Изсветляване по ресторантьорски: 4.6 млрд. лв. оборот, 7 млн. лв. внесен ДДС
Троен растеж на облагите, солидна загуба за фиска и по-високи цени за крайните клиенти. Това се оказват трите най-съществени резултата от свалянето на ставката на Данък добавена стойност за ресторантьорите от 20% на 9%. Облекчението бе въведено от държавното управление на ГЕРБ през 2020 година под лобистки напън, с формален претекст пандемията от Covid-19 и с заричане за изсветляване на бранша.
Официалните данни на Националната организация за приходите (НАП) за импортираните налози и осигуровки от сектора от 2019 година до август 2023 година, получени след питане на Mediapool, демонстрират 10% по-малко събрани данъчно-осигурителни доходи.
След като през септември на дневен ред още веднъж излезе въпросът за възобновяване на ставката за ресторантьорските и кетъринг услугите на 20%, браншът още веднъж оказа отпор на властта и съобщи, че се готви разбор с данни на Национална агенция за приходите за резултатите от мярката. Той щял да покаже обективно до каква степен секторът е изсветлял. След като въпросният разбор не се появява към този момент месец и половина, Mediapool направи собствен различен разбор въз основата на получена публична информация от данъчната организация по тематиката.
Общо импортираните налози и осигуровки от бранш " Ресторантьорство " през 2022 година са били 383.7 млн. лева (75.5 млн. лева корпоративен налог, 7.2 млн. лева Данък добавена стойност, 233 млн. лева осигурителни вноски и 68 млн. лева налог върху доходите), което е с 41.9 млн. лева или 10% по-малко от предковидната 2019 година Тогава ресторантьорският бизнес е внесъл 425.6 млн. лева (25.5 млн. лева корпоративен налог, 151.2 млн. лева Данък добавена стойност, 195.7 млн. лева осигурителни вноски и 53.2 млн. лева налог върху доходите).
В същото време импортираният от заведенията през първата година на пандемията (2020 г.) корпоративен налог, е съвсем на равнището на 2019 година, без значение че оборотите им спадат поради прелюдия локдаун. През 2021 година се удвоява размерът на дължимия и импортиран корпоративен налог, до момента в който през 2022 година той се утроява. Това значи и троен растеж на заявените от бранша облаги.
През 2020 година по отношение на 2019 година данъчната основа за Данък добавена стойност спада (с над 600 млн. лева.), само че този спад се възвръща през 2021 година и през 2022 година към този момент данъчната основа е 1.5 пъти по-висока от тази от 2019 година, т.е. към този момент доближава 4.66 милиарда лева Внесеният Данък добавена стойност обаче се срутва, като свалянето на ставката от 20% на 9% въобще не може да изясни трагичния спад.
При облагаем оборот 3.07 милиарда лева през 2019 година ресторантьорите са внесли 151 млн. лева Данък добавена стойност. През 2020 година, когато се случва намаляването на ставката и се вкарва локдаун в страната, данъкът пада на 70 млн. лева През 2022 година обаче при облагаем оборот от 4.66 млн. лева импортираният Данък добавена стойност към този момент е единствено 7.2 млн. лева През 2023 година до август има известно възобновяване на събираемостта, само че при оборот 3.69 милиарда лева, постъпилият Данък добавена стойност е едвам 33 млн. лева
По отношение на импортираните осигуровки и налог върху приходите има растеж, само че той не е трагичен.
През 2022 година са платени осигурителни вноски за 233 млн. лева, което е с 37 млн. лева повече или едвам 19% повече спрямо 2019 година, когато минималният застрахователен предел, заплатите и инфлацията бяха доста по-ниски. Внесеният налог върху приходите в бранша за същия интервал е повишен от 53 млн. лева на 68 млн. лева, което е нарастване с 27.8% на фона на 30.2% обща инфлация за интервала.
При това крайните цени за потребителите на услугите на ресторантьорите не са паднали. Представителите на сектора през цялото време почтено обявиха, че свалянето на Данък добавена стойност ставката е за да поддържа техния бизнес, а не потребителите, които в последна сметка заплащат налога. Тоест, обещания за по-ниски цени в никакъв случай не е имало. Неслучайно от данните на Национален статистически институт се вижда, че инфлацията в бранш " Ресторанти и хотели " единствено през 2022 година е 21%. През 2021 година тя е била 6.7%, а през 2020 година - 3.1%.
Извън числата, от Национална агенция за приходите разясниха пред Mediapool, че " ресторантьорският отрасъл продължава да бъде рисков във връзка с укриване на доходи ". През последния туристически сезон е непокътната наклонността в доста от тестваните обекти да се откриват данни за обезпечаване на чиновници по трудови правни отношения на повърхностен работен ден и главно върху минималния застрахователен предел. Значителен брой от постъпилите сигнали от външни за администрацията източници са за обекти вид заведения (ресторанти, заведения за хранене, кафе-бар, пицарии и др.), споделиха още от данъчната организация.
За интервала юли-август 2023 година Национална агенция за приходите е направила разбор на заявените данни за Данък добавена стойност от компании, предоставящи ресторантьорски и кетъринг услуги в морските курорти, които са били тествани от фискалните инспектори това лято. Селектирани са 545 сдружения, отчели продажби през този интервал със ставка на Данък добавена стойност 9% и условен дял на тези продажби повече от 50% от общия размер на продажбите за интервала.
Общият размер на данъчната основа на продажбите на тези сдружения надвишава 162.3 млн. лева, от тях данъчна основа на продажбите с 9% Данък добавена стойност в размер на над 126.9 млн. лева и общ резултат за интервала – Данък добавена стойност за внасяне в размер на близо 2.5 млн. лева, което е 1.5% от общия оборот. Над 60% (325 лица) са заявили резултат за интервала под средноотчетения, като 262 лица са заявили вноски за Данък добавена стойност от 0.01 % до 1.5% - над 325 хиляди лева заявен Данък добавена стойност за внасяне при обща данъчна основа на продажбите съвсем 66.8 млн. лева
" При разбора на държанието на част от тестваните лица се регистрира увеличение на относителния дял на осъществените доставки с 9% ставка на Данък добавена стойност, в съпоставяне със същия интервал на предходната година и в същото време понижаване на данъчната основа на доставките с 20% Данък добавена стойност. Наблюдава се наклонност за увеличение на относителния дял на употребения данъчен заем през 2022 година, по отношение на настоящата 2023 година, което би могло да се дължи и на устрема на част от лицата да понижат вноските си за Данък добавена стойност, като употребяват 20% ставка на Данък добавена стойност при отразяване на покупките, след което при продажбите се начислява 9% Данък добавена стойност ", обясниха от Национална агенция за приходите.
Въпреки справките и анализите на данъчната организация политиците са подготвени да удължат данъчния бонус за ресторантьорския отрасъл. Финансовият министър Асен Василев разчита въпросът да се реши от Народното събрание. Той ще пази ставка от 9%, в случай че се одобряват няколко негови хрумвания, за които той твърди, че ще изсветлят бранша. Ако те бъдат отхвърлени от депутатите, Василев щял да пази общоприетата ставка от 20%.
Официалните данни на Националната организация за приходите (НАП) за импортираните налози и осигуровки от сектора от 2019 година до август 2023 година, получени след питане на Mediapool, демонстрират 10% по-малко събрани данъчно-осигурителни доходи.
След като през септември на дневен ред още веднъж излезе въпросът за възобновяване на ставката за ресторантьорските и кетъринг услугите на 20%, браншът още веднъж оказа отпор на властта и съобщи, че се готви разбор с данни на Национална агенция за приходите за резултатите от мярката. Той щял да покаже обективно до каква степен секторът е изсветлял. След като въпросният разбор не се появява към този момент месец и половина, Mediapool направи собствен различен разбор въз основата на получена публична информация от данъчната организация по тематиката.
Общо импортираните налози и осигуровки от бранш " Ресторантьорство " през 2022 година са били 383.7 млн. лева (75.5 млн. лева корпоративен налог, 7.2 млн. лева Данък добавена стойност, 233 млн. лева осигурителни вноски и 68 млн. лева налог върху доходите), което е с 41.9 млн. лева или 10% по-малко от предковидната 2019 година Тогава ресторантьорският бизнес е внесъл 425.6 млн. лева (25.5 млн. лева корпоративен налог, 151.2 млн. лева Данък добавена стойност, 195.7 млн. лева осигурителни вноски и 53.2 млн. лева налог върху доходите).
В същото време импортираният от заведенията през първата година на пандемията (2020 г.) корпоративен налог, е съвсем на равнището на 2019 година, без значение че оборотите им спадат поради прелюдия локдаун. През 2021 година се удвоява размерът на дължимия и импортиран корпоративен налог, до момента в който през 2022 година той се утроява. Това значи и троен растеж на заявените от бранша облаги.
През 2020 година по отношение на 2019 година данъчната основа за Данък добавена стойност спада (с над 600 млн. лева.), само че този спад се възвръща през 2021 година и през 2022 година към този момент данъчната основа е 1.5 пъти по-висока от тази от 2019 година, т.е. към този момент доближава 4.66 милиарда лева Внесеният Данък добавена стойност обаче се срутва, като свалянето на ставката от 20% на 9% въобще не може да изясни трагичния спад.
При облагаем оборот 3.07 милиарда лева през 2019 година ресторантьорите са внесли 151 млн. лева Данък добавена стойност. През 2020 година, когато се случва намаляването на ставката и се вкарва локдаун в страната, данъкът пада на 70 млн. лева През 2022 година обаче при облагаем оборот от 4.66 млн. лева импортираният Данък добавена стойност към този момент е единствено 7.2 млн. лева През 2023 година до август има известно възобновяване на събираемостта, само че при оборот 3.69 милиарда лева, постъпилият Данък добавена стойност е едвам 33 млн. лева
По отношение на импортираните осигуровки и налог върху приходите има растеж, само че той не е трагичен.
През 2022 година са платени осигурителни вноски за 233 млн. лева, което е с 37 млн. лева повече или едвам 19% повече спрямо 2019 година, когато минималният застрахователен предел, заплатите и инфлацията бяха доста по-ниски. Внесеният налог върху приходите в бранша за същия интервал е повишен от 53 млн. лева на 68 млн. лева, което е нарастване с 27.8% на фона на 30.2% обща инфлация за интервала.
При това крайните цени за потребителите на услугите на ресторантьорите не са паднали. Представителите на сектора през цялото време почтено обявиха, че свалянето на Данък добавена стойност ставката е за да поддържа техния бизнес, а не потребителите, които в последна сметка заплащат налога. Тоест, обещания за по-ниски цени в никакъв случай не е имало. Неслучайно от данните на Национален статистически институт се вижда, че инфлацията в бранш " Ресторанти и хотели " единствено през 2022 година е 21%. През 2021 година тя е била 6.7%, а през 2020 година - 3.1%.
Извън числата, от Национална агенция за приходите разясниха пред Mediapool, че " ресторантьорският отрасъл продължава да бъде рисков във връзка с укриване на доходи ". През последния туристически сезон е непокътната наклонността в доста от тестваните обекти да се откриват данни за обезпечаване на чиновници по трудови правни отношения на повърхностен работен ден и главно върху минималния застрахователен предел. Значителен брой от постъпилите сигнали от външни за администрацията източници са за обекти вид заведения (ресторанти, заведения за хранене, кафе-бар, пицарии и др.), споделиха още от данъчната организация.
За интервала юли-август 2023 година Национална агенция за приходите е направила разбор на заявените данни за Данък добавена стойност от компании, предоставящи ресторантьорски и кетъринг услуги в морските курорти, които са били тествани от фискалните инспектори това лято. Селектирани са 545 сдружения, отчели продажби през този интервал със ставка на Данък добавена стойност 9% и условен дял на тези продажби повече от 50% от общия размер на продажбите за интервала.
Общият размер на данъчната основа на продажбите на тези сдружения надвишава 162.3 млн. лева, от тях данъчна основа на продажбите с 9% Данък добавена стойност в размер на над 126.9 млн. лева и общ резултат за интервала – Данък добавена стойност за внасяне в размер на близо 2.5 млн. лева, което е 1.5% от общия оборот. Над 60% (325 лица) са заявили резултат за интервала под средноотчетения, като 262 лица са заявили вноски за Данък добавена стойност от 0.01 % до 1.5% - над 325 хиляди лева заявен Данък добавена стойност за внасяне при обща данъчна основа на продажбите съвсем 66.8 млн. лева
" При разбора на държанието на част от тестваните лица се регистрира увеличение на относителния дял на осъществените доставки с 9% ставка на Данък добавена стойност, в съпоставяне със същия интервал на предходната година и в същото време понижаване на данъчната основа на доставките с 20% Данък добавена стойност. Наблюдава се наклонност за увеличение на относителния дял на употребения данъчен заем през 2022 година, по отношение на настоящата 2023 година, което би могло да се дължи и на устрема на част от лицата да понижат вноските си за Данък добавена стойност, като употребяват 20% ставка на Данък добавена стойност при отразяване на покупките, след което при продажбите се начислява 9% Данък добавена стойност ", обясниха от Национална агенция за приходите.
Въпреки справките и анализите на данъчната организация политиците са подготвени да удължат данъчния бонус за ресторантьорския отрасъл. Финансовият министър Асен Василев разчита въпросът да се реши от Народното събрание. Той ще пази ставка от 9%, в случай че се одобряват няколко негови хрумвания, за които той твърди, че ще изсветлят бранша. Ако те бъдат отхвърлени от депутатите, Василев щял да пази общоприетата ставка от 20%.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ