Нарочно ли Леонардо да Винчи проектира оръжия, които не работят
Трудно е да си представим Леонардо да Винчи като нещо друго с изключение на ослепителен художник, ваятел, академик и хуманист. Той е индивидът, основал безконечни творби като Мона Лиза и Тайната вечеря, последното от които е най-възпроизвежданата картина в света. Да Винчи е напълно млад мъж, когато родителите му, които рано осъзнават какъв брой талантлив е синът им, го изпращат във Флоренция за художествено образование. След като се открива, той се реалокира в Милано, за да си откри работа. На този стадий Леонардо към момента не е един от най-великите хора в историята и надлежно не е засипан с предложения – тъй че не може да си разреши да избира и каквато работа му предложат, би трябвало да одобри, дори да е в несъгласие с неговите морални или етични разбирания.
Така че, когато французите нахлуват в Милано и през 1499 година стартира война, да Винчи се реалокира във Венеция. Но все пак военните идват при него – не с цел да го вземат боец, а с цел да им проектира оръжия и друго военно съоръжение. Да Винчи не може да разреши да откаже.
Той е всепризнат за проектирането на предшественика на актуалния боен танк. Това е удивително достижение, като се има поради, че по негово време не е съществувало автомобилното инженерство. Той предоставя един тип бронетрайно транспортно средство с формата на костенурка, което да се движи с предавки, ръководени от осем мъже вътре.
Има място за оръдия и на доктрина може да се движи във всяка посока, като има и оръдия, които също могат да се въртят във всички направления. Големият му размер би превъзхождал врага, тъкмо както става с танковете, когато са въведени във войната епохи по-късно. Но манивелите в него, с които войниците ще задвижват танка, са поставени на назад в неговите рисунки, което значи, че не би могъл да се движи напред.
Същото може да се каже и за дизайна му за един огромен арбалет. Той е предопределен да бъде изстрелян от двама мъже и да употребява великански камъни или даже огнени бомби като муниции. Да Винчи предлага да бъде необятен 25 метра и да се придвижва на шест колела. Но като главен минус, машината има много детайлна система за пукотевица, с която би било мъчно да се работи в разгара на борбата. Само тази характерност кара историците да се замислят дали желанието на Да Винчи за оръжието е било то да не бъде построявано. Съзнателно ли е направил този избор?
Дизайнът на да Винчи за един солиден предходник на актуалната картечница е поразителен за времето си. Чертежът му демонстрира може би най-ранния опит за планиране на бързо стрелящо оръжие – 33 цеви, ситуирани в три реда по 11 на ред, подредени по-скоро като тръбите на църковен орган. Тъй като са ориентирани в разнообразни направления, един ред може да бъде изстрелян, извърнат и презареден, до момента в който различен ред стреля в това време. Тази характерност е изключително значима, защото ранният револвер на барут изисква доста време за презареждане, а времето е едно нещо, което хората на бойното поле нямат. Никой не може да каже изрично дали да Винчи е възнамерявал тези рисунки в никакъв случай да не станат реалност – те са подробни и задълбочени, само че в никакъв случай не са създадени. Това ли е задачата му? Дали пацифистката му природа го е принудила да подсигурява, че оръжията в никакъв случай няма да видят бял свят?
Едно нещо наподобява несъмнено: даже и военните му поръчители да са основали тези оръжия, с цел да ги тестват, по всяка възможност са ги счели за прекомерно непрактични за потребление на бойното поле. Останалите можем единствено да гадаем.
