Нещастен? Самокритичен? Може би си просто перфекционист?
Трудно е да се спори с максими като: Вярвай в себе си. Не приемай “не ” за отговор. Никога не се предавай. Не приемай да бъдеш втория най-хубав. Най-вече бъди почтен пред себе си…
Високопарните правила за триумфа наподобяват сами по себе си безапелационни – даже да не са записани в Конституцията, те са просто част от културния поток на нашето схващане, който напояват всичко от ежедневните диалози до корпоративните лекции и подготовката за SAT курсовете.
Няколко скорошни изследвания предизвестяват, че баналните изречения не би трябвало да се вземат прекомерно насериозно. Едно ново проучване обаче се концентрира върху познатия вид на перфекциониста, който изпада в суматоха или “пали фитила ”, когато нещата не вървят, както се чака.
Резултатите му освен удостоверяват, че такива пуристи постоянно са изложени на риск от душевен проблеми – както Фройд, Алфред Адлер, а също и безчет ядосани родители са предсказали от дълго време – само че също потвърждават, че перфекционизмът е скъп обектив, през който могат да се видят и схванат другите видимо несвързани душевен проблеми – от депресията до натрапчивото държание и зависимостите.
Изследователите разграничават три типа перфекционисти въз основа на отговорите от стандартизирани въпросници: насочени към себе си работохолици, които се борят да живеят съгласно високите си стандарти и са рискова група за развиването на меланхолия, основаваща се на самокритичност.
Вторият вид са на външен тип фанатични радетели за перфекционизъм, очакващи перфекционизъм от другите, което постоянно унищожава взаимоотношенията им. А в третия тип попадат тези, които обезверено се пробват да живеят съгласно идеала, за който са уверени, че другите чакат от тях. Те са и рисков фактор за самоубийствено мислене и хранителни разстройства.
“Естествено е за хората да желаят да бъдат съвършени в няколко неща, да кажем в работата си – да бъдеш добър редактор или хирург зависи от това да не правиш неточности ” , споделя професорът по логика на психиката в Университета в Йорк Гордън Флет, който е създател на доста проучвания по тематиката. “Но този блян се трансформира в проблем, когато се разпростре и върху други области на живота: връзките в фамилията, външността, заниманията ”, прибавя той.
За разлика от хората с психиатрична диагноза, перфекционистите не се борят с клеймото, нито пък считат себе си за хора с нарушени функционалности. Според съветника по подкрепяне на заетостта в Калифорнийския университет – Алис Провост, която организира с личния състав групова терапия за превъзмогване на импулсите към перфекционизъм, те са доста горди от това. А и културата цени високо и подтиква тяхното държание.
Според проучване на психолози от Техническия Университет на Къртин, Австралия, степента на мислене “всичко или нищо ” предсказва какъв брой добре перфекционистите насочват живота си. При тяхното изследоване 252 участници попълнят въпросници, оценяващи доколко одобряват 16 изказвания от рода на: “Аз се схващам като контролируем или неконтролируем “ и “Аз поддържам връзка доста добре с хората или не напълно ”.
Участниците, които са най-близки до мисленето по този “или – или ” метод, са най-склонни да демонстрират краен перфекционизъм, който може да докара до душевен проблеми. Накратко това са хора, които освен са се нагълтали с максими за триумф, само че и ги възприемат абсолютно. Те имат вяра подсъзнателно, че е допустимо да съумеят откакто са сбъркали към този момент, като поправят грешките си (друго високопарно правило). Проблемът, че все пак за тях неуспехът е симптом за незначителност или казано по различен метод, това е прецакване.
Никога не приемай да бъдеш втория най-хубав. Винаги бъди почтен със себе си
Бремето на упованията за съвършенност е прекомерно познато на всеки, който се е борил да се оправи с неприятен табиет. Да сбъркаш един път – да запалиш една цигара, единствено едно пиво – в най-хубавия случай е “гаф ”. В най-лошия то става срив, изпадане от вагона: неуспех. А щом по този начин или другояче си се провалил, за какво да не си сипеш още две-три…
Според Алис Провост при перфекционистите доста постоянно се следят признаци на натрапчива непоносимост към безпорядъка – различен риск за тях. Те не могат да търпят разбъркано бюро. За тях е съвсем невероятно да зарежат работата си на половина, с цел да я свършат на идващия ден. Някои отделят неуместно доста време, с цел да правят още веднъж някои задания, следвайки пример, който единствено те могат да видят.
В опита си Провост употребява група, членовете на която би трябвало да се отнасят повърхностно към всичко. “Беше най-вече в подтекста на работата, счита тя. То се постанова точно, тъй като това, което перфекционистите считат за неуспех, за доста хора е без значение и те не му обръщат внимание ”.
Напускай работа в точния момент. Не идвай по-рано. Почивай постоянно, когато е разрешено. Позволявай си несъмнено количество опити, с цел да свършиш работата. Остави бюрото разбъркано. А по-късно се попитай: “Беше ли осъден? Продължи ли университетът да действа? По-щастлив ли си? ” – споделя изследователката. “Те бяха изумени, че да – всичко продължава да работи и нещата, които толкоз ги тревожеха, не бяха се оказали сериозни. ”
Британците имат един израз, с който насърчават хората да покажат качествата си и осмиват безконечния боязън от крах. “Направи най-лошото, на което си кадърен ”. Ако не можеш да приемеш най-лошото в себе си най-малко един път и за малко, по какъв начин ще можеш да бъдеш откровен със себе си?
По в. Ню Йорк таймс
