Татяна Буруджиева: Контролираният вот не надхвърля 300 хил. гласа
Трябва да има баланс, тъй като тези избори ще бъдат гледани под лупа, към този момент е ясно, че законодателството не дава отговор на критериите за демократична регулация на вота. Това съобщи в „ Тази заран “ политологът проф. Румяна Коларова по отношение на полицейските акции против търговията с избор и свадите в навечерието на изборите.
„ Положително е да има дейности против ограничение на търговията с избор, само че въпреки всичко би трябвало да сме наясно, че изборите би трябвало да се организират в конюнктура, в която няма боязън. Тук, сякаш се наслагва боязън от машините, боязън в избрани обитаеми места “, добави политологът.
Политологът Татяна Буруджиева удостовери, че има много забележки към Изборния кодекс от страна на интернационалната общественост, само че във връзка с следения в избор у нас – тя изясни, че не трябва да се прекрачват никакви граници.
„ Не би трябвало да вкарваме в подвеждане гласоподавателите – следен и платен избор, както и корупция, на никое място по света не са безусловно унищожени. Въпросът е това нещо да не въздейства върху резултатите от изборите. Когато хората гласоподават – това е най-голямата бариера против купените гласове “, сподели още специалистът.
Тя посочи, че съгласно проучвания следеният избор не надвишава 300 хиляди гласа. Затова по думите ѝ би трябвало да се управляват избрани „ гнезда “, свързани с търговията. Тя дефинира полицейските акции като позитивни, тъй като постоянно е витаело чувство, че занимаващите се с това закононарушение – имат чадър от закона.
Коларова добави, че тези общности в множеството случаи са затворени, а там средствата за насила са особени. Политологът изясни, че когато сходни групи внезапно сменят партията, за която гласоподават, това приказва за платен избор.
„ Крайните резултати не постоянно се дефинират от следения и купения избор, тъй като там има едно наддаване – нещо като пазар. Маркетизацията на купения избор е извънредно порочна, само че в някаква степен уравновесява обстановката. Основният проблем е да не се окаже, че има наблюдаващи, които да не кажат, че е имало репресии към избрани обществени групи “, съобщи Коларова.
Снимка: btvnovinite.bg
Относно социологическите настройки, Буруджиева съобщи, че дребните разлики сред партиите може да се извърнат фрапантно от хората, които вземат решение за кого да гласоподават в последния миг.
„ Това е обстановка на паритет. Може да има и систематична неточност, всички социологически организации да са сбъркали и да се окаже нещо напълно друго. Така беше с „ ИТН “ на предните избори “ – всички бяха планували, че ще са трети, само че станаха втори. Във всяко едно социологическо изследване към ¼ от хората отхвърлят да бъдат интервюирани “, уточни Коларова.
Двете бяха безапелационни, че не би трябвало да се не помнят и гласовете от чужбина, които постоянно не се включват в предварителните изследвания.
„ Положително е да има дейности против ограничение на търговията с избор, само че въпреки всичко би трябвало да сме наясно, че изборите би трябвало да се организират в конюнктура, в която няма боязън. Тук, сякаш се наслагва боязън от машините, боязън в избрани обитаеми места “, добави политологът.
Политологът Татяна Буруджиева удостовери, че има много забележки към Изборния кодекс от страна на интернационалната общественост, само че във връзка с следения в избор у нас – тя изясни, че не трябва да се прекрачват никакви граници.
„ Не би трябвало да вкарваме в подвеждане гласоподавателите – следен и платен избор, както и корупция, на никое място по света не са безусловно унищожени. Въпросът е това нещо да не въздейства върху резултатите от изборите. Когато хората гласоподават – това е най-голямата бариера против купените гласове “, сподели още специалистът.
Тя посочи, че съгласно проучвания следеният избор не надвишава 300 хиляди гласа. Затова по думите ѝ би трябвало да се управляват избрани „ гнезда “, свързани с търговията. Тя дефинира полицейските акции като позитивни, тъй като постоянно е витаело чувство, че занимаващите се с това закононарушение – имат чадър от закона.
Коларова добави, че тези общности в множеството случаи са затворени, а там средствата за насила са особени. Политологът изясни, че когато сходни групи внезапно сменят партията, за която гласоподават, това приказва за платен избор.
„ Крайните резултати не постоянно се дефинират от следения и купения избор, тъй като там има едно наддаване – нещо като пазар. Маркетизацията на купения избор е извънредно порочна, само че в някаква степен уравновесява обстановката. Основният проблем е да не се окаже, че има наблюдаващи, които да не кажат, че е имало репресии към избрани обществени групи “, съобщи Коларова.
Снимка: btvnovinite.bg
Относно социологическите настройки, Буруджиева съобщи, че дребните разлики сред партиите може да се извърнат фрапантно от хората, които вземат решение за кого да гласоподават в последния миг.
„ Това е обстановка на паритет. Може да има и систематична неточност, всички социологически организации да са сбъркали и да се окаже нещо напълно друго. Така беше с „ ИТН “ на предните избори “ – всички бяха планували, че ще са трети, само че станаха втори. Във всяко едно социологическо изследване към ¼ от хората отхвърлят да бъдат интервюирани “, уточни Коларова.
Двете бяха безапелационни, че не би трябвало да се не помнят и гласовете от чужбина, които постоянно не се включват в предварителните изследвания.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ