Тридневен празник на пестила започва днес в етнографския музей на открито Етър
Тридневен празник на пестила стартира през днешния ден в Регионалния етнографски музей навън "Етър ".
В рамките на празника акцент ще е и националният фолклорен конкурс "Обредна софра ", оповестяват от музея.
Целта е да бъде осведомена необятната аудитория със остарялата истинска технология за произвеждане на пестил - естествен артикул от сини сливи, локален специалитет на балканджиите, обясниха уредниците.
През 2014 година пестилът, прочут още като габровски шоколад, е получил интернационално самопризнание и е бил включен в Световната книга на неповторимите храни "Арка на усетите ". През трите дни от празника посетителите могат да следят демонстрации на целия развой по приготвянето на пестил.
Майсторите от "Етър " описаха за технологията на подготвяне на пестила. В предишното балканджиите по поречието на Сивек са подбирали здрави, чисти, добре узрели, едри и месести сливи, насипвали ги в огромни бакърени тави с съдържимост от 200 до 300 кг и ги сварявали на огън.
Сварената и прецедена през дърмон или решето примес разливали отмерено върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша с дебелина към 7-8 милиметра оставяли да се суши на мощно слънце на двора. За два-три дни тя изсъхвала, а те сварявали нова каша и я разстилали върху първата примес. Тази интервенция се повтаряла неколкократно до приемане на мечтаната дебелина на пестила. Добре изсъхналият пестил се обирал с огрибка. За по-лесно отлепване и за наслада в кашата се сипвали и няколко шепи джанки. Готовият пестил се навивал на руло и се съхранявал на изсъхнало и проветриво.
Около Коледа пестилът към този момент бил подготвен за консумация. Според записаните от уредниците мемоари на остарели габровци, те разказвали, че варели по 20 тона сливи, от които излизали 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подобаващи условия, пестилът има продължителност до 10 години. Демонстрации за подготвяне на пестил ще има и през трите празнични дни, а рецептата на натуралния артикул ще бъде предоставена на посетителите.
Първият народен фолклорен конкурс "Обредна софра " стартира също през днешния ден и е акцент в границите на Празника на пестила. Единайсет самодейни сформира от разнообразни райони ще показват възстановки на обичайни обреди и традиции, свързани със смисъла на храната.
Изборът на участниците е бил изработен от жури, в състава на което влизат известни откриватели на фолклора. Ще бъдат излъчени спечелили в четири категории - изцяло показване на ритуал, най-хубаво осъществяване на фолклорен танц, най-хубаво осъществяване на фолклорна ария и най-автентичен фолклорен костюм.
Конкурсът "Обредна софра " е проведен от община Габрово и музея "Етър ", с поддръжката на Министерството на културата. Целта му е да подкрепя запазването, развиването и популяризирането на фолклорни обичаи от разнообразни елементи на страната.
В рамките на празника акцент ще е и националният фолклорен конкурс "Обредна софра ", оповестяват от музея.
Целта е да бъде осведомена необятната аудитория със остарялата истинска технология за произвеждане на пестил - естествен артикул от сини сливи, локален специалитет на балканджиите, обясниха уредниците.
През 2014 година пестилът, прочут още като габровски шоколад, е получил интернационално самопризнание и е бил включен в Световната книга на неповторимите храни "Арка на усетите ". През трите дни от празника посетителите могат да следят демонстрации на целия развой по приготвянето на пестил.
Майсторите от "Етър " описаха за технологията на подготвяне на пестила. В предишното балканджиите по поречието на Сивек са подбирали здрави, чисти, добре узрели, едри и месести сливи, насипвали ги в огромни бакърени тави с съдържимост от 200 до 300 кг и ги сварявали на огън.
Сварената и прецедена през дърмон или решето примес разливали отмерено върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша с дебелина към 7-8 милиметра оставяли да се суши на мощно слънце на двора. За два-три дни тя изсъхвала, а те сварявали нова каша и я разстилали върху първата примес. Тази интервенция се повтаряла неколкократно до приемане на мечтаната дебелина на пестила. Добре изсъхналият пестил се обирал с огрибка. За по-лесно отлепване и за наслада в кашата се сипвали и няколко шепи джанки. Готовият пестил се навивал на руло и се съхранявал на изсъхнало и проветриво.
Около Коледа пестилът към този момент бил подготвен за консумация. Според записаните от уредниците мемоари на остарели габровци, те разказвали, че варели по 20 тона сливи, от които излизали 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подобаващи условия, пестилът има продължителност до 10 години. Демонстрации за подготвяне на пестил ще има и през трите празнични дни, а рецептата на натуралния артикул ще бъде предоставена на посетителите.
Първият народен фолклорен конкурс "Обредна софра " стартира също през днешния ден и е акцент в границите на Празника на пестила. Единайсет самодейни сформира от разнообразни райони ще показват възстановки на обичайни обреди и традиции, свързани със смисъла на храната.
Изборът на участниците е бил изработен от жури, в състава на което влизат известни откриватели на фолклора. Ще бъдат излъчени спечелили в четири категории - изцяло показване на ритуал, най-хубаво осъществяване на фолклорен танц, най-хубаво осъществяване на фолклорна ария и най-автентичен фолклорен костюм.
Конкурсът "Обредна софра " е проведен от община Габрово и музея "Етър ", с поддръжката на Министерството на културата. Целта му е да подкрепя запазването, развиването и популяризирането на фолклорни обичаи от разнообразни елементи на страната.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ