Майки с колички застават преди 35 г. в Русе начело на най-голямата екологична демонстрация в социалистическа България - Протести
Трийсет и пет години по-рано. Годината е 1988-а. Датата е 10-и февруари. Наглед елементарен зимен ден, само че не и за русенци. На централния площад в крайдунавския град се провежда четвъртата и най-голяма екологична проява в социалистическа България, наречена по-късно " Протестът на майките с количките ". За събитията тогава споделя Българска телеграфна агенция.
" Причината за недоволството бяха хлорните обгазявания от химическия цех " Верахим ", намиращ се на отсрещния бряг на река Дунав - в румънския град Гюргево, който шест години към този момент тровеше русенци ", сподели за Българска телеграфна агенция историкът и архивист доктор Веселина Антонова, която е съавтор дружно с журналиста Детелина Каменова на книгата " Демонтаж ", отдадена на хлорните митинги.
На 10 февруари 1988 година на площада се събират 2000-3000 души. Шествието е водено от майки с детски колички.
" Протестиращите обикалят площада, а когато научават, че в града са пристигнали членът на Политбюро и секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) Гриша Филипов и първият секретар на Областния комитет на Българска комунистическа партия Петър Петров, стопират пред партийния дом и упорстват за пояснение. Демонстрантите намерено декларират своите условия и искания към ръководещите, упрекват ги в неспособност да се оправят с казуса и да защитят ползите на жителите. Скандират " Демонтаж " на комунистическата система ", описа Антонова.
Началото на митингите
Историкът ни връща няколко месеца по-рано.
" На 28 септември 1987 година пред партийния дом в центъра на Русе за първи път в социалистическа България недоволни жители излизат на открит митинг и дават обществен израз на неодобрението си към ръководещата комунистическа партия. В 14:00 часа на най-оживеното място в центъра на многолюдния град инцидентните минувачи са сюрпризирани от голям брой униформени чиновници на Министерство на вътрешните работи. Само за няколко минути пред смаяните погледи на офицерите и наблюдаващите през тъмните прозорци на кабинетите си локални партийни ръководители към безмълвната бетонна постройка постепенно пристъпват уплашени, обезверени, обречени хора с плакати - " Мирна проява за въздух ", " Нетърпимо е - спрете завода ", " Дайте ни чист въздух ", " Хлор - не! ", " Спрете завода ", " Живот за децата на Русе ", " Русе жертван град ли е? ". В дейностите си протестиращите са водени от общата воля да спасят своя град от хлорните обгазявания. Те изрично се опълчват на неспособността на държавната власт да ги отбрани от трансграничния екологичен проблем ", изясни Антонова.
Демонстрациите си имат и своите уредници. Това са шест дами - Цонка Букурова, Дора Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева, Албена Велкова.
" Те са служителки в общинска компания " Паркстрой " и в интервала 28 септември 1987 - 10 февруари 1988 година провеждат първите демонстрации против тоталитарния режим. Сформират група от родственици, другари, сътрудници - Движение за самоотбрана на Русе, и слагат началото на демократичните промени в страната. Събралото се голям брой (500-600 души) изрично слага своите претенции пред локалната власт и упорито изисква действителни дейности за неотложно преустановяване на обгазяванията на града ", сподели Антонова.
Конкретен мотив за проведения на 28 септември първи митинг е общоградско събитие. Ежегодно, на 23 септември, деветгодишните възпитаници тържествено са одобрявани в пионерската организация " Септемврийче " и се заклеват " да се борят безрезервно за делото на Българската комунистическа партия ".
" И в този ден, когато всички третокласници са изведени на площада, над града още веднъж се стеле тежък, токсичен, зноен газ. Децата гълтам хлорните газове, кашлят, някои припадат, други смъкват връзките си, с цел да ги употребяват като противохлорни маски, само че никой не смее да приключи церемонията. Само в интервала от 1 януари до 25 октомври 1987 година от ХЕИ в Русе са регистрирани 67 обгазявания с хлор и минерални киселини - с хлор девет пъти над пределно допустимата централизация, а с азотна, сярна и солна киселина - 11 пъти. Първите обгазявания на атмосферния въздух на Русе, регистрирани от Регионалната ревизия по запазване на естествената среда (РИОПС), са през януари 1982 година. Инсталирани са два прибора, доставени от Унгария, които записват 104 пъти съществуване над пределно допустимите централизация на хлороводород в атмосферния въздух. Обгазяванията зачестяват, като през 1986 година те са 128 пъти, т.е. през ден. Тази утежняваща се екологична конюнктура мощно тревожи русенци, като след това се зараждат и първите единични митинги - мъж се движи по улиците с противогаз, различен си е направил маска, на която написа - " Мир на белите ни дробове ", споделя Антонова.
Шестте дами вземат решение, че повече не могат да чакат и слагат началото на подготовката - пишат плакати, обаждат се на другари и сътрудници.
" На 28 септември незабавно са привикани партийните секретари на предприятията и им е подредено да не позволяват никакви дейности, порталите на заводите да се затворят, да се забрани на служащите и чиновниците да напущат работните си места. Но организацията към този момент е основана и нищо не може да спре митинга ", описа доктор Антонова.
Темата за медиите е табу
Антонова изясни, че тогава тематиката за медиите е табу. Кореспондентите на Българска телеграфна агенция, БНР и централния щемпел изпращат дописки с гриф " За служебно прилагане ", които в никакъв случай не са оповестени. Екип на телевизионния център снима фрагменти, които ще се излъчват след рухването на комунистическата власт.
" Само за служебно ползуване " - по този начин се издаваха преди 10 ноември 1989 година информациите на кореспондентите на Българска телеграфна агенция в страната, които те имаха обвързване да подават при възможни проблематични обстановки в другите райони ", описа Пламен Атанасов, който работи като сътрудник на Българска телеграфна агенция от 1987 година до края на 1993 година.
" Тези приложения с оцветено в оранжево лого организацията издаваше под гриф с друга степен за секретност. Това, където отпечатваха моите служебни информации за екологичната драма на Русе, беше " С-1 ", което означаваше нещо като първа степен и се издаваше извънредно и единствено за членовете на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. С други думи имах " достойнството " да осведомявам най-високото йерархично равнище на ръководещата партия ", изясни Атанасов.
По думите му " велможите " четели секретните бюлетини и се уведомили.
" А по-късно " опровергаваха " по своя си поучителен метод изнесеното от публицистите от другите медии. Защото такива служебни информации предаваха на своите публицистични управления и сътрудниците от БНР, Българска национална телевизия, от националните всекидневници по него време. Светъл лъч беше появяването на къса информация, нормално в ефира, провокирана след следващо мощно обгазяване на крайдунавския град. Това бяха мощно редуцирани текстове, които в тази ситуация Българска телеграфна агенция оферираше на обществото посредством своите клиенти - радио, телевизия, печатни медии. Да, моите служебни информации - въпреки засекретени и неразгласяни, бяха огледало на ставащото в Русе. Въпреки че отиваха единствено до избран получател, употребени са " по убеждение ", представени са съгласно зависи, знаех, че по този метод обективната истина рано или късно ще доближи до обществото, ще отскочи до съседите, ще надвиши и желязната завеса. Изпитвах задоволство, че въпреки и по този метод споделям нещо за страданието на моите съграждани, за тегобата над родния ми град ", описа Пламен Атанасов.
Трийсет и пет години по-късно Русе диша чист въздух
" Трийсет и пет години по-късно Русе е един от чистите градове в България и русенци дишат чист въздух ", сподели пред Българска телеграфна агенция шефът на Регионалната ревизия по околната среда и водите в крайдунавския град Цонка Христова.
" Не сме даже измежду първите 20 града със нечист въздух в България. Има огромна смяна. Понякога в Русе има проблем с фините прахови частици, само че спрямо останалите огромни градове у нас този проблем е нищожен ", изясни Христова.
Разказа, че по време на екопротестите работела към този момент в екоинспекцията, която тогава се наричала Регионална ревизия по запазване на естествената среда.
" Тогава работех като специалист по биоразнообразието и горите. И си припомням по какъв начин ни се обясняваше нищо да не приказваме, нищо да не споделяме и на никое място да не участваме. Спомням си по-късно, че макар митингите обгазяванията продължаваха. След като заводът " Верахим " спря работа, всичко се успокои ", изясни Христова.
Изложба споделя за хлорните митинги
По мотив на годишнината се приготвя и галерия, заяви за Българска телеграфна агенция Толя Чорбаджиева - шеф на отдел " Държавен списък " в Русе.
Тя ще бъде открита на 23 февруари тази година в постройката на Регионалната ревизия по околната среда и водите в крайдунавския град. Експозицията ще включва двайсетина табла със фотоси и документи, свързани с проведените митинги против хлорните обгазявания.
" Причината за недоволството бяха хлорните обгазявания от химическия цех " Верахим ", намиращ се на отсрещния бряг на река Дунав - в румънския град Гюргево, който шест години към този момент тровеше русенци ", сподели за Българска телеграфна агенция историкът и архивист доктор Веселина Антонова, която е съавтор дружно с журналиста Детелина Каменова на книгата " Демонтаж ", отдадена на хлорните митинги.
На 10 февруари 1988 година на площада се събират 2000-3000 души. Шествието е водено от майки с детски колички.
" Протестиращите обикалят площада, а когато научават, че в града са пристигнали членът на Политбюро и секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) Гриша Филипов и първият секретар на Областния комитет на Българска комунистическа партия Петър Петров, стопират пред партийния дом и упорстват за пояснение. Демонстрантите намерено декларират своите условия и искания към ръководещите, упрекват ги в неспособност да се оправят с казуса и да защитят ползите на жителите. Скандират " Демонтаж " на комунистическата система ", описа Антонова.
Началото на митингите
Историкът ни връща няколко месеца по-рано.
" На 28 септември 1987 година пред партийния дом в центъра на Русе за първи път в социалистическа България недоволни жители излизат на открит митинг и дават обществен израз на неодобрението си към ръководещата комунистическа партия. В 14:00 часа на най-оживеното място в центъра на многолюдния град инцидентните минувачи са сюрпризирани от голям брой униформени чиновници на Министерство на вътрешните работи. Само за няколко минути пред смаяните погледи на офицерите и наблюдаващите през тъмните прозорци на кабинетите си локални партийни ръководители към безмълвната бетонна постройка постепенно пристъпват уплашени, обезверени, обречени хора с плакати - " Мирна проява за въздух ", " Нетърпимо е - спрете завода ", " Дайте ни чист въздух ", " Хлор - не! ", " Спрете завода ", " Живот за децата на Русе ", " Русе жертван град ли е? ". В дейностите си протестиращите са водени от общата воля да спасят своя град от хлорните обгазявания. Те изрично се опълчват на неспособността на държавната власт да ги отбрани от трансграничния екологичен проблем ", изясни Антонова.
Демонстрациите си имат и своите уредници. Това са шест дами - Цонка Букурова, Дора Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева, Албена Велкова.
" Те са служителки в общинска компания " Паркстрой " и в интервала 28 септември 1987 - 10 февруари 1988 година провеждат първите демонстрации против тоталитарния режим. Сформират група от родственици, другари, сътрудници - Движение за самоотбрана на Русе, и слагат началото на демократичните промени в страната. Събралото се голям брой (500-600 души) изрично слага своите претенции пред локалната власт и упорито изисква действителни дейности за неотложно преустановяване на обгазяванията на града ", сподели Антонова.
Конкретен мотив за проведения на 28 септември първи митинг е общоградско събитие. Ежегодно, на 23 септември, деветгодишните възпитаници тържествено са одобрявани в пионерската организация " Септемврийче " и се заклеват " да се борят безрезервно за делото на Българската комунистическа партия ".
" И в този ден, когато всички третокласници са изведени на площада, над града още веднъж се стеле тежък, токсичен, зноен газ. Децата гълтам хлорните газове, кашлят, някои припадат, други смъкват връзките си, с цел да ги употребяват като противохлорни маски, само че никой не смее да приключи церемонията. Само в интервала от 1 януари до 25 октомври 1987 година от ХЕИ в Русе са регистрирани 67 обгазявания с хлор и минерални киселини - с хлор девет пъти над пределно допустимата централизация, а с азотна, сярна и солна киселина - 11 пъти. Първите обгазявания на атмосферния въздух на Русе, регистрирани от Регионалната ревизия по запазване на естествената среда (РИОПС), са през януари 1982 година. Инсталирани са два прибора, доставени от Унгария, които записват 104 пъти съществуване над пределно допустимите централизация на хлороводород в атмосферния въздух. Обгазяванията зачестяват, като през 1986 година те са 128 пъти, т.е. през ден. Тази утежняваща се екологична конюнктура мощно тревожи русенци, като след това се зараждат и първите единични митинги - мъж се движи по улиците с противогаз, различен си е направил маска, на която написа - " Мир на белите ни дробове ", споделя Антонова.
Шестте дами вземат решение, че повече не могат да чакат и слагат началото на подготовката - пишат плакати, обаждат се на другари и сътрудници.
" На 28 септември незабавно са привикани партийните секретари на предприятията и им е подредено да не позволяват никакви дейности, порталите на заводите да се затворят, да се забрани на служащите и чиновниците да напущат работните си места. Но организацията към този момент е основана и нищо не може да спре митинга ", описа доктор Антонова.
Темата за медиите е табу
Антонова изясни, че тогава тематиката за медиите е табу. Кореспондентите на Българска телеграфна агенция, БНР и централния щемпел изпращат дописки с гриф " За служебно прилагане ", които в никакъв случай не са оповестени. Екип на телевизионния център снима фрагменти, които ще се излъчват след рухването на комунистическата власт.
" Само за служебно ползуване " - по този начин се издаваха преди 10 ноември 1989 година информациите на кореспондентите на Българска телеграфна агенция в страната, които те имаха обвързване да подават при възможни проблематични обстановки в другите райони ", описа Пламен Атанасов, който работи като сътрудник на Българска телеграфна агенция от 1987 година до края на 1993 година.
" Тези приложения с оцветено в оранжево лого организацията издаваше под гриф с друга степен за секретност. Това, където отпечатваха моите служебни информации за екологичната драма на Русе, беше " С-1 ", което означаваше нещо като първа степен и се издаваше извънредно и единствено за членовете на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. С други думи имах " достойнството " да осведомявам най-високото йерархично равнище на ръководещата партия ", изясни Атанасов.
По думите му " велможите " четели секретните бюлетини и се уведомили.
" А по-късно " опровергаваха " по своя си поучителен метод изнесеното от публицистите от другите медии. Защото такива служебни информации предаваха на своите публицистични управления и сътрудниците от БНР, Българска национална телевизия, от националните всекидневници по него време. Светъл лъч беше появяването на къса информация, нормално в ефира, провокирана след следващо мощно обгазяване на крайдунавския град. Това бяха мощно редуцирани текстове, които в тази ситуация Българска телеграфна агенция оферираше на обществото посредством своите клиенти - радио, телевизия, печатни медии. Да, моите служебни информации - въпреки засекретени и неразгласяни, бяха огледало на ставащото в Русе. Въпреки че отиваха единствено до избран получател, употребени са " по убеждение ", представени са съгласно зависи, знаех, че по този метод обективната истина рано или късно ще доближи до обществото, ще отскочи до съседите, ще надвиши и желязната завеса. Изпитвах задоволство, че въпреки и по този метод споделям нещо за страданието на моите съграждани, за тегобата над родния ми град ", описа Пламен Атанасов.
Трийсет и пет години по-късно Русе диша чист въздух
" Трийсет и пет години по-късно Русе е един от чистите градове в България и русенци дишат чист въздух ", сподели пред Българска телеграфна агенция шефът на Регионалната ревизия по околната среда и водите в крайдунавския град Цонка Христова.
" Не сме даже измежду първите 20 града със нечист въздух в България. Има огромна смяна. Понякога в Русе има проблем с фините прахови частици, само че спрямо останалите огромни градове у нас този проблем е нищожен ", изясни Христова.
Разказа, че по време на екопротестите работела към този момент в екоинспекцията, която тогава се наричала Регионална ревизия по запазване на естествената среда.
" Тогава работех като специалист по биоразнообразието и горите. И си припомням по какъв начин ни се обясняваше нищо да не приказваме, нищо да не споделяме и на никое място да не участваме. Спомням си по-късно, че макар митингите обгазяванията продължаваха. След като заводът " Верахим " спря работа, всичко се успокои ", изясни Христова.
Изложба споделя за хлорните митинги
По мотив на годишнината се приготвя и галерия, заяви за Българска телеграфна агенция Толя Чорбаджиева - шеф на отдел " Държавен списък " в Русе.
Тя ще бъде открита на 23 февруари тази година в постройката на Регионалната ревизия по околната среда и водите в крайдунавския град. Експозицията ще включва двайсетина табла със фотоси и документи, свързани с проведените митинги против хлорните обгазявания.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ