Разединена Полша отбелязва 30-ата годишнина от изборите, разтърсили комунизма
Тридесет години след парламентарните избори, които форсираха рухването на комунизма в Източна Европа, поляците означават тържествено тази годишнина, само че в климат на дълбоки идеологически и политически разделения.
Докато кметовете на 12-те най-големи градове и редица някогашни антикомунистически деятели, измежду които именитото лице на полската смяна Лех Валенса и ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск, си дефинираха среща в пристанищния град Гданск, " където стартира всичко ", ръководещите консерватори означават датата по по-официален метод - със сесия на Сената във Варшава.
" Полудемократични "
На 4 юни 1989 година след договаряния, наречени кръгла маса, сред режима на военачалник Войчех Ярузелски и опозицията, водена от Лех Валенса, водачът на " Солидарност " - първият свободен синдикат в комунистическия свят, поляците гласоподаваха на " полудемократични " парламентарни избори, приключили с цялостно отказване на комунистическата власт и система.
В края на тези първи по рода си съвещания от установяването на режима, следен от Москва в края на Втората международна война, опозицията зае 35 % от местата в долната камара, за които можеше да претендира според контрактувания изборен закон, а властта си резервира болшинството от 65 на 100.
Същевременно претендентите, подкрепени от " Солидарност ", получиха 99 % от местата в Сената, където изборите бяха изцяло свободни.
Два месеца по-късно интелектуалецът католик Тадеуш Мазовецки стана първият некомунистически министър-председател в Източна Европа. Берлинската стена падна през ноември.
Десет години по-късно Полша се причисли към НАТО. Пет години по-късно влезе в Европейския съюз.
" Това бяха извънредно значими избори. Те раздрусаха комунистически режим, който изглеждаше непреклонен ", сподели за Агенция Франс Прес Станислав Мочек, президент на университета " Колегиум сивитас " във Варшава. " Това беше доста сполучливо - разрушаването на системата провокира лавина през идващите месеци и години " в Централна и Източна Европа, където комунистическите режими паднаха един след различен, с цел да се стигне до разпадането на Съветския съюз.
Заговор на елитите
По тези обстоятелства няма спор, само че не престават разногласията кои са били моторите на тези промени. Консервативни националисти стигат до такава степен да приказват за " скрит план на комунистическите елити " с демократичната съпротива през 1989 година Продължава и яростен спор за последвалия ход на събитията, за избора на възприетия път, по който да се премине от централизирана комунистическа стопанска система към народна власт и свободен пазар, път, който никой не беше минавал до тогава на никое място по света.
" Днес имаме два лагера, които означават тази годишнина, всеки за себе си. От едната страна е Полша, която желае демократична демократична система, а от другата са тези, които желаят тя да е малко по-авторитарна, каквато е през днешния ден. И това е тъжно ", споделя Мочек.
Според допитване, оповестено през вчерашния ден, изборите през юни 1989 година се считат за триумф от 90 % от последователите на демократичната съпротива и единствено от 40 на 100 от тези, които поддържат ръководещата консервативна партия. Същият дял от последните ги счита за крах, а останалите 20 на 100 не показват мнение, сочи изследването на института " Ипсос ", осъществено от 21 до 23 май измежду 1000 пълнолетни жители и оповестено от осведомителния уебсайт OKO.press. /БТА
Докато кметовете на 12-те най-големи градове и редица някогашни антикомунистически деятели, измежду които именитото лице на полската смяна Лех Валенса и ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск, си дефинираха среща в пристанищния град Гданск, " където стартира всичко ", ръководещите консерватори означават датата по по-официален метод - със сесия на Сената във Варшава.
" Полудемократични "
На 4 юни 1989 година след договаряния, наречени кръгла маса, сред режима на военачалник Войчех Ярузелски и опозицията, водена от Лех Валенса, водачът на " Солидарност " - първият свободен синдикат в комунистическия свят, поляците гласоподаваха на " полудемократични " парламентарни избори, приключили с цялостно отказване на комунистическата власт и система.
В края на тези първи по рода си съвещания от установяването на режима, следен от Москва в края на Втората международна война, опозицията зае 35 % от местата в долната камара, за които можеше да претендира според контрактувания изборен закон, а властта си резервира болшинството от 65 на 100.
Същевременно претендентите, подкрепени от " Солидарност ", получиха 99 % от местата в Сената, където изборите бяха изцяло свободни.
Два месеца по-късно интелектуалецът католик Тадеуш Мазовецки стана първият некомунистически министър-председател в Източна Европа. Берлинската стена падна през ноември.
Десет години по-късно Полша се причисли към НАТО. Пет години по-късно влезе в Европейския съюз.
" Това бяха извънредно значими избори. Те раздрусаха комунистически режим, който изглеждаше непреклонен ", сподели за Агенция Франс Прес Станислав Мочек, президент на университета " Колегиум сивитас " във Варшава. " Това беше доста сполучливо - разрушаването на системата провокира лавина през идващите месеци и години " в Централна и Източна Европа, където комунистическите режими паднаха един след различен, с цел да се стигне до разпадането на Съветския съюз.
Заговор на елитите
По тези обстоятелства няма спор, само че не престават разногласията кои са били моторите на тези промени. Консервативни националисти стигат до такава степен да приказват за " скрит план на комунистическите елити " с демократичната съпротива през 1989 година Продължава и яростен спор за последвалия ход на събитията, за избора на възприетия път, по който да се премине от централизирана комунистическа стопанска система към народна власт и свободен пазар, път, който никой не беше минавал до тогава на никое място по света.
" Днес имаме два лагера, които означават тази годишнина, всеки за себе си. От едната страна е Полша, която желае демократична демократична система, а от другата са тези, които желаят тя да е малко по-авторитарна, каквато е през днешния ден. И това е тъжно ", споделя Мочек.
Според допитване, оповестено през вчерашния ден, изборите през юни 1989 година се считат за триумф от 90 % от последователите на демократичната съпротива и единствено от 40 на 100 от тези, които поддържат ръководещата консервативна партия. Същият дял от последните ги счита за крах, а останалите 20 на 100 не показват мнение, сочи изследването на института " Ипсос ", осъществено от 21 до 23 май измежду 1000 пълнолетни жители и оповестено от осведомителния уебсайт OKO.press. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ