Тримесечната Таябула е тиха и неподвижна. Майка му Нигар отдалечава

...
Тримесечната Таябула е тиха и неподвижна. Майка му Нигар отдалечава
Коментари Харесай

„Нищо не можем да направим, освен да гледаме как децата ни умират“: Здравеопазването в Афганистан става все по-критично

Тримесечната Таябула е тиха и неподвижна. Майка му Нигар отдалечава кислородната тръба от носа му и слага пръст под ноздрите му, с цел да ревизира дали усеща дишането му.

В тази болница в Афганистан няма нито един работещ уред за изкуствено дишане. Екипът на Би Би Си може единствено да следи нещастието, разрастваща се пред очите им, и да опише ужасът, който се е трансформирал в всекидневие.

Майките държат кислородни тръбички до носовете на бебетата си, тъй като няма маски, предопределени за дребните им лица, и дамите се пробват да заместят това, което би трябвало да направи подготвен личен състав или здравно съоръжение.

По данни на детския фонд на Организация на обединените нации Unicef всеки ден в Афганистан умират 167 деца от предотвратими заболявания - заболявания, които биха могли и би трябвало да се лекуват с подобаващи медикаменти.

Това е замайващ брой. Но това е приблизителна оценка.

И когато влезете в педиатричното поделение на основната болница в западната провинция Гор, ще се запитате дали тази оценка не е прекомерно ниска.

Няколко стаи са цялостни с заболели деца, най-малко по две на всяко легло, а дребните им телца са опустошени от пневмония. Само две медицински сестри се грижат за 60 деца.



В една от стаите видяхме най-малко две дузини бебета, които изглеждаха в тежко положение. Децата трябваше да бъдат под непрестанно наблюдаване в сериозно поделение - това е невероятно в тази болница.

И въпреки всичко за милионите хора, които живеят в Гор, това главно заведение към момента е най-добре оборудваната държавна болница, до която имат достъп.

Медицинската сестра Едима Султани се втурва с кислородна помпа. Тя я слага над устата на Тайабула и вкарва въздух в нея. След това доктор Самади почнал да прави компресии на дребния гръден панер на момчето с палците си.



" Не разполагаме с съоръжение и липсва подготвен личен състав, изключително женски личен състав. Когато се грижим за толкоз доста хора в тежко положение, кое дете би трябвало да проверим първо? Не можем да създадем нищо друго, с изключение на да гледаме по какъв начин бебетата умират. "

Двегодишната Гюлбадан е родена със сърдечен недостатък, наименуван патентен дуктус артериозус. То е диагностицирано преди шест месеца в тази болница.

Лекарите ни споделиха, че положението не е извънредно или мъчно за лекуване. Но главната болница в Гор не е оборудвана за осъществяване на рутинна интервенция, която би могла да го в профил. Освен това в нея няма нужните медикаменти.

Бабата на Гюлбадан - Афва Гюл - държи дребните ѝ ръце, с цел да се опита да попречи на момиченцето да смъкна маската си.

" Взехме пари назаем, с цел да я заведем в Кабул, само че не можехме да си позволим интервенция, по тази причина трябваше да я върнем назад ", споделя тя. Обърнали се към една неправителствена организация, с цел да получат финансова помощ. Данните им били регистрирани, само че от този момент нямало отговор.

Бащата на Гюлбадан - Наврозе, я погали по челото, пробвайки се да успокои щерка си, която се гърчеше при всяко вдишване на въздух. Стресът се изписва на лицето му, той стиска устни и изпуска въздишка на примирие. Той ни описа, че Гюлбадан неотдавна е почнала да приказва, като е произнесла първите си думи, викайки него и другите членове на фамилията им.

" Аз съм служащ. Нямам постоянни приходи. Ако имах пари, тя в никакъв случай нямаше да страда по този метод. В момента не мога да си разреша да купя даже една чаша чай ", споделя той.

Попитах доктор Самади от какъв брой О2 се нуждае Гюлбадан.

" Два литра всяка минута ", сподели той. " Когато тази бутилка се изпразни, в случай че не намерим друга, тя ще почине ".

Когато по-късно се върнахме, с цел да проверим положението на Гулбадан, ни споделиха, че тъкмо това се е случило. Кислородната бутилка се е изчерпала и тя е умряла.



В друго легло е Ирфан. Когато дишането му стана по-учестено, на майка му Зия-рах дадоха още една кислородна тръба, която да държи покрай носа му.

Изтривайки с горната част на ръката си сълзите, които се търкаляха по бузите ѝ, тя деликатно държеше двете тръби допустимо най-стабилно. Тя ни сподели, че е щяла да заведе Ирфан в болничното заведение най-малко четири или пет дни по-рано, в случай че пътищата не са били блокирани от снега.

" Преди 10 дни тук докараха дете в доста сериозно положение ", споделя сестра Султани. " Направихме му инжекция, само че нямахме медикаменти, които да го излекуват.

" Затова татко му реши да го вземе вкъщи. " Ако би трябвало да почине, дано почине вкъщи ", сподели ми той.

Това, което видяхме в Гор, повдига съществени въпроси за какво публичното опазване на здравето в Афганистан се разрушава толкоз бързо, откакто интернационалната общественост е наляла в него милиарди долари в продължение на 20 години до 2021 година

Къде са изхарчени тези пари, в случай че една провинциална болница не разполага с нито един уред за изкуствено дишане за своите пациенти?

Понастоящем съществува краткотрайно съглашение. Тъй като парите не могат да бъдат дадени непосредствено на непризнатото от интернационалната общественост държавно управление на талибаните, филантропични организации се намесиха, с цел да финансират заплатите на медицинския личен състав и разноските за медикаменти и храна, които просто поддържат работата на лечебни заведения като тази в Гор.

Сега това финансиране, което така и така е извънредно неефективно, също може да бъде изложено на риск. Агенциите за помощ предизвестяват, че техните донори могат да понижат средствата, защото рестриктивните мерки на талибаните във връзка с дамите, в това число възбраната афганистански дами да работят за Организация на обединените нации и Неправителствени организации, нарушават интернационалните закони.

Изкачихме се по един от хълмовете покрай болничното заведение в Гор до гробище. Тук няма никакви документи или регистри, даже няма надзирател. Така че не е допустимо да се разбере на кого принадлежат гробовете, само че е елементарно да се разграничат огромните от дребните гробове.

От това, което видяхме, непропорционално огромен брой - най-малко половината - от новите гробове принадлежат на деца. Един мъж, който живее в къща наоколо, също ни сподели, че множеството от тези, които погребват тези дни, са деца.

Може би няма по какъв начин да се пресметне какъв брой деца умират, само че на всички места има доказателства за мащаба на рецесията.

Фотографиите са направени в болница в Кабул.Източник: gettyimages
Източник: darik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР