Трифоновден е православен празник в чест на свети Трифон, който

Трифоновден е православен празник в чест на свети Трифон, който се отбелязва от Българската православна черква на 1 февруари (по Юлианския календар).
Традицията пази Трифон Зарезан и на 14 февруари.
Празникът е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци — 1, 2, 3 февруари. Те се честват както следва: 1 февруари — Трифоновден; 2 февруари — Сретение Господне и 3 февруари — Свети Симеон.
Народният празник Трифон Зарезан се уважава от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. В България е непокътнато и отбелязването на празника Трифон Зарезан на 14 февруари.
Свети страдалец Трифон се родил към 225 година в с. Комсада, покрай гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били надълбоко вярващи християни и овреме се потрудили над своето чадо да разгорят в сърцето му обич и лоялност към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, само че не преследвал почитателите на Иисус. И Бог му сторил благосклонност за това. Той имал щерка Гордиана - интелигентна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в същото време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от тъга. Идвали най-способни лечители, само че накрай родителите й се убедили, че за заболяването й няма лек. Тя обаче непрекъснато повтаряла едно и също: " Никой не може да ме излекува, с изключение на Трифон. " Тия думи отдавали на душевното й страдалчество и ги отминавали без внимание. Но когато нямало към този момент какво да вършат, императорът наредил да се ревизира на всички места из империята има ли подобен човек Трифон, който лекува заболели, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И тъй като Бог таман посредством него дал излекуване на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и същинският Бог, в който имат вяра християните, е излекувал девойката, била явна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се извършил с наслада. Благоволението на императора към християните станало толкоз очевидно, че към този момент го считали за скришен християнин. Той дарил богато свети Трифон и с признателност го изпратил вкъщи му. Но сърцето на юношата било непознато за благосъстоянието, по тази причина той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.
Част от мощите на свети Трифон се пази в Москва, в църквата с неговото име, намираща се в Напрудна. Съществува поверие, тясно обвързвано с историята на този храм. Веднъж по време на лов при цар Иоан Василиевич Грозни, по простъпка на болярина соколар Трифон Патрикиев, отлетял обичаният сокол. Царят заповядал на соколаря до три дни да откри сокола, в противоположен случай го заплашил със смъртно наказване. Соколарят обходил цялата гора, само че не намерил нищо. Измъчен и изтощен, на третия ден той се спрял към Мариината гора (в Напрудното предградие) и от изтощеност задремал бездънен сън под едно дърво. Преди това той старателно се молел за помощ на светия страдалец Трифон, който, заради това, че носел неговото име, считал за собствен настойник и началник. И соколарят видял чудноват сън: пред него стои прелестен младеж на бял кон и държи в ръцете си царския сокол.
„ Вземи - му споделил - твоята изгубила се птица, иди с Бога при царя и не скърби. ” Соколарят се събудил и видял, че в ръцете му в действителност стои царският сокол, който той отнесъл при Грозни, като му разказал за своето привидение. Гневът на царя и заплашващото соколаря ужасно злополучие се заменили с царски милости. Благочестивият болярин Трифон, в символ на признателност към Бога и към Божия ласкател, за спасяването на живота си, скоро построил на първо време параклис на мястото, където намерил своя сокол. След това покрай него издигнал и каменна черква на името на светия страдалец Трифон - там, където му се явил светият страдалец.
/..ИЗ ЖИТИЕТО НА Сухопътни войски.МЪЧЕНИК ТРИФОН../
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски