Трифон Зарезан е един от многото празници в традиционния календар,

Трифон Зарезан е един от многото празници в обичайния календар, които демонстрират симбиозата сред предания от разнообразни исторически столетия и църковните вярвания.

В църковният календар Свети Трифон е страдалец, починал за църковната религия през III век., а във националните показа Трифон Зарезан е един малко по-различен облик.

Съществува легенда която споделя, че когато Света Богородица с Младенеца на ръце вървяла по пътя, срещнала Трифон, който и се подиграл, че носи на ръце нелегално дете. Тогава Света Богородица отишла при брачната половинка на Трифон и ѝ споделила да вземе една забрадка и да тича към лозето, тъй като Трифон си е отрязал носа.

Притеснила се дамата, хукнала, намерила брачна половинка си и му разказала какво е станало с Божията майка. Той се засмял и споделил: Сега ще ти покажа по какъв начин би трябвало да се зарязва лозето. Замахнал със своя косер и в действителност си отрязал носа.

Това е ослепителен образец на разбъркване на християнските вярвания и националните. Така че Трифон живее своя живот в другите свои облици измежду българското население.

Важно е да се знае, че този празник е мъжки празник, тъй че са строго разграничени дейностите на мъжа и на дамата. Жената остава в дома. Тя е тази, която пази и съхранява дома. Заради това тя меси обредните хлябове, приготвя трапезата.

Вари се или се пече кокошка с булгур или ориз. Това не е инцидентно. Това са зърната, които набъбват, и е пожеланието по този начин да набъбва всичко и да има благодат през цялата година.

Домакинята не си мие ръцете, откакто омеси хлябовете, тестото остава по ръцете, с цел да набухне още веднъж с пожелания за благоденствие, благодат и имане през цялата година. Тя цялостни бъклицата с вино и подготвя всичката тази храна за трапезата, поставя я в нова торба и изпраща своя брачен партньор най-много до края на селото. Оттам нататък е дивото пространство, което е пространството на мъжа.

Отиват лозарите на лозето и зарязват. Отрязват три китука с по три пръчки, полива се със светена вода и с пепел от бъдника, който е от Бъдни Вечер събран и непокътнат. На места се полива и с вино, а от отрязаните пръчки се прави венец, който стопанинът на лозята поставя на калпака си. След това се реди една огромна обща софра, на която се споделя, че никой не би трябвало да се прибере изтрезнял у дома, тъй като това няма да е добра прокоба за дома, за фамилията, лозите и нивята.

Народът е споделил: След зарязването идва нарязването!

Празникът има и местни особености. На Трифон Зарезан във Северна България се избира Цар на лозята, който е извънредно уважаван човек или мъж, който е направил най-хубавото вино, както и най-заможният в селото. Другите хора го носят на ръце или в каляска, желаят му препоръки през цялата година. По пътя той благославя.

Това шествие обикаля всички къщи, като домакините поливат ръцете на царя с вино, с цел да има богата годишна продукция.

Някои считат, че какъвто човек срещнеш пръв на улицата, подобен ще е и шансът ти през годината.

И през днешния ден в доста села из страната са непокътнати и не престават да се почитат тези традиции. Трифоновден е значим празник от нашия календар и демонстрира, че по нашите земи към момента е жив духът на Дионисий – богът на плодородието, веселието и виното.

Вижте всички сантиментални ястия за Свети Валентин и сладкиши за Свети Валентин.