Това не става за гледане: `Всичко навсякъде наведнъж`- 7 Оскара и много разочарование - защо почти никой не хареса този филм
Триумфът на кино лентата " Всичко на всички места едновременно ", който сграбчи 7 статуетки Оскар на 95-та гала на Американските кино награди, провокира стихийно неодобрение и унищожителен земетръс в общественото пространство.
Като че ли фенове и критици от целия свят за първи път от самото основаване на най-престижните кинонагради останаха в цялостен потрес и възмущение от избора на гилдията, което изцяло обяснимо даде превес таман на отрицателните мнения.
По този мотив направихме къс преглед на мненията за лентата както у нас, по този начин и в чужбина. Разбира се, има и такива измежду тях, които приветстват с две ръце тазгодишният победител на Оскарите, само че да не подценяваме обстоятелството, че те надалеч отстъпват по мащаб на тези, съгласно които " Всичко на всички места едновременно " е лента, която безусловно не заслужава да бъде увенчана с цели седем статуетки.
Нека въпреки всичко да забележим черно на бяло какво мислят тези, които към този момент са гледали и изпитали въздействието на кино лентата върху сетивата си. Да стартираме с непознатия щемпел, където надвива мнението, че филмът е придирчив, само че му липсва психика, а посланието му е банално.
Филмовият критик Бил Нюкот споделя в The Saturday evening post: „ Лентата споделя историите с гневна скорост, до момента в който се гордее самодоволно от своята интуитивна просветеност. Филмът продължава да ползва дефибрилатори към изчерпания роман, а в действителност няма сърце като за начало. „ Всичко на всички места едновременно “ е това отвратително дете, чиито високомерни родители ви демонстрират уменията му и наблюдават лицето ви, с цел да се уверят, че сте задоволително изумени от него. Не можеш да оцениш подготовката на детето – само че, Боже, по какъв начин ти се желае това да свърши... Научно-фантастичният шлагер за собственичка на пералня, която научава, че има безчет други същности, съществуващи в безконечен брой паралелни вселени, събра куп награди от класа на „ Титаник “. Затова значително го ненавиждам. “
В World of reel критикът Джордан Руими написа: „ Филмът не съумя да ми повлияе. Да, актьорският състав е страховит, китайската просвета е показана без изпитание и така нататък Но имах възприятието, че режисьорът просто хвърля концепция на екрана и резултатът ми се стори много лекомислен, изключително при внушителните 142 минути. В последна сметка получаваме прекомерно доста плесници, култ към свръхмодерни борби, мултивселени, подпечатани върху още мултивселени, и сапунено обръщение за фамилията и любовта. Не оказва помощ и фактът, че филмът минава от една сцена в друга, без да има каквито и да било значими трагични акценти. Усеща се като музикален клип, лишен от тъкмо това, което се пробва да проповядва – човешкото възприятие. “
„ Провалена фикция “ е най-простият и явен метод да опишем „ Всичко на всички места едновременно “, филмът на Даниел Кван и Даниел Шайнер. Ако не беше привлекателното наличие на актьорския му състав, той нямаше да остави нещо друго с изключение на дим от пара. Празнотата на кино лентата е още по-обезкуражаваща, защото той има основна и значима действителна основа, която бива подценена в името на някои специфични резултати “, написа Ричърд Броди, критик и създател на книгата „ Всичко е кино: работният живот на Жан-Люк Годар “.
Не по този начин обаче мислят бранителите на кино лентата, съгласно които той заслужава всички награди „ Оскар “. Те виждат в него освен това от хаос, борби и мултивселени, а точно тежкия живот на малцинствата и трагичната история за фамилната контузия.
„ Всичко на всички места едновременно “ е филм с такава мащабност. Наситените актьорски осъществявания са сблъскват с огромни хрумвания, обгърнати в нюансирано схващане за това по какъв начин се отнасяме един към различен. Един филм, който в действителност схваща по какъв начин може да наподобява безкрайността “, разяснява основният кино критик на Independet Кларис Логри.
В публикация в The New York Times критикът А. О. Скор написа: „ Този филм е ураган, който се движи с деликатност и обаяние. Както във Вечното слънце на неопитния разум “ или „ Отвътре на открито “ на Pixar, античната ловкост служи на откровено и обилно сърце. Да, филмът е метафизична многостранна галактическа екскурзия в мозъка, само че дълбоско в себе си – а също и на повърхността – той е горчиво-сладка домашна драма, съпружеска комедия, история за имигрантски желания и изпълнена с болежка балада за любовта сред майка и щерка.
Да прехвърлим страницата и да забележим какво считат на родна почва за лентата:
„ Преди малко БиБиСи пусна публикация, която изяснява на феновете наличието и умността на огромния победител на настройките Оскар " Всичко на всички места едновременно ". Предлагам неотложно да бъдат ангажирани скучаещи критици, изпълнени с възхита към творбата и да приготвят най-малко надписи, та простодушната аудитория, която очевидно доминира, да получава упътвания и уточнения в сериозните моменти на цялостно неразбиране. Можем да прибавим и учители по литература, които взаимно с критиците да успокояват зрителското неразбиране с къси разработки от вида: " Каква е авторовата концепция в този епизод ", написа с подигравка във фейсбук профила си специализиралата в Военновъздушни сили и Ройтерс журналистка Лияна Панделиева. Съвременниците на прехода я помнят като красивото лице на Съюз на демократичните сили.
Да напомним, че първата вечер след нощта на Оскарите bTV побърза да излъчи в ефира си въпросният победител. Може би таман това провокира и уместният въпрос от страна на журналиста Асен Григоров „ Дали пък „ Българска национална телевизия няма да излъчат " Навални " във връзка на извоювания " Оскар "?
„ Гледаме " Всичко, на всички места... ". Започнахме с възторг, " веселички " - очакващи комедия... Сега си разливаме уиски щедро, с вяра да " се докараме до положение да го разберем "... За смях - и дума да не става... “, разяснява в лудост Биляна Митева.
В последна сметка още веднъж стигаме до въпроса за какво тъкмо този филм, който минимум е съумял да доближи до сърцата на публиката, бива най-високо оценен от Американската академия? Нали тъкмо в това се крие задачата на изкуството, замисъла на великата заблуда, наречена кино? Да докоснеш душата, да разтърсиш, да предизвикаш страст, размисъл. Или просто живеем в свят, в който ненормалното е новото обикновено? Явно към този момент и Оскарите по образеца на таблоидите започнаха да залагат на правилото – колкото по-откачено и по-скандално, толкоз по-добре. Или пък бъркаме? Може би тъкмо в провокацията се крие разковничето?
От една страна разбираме избора – тук са покрити напълно новите правила на Академията на филмовите изкуства и науки на Съединени американски щати – има и културно, и расово, и полово разнообразие, или с други думи – от всичко на всички места и едновременно (игра на думи със заглавието на филма).
На множеството фенове и специалисти обаче този залог очевидно наподобява повече на несполучливо и натрапено хиперболизиран пародиен модел на това по какъв начин би трябвало да наподобява бъдещото кино. И в случай че в действителност триумфиралият на Оскарите филм е образецът за такова, то бедна ни е фантазията какво ни чака отсега нататък...
Като че ли фенове и критици от целия свят за първи път от самото основаване на най-престижните кинонагради останаха в цялостен потрес и възмущение от избора на гилдията, което изцяло обяснимо даде превес таман на отрицателните мнения.
По този мотив направихме къс преглед на мненията за лентата както у нас, по този начин и в чужбина. Разбира се, има и такива измежду тях, които приветстват с две ръце тазгодишният победител на Оскарите, само че да не подценяваме обстоятелството, че те надалеч отстъпват по мащаб на тези, съгласно които " Всичко на всички места едновременно " е лента, която безусловно не заслужава да бъде увенчана с цели седем статуетки.
Нека въпреки всичко да забележим черно на бяло какво мислят тези, които към този момент са гледали и изпитали въздействието на кино лентата върху сетивата си. Да стартираме с непознатия щемпел, където надвива мнението, че филмът е придирчив, само че му липсва психика, а посланието му е банално.
Филмовият критик Бил Нюкот споделя в The Saturday evening post: „ Лентата споделя историите с гневна скорост, до момента в който се гордее самодоволно от своята интуитивна просветеност. Филмът продължава да ползва дефибрилатори към изчерпания роман, а в действителност няма сърце като за начало. „ Всичко на всички места едновременно “ е това отвратително дете, чиито високомерни родители ви демонстрират уменията му и наблюдават лицето ви, с цел да се уверят, че сте задоволително изумени от него. Не можеш да оцениш подготовката на детето – само че, Боже, по какъв начин ти се желае това да свърши... Научно-фантастичният шлагер за собственичка на пералня, която научава, че има безчет други същности, съществуващи в безконечен брой паралелни вселени, събра куп награди от класа на „ Титаник “. Затова значително го ненавиждам. “
В World of reel критикът Джордан Руими написа: „ Филмът не съумя да ми повлияе. Да, актьорският състав е страховит, китайската просвета е показана без изпитание и така нататък Но имах възприятието, че режисьорът просто хвърля концепция на екрана и резултатът ми се стори много лекомислен, изключително при внушителните 142 минути. В последна сметка получаваме прекомерно доста плесници, култ към свръхмодерни борби, мултивселени, подпечатани върху още мултивселени, и сапунено обръщение за фамилията и любовта. Не оказва помощ и фактът, че филмът минава от една сцена в друга, без да има каквито и да било значими трагични акценти. Усеща се като музикален клип, лишен от тъкмо това, което се пробва да проповядва – човешкото възприятие. “
„ Провалена фикция “ е най-простият и явен метод да опишем „ Всичко на всички места едновременно “, филмът на Даниел Кван и Даниел Шайнер. Ако не беше привлекателното наличие на актьорския му състав, той нямаше да остави нещо друго с изключение на дим от пара. Празнотата на кино лентата е още по-обезкуражаваща, защото той има основна и значима действителна основа, която бива подценена в името на някои специфични резултати “, написа Ричърд Броди, критик и създател на книгата „ Всичко е кино: работният живот на Жан-Люк Годар “.
Не по този начин обаче мислят бранителите на кино лентата, съгласно които той заслужава всички награди „ Оскар “. Те виждат в него освен това от хаос, борби и мултивселени, а точно тежкия живот на малцинствата и трагичната история за фамилната контузия.
„ Всичко на всички места едновременно “ е филм с такава мащабност. Наситените актьорски осъществявания са сблъскват с огромни хрумвания, обгърнати в нюансирано схващане за това по какъв начин се отнасяме един към различен. Един филм, който в действителност схваща по какъв начин може да наподобява безкрайността “, разяснява основният кино критик на Independet Кларис Логри.
В публикация в The New York Times критикът А. О. Скор написа: „ Този филм е ураган, който се движи с деликатност и обаяние. Както във Вечното слънце на неопитния разум “ или „ Отвътре на открито “ на Pixar, античната ловкост служи на откровено и обилно сърце. Да, филмът е метафизична многостранна галактическа екскурзия в мозъка, само че дълбоско в себе си – а също и на повърхността – той е горчиво-сладка домашна драма, съпружеска комедия, история за имигрантски желания и изпълнена с болежка балада за любовта сред майка и щерка.
Да прехвърлим страницата и да забележим какво считат на родна почва за лентата:
„ Преди малко БиБиСи пусна публикация, която изяснява на феновете наличието и умността на огромния победител на настройките Оскар " Всичко на всички места едновременно ". Предлагам неотложно да бъдат ангажирани скучаещи критици, изпълнени с възхита към творбата и да приготвят най-малко надписи, та простодушната аудитория, която очевидно доминира, да получава упътвания и уточнения в сериозните моменти на цялостно неразбиране. Можем да прибавим и учители по литература, които взаимно с критиците да успокояват зрителското неразбиране с къси разработки от вида: " Каква е авторовата концепция в този епизод ", написа с подигравка във фейсбук профила си специализиралата в Военновъздушни сили и Ройтерс журналистка Лияна Панделиева. Съвременниците на прехода я помнят като красивото лице на Съюз на демократичните сили.
Да напомним, че първата вечер след нощта на Оскарите bTV побърза да излъчи в ефира си въпросният победител. Може би таман това провокира и уместният въпрос от страна на журналиста Асен Григоров „ Дали пък „ Българска национална телевизия няма да излъчат " Навални " във връзка на извоювания " Оскар "?
„ Гледаме " Всичко, на всички места... ". Започнахме с възторг, " веселички " - очакващи комедия... Сега си разливаме уиски щедро, с вяра да " се докараме до положение да го разберем "... За смях - и дума да не става... “, разяснява в лудост Биляна Митева.
В последна сметка още веднъж стигаме до въпроса за какво тъкмо този филм, който минимум е съумял да доближи до сърцата на публиката, бива най-високо оценен от Американската академия? Нали тъкмо в това се крие задачата на изкуството, замисъла на великата заблуда, наречена кино? Да докоснеш душата, да разтърсиш, да предизвикаш страст, размисъл. Или просто живеем в свят, в който ненормалното е новото обикновено? Явно към този момент и Оскарите по образеца на таблоидите започнаха да залагат на правилото – колкото по-откачено и по-скандално, толкоз по-добре. Или пък бъркаме? Може би тъкмо в провокацията се крие разковничето?
От една страна разбираме избора – тук са покрити напълно новите правила на Академията на филмовите изкуства и науки на Съединени американски щати – има и културно, и расово, и полово разнообразие, или с други думи – от всичко на всички места и едновременно (игра на думи със заглавието на филма).
На множеството фенове и специалисти обаче този залог очевидно наподобява повече на несполучливо и натрапено хиперболизиран пародиен модел на това по какъв начин би трябвало да наподобява бъдещото кино. И в случай че в действителност триумфиралият на Оскарите филм е образецът за такова, то бедна ни е фантазията какво ни чака отсега нататък...
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ