В Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) се разгоря спорове около проекта за бюджет на Националния здравноосигурителен фонд (НЗОК) за 2026 г. Обсъждането, отворено от премиера Росен Желязков, завърши без споразумение – работодателите отхвърлиха документа, а профсъюзите се въздържаха. Това идва след одобрение от Надзорния съвет на НЗОК, но подчертава дълбоките разделения сред социалните партньори в навечерието на еврозоната.
Проектът предвижда приходи и трансфери на стойност 5,288 млрд. лв., или с 9,2% повече от 2025 г. – увеличение с 444 млн. лв. Финансирането за болнична помощ ще нарасне с 10,1%, за лекарства и продукти – с 10,2%, а за профилактика и амбулаторни услуги – с 4,7–6,4%. Включени са 40 млн. лв. за електронна здравна карта, която ще улесни достъпа до пациентски данни. Резервът достига 155 млн. лв., но критиките сочат прекомерен фокус върху болници и медикаменти, на сметка на превенцията.
Правителството настоява за стабилност. „Заложените приходи създават стабилна рамка за здравноосигурителни плащания“, заяви здравеопазването министър проф. Силви Кърлилов. Финансовата министърка Теменуга Петкова потвърди подкрепата си, а губернаторът на НЗОК доц. Петко Стефановски подчерта: „Това гарантира верификация на всяка медицинска дейност“. Желязков предупреди за рисковете от забава с еврото: „Реалната невъзможност да посрещнем предизвикателствата“.
Работодателите са категорични. Представителят на Асоциацията на индустриалния капитал Румен Радев обвини проекта в „грешна философия“, която игнорира профилактиката. Камарата на независимата българска бизнеса (КРИБ) и Българо-турската търговско-промишлена палата (БТПП) го подкрепиха, но Мария Минчева от БТПП нарече отхвърленията на 260 млн. лв. за заплати на млади специалисти „порочен подход“ без ясни изчисления. Това отразява по-широки притеснения за липса на системни решения.
Профсъюзите също са резервирани. Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) се въздържа, а президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов отбеляза: „Здравноосигурителната система е напът да се лиши от достъпността си“. Пламен Димитров от профсъюза критикува намалението на средствата с 208 млн. лв. и липсата на мерки за персонала.
Този пат подкопава доверието преди обсъждането на държавния и осигурителния бюджет. Ако парламентът не го одобри навреме, ще се наложи закон за продължаване, което би усложнило икономическите реформи. Спът е сигнал за необходимост от диалог, за да се избегне криза в здравеопазването, където персоналните дефицити и достъпността остават болни точки.
