Triumph of Heaven“ (1907) by Kazimir Malevich (1879-1935) Истинското щастие

„ Triumph of Heaven “ (1907) by Kazimir Malevich (1879-1935)

Истинското благополучие е в характерността

Една от главните характерности на личността е, че тя се опасява от Тишината, не може да я понася, нуждае се от звук. Врява, какофония, протести, безпорядък - ето това е, което й е належащо. Там тя се усеща добре, тъй като си фантазира, че е щастлива, изпълнена със мощ. Насред шума, най-накрая може да диша! В Тишината, в противен случай, тя усеща, че не може повече да се демонстрира със своите хитрини, своята надменност, своята взискателност, своите прищявки - и се сковава. Погледнете младежите да вземем за пример: те обичат шума и вълнението, тъй като в тях се демонстрира на първо място личността. Те нямат задоволително развита дарба за разграничаване, което да ги води. Привличат ги удоволствията и всичко, което им доставя мощни чувства и страсти, и точно в това отношение те, горките, вършат доста нелепости. Един възрастен, който открие, че удоволствията не му носят това, което търси, прави таман противоположното - стартира да се вглъбява в Тишината: медитира, размишлява; спомня си събития от своя живот и си вади от тях изводи.

Хората, които имат прекомерно развита персона, обичат врявата, шума. Днес, за жалост, сме принудени да установяваме, че музиката от ден на ден и повече се приближава до врявата. Когато бях в Япония, в Осака, на Световното ревю, слушах един оркестър и... щях да полудея! Слушайки го, усетих, че тази музика провокира цялостно разрушение на човешкото създание, разрушава нервната му система. Освен това, от няколко години по-голямата част от хората на изкуството - музикантите, художниците, скулпторите - към този момент не знаят какво да творят. Изглежда, че изцяло са се изчерпали и бездействат. Те към този момент не знаят по какъв начин да поемат по възходящия път, както са го правили в миналото хората на изкуството, с цел да потърсят ентусиазъм Горе, във висините, с цел да уловят и възприемат цветовете, формите и мелодиите, които идват от Небето. И защото има също и низходящ път, те се впускат да търсят вдъхновението подземен, алегорично казано, в Ада. Човек се пита дали някои от тях не са обезумели - тези, които нямат друга цел с изключение на да подлудяват човечеството. То към този момент е до известна степен подлудено от активността на други, а музикантите в този момент единствено го довършват.

А в този момент, за какво личността се опасява от Тишината? Защото в нея тя не намира изискванията, удобни за осъществяване на нейните проекти. Тишината е като една врата, която се отваря към Небесните сфери - а личността, чиито планове са постоянно егоцентрични, която постоянно желае да дърпа чергата към себе си, която постоянно желае да хапе, да се бунтува и да отмъщава, усеща, че тази Тишина е краят на нейното царуване, че ще бъде заставена да освободи мястото, да капитулира - което тя не желае! Дори и при най-малката засегнатост, вместо да остане спокойна, тя споделя на индивида: „ Ухапи го, утрепи го “. Съветите на личността постоянно са разрушителни. Докато характерността поучава: „ Почакай малко, помоли се за него, изпрати му няколко положителни мисли - може би той ще се промени, с което ще спечелиш един приятел; в противоположен случай, ще се сдобиеш с още един зложелател... Не се безпокой, никой не може да те унищожи, Вечността ти принадлежи. Само се постарай да имаш малко повече Светлина и Любов! “ Ето такива са препоръките на характерността. Но личността е толкоз шумна със своите фанфари, тъпани и тромпети... Тя непрекъснато упорства по този метод, тъй че най-сетне всеки малко слабоумен човек си споделя: „ Добре, добре, би трябвало да го направя. Щом упорства, значи има право “. Докато характерността приказва безшумно, без гледище, и човек едва-едва съумява да чуе нейния глас. Ето за какво хората следват постоянно личността.

Има единствено едно-единствено нещо, за което изпитвам завист на личността: това, че е неуморима. Всичко останало в нея е ужасяващо, само че тя има ето това качество: неуморима е. Погледнете хулиганите, бандитите, нарушителите - те са неуморими, тъй като дяволските им планове не им дават мира. Докато благите, общителните, симпатичните хора постоянно са изморени. У тях го няма този ентусиазъм да крадат, да убиват, да си отмъщават - затова не остава кой знае какво за извършване и те си почиват, удовлетворени са от себе си.

И така, личността не обича Тишината, тъй като Тишината я задушава. Това точно е и задачата на всички практики в Школите за Посвещение: медитация, централизация, молитва. Целта постоянно е да се ограничи пространството на личността, с цел да се дават на характерността, на Духа все по-големи и по-големи благоприятни условия за изява. В каталозите и рекламите в този момент на всички места четете: „ Вземете това, вземете това, и ще бъдете щастливи! “ само че предложеното постоянно е за да се задоволи личността. Те не оферират нищо, напълно нищо, което да послужи за храна и засити характерността - Божественото в нас. Винаги всичко е за личността, с цел да бъде тя охранвана и глезена: удобствата, удоволствията и така нататък

И в този момент хората са толкоз преситени, че стават ужасни. Това е обикновено, тъй като те хранят само личността си. Погледнете единствено филмите, романите и театралните пиеси - всичко е за личността; а за характерността, за същинската просветеност и разумност, за Духа на никое място няма съвсем нищо. Ето за какво не би трябвало да се учудвате, че нищо не върви. Хората хранят единствено личността и тя по-късно ги плюе, омърсява, унищожава и унищожава - и нищо чудно, тъй като тя е такава, каквато е.

Личността не обича Тишината... Какво значи това - Тишината? Да вземем в този момент за образец един напълно младеж: той се пали елементарно, всичко в него се развилнява: вихрушки, торнада, олелии. Ето за какво Божественото в него не може да се разцъфти. Но след години най-сетне Тишината надвива и неговите положителни качества стартират да се демонстрират. По-рано те не са можели. Погледнете също какво се случва в природата с растителността. Понякога става по този начин, че растенията поникват прибързано - т.е. преди края на зимата. И в случай че, за злощастие, за една нощ всичко мощно замръзне, те умират. Силите и силите на растението не могат същински да се изявят, до момента в който изискванията остават неподходящи. Е, добре, точно това се случва и в живота на хората: до момента в който биват разтърсвани от торнада и стихии, те не могат да чуят вътрешния глас на Мъдростта, гласа на Ангелите. Трябва пристрастеностите да се уталожат - тогава към този момент има условия да се разцъфтят всички техни положителни качества.

За през днешния ден запомнете най-много това, че в никакъв случай няма да бъдете щастливи, оставяйки се да бъдете водени от своята персона. Всички тези, които желаят постоянно да дърпат чергата към себе си, да бъдат център на Вселената, въобразявайки си, че целият свят би трябвало да се върти към тях, да им слугува и да им се кланя като на принцове и принцеси, си приготвят едно битие, цялостно с разочарования и премеждия. Ние би трябвало да бъдем прислужници. Само по този начин ще приключим с личността и тя ще изчезне. Но кой желае да бъде прислужник? Всички се възхищават на оня, който умее да си урежда живота и даже да реализира триумфи за сметка на другите, и споделят: „ Ето това е интелигентен, образован човек! “ Не, това не е същинската разумност, същинската просветеност - хората вземат хитростта за разумност, само че самите те не са изключително умни, щом приписват някаква разумност на тези измамници.

Един ден, в случай че нашето Учение се популяризира, то ще сложи всеки на мястото, което заслужава. Всички тези, които са съумели с нечестни средства да стигнат там, до върха, и в този момент се перчат с това, ще паднат от своя фундамент. Да, това Учение е способно да накара всички хора, заели места, които не заслужават, да ги изоставен. Освен това, те самите ще бъдат разтърсени радикално: пред тези Истини повече няма да могат да се понасят и по този начин ще се отвратят от себе си, че някои ще откажат да не престават „ да ловят риба в мътна вода “ Да, скъпи мои братя и сестри, може би не ми вярвате, само че рано или късно ще стане по този начин, тъй като Небето го е решило. Всичко ще бъде раздвижено и разтърсено: когато това Учение стигне до хората, то ще развълнува всички съзнания. Учението, скъпи мои братя и сестри, е една Светлина, една величествена, изключителна Светлина.

Не разчитайте на обещанията на личността. Тя ви подтиква да вършиме доста неща, карайки ви да вярвате, че ще бъдете щастливи, и вие я следвате. Разбира се, ще получите известно задоволство, само че доста скоро по-късно клонът, на който седите, ще се счупи - и хоп!, ето ви на земята. Личността е като един тузар, който единствено ви подлъгва, с цел да се качите в колата му. Може даже да реализира доста в региона на хубостта, музиката, поезията, танца. Тя е толкоз очарователна и е напряко необикновено на какво е способна! Но нейната цел е да ви изяде. Умее да танцува, знае по какъв начин да хвърля влюбени погледи. Знае също по този начин по какъв начин да ви улови, по какъв начин да ви ласкае и гали - и всичко това наподобява толкоз превъзходно, очарователно, поетично и красиво! Да, само че вие сте изядените, вие сте оплетените в мрежите на личността. Защо е толкоз красива? За да ви обсеби по-добре. Да, това не го знаехте. В характерността също има лирика, музика и благоухания, само че там е друго: задачата й не е да ви изяде, не е да ви върже, а да ви освободи, да ви възкреси, да ви направи по-красиви. Именно тук е значителната разлика - в задачата. Докато човек не знае каква е задачата, не може да се произнесе. Когато един мъж подарява бижута на младо момиче, знае ли то за какво го прави той? Привидно наподобява ужасно, превъзходно... А задачата? Ами просто по-лесно да я прелъсти, да се възползва от нея.

Личността не е така глупава, тя е дори прекомерно обиграна - толкоз обиграна, че може да ви смъкна звезди от небето, с цел да ви убеди, че не трябва да продължавате да вършите положително, че би трябвало да прекратите духовната си работа. Тя ще ви убеди, тъй като не е сама: в нея има учени, художници, интелектуалци, танцьори... Това е цялостен един свят, който гъмжи от вътрешната страна. Олеле! А към момента не съм ви споделил всичко...

Да, скъпи мои братя и сестри, радвайте се, че имате тази Светлина, тази дарба за разграничаване, които ще ви разрешат да властвате над личността. Тя е доста способна, доста богата, само че би трябвало да й бъдете господари.

„ Основният ключ pа решение на всички въпроси на живота “, Омраам Микаел Айванов, изд. Авир, 2013 година
Картина: „ Triumph of Heaven “ (1907) by Kazimir Malevich (1879-1935), commons.wikimedia.org