Трудно е да си представим какви ще са последствията за

Трудно е да си представим какви ще са следствията за НАСА, в случай че нещо се обърка. Едно е ясно – даже в този момент наподобява, че едва ли различен галактически план ще бъде ръководен по сходство на “Джеймс Уеб ”. Многострадалната инициатива започва през 1996 година, когато телескопът “Хъбъл ” е към момента нов и занапред разпростира научния си капацитет, само че учените към този момент обмислят идната обсерватория, която ще го наследи. Тогава, по времето на ръководството на американския президент Бил Клинтън, когато админ на НАСА е Дан Голдин, на мода е политиката за “по-бързи, по-евтини, по-добри ” галактически апарати. Предлага се новият телескоп, който тогава е прочут под името “Next Generation Space Telescope ” (б.прев. – галактически телескоп от последващо поколение) да бъде издигнат за $500 милиона и изстрелян през 2007 година. През 2002 година телескопът е публично кръстен на някогашния админ на организацията от ранната галактическа конкуренция Джеймс Уеб, а през 2003 година е връчен контракт на компанията TRW Inc. за градежа му. Малко след спечелването на състезанието активите на компанията са добити от аерокосмическия колос Нортроп Груман. 

Зли езици настояват, че основателите на галактическия телескоп постоянно са знаели, че $500 милиона няма да са задоволителни и все пак преднамерено са занижили сумата, тъй като са планували, че откакто парите бъдат изхарчени, планът към този момент ще е в напреднал стадий и страната няма да има избор, с изключение на още да го финансира. Но едва ли някой е предполагал, че “Джеймс Уеб ” ще премине през 14-годишни отлагания и за него ще бъдат изхарчени близо $10 милиарда. След 2010 година планът към този момент е високоприоритетен за НАСА и организацията го крепи даже и когато стартира да смуче от средствата на другите галактически начинания – ето за какво, да вземем за пример, Щатите се отдръпват от значимата марсианска стратегия на Европейската галактическа организация “ЕкзоМарс ” и водачите на европейската космонавтика в отчаянието си търсят помощта на Русия. Никой не омаловажава, че в случай че “Джеймс Уеб ” успее, изгодите за науката ще са колосални. Но мнозина си мислят – нужна ли беше тази инвестиция? За парите, изхарчени за новия галактически телескоп, НАСА щеше да построи пет марсохода от вида на “Пърсъвиърънс ” или “Кюриосити ”, 3-4 задачи от вида на “Касини ” до Сатурн или три нови пилотирани галактически кораба от вида на “Крю Драгън ”. Напомням, че през последните две десетилетия американската галактическа организация по този начин и не възнамерява роботизирана експедиция до планетите Уран или Нептун – една от най-приоритетните евентуални задания в планетарните проучвания, само че към момента стои неизпълнена поради такива дългосрои като “Джеймс Уеб ”. 

Разбира се, има и справедливи аргументи телескопът да е толкоз безценен, които не се изчерпват единствено до неприятното ръководство, типично за Стария (ОлдСпейс) галактически бранш. За разлика от “Хъбъл ”, който е главно оптичен телескоп, “Джеймс Уеб ” работи в инфрачервения диапазон. Само по този метод могат да бъдат изучени най-ранните секрети на Вселената, недостъпни за “Хъбъл ”. Нашата Вселена непрестанно се уголемява и далечните следени обекти са отместени към алената област на електромагнитния набор (поради Доплеровия фект), като при най-отдалечените галактики отместването е дори към инфрачервената област. Бидейки инфрачервен телескоп, “Джеймс Уеб ” ще може да учи тези първоначални, скорородени галактики и да разследва ранните столетия след появяването на познаваемия свят. Проблемът е, че конструирането на подобен астрономически инструмент е неописуемо амбициозна задача. За да е оптимално сензитивен към инфрачервените лъчения, телескопът би трябвало да работи при свръхниски температури и да има системи за интензивно изстудяване на приборите му. Необходимо е да бъде предпазен от слънчевите лъчи, а това значи структурата на голям топлинен щит, който, при актуалните ограничавания на ракетите-носители, наложително следва да излети в сгънато положение и след това да се разгъне – просто не съществува толкоз огромен обтекател, който да го побере цялостен. Поради същата причина огледалото не може да е монолитично – в тази ситуация то е формирано от 18 обособени сегмента.

За съжаление Нортроп Груман не се оправи ослепително с поверената задача по структурата на “Джеймс Уеб ” – бидейки обичайната галактическа компания, тя страда от всички недостатъция на остарелия бранш. През 2018 година нейният изпълнителен шеф Уес Буш бе съществено неодобрен за метода, по който планът бе управителен, защото след несполучливо вибрационно тестване на телескопа от сгънатия топлинен щит започнаха да изпадат болтове и гайки. Това добави още две години отлагания. Последното значително закъснение (от 2020 за 2021 г.) е резултат от пандемията.  

Но към този момент планът е на финалната права. На Бъдни вечер през 1968 година астронавти на НАСА за пръв път влизат в орбита около Луната с кораба “Аполо 8 ” – достижение, което вечно трансформира образа на галактическата конкуренция. Точно 53 години по-късно организацията на Съединени американски щати е изправена пред реализацията на галактическа задача, която е сравнима по трудност с плана “Аполо ”. Неслучайно “Джеймс Уеб ” е наричан на админа, който е преводил сполучливо НАСА през лунната конкуренция. Ако планът е сполучлив, изгодите за науката ще са колосални. Ще научим повече за Големия гърмеж. Ще разкрием по кое време са се появили първите звезди и галактики. Вероятно най-интересното – “Джеймс Уеб ” ще може да откри дали откритите до момента извънслънчеви планети имат атмосфери и какъв химичен състав имат те. А това може да ни даде отговор на един от най-вълнуващите въпроси, които науката си задава – има ли нейде в нашата Галактика извънземен живот?