Днес празнуваме Трифон Зарезан
Трифон Зарезан е празник на лозарите, градинарите и кръчмарите и го означаваме по нов жанр на 1 февруари. Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, подобен ще ти е шансът. Имен ден означават Трифон и Лозан. Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се прави ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича самун и кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря дружно с бъклица вино.
На лозето всеки собственик се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с алено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това стартира зарязването на лозите. А като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби. Според етнографи в основата на празника се крие античният фетиш към Дионисий - бога, който в древността почитали като настойник на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да вършат вино. В негова чест се чествали така наречен дионисиади, присъщи с буйните си игри и забавление измежду природата.
Трифоновден е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон. Празнуват освен лозарите, само че и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва самун - свеж или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се цялостни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а по-късно се припича на саджак. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този обред се назовава "зарязване ".
След това всички се събират и избират "царя на лозята ". Едва тогава стартира общо пиршество. "Царят " е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и барабан се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ". Царят дава отговор на благословията с "Амин ".
След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови облекла и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга софра да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира състоятелен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци ", се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.
Празничната софра би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита. За задачата са нужни само 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, с цел да остане единствено най-чистото от него. След това би трябвало отмерено да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси до момента в който стартира да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята авансово фурна. След като питата е подготвена, се покрива с памучна забрадка, с цел да не изсъхне кората й.
Освен пълнената кокошка с някакво жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се поставя печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и наложително - вино.
На лозето всеки собственик се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с алено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това стартира зарязването на лозите. А като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби. Според етнографи в основата на празника се крие античният фетиш към Дионисий - бога, който в древността почитали като настойник на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да вършат вино. В негова чест се чествали така наречен дионисиади, присъщи с буйните си игри и забавление измежду природата.
Трифоновден е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон. Празнуват освен лозарите, само че и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва самун - свеж или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се цялостни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а по-късно се припича на саджак. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този обред се назовава "зарязване ".
След това всички се събират и избират "царя на лозята ". Едва тогава стартира общо пиршество. "Царят " е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и барабан се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ". Царят дава отговор на благословията с "Амин ".
След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови облекла и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга софра да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира състоятелен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци ", се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.
Празничната софра би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита. За задачата са нужни само 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, с цел да остане единствено най-чистото от него. След това би трябвало отмерено да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси до момента в който стартира да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята авансово фурна. След като питата е подготвена, се покрива с памучна забрадка, с цел да не изсъхне кората й.
Освен пълнената кокошка с някакво жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се поставя печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и наложително - вино.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ