Нужна е държавна стратегия за задържане на музикантите ни в България
„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България.
След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия , проф. Стоян Денчев , ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – София, проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев , ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “, проф. Иван Въшин , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, проф. Стати Статев , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe, проф. доктор Христина Янчева , ректор нa Аграрен Университет-Пловдив, проф. доктор Стефан Костянев , ректор на Медицински университет – Пловдив, проф. Борислав Юруков , ректор на Югозападния университет „ Неофит Рилски “, проф. Борислав Борисов , ректор на Висшето строително учебно заведение „ Любен Каравелов “, проф. Николай Драчев , ректор на Националната художествена академия и проф. Даниела Тодорова , ректор на Висше транспортно учебно заведение “Тодор Каблешков”.
Днес своите визии за проблемите във висшето обучение излага проф. Димитър Цанев, ректор на Националната музикална академия „ Проф. П. Владигеров “ Следващата седмици в сряда ще публикуваме още отзиви на неучаствали в полемиката ръководители на висши образователни заведения.
Накрая проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Трябва да се тръгне от това, че нашата сфера главно образова в практическо изкуство и от нея се чака народен нравствен артикул, а не БВП
Ниското възнаграждение и намаляването на общия количествен, оттова и първокласен капацитет на музикалните институции принуждава доста от нашите студенти, както и от завършващите приблизително музикално обучение да търсят своя професионален път в чужбина.
В общата полемика сътрудниците ректори засягат значими и полемични проблеми, касаещи както състоятелността на законите, по които работим, по този начин и потребността от промени в общата структура на висшето обучение.
Аз ще се концентрирам върху проблеми от региона на изкуството и основно на музикалното обучение и просвета. Въпреки дългата история на учебните заведения по изкуства (НMA през 2021 год. навършва 100 години) и макар изключителните културни достижения на нашите създатели по целия свят, региона като че ли продължава да е малко позната или позната незадълбочено, постоянно нерелевантно е съпоставяна с останалите области от висшето обучение, без да се регистрират специфики.
Трябва да се тръгне от това, че нашата сфера главно образова в практическо изкуство и от нея се чака народен нравствен артикул, а не БВП. Ясно е, че за разлика от основаването на материални богатства, музиката е образование по вживяване и превъплащение, по основаване на звукови художествени облици посредством интерпретация и комбинация след дълго преодоляване на голям инструментариум от изразни средства. Това култивира качества и качества, разнообразни от тези, които основава образованието по други науки. Следва друга реализация, друго „ произвеждане “. Тази различност в същността рефлектира и като специфичност в структурата на самото образование, в кадровия състав, в трудовата кариера на нашите ученици.
Висшето музикално обучение в България има своите звездни резултати, само че по едно и също време търпи последствия и от общ, и от частен порядък – демографска рецесия, просветителна миграция, конкуренция на нови по-рентабилни специалности свързани с високите технологии, отнемане на ефира и на огромна част от музикалния мениджмънт от развлекателната комерсиална „ бизнес хармония “, която е свръх добре възвръщаема, само че която ерозира младото схващане и основава деформирана визия за функционалността и духовния смисъл на музиката. И тъй като грижата за тази визия в обществото е занемарена и оставена напълно на „ самотек “, обликът на музикалното класическо изкуство, бих споделил, е прекомерно размит и неразбираем, постоянно свеждан до банални от предъвкване клишета или до амортизиран възторг.
За да стане студент в НМА по някоя от главните специалности, едно дете стартира да учи професионално музика от 5-6 годишна възраст. Музиката изисква най-дългото профилирано обучение обвързвано с ежедневна многочасова работа на инструментално рационализиране. Със сигурност, това е първата и най-открояваща се специфичност. Нормално е при този толкоз дълъг цикъл на образуване претендентите да са относително дребен брой.
Музикалното обучение е най-вече самостоятелно образование „ възпитаник – преподавател “, „ студент – професор “. Затова постоянно, като цяло, има недоразбиране за съотношението студенти – преподавателски състав във висшите учебни заведения по изкуства. В НМА една „ лекция “ по креативна компетентност се организира с един студент и трае естествен научен час (понякога и доста повече), толкоз, колкото в другите университети се уплътнява занимание с цялостен поток студенти. Много постоянно за работата ни с един студент са нужни двама преподаватели – професор и корепетитор, от време на време се включва и помощник. Така образованието в музикалната академия се оказва доста трудоемко и скъпо, само че то се организира по този метод на всички места по света откогато съществува професионално музикално обучение.
Една от най-дискутираните и настоящи тематики в последно време е така наречен „ връзка с бизнеса “. За приключилите НМА, това значи сполучливо внедряване във всички оркестри, оперни театри, просветителни институции. Трябва да кажа без съмнение, че българските музикални институции са съвсем напълно кадрово обезпечени от НМА. Но до момента в който нормално се приказва, че подготовката на студентите не е най-добре профилирана към обособен отрасъл на стопанската система ни, в нашата област се следи противоположното събитие. Студентите ни са извънредно добре готови за всички действия свързани с тяхната професионална реализация, те излизат от НМА способни да извършват артистични функционалности от най-голям живописен порядък. Музикалните институции, обаче, към които би трябвало да се насочат след завършването си са подложени на административни деструктивни процеси като съкращаване, недофинансиране, методики за образуване на бюджетите, поставящи ги в унизително художествено и материално положение, неприятна материална база и така нататък. Това, естествено, е въпрос на национална културна политика и, в случай че тя не предприеме радикални възстановителни ограничения, класическата музикална просвета и обучение в България ще търпят дълготрайни и невъзвратими вреди. Ниското възнаграждение и намаляването на общия количествен, оттова и първокласен капацитет на музикалните институции принуждава доста от нашите студенти, както и от завършващите приблизително музикално обучение да търсят своя професионален път в чужбина. А възпитаниците на НМА „ П. Владигеров “ са високо ценени на всички места по света и наемани на работа. Няма да изтъквам имена, тъй като огромна част от тях са известни и извънредно надарени персони, заемащи водещи концертмайсторски позиции по целия свят, пеещи по международните подиуми и откриващи артистичните сезони в най-престижни концертни зали, само че, уви, това са наши най-талантливи ученици, които издигат непознат авторитет.
Нужна е държавна тактика за задържане и предпазване на българските музиканти в България като техния труд се прави оценка не по брой продадени билети, а по достолепия на репертоарна политика, по качество и пълнота на музикалните планове, по образователен обсег, по стимулиране основаването на публики с друга просветителна устременост и културни потребности. Водим тежка и неравностойна борба. По медиите виждаме предизвикателни фотоси и будоарни детайлности за реализатори от избран комерсиален род, само че на никое място не се демонстрира или написа за концертите на Софийска филхармония, за фестивалите с многогодишна традиция, за постановките на Софийската опера, за изнурителната активност на оркестрите и оперните театри в страната в битката им за оцеляване. Такова неглижиращо подценяване, слаба угриженост и тежко финансово положение на музикалните институции ги тласка към взаимни отстъпки в репертоарната политика, към игнориране на българското класическо музикално завещание, към гонене на комерсиални репертоарни резултати. Това води до намаляване качеството на художествения им артикул, което непосредствено се трансформира в недостиг на националното музикално завещание. А ние го завещаваме на бъдеща България!
През април т.г. в НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ беше проведена кръгла маса на тематика „ Музикалното обучение в България – вероятности за развиване “, на която преподавателите от НМА, шефове и преподаватели от профилираните музикални учебни заведения в България, шефове и диригенти на професионалните музикални колективи от страната обсъждаха точно тези наболели проблеми. Темата срещна голям интерес и поддръжка от цяла България, тъй като въпросът, който музикантите изживяват най-драстично е загубата на своята културна еднаквост. За тази еднаквост е нужна подобаваща идентична среда. Трябва да се преодолее схващането, че „ печелившо “ е единствено това, което печели пари. Също би трябвало да се осъзнае, че изкуството не е „ развлекателен “, „ наслажденчески “ артикул, а обработване на богата сензитивност, промисъл, извисяване и това не са просто думи, а интензивно действителен капацитет в човешката душeвност, който може да се развие, да се трансформира в благосъстояние и личностен подем, само че може и да остане инертен и несъбуден.
Един от главните индикатори, който в последно време е мотив и механизъм за оценяване и финансиране на ВУ е качеството на образование. Въпреки че към момента главно се разчита на брой признати студенти, в избран размер този инструмент влияе стимулиращо върху бюджета на нашата академия, като преодолява образуването на дотацията само на база брой студенти. За НМА количественият аршин в действителност е несъответствуваща философия заради характера на нашата работа и преобладаващо самостоятелната форма на образование, а оттова и релативно лимитираният брой студенти. За наша горделивост, като самопризнание за нашата работа за качество, НМА към този момент седма година е преди всичко в рейтинговата система по професионално направление и оценката е изцяло заслужена.
Тъй като през последните два месеца се хвърлиха значително старания във връзка с новия променен и допълнен ЗРАСРБ, на неговия проектоправилник и на приложените към него наукометрични индикатори и критерии считам, че се подхожда по количествен метод към стойности от сферата на качеството. Съгласен съм, че в предходния си тип този закон имаше доста недостатъци, главно като процедури и в действителност трябваше да се вкарат обективиращи правила, които да сложат някакъв хигиеничен ред.
Едновременно с това се причислявам към сътрудници, които обърнаха внимание, че е прекомерно незаслужено да се вкарва норматив със задна дата във връзка с професори, които са се хабилитирали по законни правила оттогава настоящо законодателство без докторати. От тях в този момент се изисква нещо, което тогава не се е изисквало, най-малко за региона на изкуството. Това на процедура ги „ изважда от приложимост “, прави ги „ негодни “ за присъединяване в научните журита, без каквито университетският състав не може да се развива. Трябва да се има пред тип, че сред тези професори има персони от международна големина, актьори свирили и пели с най-великите имена от международното изпълнителство, поради които студентите аплайват при нас, а не отиват в чужбина.
И не на последно място, коства ми се неуместно видни професори, дали на България десетки лауреати на национални и международни състезания, взели участие в интернационалните журита на най-престижни конгреси, цялостен живот упражнявали своята професорска подготвеност, обучавали, оценявали по приемни и годишни изпити, които вземат участие и през днешния ден във всички комисии, вземат участие и в органите за ръководство на НМА, хора, отговарящи на международни художествени и артистични индикатори, да не дават отговор на новите наукометрични индикатори и минимални условия и да нямат право да напишат мнение, за научното или длъжностно израстване на собствен млад сътрудник. В НМА това се трансформира в изострен проблем, тъй като по механично високомерен метод обезсмисли и отхвърли достолепия и подготвеност градени цялостен живот.
А тези хора са част от престижа на НМА. Полагаме изключителни грижи за повишение привлекателността и ползата на младите към висшето музикално обучение, като се стараем да го предизвикваме и усилваме непрестанно. Наред с многочислените креативен тласъци, които нашите студенти получават като изяви в най-престижни конгреси и места като зала България, НДК, фестивали и състезания тук и в чужбина, те имат опция да извършват инструментални концерти или да пеят в постановки на всички музикални институции в страната, с които са подписани контракти за съдействие. Подобни контракти са подписани и с редица културно-информационни центрове в чужбина, където наши студенти постоянно концертират. От друга страна, програмата за студентска и преподавателска подвижност Еразъм+ също е доста употребена и разгърната в академията, главно с европейски музикални просветителни институции (над 60), само че и други, в които нашите студенти и преподаватели реализират креативен продан с разнообразни просветителни стратегии и креативен платформи. Броят на партниращите университети, се усилва непрекъснато и спрямо миналата 2016-17 уч. година е повишен с 20%.
НМА поредно обогатява просветителния си потенциал в направлението, в което главно организира образование. Въвеждаме нови музикални специалности (в случая набор фолклорни инструментални и вокални специалности, с които попълняме целия спектър), реализираме нов, по-съвременен метод на банкет, непрекъснато се актуализират проекти и стратегии, с цел да подтикваме по-широк кръг младежи да припознаят НМА като своя просветителна територия. Разчитаме, че като всеобщо приет недостатък в системата, ненужното повтаряне на специалности в други университети, за които те са нетипични и без потвърдени високи резултати, е, най-малко към този момент, преодолян стадий. В този смисъл мораториумът, който беше признат от Съвета на ректорите при започване на актуалната образователна година е стъпка в вярна посока, изключително през погледа на такова профилирано ВУ като НМА.
Може би тук е и мястото да изразя съжалението си, че годишно предвижданите през бюджета на НМА средства за финансови разноски са изцяло незадоволителни. Академията има 4 здания (2 образователни и 2 общежития) и изключително общежитията са в тежко положение, изискващо тук-там съществени поправки, настрана възобновяване на съоръжение, за които всяка година се превеждат към 50 000 лева Те не стигат даже за леки поправки, а за по-генерални не може и да се мисли. Би трябвало страната да поеме грижата за общежитията и да отделя всяка година средства за поправяне на група от тях, в случай че не е допустимо на цяло. В общежитията на НМА студентите освен живеят, само че се самоподготвят и репетират, а спецификата на нашия труд е обвързвана с производство на музикален тон. Това постанова звукова изолираност на пространства, както и особено пригодени и оборудвани репетиционни зали за работа. НМА организира на своя територия редица национални и интернационалните състезания, конференции, семинари и майсторски класове, провежда креативна седмица на всички профилирани музикални учебни заведения в страната. Общото битовото споразумяване на сходни събития биха могли да се обезпечат посредством нашите общежития, само че не и в сегашния им тип.
НМА „ Проф. П. Владигеров “, с цялостната си просветителна и креативна активност, образува българско културно съзнание, което разпознава място ни в европейския културен фонд, както и в общата културна рамка на света. Затова за висшето музикално обучение би трябвало да се мисли като за културен дипломатически паспорт на България.
След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия , проф. Стоян Денчев , ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – София, проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев , ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “, проф. Иван Въшин , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, проф. Стати Статев , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe, проф. доктор Христина Янчева , ректор нa Аграрен Университет-Пловдив, проф. доктор Стефан Костянев , ректор на Медицински университет – Пловдив, проф. Борислав Юруков , ректор на Югозападния университет „ Неофит Рилски “, проф. Борислав Борисов , ректор на Висшето строително учебно заведение „ Любен Каравелов “, проф. Николай Драчев , ректор на Националната художествена академия и проф. Даниела Тодорова , ректор на Висше транспортно учебно заведение “Тодор Каблешков”.
Днес своите визии за проблемите във висшето обучение излага проф. Димитър Цанев, ректор на Националната музикална академия „ Проф. П. Владигеров “ Следващата седмици в сряда ще публикуваме още отзиви на неучаствали в полемиката ръководители на висши образователни заведения.
Накрая проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Трябва да се тръгне от това, че нашата сфера главно образова в практическо изкуство и от нея се чака народен нравствен артикул, а не БВП
Ниското възнаграждение и намаляването на общия количествен, оттова и първокласен капацитет на музикалните институции принуждава доста от нашите студенти, както и от завършващите приблизително музикално обучение да търсят своя професионален път в чужбина.
В общата полемика сътрудниците ректори засягат значими и полемични проблеми, касаещи както състоятелността на законите, по които работим, по този начин и потребността от промени в общата структура на висшето обучение.
Аз ще се концентрирам върху проблеми от региона на изкуството и основно на музикалното обучение и просвета. Въпреки дългата история на учебните заведения по изкуства (НMA през 2021 год. навършва 100 години) и макар изключителните културни достижения на нашите създатели по целия свят, региона като че ли продължава да е малко позната или позната незадълбочено, постоянно нерелевантно е съпоставяна с останалите области от висшето обучение, без да се регистрират специфики.
Трябва да се тръгне от това, че нашата сфера главно образова в практическо изкуство и от нея се чака народен нравствен артикул, а не БВП. Ясно е, че за разлика от основаването на материални богатства, музиката е образование по вживяване и превъплащение, по основаване на звукови художествени облици посредством интерпретация и комбинация след дълго преодоляване на голям инструментариум от изразни средства. Това култивира качества и качества, разнообразни от тези, които основава образованието по други науки. Следва друга реализация, друго „ произвеждане “. Тази различност в същността рефлектира и като специфичност в структурата на самото образование, в кадровия състав, в трудовата кариера на нашите ученици.
Висшето музикално обучение в България има своите звездни резултати, само че по едно и също време търпи последствия и от общ, и от частен порядък – демографска рецесия, просветителна миграция, конкуренция на нови по-рентабилни специалности свързани с високите технологии, отнемане на ефира и на огромна част от музикалния мениджмънт от развлекателната комерсиална „ бизнес хармония “, която е свръх добре възвръщаема, само че която ерозира младото схващане и основава деформирана визия за функционалността и духовния смисъл на музиката. И тъй като грижата за тази визия в обществото е занемарена и оставена напълно на „ самотек “, обликът на музикалното класическо изкуство, бих споделил, е прекомерно размит и неразбираем, постоянно свеждан до банални от предъвкване клишета или до амортизиран възторг.
За да стане студент в НМА по някоя от главните специалности, едно дете стартира да учи професионално музика от 5-6 годишна възраст. Музиката изисква най-дългото профилирано обучение обвързвано с ежедневна многочасова работа на инструментално рационализиране. Със сигурност, това е първата и най-открояваща се специфичност. Нормално е при този толкоз дълъг цикъл на образуване претендентите да са относително дребен брой.
Музикалното обучение е най-вече самостоятелно образование „ възпитаник – преподавател “, „ студент – професор “. Затова постоянно, като цяло, има недоразбиране за съотношението студенти – преподавателски състав във висшите учебни заведения по изкуства. В НМА една „ лекция “ по креативна компетентност се организира с един студент и трае естествен научен час (понякога и доста повече), толкоз, колкото в другите университети се уплътнява занимание с цялостен поток студенти. Много постоянно за работата ни с един студент са нужни двама преподаватели – професор и корепетитор, от време на време се включва и помощник. Така образованието в музикалната академия се оказва доста трудоемко и скъпо, само че то се организира по този метод на всички места по света откогато съществува професионално музикално обучение.
Една от най-дискутираните и настоящи тематики в последно време е така наречен „ връзка с бизнеса “. За приключилите НМА, това значи сполучливо внедряване във всички оркестри, оперни театри, просветителни институции. Трябва да кажа без съмнение, че българските музикални институции са съвсем напълно кадрово обезпечени от НМА. Но до момента в който нормално се приказва, че подготовката на студентите не е най-добре профилирана към обособен отрасъл на стопанската система ни, в нашата област се следи противоположното събитие. Студентите ни са извънредно добре готови за всички действия свързани с тяхната професионална реализация, те излизат от НМА способни да извършват артистични функционалности от най-голям живописен порядък. Музикалните институции, обаче, към които би трябвало да се насочат след завършването си са подложени на административни деструктивни процеси като съкращаване, недофинансиране, методики за образуване на бюджетите, поставящи ги в унизително художествено и материално положение, неприятна материална база и така нататък. Това, естествено, е въпрос на национална културна политика и, в случай че тя не предприеме радикални възстановителни ограничения, класическата музикална просвета и обучение в България ще търпят дълготрайни и невъзвратими вреди. Ниското възнаграждение и намаляването на общия количествен, оттова и първокласен капацитет на музикалните институции принуждава доста от нашите студенти, както и от завършващите приблизително музикално обучение да търсят своя професионален път в чужбина. А възпитаниците на НМА „ П. Владигеров “ са високо ценени на всички места по света и наемани на работа. Няма да изтъквам имена, тъй като огромна част от тях са известни и извънредно надарени персони, заемащи водещи концертмайсторски позиции по целия свят, пеещи по международните подиуми и откриващи артистичните сезони в най-престижни концертни зали, само че, уви, това са наши най-талантливи ученици, които издигат непознат авторитет.
Нужна е държавна тактика за задържане и предпазване на българските музиканти в България като техния труд се прави оценка не по брой продадени билети, а по достолепия на репертоарна политика, по качество и пълнота на музикалните планове, по образователен обсег, по стимулиране основаването на публики с друга просветителна устременост и културни потребности. Водим тежка и неравностойна борба. По медиите виждаме предизвикателни фотоси и будоарни детайлности за реализатори от избран комерсиален род, само че на никое място не се демонстрира или написа за концертите на Софийска филхармония, за фестивалите с многогодишна традиция, за постановките на Софийската опера, за изнурителната активност на оркестрите и оперните театри в страната в битката им за оцеляване. Такова неглижиращо подценяване, слаба угриженост и тежко финансово положение на музикалните институции ги тласка към взаимни отстъпки в репертоарната политика, към игнориране на българското класическо музикално завещание, към гонене на комерсиални репертоарни резултати. Това води до намаляване качеството на художествения им артикул, което непосредствено се трансформира в недостиг на националното музикално завещание. А ние го завещаваме на бъдеща България!
През април т.г. в НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ беше проведена кръгла маса на тематика „ Музикалното обучение в България – вероятности за развиване “, на която преподавателите от НМА, шефове и преподаватели от профилираните музикални учебни заведения в България, шефове и диригенти на професионалните музикални колективи от страната обсъждаха точно тези наболели проблеми. Темата срещна голям интерес и поддръжка от цяла България, тъй като въпросът, който музикантите изживяват най-драстично е загубата на своята културна еднаквост. За тази еднаквост е нужна подобаваща идентична среда. Трябва да се преодолее схващането, че „ печелившо “ е единствено това, което печели пари. Също би трябвало да се осъзнае, че изкуството не е „ развлекателен “, „ наслажденчески “ артикул, а обработване на богата сензитивност, промисъл, извисяване и това не са просто думи, а интензивно действителен капацитет в човешката душeвност, който може да се развие, да се трансформира в благосъстояние и личностен подем, само че може и да остане инертен и несъбуден.
Един от главните индикатори, който в последно време е мотив и механизъм за оценяване и финансиране на ВУ е качеството на образование. Въпреки че към момента главно се разчита на брой признати студенти, в избран размер този инструмент влияе стимулиращо върху бюджета на нашата академия, като преодолява образуването на дотацията само на база брой студенти. За НМА количественият аршин в действителност е несъответствуваща философия заради характера на нашата работа и преобладаващо самостоятелната форма на образование, а оттова и релативно лимитираният брой студенти. За наша горделивост, като самопризнание за нашата работа за качество, НМА към този момент седма година е преди всичко в рейтинговата система по професионално направление и оценката е изцяло заслужена.
Тъй като през последните два месеца се хвърлиха значително старания във връзка с новия променен и допълнен ЗРАСРБ, на неговия проектоправилник и на приложените към него наукометрични индикатори и критерии считам, че се подхожда по количествен метод към стойности от сферата на качеството. Съгласен съм, че в предходния си тип този закон имаше доста недостатъци, главно като процедури и в действителност трябваше да се вкарат обективиращи правила, които да сложат някакъв хигиеничен ред.
Едновременно с това се причислявам към сътрудници, които обърнаха внимание, че е прекомерно незаслужено да се вкарва норматив със задна дата във връзка с професори, които са се хабилитирали по законни правила оттогава настоящо законодателство без докторати. От тях в този момент се изисква нещо, което тогава не се е изисквало, най-малко за региона на изкуството. Това на процедура ги „ изважда от приложимост “, прави ги „ негодни “ за присъединяване в научните журита, без каквито университетският състав не може да се развива. Трябва да се има пред тип, че сред тези професори има персони от международна големина, актьори свирили и пели с най-великите имена от международното изпълнителство, поради които студентите аплайват при нас, а не отиват в чужбина.
И не на последно място, коства ми се неуместно видни професори, дали на България десетки лауреати на национални и международни състезания, взели участие в интернационалните журита на най-престижни конгреси, цялостен живот упражнявали своята професорска подготвеност, обучавали, оценявали по приемни и годишни изпити, които вземат участие и през днешния ден във всички комисии, вземат участие и в органите за ръководство на НМА, хора, отговарящи на международни художествени и артистични индикатори, да не дават отговор на новите наукометрични индикатори и минимални условия и да нямат право да напишат мнение, за научното или длъжностно израстване на собствен млад сътрудник. В НМА това се трансформира в изострен проблем, тъй като по механично високомерен метод обезсмисли и отхвърли достолепия и подготвеност градени цялостен живот.
А тези хора са част от престижа на НМА. Полагаме изключителни грижи за повишение привлекателността и ползата на младите към висшето музикално обучение, като се стараем да го предизвикваме и усилваме непрестанно. Наред с многочислените креативен тласъци, които нашите студенти получават като изяви в най-престижни конгреси и места като зала България, НДК, фестивали и състезания тук и в чужбина, те имат опция да извършват инструментални концерти или да пеят в постановки на всички музикални институции в страната, с които са подписани контракти за съдействие. Подобни контракти са подписани и с редица културно-информационни центрове в чужбина, където наши студенти постоянно концертират. От друга страна, програмата за студентска и преподавателска подвижност Еразъм+ също е доста употребена и разгърната в академията, главно с европейски музикални просветителни институции (над 60), само че и други, в които нашите студенти и преподаватели реализират креативен продан с разнообразни просветителни стратегии и креативен платформи. Броят на партниращите университети, се усилва непрекъснато и спрямо миналата 2016-17 уч. година е повишен с 20%.
НМА поредно обогатява просветителния си потенциал в направлението, в което главно организира образование. Въвеждаме нови музикални специалности (в случая набор фолклорни инструментални и вокални специалности, с които попълняме целия спектър), реализираме нов, по-съвременен метод на банкет, непрекъснато се актуализират проекти и стратегии, с цел да подтикваме по-широк кръг младежи да припознаят НМА като своя просветителна територия. Разчитаме, че като всеобщо приет недостатък в системата, ненужното повтаряне на специалности в други университети, за които те са нетипични и без потвърдени високи резултати, е, най-малко към този момент, преодолян стадий. В този смисъл мораториумът, който беше признат от Съвета на ректорите при започване на актуалната образователна година е стъпка в вярна посока, изключително през погледа на такова профилирано ВУ като НМА.
Може би тук е и мястото да изразя съжалението си, че годишно предвижданите през бюджета на НМА средства за финансови разноски са изцяло незадоволителни. Академията има 4 здания (2 образователни и 2 общежития) и изключително общежитията са в тежко положение, изискващо тук-там съществени поправки, настрана възобновяване на съоръжение, за които всяка година се превеждат към 50 000 лева Те не стигат даже за леки поправки, а за по-генерални не може и да се мисли. Би трябвало страната да поеме грижата за общежитията и да отделя всяка година средства за поправяне на група от тях, в случай че не е допустимо на цяло. В общежитията на НМА студентите освен живеят, само че се самоподготвят и репетират, а спецификата на нашия труд е обвързвана с производство на музикален тон. Това постанова звукова изолираност на пространства, както и особено пригодени и оборудвани репетиционни зали за работа. НМА организира на своя територия редица национални и интернационалните състезания, конференции, семинари и майсторски класове, провежда креативна седмица на всички профилирани музикални учебни заведения в страната. Общото битовото споразумяване на сходни събития биха могли да се обезпечат посредством нашите общежития, само че не и в сегашния им тип.
НМА „ Проф. П. Владигеров “, с цялостната си просветителна и креативна активност, образува българско културно съзнание, което разпознава място ни в европейския културен фонд, както и в общата културна рамка на света. Затова за висшето музикално обучение би трябвало да се мисли като за културен дипломатически паспорт на България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ