Съдов хирург пред Фрог: Трудно е да оцеляваш като лекар в България със 720 лв.
Трудно е да оцеляваш като доктор в България със 720 лева Това сподели пред Фрог нюз доктор Христо Абрашев, лекар на медицинските науки. В момента той специализира съдова хирургия в държавната болница в Стара Загора. Ето какво описа пред екипа ни:
Д-р Абрашев, неотдавна защитихте дисертация по съдова хирургия. От какъв брой години работите тази компетентност и с какви компликации се сблъскват младите лекари у нас?
От пет години съм специализант. За тези години натрупах опит, който ми дава опция да се усещам сигурен на операционната маса. Работата ми носи голямо задоволство. За страдание нямам доверие да има колега-специализант, който да се усеща удовлетворен от възнаграждението за труда си. Дори не ми се желае да върша параленост с сътрудниците от чужбина.
Защо тогава не сте напуснал още страната?
Заради околните и приятелите си. Държавата е платила за моето обучение. Затова усещам дълг да остана тук. Нещо като честен контракт. Пък и желая да съм си при фамилията.
Интересувате ли се по какъв начин се развиват сътрудниците ви зад граница?
Много са удовлетворени тези, които съумяха да се осъществят в Германия и Франция. Разказват, че работят в положителни бази, разполагат с най-новата техника, нямат ограничавания с консумативите. Освен това ги подтикват да покачват квалификацията си, като вървят на курсове и конгреси. Идеята е да са непрестанно в крайник с новостите.
За кое от изброеното си мечтаете?
За по-модерна техника и по-добро възнаграждение. Не са загадка заплатите на специализантите-720 лева.бруто.
Как е допустимо, та вие всекидневно спасявате човешки живот?
Така е. Повечето специализанти, когато схванат защо става дума, или си търсят друга болница, или напущат родината. Трудно се гледа семейство с тези средства. При мен работата ми продължава да е най-големият тласък. За моя наслада множеството случаи, с които се сблъскваме в клиниката по съдова хирургия имат прекрасен край. При нас идват пациенти с тежки контузии след произшествия, разрязани от флексове, стъкла, емболизация на артерии и т. н. Разбира се помня и тези, при които сме положили най-много старания, само че нещата не са се получили по този начин, както желаеме, по една или друга причина. Спомням си пациент, който беше пристигнал прекомерно късно и се наложи да ампутираме крайници му.
Коя е най-дълго траялата интервенция?
При един пациент, който беше получил зараза на изкуствена тазобедрена става. При опит тя да бъде извадена, имаше обиден централен кръвоносен съд. Операцията продължи 11 часа. Преляхме 14 банки кръв, само че макар напъните на екипа, индивидът умря.
Много постоянно в медиите се приказва за лекарски неточности, злоупотреби. Видяхте ли и тази страна на медицината?
Не зная дали е съзнателно или не, само че лекарите сме сложени в нежелано състояние. Непрекъсното слушам, че докторите сме станали търговци. Истината е, че в тази система ние обираме негативите. Но в действителност тя е основана порочно. Измислена е неверно. Вижте- цената на лекарската услуга не е включена в остойностяването на една клинична пътека. В нея написа какъв брой коства да речем протезата, консумативите, спринцовката, лекарството и т. н. Но на никое място не попада труда на сестрата и лекаря. Трудът ни го няма на никое място.
Интервю на Катя Илиева
Д-р Абрашев, неотдавна защитихте дисертация по съдова хирургия. От какъв брой години работите тази компетентност и с какви компликации се сблъскват младите лекари у нас?
От пет години съм специализант. За тези години натрупах опит, който ми дава опция да се усещам сигурен на операционната маса. Работата ми носи голямо задоволство. За страдание нямам доверие да има колега-специализант, който да се усеща удовлетворен от възнаграждението за труда си. Дори не ми се желае да върша параленост с сътрудниците от чужбина.
Защо тогава не сте напуснал още страната?
Заради околните и приятелите си. Държавата е платила за моето обучение. Затова усещам дълг да остана тук. Нещо като честен контракт. Пък и желая да съм си при фамилията.
Интересувате ли се по какъв начин се развиват сътрудниците ви зад граница?
Много са удовлетворени тези, които съумяха да се осъществят в Германия и Франция. Разказват, че работят в положителни бази, разполагат с най-новата техника, нямат ограничавания с консумативите. Освен това ги подтикват да покачват квалификацията си, като вървят на курсове и конгреси. Идеята е да са непрестанно в крайник с новостите.
За кое от изброеното си мечтаете?
За по-модерна техника и по-добро възнаграждение. Не са загадка заплатите на специализантите-720 лева.бруто.
Как е допустимо, та вие всекидневно спасявате човешки живот?
Така е. Повечето специализанти, когато схванат защо става дума, или си търсят друга болница, или напущат родината. Трудно се гледа семейство с тези средства. При мен работата ми продължава да е най-големият тласък. За моя наслада множеството случаи, с които се сблъскваме в клиниката по съдова хирургия имат прекрасен край. При нас идват пациенти с тежки контузии след произшествия, разрязани от флексове, стъкла, емболизация на артерии и т. н. Разбира се помня и тези, при които сме положили най-много старания, само че нещата не са се получили по този начин, както желаеме, по една или друга причина. Спомням си пациент, който беше пристигнал прекомерно късно и се наложи да ампутираме крайници му.
Коя е най-дълго траялата интервенция?
При един пациент, който беше получил зараза на изкуствена тазобедрена става. При опит тя да бъде извадена, имаше обиден централен кръвоносен съд. Операцията продължи 11 часа. Преляхме 14 банки кръв, само че макар напъните на екипа, индивидът умря.
Много постоянно в медиите се приказва за лекарски неточности, злоупотреби. Видяхте ли и тази страна на медицината?
Не зная дали е съзнателно или не, само че лекарите сме сложени в нежелано състояние. Непрекъсното слушам, че докторите сме станали търговци. Истината е, че в тази система ние обираме негативите. Но в действителност тя е основана порочно. Измислена е неверно. Вижте- цената на лекарската услуга не е включена в остойностяването на една клинична пътека. В нея написа какъв брой коства да речем протезата, консумативите, спринцовката, лекарството и т. н. Но на никое място не попада труда на сестрата и лекаря. Трудът ни го няма на никое място.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ