макар всички компликации, трудности, съмнение, даже откровени опити да ни откажат от фантазията. Успяхме, тъй като вярвахме, че е допустимо и че всичко е въпрос на твърдоглавие.
Какво значи постигнатата фантазия за мен? Означава, че мога да реализира и идващите си фантазии. Щом съумях в това невероятно съгласно мнозина начинание, няма какво да ме спре, с изключение на гибелта. А аз съм я приела още преди пет години, когато взех решение, че ще обиколя света с мотор сама. Приех я като нещо не просто допустимо в миналото, а като нещо, което може да ми се случи през днешния ден, на следващия ден, всеки един миг.
Реших обаче, че избирам да умра, преследвайки фантазията си, в сравнение с да пребивавам в празни мечтания. Не съм се възгордяла от достижението си - знам, че е такова, само че знам и че имам още доста да изучавам, още доста да бленувам и още доста да дам от себе си на фамилията, мото общността, обществото като цяло.
Моторът ти си има име. Как се появи тази концепция и за какво тъкмо Борис?
Всички мои мотори си имат имена. Първият беше Мъри, първият ми Harley-Davidson се споделяше Хари, а Борис... Борис си е постоянно мой. Кръстих го по този начин, тъй като одобрявам името и, в случай че имах наследник, несъмнено щеше да се споделя Борис. Но аз имам две дъщери и кръстих мотора си по този начин. А другата част от историята е, че майка ми си няма внуче на нейно име и по този начин има най-малко някой, който носи буквата й - моят обичан мотор.
Как би описала единствено с по няколко думи какво е да караш в Австралия, в Азия, в Европа, в Северна Америка и в Южна Америка?
Сложна задача! Австралия - всичко се пробва да те убие, Азия - най-сериозното образование в мото умения, Европа - просвета и развлечение на пътя, Северна Америка - друга от всичко друго, Южна Америка - обич и предизвикателство за тялото и духа.
Значи ти остава Африка? Планирала ли си обиколка там и по какъв начин би се подготвила за нея?
Африка е най-предизвикателният за мотористите континент. Не съм възнамерявала още нищо съществено - направления, логистика, само че знаех, че би трябвало да съм в действителност готова за Африка, по тази причина и я оставих отвън първичния си маршрут за обиколката на света. Няма потребност от кой знае каква подготовка, само че има неща, които би трябвало да бъдат проучени. Например политическата обстановка към планувания миг на потегляне, тъй като за жалост на този континент, непрестанно има войни някъде, а това не е нещо, с което желая да се сблъсквам.
Рискувам живота си непрекъснато на пътя, само че рисковете, които поемам са премерени. Иначе ултимативният маршрут за Африка е Кайро-Кейптаун. Въпросът е дали ще е вероятен през идната година, когато вероятно ще направя това пътешестване.
Кои бяха местата от цялата ти околосветска обиколка, които те впечатлиха най-вече?
Много сложен въпрос! Иран, Индия, Австралия, може би едно от обичаните ми места - Нова Зеландия, само че също Перу, а дъхът ми напряко спираше от гледките край океана в цяла Централна Америка. Но най-много Баха в Мексико - о, там напряко хлъцвах от синьото на морето Кортес на фона на скалите и пустинята, необикновено беше! Колкото и да е необичайно, в Съединени американски щати нямах чак такива моменти, само че виж в Канада имаше няколко места, които ме впечатлиха. Но пък там карах през напълно дребна част от тази голяма страна.
Много места ме впечатлиха по света не толкоз туристически, а като гледки, които ме караха да се усмихвам или да викам от наслада в каската. Като ехидната, която пресече пътя ми или пък тичащите под носа ми хамелеони и плашещите сенки на кенгура и уалабита в Австралия. Обичам природата и я заобичах още повече, пътувайки с мотора си, тъй като, както споделя философът Робърт М. Пърсиг в обичаната " Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет ", да караш мотор е като да гледаш телевизия спрямо това да си основен воин във кино лентата. Радвам се, че мога да бъда основен воин в моя филм и в моя живот. Това е още нещо, на което изучавам децата си - ти си основния воин в твоя филм и от теб зависи, какъв ще бъде той.
Имаше ли моменти, които бяха искрено плашещи или рискови?
О, несъмнено имаше случаи, в които си споделях: Е, в този момент към този момент ще умра! Но явно не умрях. Това обаче не беше казусът, когато катастрофирах с мотора си в Индия, тогава единствено си споделих: О, падаме! А след това се разсъниха в средата на индийска автомагистрала посред Раджастан. Но имах доста случаи, в които си мислех, че няма да се оправя.
Когато трябваше да пресека река в Гватемала, а след това, когато трябваше да скоча от основния път на черното обходно трасе посред трафик от камиони и коли върху мек пясък. Но в последна сметка, постоянно изненадвах себе си с това, че успявах.
Помня и ужаса от мрака в Австралия, когато виждах сенките на черните дребни кенгура уалаби да се подреждат в шпалир край пътя и се молех мислено или на глас: " Стойте си там, за Бога, поради мен и поради вас. Не желая да убия някой от вас или аз да умра ".
Минах през наводнения в Тайланд, в Перу, през най-големите горски пожари в Австралия, вулкан изригна единствено дни откакто пресякох границата с Мексико, даже международна пандемия ме споходи. Та по тази причина приятелите ми се майтапиха: " Внимавайте, очаквайте страхотии в Централна и Северна Америка - Виолета отива там! " Но на финала от плашещите и рискови моменти остават най-сладките и скъпи мемоари.
Кое е мястото, което ти се стори най-гостоприемно за човек на мотор? Както и противоположното - непригодено за сходно странствуване?
Няма непригодно за мотор място - има неприятна подготовка и слаби умения. Иначе, на доста места в света е отлично да караш мотор. За мен огромно изобретение беше Малайзия - страна, която остана вечно в сърцето ми, най-много поради невероятните другари, които открих там. Почти на всички места по света хората ме спираха, поздравяваха, носеха ми вода, храна, канеха ме в домовете си и постоянно, постоянно бяха усмихнати и любопитни да схванат повече за мен, и за мотора ми. Така че, като цяло, светът е едно гостоприемно място за мотористите.
Говориш за твоите " ангели " по време на пътуванията си - хора, които са ти помогнали в разнообразни обстановки. Разкажи ни някои по-любопитни такива?
Този израз се роди в този момент, по време на последната част от обиколката на света в Централна и Северна Америка. Но истината е, че на всички места се усещах благословена от закрилата, помощта и любовта на инцидентни хора. Трудно ми е да изброя всички ангели в човешки облик, с които ориста и пътя ме срещнаха. Не мога да не загатна голямото положително сърце на Индия, което, както споделяха моите другари там, биеше за мен. Индийската мото общественост вечно ще остане в сърцето ми като образец за неустрашимост и невероятна грижа към безусловно чужд човек. Тези хора безусловно избавиха мен и мотора ми след злополуката ни там.
Но са толкоз доста положителните хора по света - бедната жена в Нова Зеландия, която за пръв път беше толкоз надалеч от вкъщи, когато ме срещна - цели 120 км, само че ми даде цяла шепа монети, с цел да си купя най-малко един сандвич от нея. Полицаят в Панама, който ме предизвести за неприятното положение на пътя и ме зарече да не карам по мрачно, а след това ме ревизираше дали съм добре и беше подготвен да ми донесе муниции при потребност. Веселият тексасец, който ми купи обяд и още ме следи, дали съм добре и се жалва, че няма може би да се върна в Съединени американски щати преди 2025.
Безбройните ми другари в Малайзия, които толкоз се грижиха за мен по време на трите седмици престой там, че най-после изпаднах в меланхолия, тъй като се усещах у дома, само че ми липсваше фамилията.
Канадецът, който ме изпрати на летището със сълзи в очите. Бедният негър американец, който ми даде обеца, принадлежала на умрялата му майка, с цел да пътува най-малко след гибелта по света с мен.
Мексиканецът, който кара из пустинята четири часа с мен, с цел да ме пази и да ми обезпечи гориво при потребност. Служителката в къмпинг в Мисури, която ми обезпечи безвъзмездна нощувка. Или безплатният ми престой в Перу в прелестна хасиенда, тъй като фамилията притежатели решили да ме възнаградят за смелостта да карам сама по света.
Колко вода ми е била подавана в жегите от положителни хора, какъв брой храна съм изяла, тъй като някой е решил, че желае да се погрижи за мен. Дори последната ми хазяйка в Гърция ме изпрати с думите: ти си като дете, караш ме да желая да се погрижа за теб и да те защитя от неприятния свят в близост. А светът не е неприятен, светът е прелестен и цялостен с положителни хора.
Ваня Щерева и музикалният й рестарт след " Ергенът "
Музиката още веднъж е на дневен ред
Какво следва пред Holy Moto в идващите месеци?
Толкова съм заета, че единствено три дни след приключването на обиколката на света, към този момент имам толкоз доста задължения и задания, че няма да има отмора за мен в идващия месец и половина. Но главните ми проекти са свързани с написването на идващите три книги за моите пътешествия, публикуването им и, най-много, превода на британски, тъй като на всички места хората, с които се срещах - даже сервитьорки в заведения за хранене, където хапвах сандвичи, желаеха да си поръчат книгата ми. Тя към този момент е единствено една - " С милостта на Кали ", и споделя за първата част от приключенията ми от България до Индия, когато мъжът ми и дребната ми щерка ме следваха с кола... Аз си карах мотора от самото начало и не съм употребила колата за нищо друго, с изключение на за превозването ми през Иран, където не ми позволиха да си карам мотора.
Имам грандиозни последващи проекти за мото пътувания. Първото е обвързвано с Африка, само че съм изкушена и от концепцията да стъпя с моя мотор на Антарктида, а имам и проекти за още една обиколка на света, само че с щерка ми. А също желая да науча кучето ми Рей да се вози и да го повеждам с мен на пътешествия. Изобщо цялостна съм с хрумвания за последващи завършения...
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ