Доц. Наталия Киселова: Държавата трябва да каже какво иска от своите университети
Трупането на количествени оценки не демонстрира безусловно качество на преподавателите, отбелязва специалистката по конституционно право от Софийския университет
Интервю на Велиана Христова
- След като МОН разгласи плановете за нови минимални условия за заемане на длъжностите във висшите учебни заведения, преподавателите всеобщо се оповестиха срещу и незабавно бяха упрекнати, че не се качествени като учени, не могат да ги изпълнят и по тази причина се съпротивляват. Така ли е?
- На съвещанието на Общото заседание на Софийския университет първото нещо, което беше казано, е, че Университетът поддържа напъните да се покачат критериите в науката. И бяха изнесени данни, че нашият Университет, без да са въведени още новите критерии, умерено ги покрива. Проблемът е, че тези критерии се вкарват с противоположна мощ. Иска се да бъдат покрити за време, в което не са били въведени. Т.е. да се направи една изключителна препоръка на преподавателите сега и да се види кои преподаватели ги покриват – за хабилитираните 5 години обратно, за нехабилитираните три. Когато си заемал длъжността през тези години, са работили други критерии,не си знаел, че ще би трябвало да покриваш нови, недоволството е поради тази извънредност. Никой не е поставял под подозрение, че условията би трябвало да се покачат отсега нататък, и то за всички. Не може условията да важат единствено за преподавателите в държавните висши учебни заведения, само че не и в частните. Оценяването на преподавателите за качество би трябвало е по идентичен метод, без значение от формата на благосъстоятелност на висшите учебни заведения.
– Вие като правист по какъв начин ще коментирате, че с преходна наредба на закона за бюджета за тази година е въведен текст, който опонира на Закона за висшето обучение? Според ЗВО условията за професор, доцент и прочие се дефинират независимо от всяко висше учебно заведение, а съгласно въпросния текст ги дефинира Министерският съвет.
- В член 57 настоящият Закон за висшето обучение планува, че всяко висше учебно заведение въз основа на своята автономност си дефинира критериите, на които би трябвало да дават отговор преподавателите в него. Нашият Университет да вземем за пример има упоритостите за качество и по тази причина критериите при нас не са толкоз ниски и са над минималните, които са избрани пък въз основа на делегация от Закона за развиването на университетския състав в Правилника за неговото използване. Но законът за бюджета е с еднократно деяние единствено за тази година. Поради това такова нещо не е възможно. Имаше решение на Конституционния съд, че през закона за бюджета на НЗОК преди няколко години бяха изменени закони, които са с неведнъж деяние и това не е възможно. Поради тази причина ние не сме съгласни и в тази ситуация с метода на министъра и с метода, по който се е направило това – сред първо и второ четене. Министърът акад. Денков споделя, че не е знаел за проблема и е почнал да работи, откакто е почнал да изтича срокът за въвеждане на новите критерии, избран с цитираната преходна наредба на закона за бюджета.
- Според мен, законът за академичното израстване, въведен през 2011 година, е циничен, тъй като отстрани доста по-сериозното решето на ВАК за качество и разреши всеки от вузовете да си „ създава “ самичък колкото желае професори. Не би трябвало ли първо да се смени този закон, а по-късно към този момент да се намерения и по какъв начин да се вкарат нови критерии?
- Едното не пречи на другото. За да се създаде напълно нов закон, който да уреди въпроса с преподавателите и учените във висшите учебни заведения и научните организации, ще са нужни не по-малко от 6 до 12 месеца. Докато сега концепцията на министъра, която прозира в положителния смисъл на думата, е да стартира да се завишава качеството на науката във висшите учебни заведения и на преподаването. Философията на закона от 2011 година е, че всяко висше учебно заведение единствено си взема решение, без да има единни критерии за хора, които заемат една и съща служба в другите университети, и това докара до много смешни обстановки, има случаи да се става професор, като се мине през процедурата доктор-доцент за две години. В други това лишава много повече години и условията са много по-високи. В този смисъл има няколко кардинални въпроса. Защо да вземем за пример помощник може да бъде единствено лице на краткотраен контракт – първо беше до три години, след това стана четири, в този момент е допустимо до пет. И част от университетите какво вършат – назначават някого за 9 месеца, с цел да не му заплащат през лятото заплата и осигуровки. При един младеж това се отразява отрицателно върху желанието му да отиде да работи във висше учебно заведение, няма предвидимост и непоклатимост за работата му при ограничаване до пет години. Вместо това да се промени обаче, се предлага до 20% от преподавателите да бъдат хора от практиката. Добре, какво пречи човек да си бъде на непрекъснат контракт, пък по едно и също време да бъде и човек от практиката – в нашата компетентност Право да вземем за пример, няма спънка за това. Никой не повдига и въпроса по какъв начин се образуват научните журита.
- Другият проблем с новите препоръчани критерии е, че те са идентични за другите типове науки – и за точните науки, и за филантропичните и обществените науки, т.е. за всички с национална тема, еднообразно се желаят изявления в международните бази данни за просвета. За химикът е обикновено да разгласява в непознати издания, тъй като българска химия няма, само че има българска история и проучванията върху нея надали са еднообразно забавни за Scopus и Web of science . Как може да се желае еднообразно да разгласяват в непознати издания? Ако работите по българското трудово право, това няма да е по този начин мечтано за Scopus .
- И българското конституционно право не е по този начин мечтано. Този метод в действителност е фрапантен. Точките, както галено ги назоваваме, са уеднаквени и ни се предлага една матрица. Разликата е в това по какъв начин се събират, с цел да се получи минимално нужният брой точки по наукометрични индикатори. Но по какъв начин се събират сега, за жалост, не е дадена опция за рационален период отсега нататък като се отчетат спецификите на научната област и направление. Ако влезем в елементи на предлагането на министъра, в природо-математическите науки не се пишат огромни писания, по тази причина няма условия за монография, изхвърлена е студията изобщо и като нямаш ограничаване в какъв размер е публикацията, студията и монографията, излиза, че с текст от три до пет страници можеш да трупаш количество. И в действителност, неверната философия на тези промени е, че се държи още веднъж на количество, а не на качество, там където няма изявления в двете международни бази данни – WoS и Scopus.
- Наскоро международна научна конференция в Сан Франциско излезе с декларация, че оценяването на учените единствено с количествени индикатори изкривява картината на качеството, тъй като публикуването зависи и от политиката на самите научни списания, и от спецификата на тематиките и така нататък Т.е. би трябвало да се търсят и други критерии, които да покажат качество.
- Един служител при започване на ХХ век, без никой да го е познавал или цитирал, написал една къса публикация, по-късно я преработвал два пъти и получава Нобелова премия. По днешните критерии Айнщайн не става даже за лекар по българската система.
- Няма ли заплаха при такава система, която регистрира единствено сегашната служба на даден учител, ваковските професори и доктори на науките, минали през по-сериозното решето за качество на национално равнище, да изгубят при оценяването в този момент предходните си достижения?
- Предложенията на министъра плануват, че в случай че в този момент сътрудник на служба професор, доцент, помощник не покрива условията, му се дава една година, в която да ги покрие. И в случай че следващата година по това време не ги е покрил, това е съображение да се приключи трудовото правно отношение. Т.е. в случай че хора, които са получили при ВАК своето национално научно звание, сега не покриват тези нови условия за служба, ще бъдат освободени. Не знам за какъв брой хора става дума, министърът беше много безапелационен, че в избрани университети 70 % не покриват условията. Добре, дано тези критерии да работят отсега нататък и да бъдат преоценени.
- Акредитацията на висшето учебно заведение обаче зависи от оценката на преподавателите, а откривателите с национална тема няма по какъв начин да покрият условията за изявления в чужбина, не е ли това в действителност подготовка за закриване на държавни висши учебни заведения?
- Закриването няма да стане административно и незабавно, а ще стане, откакто се откри, че няма задоволително преподаватели, покриващи критериите.
- В медиите към този момент излезе информация, че желанията са да се обединят висшите учебни заведения по изкуствата, техническите университети…
- Медицинските обаче се пребориха, за тях спря да се приказва. Предполагам, че лобито им е по-силно. Това са два разнообразни диалога. Въпросът какъв брой висши учебни заведения да има в България е единият въпрос. Другият е дали всяко висше учебно заведение би трябвало да има всевъзможни специалности, или да бъде профилирано.
- Министър Денков преди имаше точно такава концепция – да се лимитират несвойствените посоки и специалности, висшите учебни заведения да се специализират в това, в което са мощни. Сега обаче става дума за напълно друго…
- Да, и защото не съумя да наложи обединяването, очевидно има опозиция против закриването на несвойствените специалности, по тази причина минават към обзор на научните достижения на всички преподаватели в държавните висши учебни заведения. Това има общо може би и със Стратегията за развиването на висшето обучение до 2030 година, според която би трябвало да се промени методът на финансиране на висшите учебни заведения. По-голямата част от приходите да идват от просвета, от научни достижения, получава се като премия за нещо към този момент реализирано. Според мен, университетите би трябвало да се разделят на такива, в които има развиване на научни центрове, както ги назовават – за върхови достижения, и университети, които образоват. И да се реши дали всички университети би трябвало да образоват докторанти. Защото образованието на докторанта изисква други благоприятни условия, друга среда, различен вид другарство. Това не е класическо образование с лекции, извършения и домашни.
- А не би трябвало ли в действителност всичко да стартира от това, което от дълго време Европейската комисия ни предлага във всичките си отчети – да се усили финансирането, изключително общественото, за висшето обучение и науката. Защото по обществено финансиране и на двете области сме последни в Евросъюза. България влага от хазната 0,2% от Брутният вътрешен продукт за просвета при приблизително 2,1 % в Европейски Съюз. Еврокомисията нееднократно ни споделя, че не трябва да разчитаме единствено на интернационалните планове извън, а би трябвало да има национално финансиране, което да е основата за правенето на планове. В тригодишните прогнози обаче растеж на финансирането не се планува.
- Въпросът с парите постоянно изниква, само че страната би трябвало да си отговори на два въпроса. Първо, тя какво желае от своите университети. Тя желае те да образоват хора в тези и тези специалности. И второ – кои браншове на стопанската система ще развива в бъдеще, с цел да са нужни експерти. Ако желаеме да развиваме и след 2030 година нуклеарната си енергетика, значи би трябвало да има нуклеарна физика. Ако обаче желаеме възобновими енергийни източници, тогава няма да даваш пари на Минно-геоложкия, ами ще даваш за нововъведения. Оттук идва и отговорът дали единствено катедрите, факултетите и институтите ще дават поръчки за докторанти, или страната ще споделя в кои сфери желае да има проучвания и надлежно - по-високо квалифицирани фрагменти. Ако ще развиваме парфюмерийната индустрия е едно, в случай че обаче желаеме да развиваме произвеждане на медикаменти, ще бъде друго. Сега страната кара на остарели мемоари – предходната година са създали поръчки за три докторантури, давайте отново толкоз да им дадем. Разбира се, претендентите са доста по-малко и пада качеството. Да държиш на броя – какъв брой са докторантите на един хабилитиран учител, без да се гледа качеството. В Юридическия факултет при вътрешен одит имахме рецензия, че малко докторанти пазят. И ние им казахме, че не е наложително всеки, който е записал докторантура, да стане лекар. Те ни изгледаха необичайно, тъй като това не е в наш интерес. Но в случай че всеки става лекар, щом един път е записан за образование, това приказва зле за нас и за качеството, значи не е имало решето.
- Стигаме отново до въпроса със заплатите, няма млади претенденти за докторанти, тъй като вероятността на сегашните заплати в бранша не ги блазни. Много добре, че усилиха парите на учителите, само че стана по този начин, че професорът получава колкото новак преподавател. Няма такова нещо по света.
- Един прагматичен отговор – учителите са повече от професорите и плюс техните фамилии има повече гласоподаватели. Но. В никой случай не би трябвало да се опълчват учителите и университетските преподаватели. Ние приветстваме увеличението на учителските заплати, само че споделяме, че откакто има реализирано някакво равнище на заплащане, дано то да бъде непокътнато. Защото сега, без даже да приказваме за нарастване, има заплаха при тези „ промени “ да не получим това, което е било преди една година и контрактувано с страната на равнище Съвет на ректорите.
- Това беше от мен, в случай че желаете още нещо да кажете…
- Първо, би трябвало да има доста сериозна полемика в Комисията по обучение и просвета в Народното събрание. Не може министърът да върви и през медиите или единствено през Съвета на ректорите да изяснява какво желае да каже. Трябва да се отворят по-широко дебатите, в случай че би трябвало по сегменти, по посоки – за природо-математическите, филантропичните, обществените науки и прочие И да се открои спецификата. Това може да стане в един по-спокоен диалог през Народното събрание, който сега е в недостиг.
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Интервю на Велиана Христова
- След като МОН разгласи плановете за нови минимални условия за заемане на длъжностите във висшите учебни заведения, преподавателите всеобщо се оповестиха срещу и незабавно бяха упрекнати, че не се качествени като учени, не могат да ги изпълнят и по тази причина се съпротивляват. Така ли е?
- На съвещанието на Общото заседание на Софийския университет първото нещо, което беше казано, е, че Университетът поддържа напъните да се покачат критериите в науката. И бяха изнесени данни, че нашият Университет, без да са въведени още новите критерии, умерено ги покрива. Проблемът е, че тези критерии се вкарват с противоположна мощ. Иска се да бъдат покрити за време, в което не са били въведени. Т.е. да се направи една изключителна препоръка на преподавателите сега и да се види кои преподаватели ги покриват – за хабилитираните 5 години обратно, за нехабилитираните три. Когато си заемал длъжността през тези години, са работили други критерии,не си знаел, че ще би трябвало да покриваш нови, недоволството е поради тази извънредност. Никой не е поставял под подозрение, че условията би трябвало да се покачат отсега нататък, и то за всички. Не може условията да важат единствено за преподавателите в държавните висши учебни заведения, само че не и в частните. Оценяването на преподавателите за качество би трябвало е по идентичен метод, без значение от формата на благосъстоятелност на висшите учебни заведения.
– Вие като правист по какъв начин ще коментирате, че с преходна наредба на закона за бюджета за тази година е въведен текст, който опонира на Закона за висшето обучение? Според ЗВО условията за професор, доцент и прочие се дефинират независимо от всяко висше учебно заведение, а съгласно въпросния текст ги дефинира Министерският съвет.
- В член 57 настоящият Закон за висшето обучение планува, че всяко висше учебно заведение въз основа на своята автономност си дефинира критериите, на които би трябвало да дават отговор преподавателите в него. Нашият Университет да вземем за пример има упоритостите за качество и по тази причина критериите при нас не са толкоз ниски и са над минималните, които са избрани пък въз основа на делегация от Закона за развиването на университетския състав в Правилника за неговото използване. Но законът за бюджета е с еднократно деяние единствено за тази година. Поради това такова нещо не е възможно. Имаше решение на Конституционния съд, че през закона за бюджета на НЗОК преди няколко години бяха изменени закони, които са с неведнъж деяние и това не е възможно. Поради тази причина ние не сме съгласни и в тази ситуация с метода на министъра и с метода, по който се е направило това – сред първо и второ четене. Министърът акад. Денков споделя, че не е знаел за проблема и е почнал да работи, откакто е почнал да изтича срокът за въвеждане на новите критерии, избран с цитираната преходна наредба на закона за бюджета.
- Според мен, законът за академичното израстване, въведен през 2011 година, е циничен, тъй като отстрани доста по-сериозното решето на ВАК за качество и разреши всеки от вузовете да си „ създава “ самичък колкото желае професори. Не би трябвало ли първо да се смени този закон, а по-късно към този момент да се намерения и по какъв начин да се вкарат нови критерии?
- Едното не пречи на другото. За да се създаде напълно нов закон, който да уреди въпроса с преподавателите и учените във висшите учебни заведения и научните организации, ще са нужни не по-малко от 6 до 12 месеца. Докато сега концепцията на министъра, която прозира в положителния смисъл на думата, е да стартира да се завишава качеството на науката във висшите учебни заведения и на преподаването. Философията на закона от 2011 година е, че всяко висше учебно заведение единствено си взема решение, без да има единни критерии за хора, които заемат една и съща служба в другите университети, и това докара до много смешни обстановки, има случаи да се става професор, като се мине през процедурата доктор-доцент за две години. В други това лишава много повече години и условията са много по-високи. В този смисъл има няколко кардинални въпроса. Защо да вземем за пример помощник може да бъде единствено лице на краткотраен контракт – първо беше до три години, след това стана четири, в този момент е допустимо до пет. И част от университетите какво вършат – назначават някого за 9 месеца, с цел да не му заплащат през лятото заплата и осигуровки. При един младеж това се отразява отрицателно върху желанието му да отиде да работи във висше учебно заведение, няма предвидимост и непоклатимост за работата му при ограничаване до пет години. Вместо това да се промени обаче, се предлага до 20% от преподавателите да бъдат хора от практиката. Добре, какво пречи човек да си бъде на непрекъснат контракт, пък по едно и също време да бъде и човек от практиката – в нашата компетентност Право да вземем за пример, няма спънка за това. Никой не повдига и въпроса по какъв начин се образуват научните журита.
- Другият проблем с новите препоръчани критерии е, че те са идентични за другите типове науки – и за точните науки, и за филантропичните и обществените науки, т.е. за всички с национална тема, еднообразно се желаят изявления в международните бази данни за просвета. За химикът е обикновено да разгласява в непознати издания, тъй като българска химия няма, само че има българска история и проучванията върху нея надали са еднообразно забавни за Scopus и Web of science . Как може да се желае еднообразно да разгласяват в непознати издания? Ако работите по българското трудово право, това няма да е по този начин мечтано за Scopus .
- И българското конституционно право не е по този начин мечтано. Този метод в действителност е фрапантен. Точките, както галено ги назоваваме, са уеднаквени и ни се предлага една матрица. Разликата е в това по какъв начин се събират, с цел да се получи минимално нужният брой точки по наукометрични индикатори. Но по какъв начин се събират сега, за жалост, не е дадена опция за рационален период отсега нататък като се отчетат спецификите на научната област и направление. Ако влезем в елементи на предлагането на министъра, в природо-математическите науки не се пишат огромни писания, по тази причина няма условия за монография, изхвърлена е студията изобщо и като нямаш ограничаване в какъв размер е публикацията, студията и монографията, излиза, че с текст от три до пет страници можеш да трупаш количество. И в действителност, неверната философия на тези промени е, че се държи още веднъж на количество, а не на качество, там където няма изявления в двете международни бази данни – WoS и Scopus.
- Наскоро международна научна конференция в Сан Франциско излезе с декларация, че оценяването на учените единствено с количествени индикатори изкривява картината на качеството, тъй като публикуването зависи и от политиката на самите научни списания, и от спецификата на тематиките и така нататък Т.е. би трябвало да се търсят и други критерии, които да покажат качество.
- Един служител при започване на ХХ век, без никой да го е познавал или цитирал, написал една къса публикация, по-късно я преработвал два пъти и получава Нобелова премия. По днешните критерии Айнщайн не става даже за лекар по българската система.
- Няма ли заплаха при такава система, която регистрира единствено сегашната служба на даден учител, ваковските професори и доктори на науките, минали през по-сериозното решето за качество на национално равнище, да изгубят при оценяването в този момент предходните си достижения?
- Предложенията на министъра плануват, че в случай че в този момент сътрудник на служба професор, доцент, помощник не покрива условията, му се дава една година, в която да ги покрие. И в случай че следващата година по това време не ги е покрил, това е съображение да се приключи трудовото правно отношение. Т.е. в случай че хора, които са получили при ВАК своето национално научно звание, сега не покриват тези нови условия за служба, ще бъдат освободени. Не знам за какъв брой хора става дума, министърът беше много безапелационен, че в избрани университети 70 % не покриват условията. Добре, дано тези критерии да работят отсега нататък и да бъдат преоценени.
- Акредитацията на висшето учебно заведение обаче зависи от оценката на преподавателите, а откривателите с национална тема няма по какъв начин да покрият условията за изявления в чужбина, не е ли това в действителност подготовка за закриване на държавни висши учебни заведения?
- Закриването няма да стане административно и незабавно, а ще стане, откакто се откри, че няма задоволително преподаватели, покриващи критериите.
- В медиите към този момент излезе информация, че желанията са да се обединят висшите учебни заведения по изкуствата, техническите университети…
- Медицинските обаче се пребориха, за тях спря да се приказва. Предполагам, че лобито им е по-силно. Това са два разнообразни диалога. Въпросът какъв брой висши учебни заведения да има в България е единият въпрос. Другият е дали всяко висше учебно заведение би трябвало да има всевъзможни специалности, или да бъде профилирано.
- Министър Денков преди имаше точно такава концепция – да се лимитират несвойствените посоки и специалности, висшите учебни заведения да се специализират в това, в което са мощни. Сега обаче става дума за напълно друго…
- Да, и защото не съумя да наложи обединяването, очевидно има опозиция против закриването на несвойствените специалности, по тази причина минават към обзор на научните достижения на всички преподаватели в държавните висши учебни заведения. Това има общо може би и със Стратегията за развиването на висшето обучение до 2030 година, според която би трябвало да се промени методът на финансиране на висшите учебни заведения. По-голямата част от приходите да идват от просвета, от научни достижения, получава се като премия за нещо към този момент реализирано. Според мен, университетите би трябвало да се разделят на такива, в които има развиване на научни центрове, както ги назовават – за върхови достижения, и университети, които образоват. И да се реши дали всички университети би трябвало да образоват докторанти. Защото образованието на докторанта изисква други благоприятни условия, друга среда, различен вид другарство. Това не е класическо образование с лекции, извършения и домашни.
- А не би трябвало ли в действителност всичко да стартира от това, което от дълго време Европейската комисия ни предлага във всичките си отчети – да се усили финансирането, изключително общественото, за висшето обучение и науката. Защото по обществено финансиране и на двете области сме последни в Евросъюза. България влага от хазната 0,2% от Брутният вътрешен продукт за просвета при приблизително 2,1 % в Европейски Съюз. Еврокомисията нееднократно ни споделя, че не трябва да разчитаме единствено на интернационалните планове извън, а би трябвало да има национално финансиране, което да е основата за правенето на планове. В тригодишните прогнози обаче растеж на финансирането не се планува.
- Въпросът с парите постоянно изниква, само че страната би трябвало да си отговори на два въпроса. Първо, тя какво желае от своите университети. Тя желае те да образоват хора в тези и тези специалности. И второ – кои браншове на стопанската система ще развива в бъдеще, с цел да са нужни експерти. Ако желаеме да развиваме и след 2030 година нуклеарната си енергетика, значи би трябвало да има нуклеарна физика. Ако обаче желаеме възобновими енергийни източници, тогава няма да даваш пари на Минно-геоложкия, ами ще даваш за нововъведения. Оттук идва и отговорът дали единствено катедрите, факултетите и институтите ще дават поръчки за докторанти, или страната ще споделя в кои сфери желае да има проучвания и надлежно - по-високо квалифицирани фрагменти. Ако ще развиваме парфюмерийната индустрия е едно, в случай че обаче желаеме да развиваме произвеждане на медикаменти, ще бъде друго. Сега страната кара на остарели мемоари – предходната година са създали поръчки за три докторантури, давайте отново толкоз да им дадем. Разбира се, претендентите са доста по-малко и пада качеството. Да държиш на броя – какъв брой са докторантите на един хабилитиран учител, без да се гледа качеството. В Юридическия факултет при вътрешен одит имахме рецензия, че малко докторанти пазят. И ние им казахме, че не е наложително всеки, който е записал докторантура, да стане лекар. Те ни изгледаха необичайно, тъй като това не е в наш интерес. Но в случай че всеки става лекар, щом един път е записан за образование, това приказва зле за нас и за качеството, значи не е имало решето.
- Стигаме отново до въпроса със заплатите, няма млади претенденти за докторанти, тъй като вероятността на сегашните заплати в бранша не ги блазни. Много добре, че усилиха парите на учителите, само че стана по този начин, че професорът получава колкото новак преподавател. Няма такова нещо по света.
- Един прагматичен отговор – учителите са повече от професорите и плюс техните фамилии има повече гласоподаватели. Но. В никой случай не би трябвало да се опълчват учителите и университетските преподаватели. Ние приветстваме увеличението на учителските заплати, само че споделяме, че откакто има реализирано някакво равнище на заплащане, дано то да бъде непокътнато. Защото сега, без даже да приказваме за нарастване, има заплаха при тези „ промени “ да не получим това, което е било преди една година и контрактувано с страната на равнище Съвет на ректорите.
- Това беше от мен, в случай че желаете още нещо да кажете…
- Първо, би трябвало да има доста сериозна полемика в Комисията по обучение и просвета в Народното събрание. Не може министърът да върви и през медиите или единствено през Съвета на ректорите да изяснява какво желае да каже. Трябва да се отворят по-широко дебатите, в случай че би трябвало по сегменти, по посоки – за природо-математическите, филантропичните, обществените науки и прочие И да се открои спецификата. Това може да стане в един по-спокоен диалог през Народното събрание, който сега е в недостиг.
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ