Жените никога нямат такава сила, както след поражение ~ Александър ДЮМА-БАЩА
„ Тримата мускетари " и „ Граф Монте Кристо " са романи, оформили вътрешния свят, любовта към приключенията и борбения дух у мнозина. Но с изключение на вълнуващи истории Александър Дюма-баща ни завещава и значително мъдри мисли:
На този свят няма нито благополучие, нито злощастие, има единствено сравняване сред едно положение и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична неволя, може да изпита безгранично благополучие. Човек би трябвало да е поискал да почине, с цел да разбере какъв брой прекрасен е животът.
Който е страдал дълго, мъчно има вяра на щастието си.
Всяко злощастие има две медикаменти – времето и мълчанието.
Хора, които в никакъв случай за нищо не питат, са най-хубавите утешители.
Човекът е най-егоистичното от всички животни, най-самолюбивото от всички живи създания! Той е убеден, че той е единственият, за който свети слънцето, земята се върти и гибелта покосява. Мравка, проклинаща Бога, изкачила се на филиз трева!
На щастието постоянно липсва нещо. Адам измежду Рая не е бил изцяло благополучен и е отхапал онази злощастна ябълка, вселила в нас непреодолимото любознание, което ни кара цялостен живот да тичаме след незнайното.
Често пъти минаваме около щастието без да го забележим, без да го погледнем... или в случай че сме го видели и погледнали - то не сме го познали.
Рядко в малко момче може да се забележи заричане за мъж, само че съвсем постоянно в момиченце може да се види опасност за жена.
Жените имат непогрешим усет, те имат алгебра на личните си изобретения, благодарение на които могат да ви обяснят всяко знамение.
Сърцето на дамата е основано по този начин, че колкото и да е пресъхнало от предразсъдъците и условията на етикета, в него постоянно остава едно плодородно и живо място – това, в което Бог е заключил майчината обич.
Жената е свещена. Жената, която обичаш, е двойно по-свещена.
На всички е известно, че пияните и влюбените имат собствен ангел-хранител.
Ревността е неуместно възприятие, което избуява като бурен, в случай че не се изтръгне от корен.
Приятелството е звезда, а любовта е единствено свещ. Ще възразите, че има разнообразни типове свещи... само че каквито и да са те, по този начин или другояче изгарят. А звездата свети постоянно.
Никое другарство не може да издържи на изобличаването на загадка, изключително когато тя уязвява самолюбието.
Злословието и клеветата нямаше да имат такава мощ, в случай че нелепостта не им проправяше път.
Само ненавистта ни кара да вършим толкоз нелепости, колкото и любовта.
Мъжеството постоянно провокира почитание, даже в случай че това е мъжеството на врага.
Моят татко е едно огромно дете, което получих, когато бях напълно дребен.
Не дървото изоставя цвета, а цветът напуща дървото.
Как може дребните деца да са толкоз интелигентни, а възрастните – толкоз глупави? Изглежда, че образованието предизвиква това.
Винаги имаме нравствено предимство над тези, чийто живот познаваме.
Никога не бъди изключение. Ако живееш измежду безумци, би трябвало да се научиш и ти да бъдеш подобен.
В политиката... няма хора, има идеи; няма усеща, има ползи. В политиката не убиват индивида, а отстраняват трудности.
Колкото и добре да приказваш, в случай че приказваш прекомерно доста, в последна сметка ще започнеш да приказваш нелепости.
Нощните часове са тягостни за тези, които чакат или не спят.
Удобният случай идва с времето си, скъпи мой. Той е като непрекъснато удвояваща се миза: колкото повече се заложи, толкоз повече ще спечелиш, щом знаеш да чакаш.
До деня, когато Господ ще удостои индивида да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!
Моите фантазии нямат граници, аз постоянно желая невъзможното.
Снимки: commons.wikimedia.org
