Проф. Александрова: Трябва да свикнем да живеем с коронавируса
Трябва да бъдем подготвени главно с слагането и актуализирането на имунизациите, със основаването на добра организация. За мен най-важното е хората да бъдат добре осведомени. Трябва да свикнем да живеем с ковид, защото той няма да си тръгне скоро и може би изобщо няма да си тръгне. Трябва да се научим да бъдем гъвкави.
Това сподели пред Bulgaria ON AIR вирусологът от Българска академия на науките проф. Радостина Александрова.
Тя напомни, че на няколко месеца се появяват нови разновидности.
„ Напълно допустимо е след BA.1, BA.2, BA.4, BA.5 да се появи вид, който е много по-различен от Омикрон. Но не значи, че би трябвало да бъде по-страшен от него. Омикрон усилва имунитета против другите разновидности на SARS-CoV-2, само че не и против самия себе си. Няма място за непотребни терзания и драма. Никой не може да каже какъв брой тежки ще бъдат идващите талази. Да седим и да мислим какъв брой страшна ще бъде зимата - няма никакъв смисъл. Напълно допустимо е тогава да се срещнем и с грип, и със SARS-CoV-2. Хората би трябвало да са подготвени да се имунизират против грип, да си слагат бустерна доза, в случай че нямат нужните дози против Коронавирус ", сподели проф. Александрова.
По думите й втора бустерна доза би била доста потребна освен за по-възрастните, само че и за хора от по-ниските възрастови групи. „ Младите също биха могли да си слагат. За обновените ваксини доста се приказва, чакаме ги. Големите компании, които са производители, споделят, че ще бъдат налични есента. В момента обаче нямаме изрично доказателство, че те ще дадат по-добра отбрана спрямо тези, които разполагаме ", добави проф. Александрова.
Тя сподели още, че това е вирус, който се променя извънредно интензивно и ще са нужни ваксини, които са ориентирани към по-консервативни сектори във вируса, тъй че да дават по-широк набор на отбрана. Според проф. Александрова към този момент има значително изявления, които демонстрират, че сходни на SARS-CoV-2 вируси, се откриват в представители на животинския свят в разнообразни точки на планетата, което значи, че има вируси, които безусловно чукат на вратата.
Тя показа, че се създават ваксини под формата на спрей и на хапчета, които са с преимущество пред инжекционните, защото се съхраняват доста по-лесно.
По отношение на откритата неочаквана загуба на слух след прекаран Коронавирус проф. Александрова съобщи, че първият подобен случай е разказан още през октомври 2020 година - 45-годишен пациент във Англия. Той е изгубил слуха на едното си ухо, по-късно с лекуване го е възстановил значително. „ Между 7 и 15% от хората, които са били с COVID-19, имат такива недоволства, като неочакваната загуба на слух може да настъпи от няколко дни до няколко месеца след диагнозата. Но това е едно от незабавните положения в медицината, защото се постанова диагностициране незабавно ", разясни тя.
Според нея неочакваната загуба на слух е от незабавните положения в медицината и лекуването би трябвало да стартира незабавно. Тя може да има връзка и с деменцията и въпросът е дали лекуването на слуха може да има резултат и във връзка с лекуването на деменцията.
В отговор на въпрос каква част от хората боледуват от COVID-19 наново, проф. Александрова сподели, че има хора, които не биха отразили тази зараза. „ Хора, които са прекарали Омикрон преди няколко месеца, не са предпазени “, сподели тя. Според нея няма една единствена мярка, която да обезпечава 100-процентова отбрана - нито имунизациите, нито маските, нито която и да е друга мярка и това е концепцията на наслагването им.
Проф. Александрова разяснява и епидемията от маймунска шарка, която СЗО разгласи за световна здравна заплаха. „ Епидемия към този момент има, тъй като има над 16 000 случая. Над 80% от тях обаче са в Европа - повече от 70 страни. Има и няколко смъртните случаи, които обаче са единствено в Африка. До през вчерашния ден това беше вирус, който беше ендемичен в избрани региони в Африка, и даже там доста рядко стигаше до индивида. За разлика от едрата шарка, която визира единствено индивида, маймунската шарка визира доста скотски типове. Засега няма данни в Европа да има подобен скотски контейнер, нито че човек може да болести животни, само че би трябвало доста да внимаваме това да не се случи “, сподели тя.
Проф. Александрова напомни, че маймунската шарка се популяризира посредством доста непосредствен контакт.
Това сподели пред Bulgaria ON AIR вирусологът от Българска академия на науките проф. Радостина Александрова.
Тя напомни, че на няколко месеца се появяват нови разновидности.
„ Напълно допустимо е след BA.1, BA.2, BA.4, BA.5 да се появи вид, който е много по-различен от Омикрон. Но не значи, че би трябвало да бъде по-страшен от него. Омикрон усилва имунитета против другите разновидности на SARS-CoV-2, само че не и против самия себе си. Няма място за непотребни терзания и драма. Никой не може да каже какъв брой тежки ще бъдат идващите талази. Да седим и да мислим какъв брой страшна ще бъде зимата - няма никакъв смисъл. Напълно допустимо е тогава да се срещнем и с грип, и със SARS-CoV-2. Хората би трябвало да са подготвени да се имунизират против грип, да си слагат бустерна доза, в случай че нямат нужните дози против Коронавирус ", сподели проф. Александрова.
По думите й втора бустерна доза би била доста потребна освен за по-възрастните, само че и за хора от по-ниските възрастови групи. „ Младите също биха могли да си слагат. За обновените ваксини доста се приказва, чакаме ги. Големите компании, които са производители, споделят, че ще бъдат налични есента. В момента обаче нямаме изрично доказателство, че те ще дадат по-добра отбрана спрямо тези, които разполагаме ", добави проф. Александрова.
Тя сподели още, че това е вирус, който се променя извънредно интензивно и ще са нужни ваксини, които са ориентирани към по-консервативни сектори във вируса, тъй че да дават по-широк набор на отбрана. Според проф. Александрова към този момент има значително изявления, които демонстрират, че сходни на SARS-CoV-2 вируси, се откриват в представители на животинския свят в разнообразни точки на планетата, което значи, че има вируси, които безусловно чукат на вратата.
Тя показа, че се създават ваксини под формата на спрей и на хапчета, които са с преимущество пред инжекционните, защото се съхраняват доста по-лесно.
По отношение на откритата неочаквана загуба на слух след прекаран Коронавирус проф. Александрова съобщи, че първият подобен случай е разказан още през октомври 2020 година - 45-годишен пациент във Англия. Той е изгубил слуха на едното си ухо, по-късно с лекуване го е възстановил значително. „ Между 7 и 15% от хората, които са били с COVID-19, имат такива недоволства, като неочакваната загуба на слух може да настъпи от няколко дни до няколко месеца след диагнозата. Но това е едно от незабавните положения в медицината, защото се постанова диагностициране незабавно ", разясни тя.
Според нея неочакваната загуба на слух е от незабавните положения в медицината и лекуването би трябвало да стартира незабавно. Тя може да има връзка и с деменцията и въпросът е дали лекуването на слуха може да има резултат и във връзка с лекуването на деменцията.
В отговор на въпрос каква част от хората боледуват от COVID-19 наново, проф. Александрова сподели, че има хора, които не биха отразили тази зараза. „ Хора, които са прекарали Омикрон преди няколко месеца, не са предпазени “, сподели тя. Според нея няма една единствена мярка, която да обезпечава 100-процентова отбрана - нито имунизациите, нито маските, нито която и да е друга мярка и това е концепцията на наслагването им.
Проф. Александрова разяснява и епидемията от маймунска шарка, която СЗО разгласи за световна здравна заплаха. „ Епидемия към този момент има, тъй като има над 16 000 случая. Над 80% от тях обаче са в Европа - повече от 70 страни. Има и няколко смъртните случаи, които обаче са единствено в Африка. До през вчерашния ден това беше вирус, който беше ендемичен в избрани региони в Африка, и даже там доста рядко стигаше до индивида. За разлика от едрата шарка, която визира единствено индивида, маймунската шарка визира доста скотски типове. Засега няма данни в Европа да има подобен скотски контейнер, нито че човек може да болести животни, само че би трябвало доста да внимаваме това да не се случи “, сподели тя.
Проф. Александрова напомни, че маймунската шарка се популяризира посредством доста непосредствен контакт.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ