Как частните лотарии са спестили милиони към държавата
Трите частни сдружения са икономисали стотици милиони от по-благопрятния режим на облагане.
© Надежда Чипева От спора сред Васил Божков и семейство Найденови стана известно, че пет години обвързваните с Божков " Национална лотарияа> " и " Лотария България " са внасяли по-ниски такси по Закона за хазартаа> в бюджета спрямо държавния тотализатор и по този начин са си икономисали към 250 млн. лева По-благоприятното облагане бе прието и от Държавната комисия по хазартаа>.
Каква е схемата
По закон моментната лотарияа> се полза с 15% върху цената на направените залозиа> за всяка игра. В същия член на Закона за хазартаа> обаче е посочено, че " за хазартниа> игри, за които се събират такси и комисиони за присъединяване ", държавната такса е 20%, само че върху цената на получените такси и комисиони. Именно от този текст (приет през 2013 година по времето на кабинета " Орешарски " ) се възползват " Национална лотарияа> " и " Лотария България ". Компаниите, които стоят зад тях, са надлежно " Ню геймс " и " Национална лотарияа> " зад първата и " Евробет " зад втората. Преди 2015 година - в продължение на година, въобще не плащаха налог, тъй като се оказа, че те са изпуснати от закона (пропуск още веднъж на кабинета Орешарски).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Как е допустимо? В разпоредбите на " Национална лотарияа> – моментни игри ", утвърдени от комисията по хазартаа>, се показва, че " Ню геймс " събира комисиона за присъединяване в играта. В същото време " Ню геймс " е с публикуван лиценз за образуване на моментна лотарияа>. По същия метод в разпоредбите за образуване на " Лотария България " е посочено, че компанията с лиценз за организирането й - " Евробет ", събира комисиони за присъединяване в играта. Тоест, вместо да удържат 15% върху сумата на закупените талони, те таксуват с 20% разликата сред получените залозиа> и изплатените облаги. А по закон те са длъжни да разпределят най-малко 50% от приходите от залозиа> към играчите. На този факт преди време обръща внимание и Бойко Димитров от " Да, България " в публикация за " Капитал ". " Имайки поради, че минималният дял на облагите е 50%, то те заплащат 0.5х 20% = 10% вместо 15% налог. Така минималното икономисване е 33%. При дял на облагите 60% се получава 0.4х20% = 8%, което към този момент прави 46% икономисване на налог. Аналогични са разпоредбите и на " Лотария България ", показва той.
От изявление на изпълнителния шеф на " Националната лотарияа> " Димитър Ганев пред " Медиапул " преди време излиза наяве, че при 2-левовите билети връщат на участниците минимум 57%, а при 10-левовите талони наградният фонд е 75%. Ако приемем, че приблизително 60% от приходите от талончетата се връщат назад като раздадени облаги, то излиза, че за четири години – от 2015 до 2018 година, бюджетът е ощетен с най-малко 78 млн. лева единствено от модела с комисионата от страна на " Ню геймс ". Изчисленията са на база заявените от компанията доходи за интервала, които обаче може да регистрират единствено % от събраните залозиа>.
Правилата на игрите могат да се намерят на уеб страниците на двете лотарииа> като този на " Национална лотарияа> " е с автограф и щемпел на Държавната комисия по хазартаа>, датиращ от 9 март 2018 година На процедура излиза, че с благословията на страната двете компании са оптимизирали дължимото към страната. Сега Найденови демонстрират и две заявления по Закона за хазартаа>, които всеки оператор е задължен да попълня и изпраща ежемесечно – едната на тотализатора, а другата на " Ню геймс ". От тях излиза наяве, че държавното сдружение е заявило получени залозиа> и е платило такса 15% върху сумата, до момента в който " Ню геймс " е заявило стойност на получени такси и комисиони и е платило 20% върху тази по-ниска сума.
Какво споделя регулаторът
От ДКХ настояват, че в Закона за хазартаа> няма формулировка на понятието " хазартниа> игри, за които се събират такси и комисиони ". " Липсата внася известна неизясненост във връзка с съответните хазартниа> игри, за които се дължат държавни такси по този ред. В някои от законите на страните - членки на Европейски Съюз, свързани с регулацията на хазартаа>, се приема, че подобен вид облагане се ползва към хазартните игри, при които играчите залагат един против различен и хазартният оператор събира комисиони за покриване на организационните разноски и за възнаграждение на дължимите налози ", показват от ДКХ. Оттам признават, че двете частни лотарииа> заплащат държавна такса в размер на 20% върху цената на получените такси и комисиони и тази процедура е от 2015 година И допълват двусмислено, че " възприетите от хазартните оператори разнообразни подходи към образуването на съответния им размер водят до разлики, които не би следвало да се получават, в случай че законодателят е въвел използването на тези подходи като различни ".
Стои въпросът за какво години наред никой в тази комисия не е забелязал разликата и в случай че не друго, то най-малко не е инициирал законова смяна, която да не разрешава сходна процедура. На 18 декември " Капитал " попита и министъра на финансите Владислав Горанов дали ще предложи законодателна смяна, с която да направи еднопосочно използването на високата такса, която сега заплаща единствено държавният тотализатор. До публицистичното привършване на броя не получи отговор. Единствената обществена изява на министъра по тематиката е в bTV през декември, когато съобщи, че има получен сигнал по тематиката и че е упълномощил инспекция на Агенция " Държавна финансова ревизия ".
© Надежда Чипева От спора сред Васил Божков и семейство Найденови стана известно, че пет години обвързваните с Божков " Национална лотарияа> " и " Лотария България " са внасяли по-ниски такси по Закона за хазартаа> в бюджета спрямо държавния тотализатор и по този начин са си икономисали към 250 млн. лева По-благоприятното облагане бе прието и от Държавната комисия по хазартаа>.
Каква е схемата
По закон моментната лотарияа> се полза с 15% върху цената на направените залозиа> за всяка игра. В същия член на Закона за хазартаа> обаче е посочено, че " за хазартниа> игри, за които се събират такси и комисиони за присъединяване ", държавната такса е 20%, само че върху цената на получените такси и комисиони. Именно от този текст (приет през 2013 година по времето на кабинета " Орешарски " ) се възползват " Национална лотарияа> " и " Лотария България ". Компаниите, които стоят зад тях, са надлежно " Ню геймс " и " Национална лотарияа> " зад първата и " Евробет " зад втората. Преди 2015 година - в продължение на година, въобще не плащаха налог, тъй като се оказа, че те са изпуснати от закона (пропуск още веднъж на кабинета Орешарски).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Как е допустимо? В разпоредбите на " Национална лотарияа> – моментни игри ", утвърдени от комисията по хазартаа>, се показва, че " Ню геймс " събира комисиона за присъединяване в играта. В същото време " Ню геймс " е с публикуван лиценз за образуване на моментна лотарияа>. По същия метод в разпоредбите за образуване на " Лотария България " е посочено, че компанията с лиценз за организирането й - " Евробет ", събира комисиони за присъединяване в играта. Тоест, вместо да удържат 15% върху сумата на закупените талони, те таксуват с 20% разликата сред получените залозиа> и изплатените облаги. А по закон те са длъжни да разпределят най-малко 50% от приходите от залозиа> към играчите. На този факт преди време обръща внимание и Бойко Димитров от " Да, България " в публикация за " Капитал ". " Имайки поради, че минималният дял на облагите е 50%, то те заплащат 0.5х 20% = 10% вместо 15% налог. Така минималното икономисване е 33%. При дял на облагите 60% се получава 0.4х20% = 8%, което към този момент прави 46% икономисване на налог. Аналогични са разпоредбите и на " Лотария България ", показва той.
От изявление на изпълнителния шеф на " Националната лотарияа> " Димитър Ганев пред " Медиапул " преди време излиза наяве, че при 2-левовите билети връщат на участниците минимум 57%, а при 10-левовите талони наградният фонд е 75%. Ако приемем, че приблизително 60% от приходите от талончетата се връщат назад като раздадени облаги, то излиза, че за четири години – от 2015 до 2018 година, бюджетът е ощетен с най-малко 78 млн. лева единствено от модела с комисионата от страна на " Ню геймс ". Изчисленията са на база заявените от компанията доходи за интервала, които обаче може да регистрират единствено % от събраните залозиа>.
Правилата на игрите могат да се намерят на уеб страниците на двете лотарииа> като този на " Национална лотарияа> " е с автограф и щемпел на Държавната комисия по хазартаа>, датиращ от 9 март 2018 година На процедура излиза, че с благословията на страната двете компании са оптимизирали дължимото към страната. Сега Найденови демонстрират и две заявления по Закона за хазартаа>, които всеки оператор е задължен да попълня и изпраща ежемесечно – едната на тотализатора, а другата на " Ню геймс ". От тях излиза наяве, че държавното сдружение е заявило получени залозиа> и е платило такса 15% върху сумата, до момента в който " Ню геймс " е заявило стойност на получени такси и комисиони и е платило 20% върху тази по-ниска сума.
Какво споделя регулаторът
От ДКХ настояват, че в Закона за хазартаа> няма формулировка на понятието " хазартниа> игри, за които се събират такси и комисиони ". " Липсата внася известна неизясненост във връзка с съответните хазартниа> игри, за които се дължат държавни такси по този ред. В някои от законите на страните - членки на Европейски Съюз, свързани с регулацията на хазартаа>, се приема, че подобен вид облагане се ползва към хазартните игри, при които играчите залагат един против различен и хазартният оператор събира комисиони за покриване на организационните разноски и за възнаграждение на дължимите налози ", показват от ДКХ. Оттам признават, че двете частни лотарииа> заплащат държавна такса в размер на 20% върху цената на получените такси и комисиони и тази процедура е от 2015 година И допълват двусмислено, че " възприетите от хазартните оператори разнообразни подходи към образуването на съответния им размер водят до разлики, които не би следвало да се получават, в случай че законодателят е въвел използването на тези подходи като различни ".
Стои въпросът за какво години наред никой в тази комисия не е забелязал разликата и в случай че не друго, то най-малко не е инициирал законова смяна, която да не разрешава сходна процедура. На 18 декември " Капитал " попита и министъра на финансите Владислав Горанов дали ще предложи законодателна смяна, с която да направи еднопосочно използването на високата такса, която сега заплаща единствено държавният тотализатор. До публицистичното привършване на броя не получи отговор. Единствената обществена изява на министъра по тематиката е в bTV през декември, когато съобщи, че има получен сигнал по тематиката и че е упълномощил инспекция на Агенция " Държавна финансова ревизия ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ