На борда на френския военен кораб лекуват ранени палестински деца
Тринайсетгодишният Язан играе футбол пред дома си в Рафах, когато е улучен от шрапнел от израелски въздушен удар малко преди прекратяването на огъня през ноември, който го изважда от строя, написа „ Politico “. С ранен крайник той е откаран от една болница в друга в Хан Юнис в южната част на Газа . Ето какво описа пред медията момчето:
„ Ходих в три лечебни заведения, само че те не съумяха да спрат кръвоизлива . “
Момчето, което носеше яркозелена качулка и седеше в инвалидна количка с огромен гипс на крайници, беше назван единствено с първото му име. Тъй като Израел лимитира медицинските доставки и помощта за едвам функциониращите лечебни заведения в Газа по време на войната на страната с „ Хамас “, раната му се утежнява.
В болничното поделение на „ Диксмуд “, френски хеликоптероносач, трансфорат в болничен транспортен съд, който беше изпратен през ноември, с цел да помогне на претрупаните лечебни заведения в Газа, има табло с възрастта и пострадванията на постъпващите пациенти. Там лежи момиче на 2 години, с черепна контузия, инфектирано. Има и момче на 4 години с изгаряния начело. Половината от пациентите , лекувани на кораба, са деца .
Само част от тези пациенти и техните родственици, няколко десетки всеки ден, се пропущат през граничния пункт „ Рафах “ с Египет, където се ревизират от израелските, палестинските и египетските управляващи. Само мъжете, които са получили тежки и животопроменящи пострадвания, се позволяват до границата.
Язан е един от дребното палестинци , които са съумели да се изтеглят , откакто са получили пострадвания по време на израелската бомбардировъчна акция , почнала след офанзивите на „ Хамас “ против Израел на 7 октомври. След като седмици наред лежи на носилка в препълнени лечебни заведения, Язан напуща Газа през „ Рафах “ дружно с вуйна си и 4-годишния си братовчед, който страда от тежка диария, откакто дни наред се е крил в препълнено учебно заведение. Френски лекари на борда на кораба „ Диксмуд “ оперират младежа. Тук, в меката на военния транспортен съд, здравна помощ са получили повече от 1200 пациенти , в това число 130 приети в болница на борда.
Ръководеното от „ Хамас “ Министерство на здравеопазването на Газа съобщи, че за 107-те дни на израелската бомбардировъчна акция са починали над 25 000 палестинци и са ранени над 60 000 . В неделя генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш назова убийствата на палестински цивилни от страна на Израел „ изцяло неприемливи “, до момента в който израелският министър-председател Бенямин Нетаняху се зарече да продължи интервенцията на страната в Газа в продължение на месеци, до момента в който „ Хамас “ към момента държи заложници в Газа. По данни на здравната организация на Организация на обединените нации нито една от 36-те лечебни заведения в Газа не действа пълноценно .
Каква е разлика та от други спорове
За чиновниците на борда на „ Диксмуд “ оправянето с филантропичната рецесия в Газа не наподобява на нищо, което са виждали до момента. Ето какво разяснява командирът на „ Диксмуд “, Александър Блонс:
„ Наблюдаваме боевете, изключително вечер. Израелците се придвижват от север на юг, а в този момент са доста покрай Хан Юнес. Ние също сме боен транспортен съд и можем да откриваме самолетите им с нашите радари, тъй че способстваме за познаването на обстановката от страна на Франция . “
Dixmude е дебаркирал в египетското пристанище Ел Ариш в Северен Синай, на 25 благи от контролно-пропускателния пункт Рафах. Когато небето е ясно, от моста се виждат бомбардировките в линията Газа . Сандрин Салес, основен доктор на „ Диксмуд “, която е била изпратена в Афганистан, Мали, Чад и Ливан, споделя:
„ Обикновено военните лекари работят допустимо най-близо до зоната на бойните дейности, чуваме бомби, непрекъснато сме изправени пред заплаха, а ранените, които одобряваме, са с остри пострадвания . “
Тя прибавя:
„ Тези пациенти към този момент са получили някакво в началото лекуване, а ние идваме дълго време след това… Има голямо закъснение. Първо роднините би трябвало да закарат пациента в болница, а в Газа работят все по-малко лечебни заведения, а по-късно роднините би трябвало да го закарат до Рафах . “
По думите на Салес пациентите с най-тежки рани в никакъв случай не стигат до такава степен.
Палестинските пациенти страдат и от голям брой други проблеми, като недохранване , инфекции , залежавания и контузии . Салес добави:
„ Виждаме доста инфектирани рани, с доста устойчиви бактерии, тъй че за лекуването им са нужни комплицирани антибиотиц и. “
Нормален живот на една ръка разстояние от Газа
На борда на самолета медицинският личен състав се пробва да разсее пациентите и да направи живота им допустимо най-нормален – с игри на карти, книжки за оцветяване, футболни и баскетболни мачове. Медицинската сестра Бриджит Арнулд споделя:
„ Когато децата дойдат, те са уплашени и доста затворени, притискайки се към родителите си . После обаче се отварят, на идващия ден е доста по-добре, усещат се в сигурност . “
Амбициите на Язан към този момент са ориентирани към сегашното. Той се надява да се възвърне и да върви още веднъж . Може би по-късно желае да учи и да стане ортодонт.
„ В болничното заведение към този момент не бях в положение да си мия зъбите, само че преди този момент ги миех два пъти дневно “ , прибавя момчето и по устните му се прокарва усмивка.
Политиката обаче е неразрешена зона. Запитан за нападенията на „ Хамас “ от 7 октомври и ответните офанзиви на Израел , Иман Абугасар се затваря. Тя е безапелационна:
„ Ние сме жертви, не сме създали нищо, с цел да платим такава тежка цена, бяхме в домовете си . “
И до момента в който „ Диксмуд “ предлага храна, сигурност и здравна помощ, лелята на Язан, Иман Абугасар, обезверено желае да се върне в Рафах, където е оставила другите си две дъщери, на 1 и 6 години, на грижите на вуйна им. Някои пациенти обаче са евакуирани в Катар, Турция и Обединените арабски емирства, а доста от тях, които към този момент не се нуждаят от тежка интервенция, са преместени в център за възобновяване в Ел Ариш. След няколко дни на информационно затъмнение в Газа , Абугасар най-сетне получава вести за дъщерите си в събота.
„ Те са добре “ , удостовери тя, само че гласът ѝ трепереше.
Рафах е бил очевидец на израелски бомбардировки и нападения, само че е бил пощаден от най-лошите израелски бомбардировки заради близостта си до границата с Египет. Да останат живи е ежедневна борба за роднините на Абугазар. Ето какво споделя той:
„ Там няма нищо – нито електричество, нито вода, нито плодове, нито зеленчуци, нито мляко за децата . Единственото нещо, което получаваме от време на време, са дажбите. “
Преди войната по-голямата част от палестинците в Газа разчитаха на стотици камиони с помощи, пренасящи храна, вода и лекарств а, които в този момент са забавени от Израел – който управлява сухопътните, въздушните и морските граници на Газа – до една дребна част, защото повече от 2 милиона души са изправени пред апетит.
Тази седмица „ Диксмуд “ завършва задачата си и се завръща във Франция, оставяйки доста лекувани пациенти, само че доста повече нуждаещи се от помощ единствено на няколко километра. Салес съобщи:
„ Разочароващо е да знаем, че толкоз доста хора се нуждаят от нашата помощ, само че ние в никакъв случай не сме спирали да работим тук, нашият действен блок се използваше нонстоп . “
„ В мащаба на рецесията това е капка вода, само че капка, която си заслужава “ , добави тя.
