Трудностите, които срещаме днес, определят това, кои ще бъдем утре!“

„ Трудностите, които срещаме през днешния ден, дефинират това, кои ще бъдем на следващия ден! “ – Леонардо Да Винчи

Умението да направляваме събитията от живота си, да планираме даже най-малките елементи от всекидневието и да вършим избори с какво да се занимаваме, ни кара да се усещаме сигурни и контролиращи личната си орис. Обаче не постоянно се получава по план…

Световната здравна организация дава определение на положението ЗДРАВЕ по следния метод:

Състояние на цялостно физическо, психическо и обществено благоденствие, а не просто неявяване на болест или кусур.

Ясно е, че новият вирус, който закупи пандемичен темперамент, няма да се отрази единствено върху физиологичното ни здраве, само че и ще докара до съществено психологични разтърсвания измежду доста хора.

Освен това, на всички към този момент ни е ясно, че ще докара и до съществени стопански разтърсвания, които ще се отразят пагубно на всички ни.

Какво можем да създадем, с цел да предпазим себе си и околните си от болестта, надяваме се на всички към този момент стана задоволително ясно, само че какво да създадем, с цел да запазим душeвността си в този по този начин сложен миг?

Най-добрият метод да запазите душeвността си здрава е да сте наясно какво тъкмо се случва от психическа позиция.

СТРАХЪТ, ПАНИКАТА, КРИЗАТА

Страхът е естествена прочувствена реакция. Той дава сигнал за заплаха и катализира физиологични процеси, които активизират организма за ответна реакция.

Невротичните положения, в които болестните форми на боязън са главен признак, се назовават тревожни разстройства. В тази група влизат:

Паническото разстройство; Натрапливи състояния; Генерализираната тревожност; Фобии.

Установено е, че към 20% от популацията страда през живота си от най-малко един или повече епизоди на интензивна тревога. В изискванията на пандемия, този % явно фрапантно скача.

Паническите реакции на хора в спешна обстановка са постоянно рискови.

Хаосът и суматохата, подбудени в бедствени обстановки са извънредно рискови и неконтролируеми. Паниката е последна форма на “страх, при която индивидите изгубват адаптивните си благоприятни условия за съответно държание и реагират безредно или със ступор ”.

При възникването на подобен вид обстановка, хората считат, че са в животозастрашаваща обстановка и могат да се спасят в тъкмо този сериозен миг, а не даже и малко по-късно, само че има липса на авансово известни модели на държание, които да подсигуряват позитивен резултат.

Съществуват и разнообразни стадии, характеризиращи паническата навалица:

1. Предпаническо положение с възбуждане на страстите , а оттова – свиване на съзнанието и събуждане на въображението. Налице е недостиг от информация за размера на заплахата, което води до пресиления от всевъзможен жанр, нагнетяващи в допълнение ситуацията.

2. Възбуждащо начало, при което суматохата стартира от един или няколко душевен нестабилни или саботиращи човеци и заради неналичието на модел на държание и крайната нужда от него, това води до приемане на първия препоръчан вид.

3. Лавинообразно разпространяване на суматохата се получава посредством механизма на заразяването – обгръща цялата маса, заради резултата на взаимното отражение и води до цялостна деградация на множеството.

Като цяло страхът оказва разрушително, нездравословно влияние върху активността посредством ужаса и суматохата, зараждащи при мощен дразнител.

Според проучвания в тази област се открива, че колкото по-уплашен е човек от дадена информация, толкоз по-вероятно е той да вземе съответни защитни ограничения.

Когато обаче информацията, която се сервира, е със застрашителен за сигурността и живота темперамент, е належащо да има съответни наставления за това какво да се прави.

В противоположен случай може да се стигне до суматоха, мощна тревога и неконструктивни дейности.

Опасно е да се повтарят смътни предизвестия, които се оказват подправена паника, което може да докара до положение на отричане, досада и ще престанат да обръщат внимание на предизвестията.

Убедителни се оказват тези предизвестия и инструкции, които почиват върху надеждни доказателства и са показани от меродавен комуникатор като би трябвало да се каже ясно каква е опасността и какви съответни дейности би трябвало да се подхващат, с цел да се избегне злополука.

Класическата формулировка за КРИЗА е следната:

Нарушение на постоянното положение на индивида, настъпващо, когато индивида откри че постигането на значими за него житейски цели е блокирано от съществени трудности. Тези трудности наподобяват непреодолими, най-малко за известно време, благодарение на нормалните способи за решение на проблемите.

Механизмите за справяне на личността могат най-общо да се подразделят на:

Адаптивни – замесване на общественото обграждане, активизиране на близки и родственици, търсене на помощ от професионалисти;

Неадаптивни – отдръпване, изолираност, меланхолия, корист с психоактивни субстанции, разнообразни прояви на декаданс, включително позиция на мощна взаимозависимост от други, предизвикателно държание или директна експанзия, дезориентация и други

Освен като рисково положение, рецесията се преглежда и като положение, което води до повишение на капацитета за справяне.

Много създатели дефинират рецесията като “катализатор на личностното и обществено развиване, който разрушава старите привички, провокира нови реакции и става решителен фактор за нови насоки на развиване ”.

Промяната, която провокира, може да докара по-нататък до усилване на самостоятелните адаптивни благоприятни условия и затова като цяло да увеличи равнището на психологично здраве.

Нерядко единственият метод посредством който може да се внесе здравословна смяна в една система е посредством провокиране на рецесия. Така можем да концептуализираме непринудено зараждащите рецесии като натурален механизъм за обезпечаване на развиване.

В западната философска мисъл дуалистичната природа на рецесията се разяснява от Ницше . На него принадлежи фразата:

Всяко нещо, което не ме убива, ме прави по-силен.

Така както всяка рецесия носи със себе си заплаха от разрушение на организма или прекосяване на по-ниско равнище на действие на системата, по този начин всяка рецесия носи със себе си и капацитет за израстване и развиване.

Най-доброто, което можете да извършите в тази обстановка се назовава „ инициативно държание “, което е съответно и е налице адаптивна реакция, ориентирана към персоналната отговорност, а също и насочване към дейности за помощ на потърпевшите. 

Страхът прави хората непредсказуеми. Ужасът пред незнайното е доста по-силен, в сравнение с преди всеки боязън, чийто генезис разбирате.

Но запомнете: Всички чудовища обичат да плашат хората, само че незабавно щом ги погледнете самоуверено в очите, те незабавно се обръщат и бягат.

Не превръщайте нещастието в цялостен смут! Бъдете човек, на който може да се разчита в този по този начин сложен миг!