Трудно е да се повярва, че нещо може да живее

Железен охлюв живее във вулканични шахти

Трудно е да се повярва, че нещо може да живее на три километра дълбочина в Индийския океан, и то не къде да е, а в термални шахти, в които водата безусловно ври. Но животът намира метод даже и в най-негостоприемните условия. Това е казусът на chrysomallon squamiferum – сходно на охлюв животно, което най-вероятно има най-здравата ризница в животинското царство.

Охлювът е дълбоководен тип. Среща се единствено в хидротермалните шахти в Индийския океан, на дълбочини от 2400 до 2800 метра. Първите такива охлюви са открити през 2001 година на дъното на океана, където тектоничните плочи са се отдалечили една от друга и са разрешили на магмата да затопля водата до температури, които я карат да ври.

Черупката и дребните бронирани плочки на охлюва имат три обособени пласта, които го пазят от хищниците и рисковата околна среда. Структурата на черупката е същата като тази на другите охлюви, само че има един спомагателен външен пласт, който като че ли е „ заварен “ за останалата част.

Вътрешният пласт се състои от арагонит – форма на калциевия карбонат, която се среща постоянно при черупките на мекотелите и някои корали. Този пласт оказва помощ за намаляването на топлината и защищава охлюва от постепенно сваряване във вулканичните води.

Средният пласт е равноценен на външния при други коремоноги. Това е и най-дебелият пласт – към 150 микрометра. Той защищава охлюва от физически деформации, породени да вземем за пример от захващане от щипките на рак.

Но най-забележителен е външният „ заварен “ пласт. Дебел е към 30 микрометра и се състои от стоманени сулфиди – в частност пирит и грейгит. Chrysomallon squamiferum е единственото животно, което употребява такива материали за външния си скелет.

Наночастиците грейгит служат за омекотяването на удари. Когато черупката е притисната от нещо, тя се спуква към наночастиците и по този начин се всмуква сила. Получават се хиляди дребни пропуквания, които освен понижават напрежението, само че и защищават черупката от съществени спуквания, които биха били съдбовни за охлюва.

Черупката на този охлюв е толкоз невероятна, че даже армията на Съединени американски щати финансира проучвания върху нея, с вярата те да дадат резултат в изработката на ризница от ново потомство.

За похлупак на всичко, една от популациите охлюви в Индийския океан има толкоз намагнитени черупки поради грейгита, че в случай че поставите магнит до някой субект, то той ще бъде притеглен, действайки като втори магнит.