С Маги Гигова до Острова на Джеймс Бонд
Трудно е да си представим, само че преди 50 години на най-посещаваният тайландски курорт - остров Пукет не е имало нито хотели, нито туристи. Местните добивали калай, отглеждали каучукови дървета, ловяли риба и приемали километричните плажове, топлото море и красивите гледки за даденост.
Всичко се трансформира през 1974 година, когато снимачният екип на „ Мъжът със златния револвер “ (деветият филм от поредицата за Джеймс Бонд) дебаркира на брега на залива Панг Нга, на двадесет километра от Пукет.
Скалите с причудливи форми, кристално чистата вода на Андаманско море, копринените плажове се оказват съвършен натурален фон за финалната сцена на лентата - дуела сред агент 007, изигран от Роджър Мур, и интернационалния палач Франсис Скараманга, в ролята - Кристофър Лий.
Филмът по този начин раздухва славата на острова, че единствено тайландците (и то не всички) помнят същинското му име - Тапу. В наши дни това е едно от най-посещаваните от туристи места. Скалата на чиито декор се бият главните герои, е толкоз живописна и разпознаваема, че е разбираемо желанието на пришълците да видят със личните си очи завладяващите естествени хубости.
Властите на Пукет, които в този момент приканват туристите да посещават други елементи от Тайланд, заради претъпканост на мястото, преди време реагират мълниеносно и само две години след снимането на кино лентата, т.е. през 1976 година, издигат първия хотел на плажа Патонг и с това отварят чисто нова страница в историята на острова.
До Ко Тапу може да се стигне единствено по вода. Финансовите ви благоприятни условия ще дефинират дали да го сторите с моторна яхта или с обичайната лодка с дълга опашка.
Всъщност " Островът на Джеймс Бонд " се състои от два острова. Тайландското му име се превежда като „ чеп, кол “, тъй като е със заострена основа. Върху него е невероятно да стъпите. Но пък можете да му се любувате от прилежащия - Ко Пинг Кан на към двайсетина метра от Ко Тапу, който като че ли се носи по вълните. Любопитното е, че той се състои от две скали, свързани с песъчлив провлак, който изцяло изчезва под водата по време на прилив.
В подножието на тези скали се гушат два дребни плажа. Във кино лентата на единия от тях основният изверг палува с приятелката си, а на другия се дуелира с Бонд.
Ако сте виждали фрагменти от облите каменни парчета, нахвърляни от Божията ръка в залива Холонг във Виетнам, картината е почти същата, само че по-малко призрачна, поради тучната зеленина на растителността и тюркоаза на морските талази.
Единственият метод да посетите умерено острова е да отидете рано, с цел да изпреварите пълчищата туристи, които нападат като че ли пиратска флотилия го превзема на абордаж. На Ко Тапу няма хотели и заведения за хранене, единствено сергии с обичайните суверинри прахосъбирачки.
От което следва, че и откакто нащракате наложителните фотоси, при които позирате с протегната ръка сякаш държите прилежащото парче канара на длан, няма друго какво да вършиме. Освен в случай че не сте настроени рисковано и не решите да бродите из коридорите на дребната пещера, като че ли гравирани от незнайна морска ръка в скалите.
А, има и една доста специфична дупчица в камъка, където наложително би трябвало да си пъхнете пръста и да прилепите тялото си към него за следващата фотография, на която ще изглеждате наведени под ъгъл 45 градуса.
Естествено, откакто се увековечих уж със съседното парче канара в ръка и прегърнала каменната табела с надпис “Островът на Джеймс Бонд ”, хукнах към пещерата. Водата, изтичаща през варовиковите скали в продължение на епохи, е създала невероятни форми.
Някои от стените са паднали, с цел да скулптират елемент, който тайландците назовават „ hong “ - думата за стая на техния език. Обикновено в тях намигат дребни приливни езерца. Пъплех постепенно по хлъзгавата повърхнина, катерех вкопани стъпала, промъквах се през тесни пространства, примопняйки си пролуката на праведниците в Рилския манастир.
Направих няколко зрелищни фотоси и се върнах в туристическата гмеж, едвам виждам че неколцина смелчаци наемат каяци, с цел да прегледат скалите и откъм морето. Задължителните избавителни жилетки пристъргват по тялото, само че това са дребни неволи.
От лидера на каяка (да не сте си помислили, че съм тръгнала сама към талазите) узнавам, че не трябва да използвам израза остров Ко Тапу, тъй като Ко на тайски осначава тъкмо това и все едно споделям остров остров. Другата любопитна детайлност е, че скалата преди епохи била единствено една, само че се разцепила на две при земетресение.
За разлика от други места в Тайланд, където в кристално чистите води могат да се видят рибката Немо, рибката Дори и целия анимационен и същински подводен свят, морето към бившето обиталище на Джеймс Бонд не е уместно за шнорхелинг, тъй като е дъното е мътно.
Преди време освен каяците, ами и лодките са минавали сред причудливите скали и са дебаркирали на пясъка, само че в този момент е неразрешено, тъй като нарушават водната среда, рибите бягат, а коралите умират. И не е ясно какъв брой време ще е належащо да се възвърне равновесието.
Тайландците доста пазят природата си, оценяват какво имат и желаят да го запазят допустимо най-дълго. Когато желаех да си взема изхвърлено от морето късче корал за спомен, ми споделиха да го оставя. Но нали коралът е мъртъв, защо ви е. Да, обаче след 200 години ще стане на пясък, беше отговорът, който ме остави безмълвна.
Заливът Мая бей на прилежащия остров Пи Пи, където е сниман филмът “Плажът ” с Леонардо ди Каприо, да вземем за пример бе затворен за няколко години, с цел да може кораловият му риф да се възвърне от нашествието на 5000 ентусиазиани туристи на ден.
Целият залив Панг Нга е народен парк, по тази причина в него няма хотели, само че пък изобилства от мангрови гори, диви животни като екран лизард или ястреб. Поучително е, че макар тълпите, островът е поддържан, много чист и няма да забележите никакви отпадъци по земята или във водата.
