Трогателната изповед на една българка, избрала да напусне страната в

Трогателната изповед на една българка, избрала да напусне страната в търсене на по-добър живот в Испания, разгласява уеб сайтът bulgaros.ovh. Освен че споделя за сложната си орис, тя дава и скъпи препоръки за сънародниците ни, решили да поемат по нейния път. Много наши другари са в сходна позиция. Качваме нейното писмо без редакторска интервенция:
„ Еднопосочен билет… тази посока преди година избрах и аз. Отведе ме в Испания. Много слънчева и приветлива страна, само че тук никой не те посреща с хамон и вино, както у нас с самун и сол. Дипломите, благи другари, си оставете у дома. Е, аз си ги взех, само че единственото, за което ми служат в този момент, е да си напомням, че в миналото имах други планове… напълно други.

Тукашните сеньори търсят друго – здрав тил, мощни ръце и пъргави крайници. А на вас ви трябват здрави нерви и желязна душeвност. Ако се подготвите за случката, може и да съумеете. Аз имах два избора, externa (дневна прислужница) и interna (денонощна прислужница). Ние, българките, обаче сме деликатни и общителни, само че не и сервилни. Имаме различен нрав, друг от този на робинята Изаура. Затова ни боли. Затова е мъчно. Ще ви се наложи да свикнете да сте обект на непрекъснато наблюдаване. Ще ви тестват за крадла, ще ви учат по какъв начин се движите, по какъв начин се обличате, по какъв начин плачете. Тук никой не го е грижа за културното, просветителното и интелектуално ви равнище. От вас се чака да сте просто „ тежък случай “. А знаете ли какво благополучие е, когато стиснете първата си заплата?! Тя е двойно повече от българската, само че и трудът, нервите и унижението са в пъти повече. Затова си помислете дали цената си коства. За мен към този момент е късно, имам прекалено много тук, само че платих скъпо. Сега като се замисля, се чудя: белким животът ми в действителност коства колкото един нов тв приемник или ледник? Един финален съвет от мен – в случай че си купувате билет за чужбина, то дано да е двупосочен. Защото народът го е споделил най-добре: „ Всяка жаба да си знае гьола “. Боже, по какъв начин ми липсва този „ мочур! “