Българската делегация, водена от Вежди Рашидов, с наситена програма и в Истанбул
Тридневното посещаване на българската делегация, водена от ръководителя на Народното събрание Вежди Рашидов, в Турция продължава и във вторник.
За 20 декември в програмата са включени диалози с ръководителя на Дома на Българската екзархия господин Васил Лязе и членове на църковното настоятелство към Фондацията на Православната черква към Българската екзархия в Истанбул.
Българската екзархия в турския град е позната като " мястото, което сплотява българската общественост ".
На 28 февруари 1870 година османският султан Абсул Азис издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна екзархия, като самостоятелна от Цариградската патриаршя. Така екзархията е приета за формален представител на българите в османската империя. И до през днешния ден в екзархията ни в Истанбул се пази копие на фермана за самостоятелност.
Сградата на българската екзархия е строена напълно по европейски жанр и пример.
Две знатни турски семейства, свързани с османския двор, са спорили за придобиването на конака. Българската общественост и екзарх Йосиф обаче съумяват да се преборят и да изплатят постройката, която се трансформира в екзархийски дом, описват ни през днешния ден българите в Истанбул.
Средище за българите и българската църковна и просветна история е и българският метох. Знаковата за Възраждането постройка се намира на Златния рог - против фамозната желязна черква „ Св. Стефан “. Метохът бе възобновен през предходната година и през днешния ден е трансфорат в музей. Някога това място е било по едно и също време подслон, семинария и българско учебно заведение. Тук са се срещали нашите преселници в Цариград и са се издавали над 20 вестника. Сред реликвите в метоха е и купелът от църквата „ Св. Стефан “, в който се е правил водосветът за Богоявление.
В графика на гостите от България е планувано посещаване на Желязната черква " Св. Стефан ", където ще бъде отслужен молебен за здраве.
След това Вежди Рашидов и българските депутати, част от парламентарната делегация, ще проведат среща с Вселенския патриарх Вартоломей I.
В началото на 2018 година Вежди Рашидов като министър на културата участва на откриването на реставрираната Желязна черква. Тогава той бе част от делегацията, водена от премиера Бойко Борисов, която се срещна с президента Ердоган.
През септември същата година Рашидов бе награден с юбилеен плакет и икона на Свети Стефан на тържеството по случай 120- годишнината на българската Желязна черква " Свети Стефан " в Истанбул. Тогава Рашидов участва на тържествената работа в препълнения храм, отслужена от Старозагорския митрополит Киприан, и взе участие в откриването на бюст-паметник на донора на храма Стефан Богориди в двора на Желяната черква дружно с тогавашния дипломат Надежда Нейнски, Васил Лязе и консулът Ангел Ангелов.
„ Свети Стефан “, известна като Желязната черква, е направена от подготвени стоманени детайли във Виена. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е извърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е основан в края на XIX век и коства на българската страна над 1 милион франка.
През 1849 година османският общественик от български генезис княз Стефан Богориди подарява за българските църковни потребности 3 постройки на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия, против чийто нравствен терор се борят нашите сънародници. Малко по-късно е публикуван формален султански ферман, който разрешава на българите да имат личен молитвен дом.
В началото той е единствено един дребен параклис, който прераства в Дървената черква, отдадена на първомъченик и архидякон Стефан в чест на донора Стефан Богориди. На 25 октомври княз Никола Богориди слага главния камък на бъдещата Желязна черква. Този акт носи чисто алегорично значение, тъй като същинското строителство ще стартира цели 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф Първи още веднъж ще постави главен камък. Това ще стане на 27 април 1892 година
През този интервал от три десетилетия ще се случат значими събития в историята на българския народ. Българите ще извоюват своята църковна независимост. Те ще основат през 1870 година Екзархия, която ще обгръща епархии освен в днешните територии на България, само че и в Македония. След църковната независимост ще пристигна и националната. Третата българска страна ще възкръсне през 1878 година вследствие на Руско-турската освободителна война и единствено 7 години по-късно ще се разшири след Съединението през 1885, с цел да стане водеща мощ измежду младите християнски страни на Балканите.
На 25 юни 1890 година със султански ферман се позволява на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената черква. Автор на плана е османският проектант от арменски генезис Ховсеп Азнавур. Храмът е осветлен на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Тогава постройката, дружно с обзавеждането й, костват на Българската страна към 1 млн. златни лв..
Издигането й, с помощта на попечителския фонд на Българска национална банка, има значимо политическо значение. Запазването на идентичността на българската националност в нейните етнически граници след Освобождението на България е съществена функционалност на Българската екзархия, чието седалище, основано в Истанбул през 1870 година, остава там до 1916 година
Цялостната реституция и ремонт на „ Свети Стефан “ продължи 7 години и приключи през 2019 година
Главният проектант на плана по реставрацията е госпожа Фикрийе Булунмаз, която управлява строителния и реставраторски екип.
Очаквайте подробности
За 20 декември в програмата са включени диалози с ръководителя на Дома на Българската екзархия господин Васил Лязе и членове на църковното настоятелство към Фондацията на Православната черква към Българската екзархия в Истанбул.
Българската екзархия в турския град е позната като " мястото, което сплотява българската общественост ".
На 28 февруари 1870 година османският султан Абсул Азис издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна екзархия, като самостоятелна от Цариградската патриаршя. Така екзархията е приета за формален представител на българите в османската империя. И до през днешния ден в екзархията ни в Истанбул се пази копие на фермана за самостоятелност.
Сградата на българската екзархия е строена напълно по европейски жанр и пример.
Две знатни турски семейства, свързани с османския двор, са спорили за придобиването на конака. Българската общественост и екзарх Йосиф обаче съумяват да се преборят и да изплатят постройката, която се трансформира в екзархийски дом, описват ни през днешния ден българите в Истанбул.
Средище за българите и българската църковна и просветна история е и българският метох. Знаковата за Възраждането постройка се намира на Златния рог - против фамозната желязна черква „ Св. Стефан “. Метохът бе възобновен през предходната година и през днешния ден е трансфорат в музей. Някога това място е било по едно и също време подслон, семинария и българско учебно заведение. Тук са се срещали нашите преселници в Цариград и са се издавали над 20 вестника. Сред реликвите в метоха е и купелът от църквата „ Св. Стефан “, в който се е правил водосветът за Богоявление.
В графика на гостите от България е планувано посещаване на Желязната черква " Св. Стефан ", където ще бъде отслужен молебен за здраве.
След това Вежди Рашидов и българските депутати, част от парламентарната делегация, ще проведат среща с Вселенския патриарх Вартоломей I.
В началото на 2018 година Вежди Рашидов като министър на културата участва на откриването на реставрираната Желязна черква. Тогава той бе част от делегацията, водена от премиера Бойко Борисов, която се срещна с президента Ердоган.
През септември същата година Рашидов бе награден с юбилеен плакет и икона на Свети Стефан на тържеството по случай 120- годишнината на българската Желязна черква " Свети Стефан " в Истанбул. Тогава Рашидов участва на тържествената работа в препълнения храм, отслужена от Старозагорския митрополит Киприан, и взе участие в откриването на бюст-паметник на донора на храма Стефан Богориди в двора на Желяната черква дружно с тогавашния дипломат Надежда Нейнски, Васил Лязе и консулът Ангел Ангелов.
„ Свети Стефан “, известна като Желязната черква, е направена от подготвени стоманени детайли във Виена. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е извърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е основан в края на XIX век и коства на българската страна над 1 милион франка.
През 1849 година османският общественик от български генезис княз Стефан Богориди подарява за българските църковни потребности 3 постройки на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия, против чийто нравствен терор се борят нашите сънародници. Малко по-късно е публикуван формален султански ферман, който разрешава на българите да имат личен молитвен дом.
В началото той е единствено един дребен параклис, който прераства в Дървената черква, отдадена на първомъченик и архидякон Стефан в чест на донора Стефан Богориди. На 25 октомври княз Никола Богориди слага главния камък на бъдещата Желязна черква. Този акт носи чисто алегорично значение, тъй като същинското строителство ще стартира цели 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф Първи още веднъж ще постави главен камък. Това ще стане на 27 април 1892 година
През този интервал от три десетилетия ще се случат значими събития в историята на българския народ. Българите ще извоюват своята църковна независимост. Те ще основат през 1870 година Екзархия, която ще обгръща епархии освен в днешните територии на България, само че и в Македония. След църковната независимост ще пристигна и националната. Третата българска страна ще възкръсне през 1878 година вследствие на Руско-турската освободителна война и единствено 7 години по-късно ще се разшири след Съединението през 1885, с цел да стане водеща мощ измежду младите християнски страни на Балканите.
На 25 юни 1890 година със султански ферман се позволява на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената черква. Автор на плана е османският проектант от арменски генезис Ховсеп Азнавур. Храмът е осветлен на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Тогава постройката, дружно с обзавеждането й, костват на Българската страна към 1 млн. златни лв..
Издигането й, с помощта на попечителския фонд на Българска национална банка, има значимо политическо значение. Запазването на идентичността на българската националност в нейните етнически граници след Освобождението на България е съществена функционалност на Българската екзархия, чието седалище, основано в Истанбул през 1870 година, остава там до 1916 година
Цялостната реституция и ремонт на „ Свети Стефан “ продължи 7 години и приключи през 2019 година
Главният проектант на плана по реставрацията е госпожа Фикрийе Булунмаз, която управлява строителния и реставраторски екип.
Очаквайте подробности
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ