Рейтинговата система задълбочава дисбалансите в сферата на висшето образование
„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България. След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотвърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет и проф. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “.
Днес продължаваме с материал на проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски ”.
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд ” ще ги разгласява всяка сряда.
Приветствам вестник „ Труд ” за отворената полемика за положението и бъдещето на висшето обучение. Част от проблемите са общи и колегите-ректори са показали мнението си преди мен, по тази причина не желая да ги дублирам. Ще обърна внимание на рейтинговата система на висшите учебни заведения в България и надценяването?, основно на финансовите? параметри.
Подборът на знаци и несъответствията в тяхната относителна тежест в в този момент съществуващата рейтингова система водят до странни ранглисти, при които учащо в една единствена просветителна степен и даже в една единствена компетентност висше учебно заведение заема влиятелни позиции в обещано професионално направление в следствие от действието най-вече на финансови, а не на качествени индикатори.
Рейтинговата система е нещо несъмнено положително, доколкото съдържа извънредно богата база данни, която може да се употребява при разбора на конкурентната среда в разнообразни аспекти и при образуване на управническата политика на всяко висше учебно заведение. Специално за Шуменския университет тя послужи като концепция за създаване на план по ръководство на качеството на образованието, обвързван с мониторинг на просветителната активност на институцията в подтекста на развиването на висшето обучение в страната и статуса на Шуменския университет в мрежата от висши учебни заведения.
Но в този си тип рейтинговата система не дава задоволително цялостна и справедлива визия за същинския учебен потенциал на висшите учебни заведения. Нещо повече, прави висшите учебни заведения или директни бенефициенти, или съществени виновници за икономическия статус на районите, в които те действат.
При един изчерпателен прочит пораждат следните въпроси:
Група „ Учебна активност “
1. Не е ли несъразмерна тежестта на такива знаци, като брой магистърски и брой бакалавърски стратегии – надлежно 3% и 2 %.
– Справката в Регистъра на настоящите и прекъсналите студенти демонстрира, че в редица от тях не се организира образование или обучаемите са единици.
– Буди неразбиране близостта в названията на някои от тях.
– Не е идентичен методът за представянето на магистърските стратегии в Регистъра на настоящите и прекъсналите студенти, което оставя чувство за разночетене при интерпретирането им. Например, някои висши учебни заведения преглеждат като разнообразни магистърските стратегии за приключили същата компетентност, за приключили друга компетентност в същото направление, за приключили друго професионално направление и за учащи се след ОКС „ професионален бакалавър “, до момента в който други висши учебни заведения ги преглеждат като разновидности на една и съща магистърска стратегия.
2. На този декор е необяснимо недооценяването на два други знака, които имат особена тежест в акредитационните процедури: ексклузивност на преподавателския състав – 0.75% и интернационална подвижност – 0.25%.
Все отново става дума за справедлива оценка на университетския и експертния евентуална дадена институция, както и за нейната отвореност към европейското просветително пространство.
3. Буди доста въпроси включването в изданието на Рейтинговата система през 2016 година на подобен знак като „ брой приключили студенти “. Не е ли това бонус за „ печатниците на дипломи “?
4. В същото време отпада подобен значим знак, като „ Участие в студентски стажове и практики “ – директно обвързван с настоящите европейски политики в областта на образованието.
5. В цялостен прорез с европейските стандарти за качество от 2016 година отпаднаха изцяло и всички знаци, свързани със студентското мнение.
Група „ Научни проучвания “
1. Отчитането на научните достижения на висшите учебни заведения в РСВУ само по несъмнено авторитетните бази Scopus и Web of Scienсе изкривява визията за тяхната активност. Известно е, че в тези бази данни филантропичните науки са показани извънредно едва, а и не се следят източници на кирилица. Това неглижира научната продукция по българистика, да вземем за пример. Необходимо е да се вземат поради и други бази данни, като ERIH + (в която са показани и изданията на МОН), EBSCO, РИНЦ и други
2. За страдание, Рейтинговата система не регистрира данни за издадени учебници, образователни принадлежности и монографии и профилирани издания с национална и районна значителност, речници и справочници с неоспорим принос към просветителния развой и науката. Те са лесни за верификация с помощта на своите ISBN и ISSN. Тяхното включване в по-нататъшните издания на рейтинговата система несъмнено би направило картината по-пълна, по-прецизна и по-обективна, също така би синхронизирало методите към оценката на научноизследователския принос на институциите в Рейтинговата система и в Правилника за оценка на научноизследователската активност, реализирана от висшите учебни заведения и научни организации, както и на активността на Фонд Научни проучвания. (ДВ, брой 72, 2015 г.)
Опитът на други страни от Централна и Източна Европа демонстрира, че те не се лимитират единствено със Scopus и Web of Science. Освен това министерствата създават лични описи, в които се дефинира ранга на всяко научно издание в страната. В редица страни е въведен и личен показател за научно цитиране. Това би следвало да създадем и ние, в случай че желаеме да повишим статуса на българската просвета.
3. И в тази група са включени два (грубо казано) „ кухи “ знака: „ Брой докторски стратегии във висшето учебно заведение и Брой докторски стратегии в професионалното направление с обща тежест от 3%.
Група „ Учебна среда “
Това е релативно най-балансираната група, само че не намирам за обикновено на тази толкоз значима група, която отразява същинската грижа и стратегическото мислене на висшето учебно заведение за създаване на оптимална просветителна и осведомителна среда, да се отредят мизерните 2.5%?
Група „ Социално-битови и административни услуги “
Към тази група главната забележка е, че от 2016 година липсват каквито и да е данни за изследване на студентското мнение.
Група „ Престиж “
Трябва да признаем, че в тази група бяха направени опити за спомагателен акцент върху обективните знаци и обективните данни. И все пак… Редно ли е престижът на едно висше учебно заведение да се прави оценка само от „ междинния триумф от дипломата за приблизително обучение “ на неговите ученици?
Къде са останалите стадии от „ виталния цикъл “ на студента, които отразяват директно приноса на висшето учебно заведение за неговото създаване: награди, изявления, участия в научни конгреси, изложения, концерти и други?
Що се отнася до задграничните студенти: не би ли следвало да се глоби по някакъв метод висше учебно заведение, поради образователната активност на което българските дипломи за висше обучение се афишират за оскъдни?
Група „ Реализация на пазара на труда и районна значителност “
Това е групата, която в най-голяма степен ме кара да мисля, че Рейтинговата система в този си тип прави висшите учебни заведения, изключително провинциалните висши учебни заведения, заложници на икономическото положение на районите, в които те действат. Към съвсем цялата група знаци активността на висшето учебно заведение има доста индиректно отношение и нейната тежест от 40 % е непозволена и несправедлива.
1. Като цяло във всички издания на Рейтинговата система се ползва методика за образуване въз основата от данни, която, за жалост, не може да се дефинира като напълно справедлива. Данните, които се употребяват, са непълни и относителни, изключително по знаците Безработица измежду приключилите, Регионална реализация и Регионална реализация на позиция за висше обучение.
2. При изчисляването на знак Приложение на добитото висше образованиеи реализация по предопределение „ са изключени самоосигуряващите се лица, тези на цивилен контракт и земеделските производители ”. Това значи, че огромна част от приключилите редица професионални посоки, като „ Туризъм ”, „ Икономика ”, „ Филология ”, „ Растителна отбрана ” и други, които са аграрни производители, имат свои преводачески компании, туристически и рекламни организации, издателски компании и други или упражняват свободни специалности на цивилен контракт като публицисти, експерти по реклама, екскурзоводи, преводачи и други, т.е. действително упражняват специалността си, не влизат в базата данни. Този факт съществено ощетява тези професионални посоки и изкривява картината в този сегмент на просветителния и трудовия пазар. Не са взети поради и осъществилите се в чужбина.
3. Данните за междинния застрахователен приход, за приноса към осигурителната система, като се изключи че нямат връзка с качеството на предлагания от висшето учебно заведение учебен артикул, са подвеждащи и не инцидентно дадоха съображение за много спекулации и манипулативни послания.
4. Непълнота се вижда и при образуването на индикаторите при знака „ Регионална реализация ” и „ Регионална реализация на позиция, която изисква висше обучение ”, доколкото „ делът е обмислен от приключилите през последните 5 години, чиито шеф е регистриран в района, в който се намира висшето учебно заведение ” по данни, предоставени от Национален осигурителен институт и АдминУни.
5. От преосмисляне се нуждае знакът Регионална значителност, който сега регистрира само настройките на студентите за реализация в района, в който е ситуирано висшето учебно заведение. В същото време не се регистрира и поддържа посредством надлежно индексиране: образованието в професионални посоки, които не се оферират в други висши учебни заведения в района или прилежащите региони; реализирането на активност в мултиетническа среда и в райони с съществуване на висок рисков контингент, с което даденото висше учебно заведение извършва значима обществена функционалност и подкрепя реализирането на европейските политики за поощряване на изоставащите райони, за повишение на качеството на живот на хората в тях, за създаване на техния административен потенциал и за поддържане на националния интегритет.
Подборът на знаци и несъответствията в тяхната относителна тежест в в този момент съществуващата Рейтингова система водят до странни ранглисти, при които учащо в една единствена просветителна степен и даже в една единствена компетентност висше учебно заведение заема влиятелни позиции в обещано професионално направление в следствие от действието най-вече на финансови, а не на качествени индикатори.
В познатите ми рейтингови системи (в U-Multirank например) няма нито един знак, който да не зависи от висшето учебно заведение и да не е плод на неговата просветителна политика.
Впрочем, точно заради своята обяснима недостатъчност и релативност, данните от рейтинговите системи се употребяват в другите страни за общо насочване на кандидат-студентите и потребителите, само че не и за установяване на финансовата политика на страната в областта на висшето обучение, която следва да регистрира и редица обществени функционалности на просветителната система с оглед обезпечаването на еднакъв достъп до обучение и провеждането на политика за хармонично и съразмерно развиване на всички райони на страната, като част от нейната национална сигурност.
Анализът на групите знаци и на резултатите на Шуменския университет дава съображение за следните заключения:
1. ШУ имаше доста положителни индикатори през 2015 година в огромна част от отпадналите знаци и на първо място при знаците:
Удовлетвореност от образователния развой
Участие в стажове
Участие на студенти в НИД
Интензивност на научната работа
Удовлетвореност от образователната среда
Удовлетвореност от социално-битовите и административни услуги
Това несъмнено се отразява отрицателно на общата оценка през 2016 година и 2017 година
2. ШУ обичайно има доста положителни индикатори в групата „ Учебна среда “, само че тъкмо нейната тежест се понижава на половина от 2016 година
3. Като недодялан университет, разрастващ своята активност в район с невисок стопански статус, ШУ е изключително обиден от последната група знаци „ Реализация на пазара на труда и районна значителност “. За страдание не са регистрирани нашите възражения, че тази група знаци има индиректно отношение към активността на висшите учебни заведения, борави се с непълни и относителни данни, заради което би трябвало да бъде понижена нейната относителна тежест в общата оценка. Напротив – нейният условен дял е нараснал от 35% на 40% от 2016 година
Вероятно още веднъж сме очевидци на друга интерпретация на електронните осведомителни бази и подбази, за които са абонирани висшите учебни заведения. Данните от уеб страниците на университетите не дават съображение за толкоз фрапантни разлики, каквито се следят. Например индикаторът на Нов български университет е 38, на районно управление (на МВР) – 25, на ПУ – 23, на СУ – 20, на ЮЗУ – 18, на АУ – 17, на ВТУ – 13. Ще настояваме този проблем да се почисти. В някои от направленията 8 висши учебни заведения се вместват в границите на 1 или 2 точки, тъй че даже най-малката разлика в интерпретацията може да докара до съществени последици за окончателното класиране на висшето учебно заведение.
Общият извод, който може да се направи, е, че в този си тип рейтинговата система не просто не взема решение, само че и в допълнение задълбочава несъответствията в областта на висшето обучение. Предвид употребяваната методика тя не би следвала да се употребява като основа за образуването на политиката на МОН, изключително в региона на финансирането на висшите учебни заведения.
Днес продължаваме с материал на проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски ”.
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд ” ще ги разгласява всяка сряда.
Приветствам вестник „ Труд ” за отворената полемика за положението и бъдещето на висшето обучение. Част от проблемите са общи и колегите-ректори са показали мнението си преди мен, по тази причина не желая да ги дублирам. Ще обърна внимание на рейтинговата система на висшите учебни заведения в България и надценяването?, основно на финансовите? параметри.
Подборът на знаци и несъответствията в тяхната относителна тежест в в този момент съществуващата рейтингова система водят до странни ранглисти, при които учащо в една единствена просветителна степен и даже в една единствена компетентност висше учебно заведение заема влиятелни позиции в обещано професионално направление в следствие от действието най-вече на финансови, а не на качествени индикатори.
Рейтинговата система е нещо несъмнено положително, доколкото съдържа извънредно богата база данни, която може да се употребява при разбора на конкурентната среда в разнообразни аспекти и при образуване на управническата политика на всяко висше учебно заведение. Специално за Шуменския университет тя послужи като концепция за създаване на план по ръководство на качеството на образованието, обвързван с мониторинг на просветителната активност на институцията в подтекста на развиването на висшето обучение в страната и статуса на Шуменския университет в мрежата от висши учебни заведения.
Но в този си тип рейтинговата система не дава задоволително цялостна и справедлива визия за същинския учебен потенциал на висшите учебни заведения. Нещо повече, прави висшите учебни заведения или директни бенефициенти, или съществени виновници за икономическия статус на районите, в които те действат.
При един изчерпателен прочит пораждат следните въпроси:
Група „ Учебна активност “
1. Не е ли несъразмерна тежестта на такива знаци, като брой магистърски и брой бакалавърски стратегии – надлежно 3% и 2 %.
– Справката в Регистъра на настоящите и прекъсналите студенти демонстрира, че в редица от тях не се организира образование или обучаемите са единици.
– Буди неразбиране близостта в названията на някои от тях.
– Не е идентичен методът за представянето на магистърските стратегии в Регистъра на настоящите и прекъсналите студенти, което оставя чувство за разночетене при интерпретирането им. Например, някои висши учебни заведения преглеждат като разнообразни магистърските стратегии за приключили същата компетентност, за приключили друга компетентност в същото направление, за приключили друго професионално направление и за учащи се след ОКС „ професионален бакалавър “, до момента в който други висши учебни заведения ги преглеждат като разновидности на една и съща магистърска стратегия.
2. На този декор е необяснимо недооценяването на два други знака, които имат особена тежест в акредитационните процедури: ексклузивност на преподавателския състав – 0.75% и интернационална подвижност – 0.25%.
Все отново става дума за справедлива оценка на университетския и експертния евентуална дадена институция, както и за нейната отвореност към европейското просветително пространство.
3. Буди доста въпроси включването в изданието на Рейтинговата система през 2016 година на подобен знак като „ брой приключили студенти “. Не е ли това бонус за „ печатниците на дипломи “?
4. В същото време отпада подобен значим знак, като „ Участие в студентски стажове и практики “ – директно обвързван с настоящите европейски политики в областта на образованието.
5. В цялостен прорез с европейските стандарти за качество от 2016 година отпаднаха изцяло и всички знаци, свързани със студентското мнение.
Група „ Научни проучвания “
1. Отчитането на научните достижения на висшите учебни заведения в РСВУ само по несъмнено авторитетните бази Scopus и Web of Scienсе изкривява визията за тяхната активност. Известно е, че в тези бази данни филантропичните науки са показани извънредно едва, а и не се следят източници на кирилица. Това неглижира научната продукция по българистика, да вземем за пример. Необходимо е да се вземат поради и други бази данни, като ERIH + (в която са показани и изданията на МОН), EBSCO, РИНЦ и други
2. За страдание, Рейтинговата система не регистрира данни за издадени учебници, образователни принадлежности и монографии и профилирани издания с национална и районна значителност, речници и справочници с неоспорим принос към просветителния развой и науката. Те са лесни за верификация с помощта на своите ISBN и ISSN. Тяхното включване в по-нататъшните издания на рейтинговата система несъмнено би направило картината по-пълна, по-прецизна и по-обективна, също така би синхронизирало методите към оценката на научноизследователския принос на институциите в Рейтинговата система и в Правилника за оценка на научноизследователската активност, реализирана от висшите учебни заведения и научни организации, както и на активността на Фонд Научни проучвания. (ДВ, брой 72, 2015 г.)
Опитът на други страни от Централна и Източна Европа демонстрира, че те не се лимитират единствено със Scopus и Web of Science. Освен това министерствата създават лични описи, в които се дефинира ранга на всяко научно издание в страната. В редица страни е въведен и личен показател за научно цитиране. Това би следвало да създадем и ние, в случай че желаеме да повишим статуса на българската просвета.
3. И в тази група са включени два (грубо казано) „ кухи “ знака: „ Брой докторски стратегии във висшето учебно заведение и Брой докторски стратегии в професионалното направление с обща тежест от 3%.
Група „ Учебна среда “
Това е релативно най-балансираната група, само че не намирам за обикновено на тази толкоз значима група, която отразява същинската грижа и стратегическото мислене на висшето учебно заведение за създаване на оптимална просветителна и осведомителна среда, да се отредят мизерните 2.5%?
Група „ Социално-битови и административни услуги “
Към тази група главната забележка е, че от 2016 година липсват каквито и да е данни за изследване на студентското мнение.
Група „ Престиж “
Трябва да признаем, че в тази група бяха направени опити за спомагателен акцент върху обективните знаци и обективните данни. И все пак… Редно ли е престижът на едно висше учебно заведение да се прави оценка само от „ междинния триумф от дипломата за приблизително обучение “ на неговите ученици?
Къде са останалите стадии от „ виталния цикъл “ на студента, които отразяват директно приноса на висшето учебно заведение за неговото създаване: награди, изявления, участия в научни конгреси, изложения, концерти и други?
Що се отнася до задграничните студенти: не би ли следвало да се глоби по някакъв метод висше учебно заведение, поради образователната активност на което българските дипломи за висше обучение се афишират за оскъдни?
Група „ Реализация на пазара на труда и районна значителност “
Това е групата, която в най-голяма степен ме кара да мисля, че Рейтинговата система в този си тип прави висшите учебни заведения, изключително провинциалните висши учебни заведения, заложници на икономическото положение на районите, в които те действат. Към съвсем цялата група знаци активността на висшето учебно заведение има доста индиректно отношение и нейната тежест от 40 % е непозволена и несправедлива.
1. Като цяло във всички издания на Рейтинговата система се ползва методика за образуване въз основата от данни, която, за жалост, не може да се дефинира като напълно справедлива. Данните, които се употребяват, са непълни и относителни, изключително по знаците Безработица измежду приключилите, Регионална реализация и Регионална реализация на позиция за висше обучение.
2. При изчисляването на знак Приложение на добитото висше образованиеи реализация по предопределение „ са изключени самоосигуряващите се лица, тези на цивилен контракт и земеделските производители ”. Това значи, че огромна част от приключилите редица професионални посоки, като „ Туризъм ”, „ Икономика ”, „ Филология ”, „ Растителна отбрана ” и други, които са аграрни производители, имат свои преводачески компании, туристически и рекламни организации, издателски компании и други или упражняват свободни специалности на цивилен контракт като публицисти, експерти по реклама, екскурзоводи, преводачи и други, т.е. действително упражняват специалността си, не влизат в базата данни. Този факт съществено ощетява тези професионални посоки и изкривява картината в този сегмент на просветителния и трудовия пазар. Не са взети поради и осъществилите се в чужбина.
3. Данните за междинния застрахователен приход, за приноса към осигурителната система, като се изключи че нямат връзка с качеството на предлагания от висшето учебно заведение учебен артикул, са подвеждащи и не инцидентно дадоха съображение за много спекулации и манипулативни послания.
4. Непълнота се вижда и при образуването на индикаторите при знака „ Регионална реализация ” и „ Регионална реализация на позиция, която изисква висше обучение ”, доколкото „ делът е обмислен от приключилите през последните 5 години, чиито шеф е регистриран в района, в който се намира висшето учебно заведение ” по данни, предоставени от Национален осигурителен институт и АдминУни.
5. От преосмисляне се нуждае знакът Регионална значителност, който сега регистрира само настройките на студентите за реализация в района, в който е ситуирано висшето учебно заведение. В същото време не се регистрира и поддържа посредством надлежно индексиране: образованието в професионални посоки, които не се оферират в други висши учебни заведения в района или прилежащите региони; реализирането на активност в мултиетническа среда и в райони с съществуване на висок рисков контингент, с което даденото висше учебно заведение извършва значима обществена функционалност и подкрепя реализирането на европейските политики за поощряване на изоставащите райони, за повишение на качеството на живот на хората в тях, за създаване на техния административен потенциал и за поддържане на националния интегритет.
Подборът на знаци и несъответствията в тяхната относителна тежест в в този момент съществуващата Рейтингова система водят до странни ранглисти, при които учащо в една единствена просветителна степен и даже в една единствена компетентност висше учебно заведение заема влиятелни позиции в обещано професионално направление в следствие от действието най-вече на финансови, а не на качествени индикатори.
В познатите ми рейтингови системи (в U-Multirank например) няма нито един знак, който да не зависи от висшето учебно заведение и да не е плод на неговата просветителна политика.
Впрочем, точно заради своята обяснима недостатъчност и релативност, данните от рейтинговите системи се употребяват в другите страни за общо насочване на кандидат-студентите и потребителите, само че не и за установяване на финансовата политика на страната в областта на висшето обучение, която следва да регистрира и редица обществени функционалности на просветителната система с оглед обезпечаването на еднакъв достъп до обучение и провеждането на политика за хармонично и съразмерно развиване на всички райони на страната, като част от нейната национална сигурност.
Анализът на групите знаци и на резултатите на Шуменския университет дава съображение за следните заключения:
1. ШУ имаше доста положителни индикатори през 2015 година в огромна част от отпадналите знаци и на първо място при знаците:
Удовлетвореност от образователния развой
Участие в стажове
Участие на студенти в НИД
Интензивност на научната работа
Удовлетвореност от образователната среда
Удовлетвореност от социално-битовите и административни услуги
Това несъмнено се отразява отрицателно на общата оценка през 2016 година и 2017 година
2. ШУ обичайно има доста положителни индикатори в групата „ Учебна среда “, само че тъкмо нейната тежест се понижава на половина от 2016 година
3. Като недодялан университет, разрастващ своята активност в район с невисок стопански статус, ШУ е изключително обиден от последната група знаци „ Реализация на пазара на труда и районна значителност “. За страдание не са регистрирани нашите възражения, че тази група знаци има индиректно отношение към активността на висшите учебни заведения, борави се с непълни и относителни данни, заради което би трябвало да бъде понижена нейната относителна тежест в общата оценка. Напротив – нейният условен дял е нараснал от 35% на 40% от 2016 година
Вероятно още веднъж сме очевидци на друга интерпретация на електронните осведомителни бази и подбази, за които са абонирани висшите учебни заведения. Данните от уеб страниците на университетите не дават съображение за толкоз фрапантни разлики, каквито се следят. Например индикаторът на Нов български университет е 38, на районно управление (на МВР) – 25, на ПУ – 23, на СУ – 20, на ЮЗУ – 18, на АУ – 17, на ВТУ – 13. Ще настояваме този проблем да се почисти. В някои от направленията 8 висши учебни заведения се вместват в границите на 1 или 2 точки, тъй че даже най-малката разлика в интерпретацията може да докара до съществени последици за окончателното класиране на висшето учебно заведение.
Общият извод, който може да се направи, е, че в този си тип рейтинговата система не просто не взема решение, само че и в допълнение задълбочава несъответствията в областта на висшето обучение. Предвид употребяваната методика тя не би следвала да се употребява като основа за образуването на политиката на МОН, изключително в региона на финансирането на висшите учебни заведения.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ