9 неща, които карат добрите служители да напускат работа
Трудно е да си визиите какъв брой постоянно слушам мениджъри, които се оплакват, че най-хубавите им чиновници се канят да ги изоставен.
Мениджърите са склони да търсят виновност във всичко друго, с изключение на в най-важния фактор, който кара чиновниците им да потърсят работа другаде – техният началник.
Истината е, че хората не напущат работата, те напущат мениджърите.
Най-тъжното в тази ситуация е, че тази обстановка може да бъде избегната относително елементарно. Всичко належащо е нова вероятност и спомагателни старания от страна на мениджъра.
Организации знаят какъв брой значимо е да имат стимулирани и отдадени чиновници, само че множеството от тях отхвърлят да търсят отговорност от мениджърите, от които зависи кондицията и настроението на техните подчинени.
Това са част от най-големите мениджърски неточности, които карат положителните чиновниците да си стегнат багажа и да потърсят работа някъде другаде.
1. Те претоварват хора
Нищо не кара чиновниците да изгубят самообладание и да изоставен работа по този начин, както претоварването. Идеята, че може да натоварите най-хубавите си чиновници с повече и по-трудоемка работа е извънредно съблазнителна. Много мениджъри елементарно попадат в този капан, който води до прегаряне, загуба на работливост и евентуално до овакантяване на работата.
Когато възлагате прекалено много работа на положителните служащи, вие ги карате да се усещат все едно са осъдени за положителното си показване.
Нови проучвания от Станфорд демонстрират, че продуктивността за час внезапно понижава, когато работната седмица надвишава 50 часа. Когато прескочите границата от 55 часа, равнището на работливост доближава дъното, при което не се регистрира никакво нарастване на продуктивността за спомагателните часове на работа.
Ако би трябвало да увеличите работата, изпълнявана от най-можещите чиновници, първо би трябвало да повишите техния статус. Квалифицираните служите са подготвени да поемат по-голяма отговорност и натовареност, само че не биха останали при вас, в случай че работа им ги задушава и запълва целия им живот.
Увеличение на заплатата, спомагателни облаги или промяна на длъжността, са верните средства за нарастване на натовареността.
Ако просто увеличите размера работа, тъй като чиновниците ви са надарени, без да измененията нищо в средата, то те ще си търсят друга работа, която им предложи това, което в действителност заслужават.
2. Те не признават персоналния принос и не възнаграждават добре свършената работа
Хората постоянно подценяват силата на „ потупването по рамота “, изключително когато приказваме за най-добре представящите се чиновници, които черпят мотивация от високите достижения и положителното показване.
Всеки обича да бъдат хвален, само че никой не приема комплиментите по-сериозно от хората, които работят крепко и дават всичко от себе си.
Мениджърите би трябвало да поддържат връзка по-често със своите подчинени, с цел да схванат какво ги кара да се усещат добре (за някои това е покачването, а за други общественото признание) и да ги възнаградят по отговарящ метод за добре свършената работа.
3. Те не развиват отзивчиви и междуличностни умения
Когато мениджърите биват упрекнати за нехайство и занемаряване на техните чиновници, те пробват да си намерят опрощение като употребяват думи от рода на „ доверие “, „ автономност “ и „ овластяване “. Всичко това обаче няма нищо общо с истината.
Работата на мениджъра е да ръководи, без значение какъв брой способени са неговите чиновници. Те би трябвало да бъдат постоянно нащрек и да изслушват всички опасения и страхове, които може да имат техните подчинени.
Когато разполагате с извънредно надарен чиновник, от вас зависи да му посочите неговите слаби страни и дефекти, с цел да може да продължи развиването си и разшири своя набор от умения.
Най-талантливите чиновници имат потребност от мощна противоположна връзка. Вашата задача е да им я осигурите. Ако не го извършите, най-хубавите ви хора ще станат самонадеяни и ще изгубят своя интерес и мотивация да станат по-добри.
4. Те не се интересуват от чиновниците си
Повече от половината хора, които напущат своята работа, стигат до това решение поради обтегнати връзки с техния началник.
Успешните компании отделят особено внимание на връзките сред началник и зависещ. Те знаят, че мениджърите им би трябвало да намерят добър баланс сред това да бъдат експерти и да бъдат хора.
Това са шефовете, които честват триумфите на техните чиновници. Те са съпричастни с сложните моменти, през които минават подчинените им.
Ръководителите, които не демонстрират положително отношение, постоянно може да чакат огромен брой напускащи напускащи чиновници. Невъзможно е да работите за някой повече от 8 часа дневно, в случай че единственото нещо, от което се интересува са вашите резултати.
5. Те не съблюдават обещанията си
Когато обещавате нещо на вашите чиновници, вие поставяте себе си в позиция сред това да ги извършите доста щастливи и това да видите по какъв начин ви обръщат тил.
Ако спазвате обещанията си, ще се издигнете в очите на чиновниците си, доказвайки се като благонадежден и почтен началник. От друга страна, в случай че пренебрегвате поетите задължения, вие ще бъдете признат като лекомислен и неуважителен.
Все отново, в случай че шефът не съблюдава обещанията си, за какво биха го създали всички останали?
6. Те наемат и предизвикват неверните хора
Усилено трудещите се чиновници желаят да работят с експерти, които споделят техните възгледи и настройки към работа. Когато мениджърите наемат неквалифицирани претенденти, техните пропуски и неточности би трябвало да бъдат обезщетени. От кого и за чия сметка? Разбира се, отново от най-хубавите.
Насърчаването на неверните хора е още по-лошо. Когато се скъсвате от работа, с цел да получите покачване, а позицията е дадена на някой различен някой, който не е приключил даже половината от вашата работа, няма метод да не го приемете като персонална засегнатост.
Не се учудвайте, когато надарените ви чиновници напущат, в случай че сте ги подминали за сметка на някои по-некомпетентен.
7. Те не разрешават на чиновниците да преследват своите фантазии и стремежи
Талантливите чиновници имат пристрастености и ползи, с които желаят да се занимават. Ако им предоставите опция да преследват своите стремежи, ще подобрите тяхната работливост и удовлетворението им от работата.
За страдание, доста мениджъри слагат своите чиновници в рамки, които лимитира техните благоприятни условия. Тези шефове се притесняват, че продуктивността на техните подчинени ще падне, в случай че им разрешат да разширят фокуса си и да следват пристрастеностите си.
Тази боязън обаче е изцяло безпочвен. Проучвания демонстрират, че хора, които могат да преследват желанията си по време на работа, нагледно казано „ летят “. Изследователите дефинират този феномен като еуфорично положение на духа, при което хората са 5 пъти по-продуктивни от естественото.
8. Те ограничават креативността
Най-талантливите чиновници желаят да усъвършенстват всичко, до което се допрян. Ако не им позволите да трансформират нещата и да търсят по-добри други възможности, просто тъй като се сте привикнали със статуквото, ще ги накара да намразят работата си. Ако заключите в клетка вроденото им предпочитание да основават, ще ограничите освен тях, само че и самите вас.
9. Те нe провокират чиновниците си интелектуално
Най-великите шефове провокират своите подчинени да реализират неща, които на пръв взор наподобяват немислими. Вместо да занимават чиновниците си с банални и досадни задания, те им слагат високи цели, които да ги изкарат от тяхната зона на комфорт. След това, положителните мениджъри вършат всичко по силите си, с цел да им оказват помощ да реализират триумф. Когато възлагате прекомерно лесни и скучни задания на най-талантливите ви чиновници, те търсят друга работа, която да провокира техния разсъдък.
Травис Брадбъри , създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “ и съосновател на TalentSmart, за
Източник: Мениджър Нюз
