Писателката Здравка Евтимова: Тръгнеш ли да вярваш много на хвалб...
" Чела съм прелестни разкази, писани от младежи, чела съм и разкази от хора на моята възраст - тъй че това е доста случайно. Всеки роман е като един човешки живот - ражда се дете, по какъв начин ще го отгледаш, дали ще стане почтен човек, или ще стане наркоман, човек не знае. Важно е освен да усещаме отговорността, само че и голямата любов към всеки човек, с цел да го предпазим, когато тръгне в посока, която заплашва здравето му. Така е и с описа ", сподели тя.
Евтимова е на мнение, че хубавите думи имат свойството да усилват положителното, което е недостиг през днешния ден.
" Заглавията ми нормално са от една дума. Когато измисля комплицирано заглавие, го не помня стремително. В това отношение разгадавам на моя редактор Красимир Лозанов, който измисли заглавията на множеството разкази. Когато гледах внуците ми, задачите омазани в череши, разказът за тях самичък си пристигна. Най-често пиша късно нощем. А в случай че имам вяра във вдъхновението, то постоянно идва, когато стартирам да работя, в никакъв случай не е било нещо авансово ", добави Евтимова в ефира на Bulgaria ON AIR.
" Призната сте " звучи доста мощно. Тръгнеш ли да вярваш доста на хвалбите, това е белег на крах. Когато изпращаш роман до литературно издание, до момента в който стигне до редактора, нормално чакате от 6 до 8 месеца. Той прочита първите 3 страници и в случай че има две неточности - непосредствено в коша. Ако не сте се обърнали към него с името му, още веднъж в коша, тъй като не спазвате литературния канон. Когато към този момент ти видят името няколко пъти, вместо да чакаш 6 месеца, чакаш два. Аз сама си превеждам нещата и поради това ръка целувам на литературните преводачи. Слава Богу, че не съм богат човек, че несъмнено щях да платя на някого да превежда ", разяснява още Здравка Евтимова.
" Никога не ми се е случвало да знам края на един роман и да го напиша. Може би доста ми оказва помощ това, че в никакъв случай не съм била шеф през живота си. Много ми се желае човек, който е закъсал, даже да е някой злобар, да види малко доброта. Злите герои са единствено късмет да видят, че злият свят е непощаден ", акцентира Здравка Евтимова.
Евтимова е на мнение, че хубавите думи имат свойството да усилват положителното, което е недостиг през днешния ден.
" Заглавията ми нормално са от една дума. Когато измисля комплицирано заглавие, го не помня стремително. В това отношение разгадавам на моя редактор Красимир Лозанов, който измисли заглавията на множеството разкази. Когато гледах внуците ми, задачите омазани в череши, разказът за тях самичък си пристигна. Най-често пиша късно нощем. А в случай че имам вяра във вдъхновението, то постоянно идва, когато стартирам да работя, в никакъв случай не е било нещо авансово ", добави Евтимова в ефира на Bulgaria ON AIR.
" Призната сте " звучи доста мощно. Тръгнеш ли да вярваш доста на хвалбите, това е белег на крах. Когато изпращаш роман до литературно издание, до момента в който стигне до редактора, нормално чакате от 6 до 8 месеца. Той прочита първите 3 страници и в случай че има две неточности - непосредствено в коша. Ако не сте се обърнали към него с името му, още веднъж в коша, тъй като не спазвате литературния канон. Когато към този момент ти видят името няколко пъти, вместо да чакаш 6 месеца, чакаш два. Аз сама си превеждам нещата и поради това ръка целувам на литературните преводачи. Слава Богу, че не съм богат човек, че несъмнено щях да платя на някого да превежда ", разяснява още Здравка Евтимова.
" Никога не ми се е случвало да знам края на един роман и да го напиша. Може би доста ми оказва помощ това, че в никакъв случай не съм била шеф през живота си. Много ми се желае човек, който е закъсал, даже да е някой злобар, да види малко доброта. Злите герои са единствено късмет да видят, че злият свят е непощаден ", акцентира Здравка Евтимова.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ