Три различни оценки в един ден за икономиката на България през 2022 г.
Три вероятни сюжета за стопанската система на страната през тази година се обрисуваха в деня, в който стартира разискването на първо четене в пленарна зала на проектобюджета за 2022 година Кабинетът, в лицето на вицепремиера и финансов министър Асен Василев показа главните параметри по финансовата рамка пред депутатите. В същото време Европейската комисия разгласи обновена прогноза за стопанската система на България. Предвиждания с съответни числа и мнения към тях направи и Институтът по стопанска система и политики към УНСС, който пък огласи своя Трети годишен стопански отчет.
Ръст на Брутният вътрешен продукт и инфлация са двата най-важни индикатора, на които и трите плана обръщат най-сериозно внимание. Интересното е, че няма съвпадане на заложените числа:
Годишен растеж на Брутният вътрешен продукт
Според проектобюджета на МФ – 4,8%
Според настоящата прогноза на Европейска комисия – 3,7%
Според Института по стопанска система и политики към УНСС – 3,5%
Годишна инфлация
Според плана на МФ – 5,6%
Според настоящата прогноза на Европейска комисия – 6,3%
Според Института по стопанска система и политики към УНСС – 11,6%
Сметки и тълкувания
Къде са по-съществените разминавания сред показания през днешния ден от Асен Василев в Народното събрание проектобюджет за 2022 година и прогнозите на Европейска комисия и Института за стопански политики на УНСС?
Плановете на държавното управление
Бюджет 2022 година е капиталов, само че резистентен във времето, съобщи вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев при представянето на план-сметката на първо четене в Народното събрание през днешния ден.
Основните параметри на бюджета залагат двойно нарастване на финансовите разноски в обучение, просвета и спорт, както и обществена стратегия, означи още той.
Заложената във финансовата рамка средногодишна инфлация е 5,6%., а икономическият напредък – 4,8%. Инфлацията ще бъде по-висока през първата половина на годината, предвижда Василев по време на дебатите в пленарна зала. „ Тази инфлация при нас е импорт и зависи от Европейската централна банка. Дългът, който е очакван за следващата година от брутния вътрешен артикул, е по-малък от предходните. “, съобщи той в пленарна зала
Правителството желае от Народното събрание и утвърждение да поеме до 7 милиарда и 300 милиона лв. нов дълг. Голяма част от него ще бъдат покрити остарели отговорности на страната. Но, „ няма учредения да се притесняваме от дългова серпантина “, счита Василев.
„ Дългът, който е очакван тази година като % от Брутният вътрешен продукт, е по-малък от дълга, който е бил очакван предходната година в последния постоянен признат бюджет и то по-малък доста “.
Прогнозата на Европейска комисия
Икономиката на България ще нарасне с 3,7 на 100 през 2022 година, като растежът леко ще се форсира до 3,9 на 100 през 2023 година, сочи публикуваната през днешния ден зимна икономическа прогноза на Европейската комисия, публикувани през днешния ден.
В прогнозата от ноември м.г. Европейска комисия очакваше икономическият напредък на страната ни да доближи 4,1 на 100 през тази година и да се забави до 3,5 на 100 следващата година.
Според оценката на Брюксел българската стопанска система е повишена с 4 на 100 през 2021 година, което е над плануваните през ноември 3,8 на 100 за предходната година.
Инфлацията в страната ни през настоящата година ще се форсира до 6,3 на 100, след което ще се забави до 3,9 на 100 през 2023 година, считат още анализаторите на Европейска комисия.
Според тях, тази и идната година инфлацията ще бъде определяна значително от мащаба на непреките резултати от високите цени на силата и решенията на националния регулатор за това по какъв начин да поправя цените на дребно по отношение на предстоящото развиване на цените на едро. Като главен сюжет се чака контролираните цени на електрическата енергия да се усилят с 15 на 100 доникъде на 2022 година и с 20 на 100 доникъде на 2023 година. Тези покачвания съответстват с оценките на енергийния регулатор и с размера и покачванията на цените във времето. Като резултат това ще способства за устойчивостта на инфлацията при силата, което пък ще докара до съществена инфлация от 6,3 на 100 и 3,9 на 100 надлежно през 2022 година и 2023 година, предвижда Европейска комисия.
Ускоряването на инфлацията обаче няма да се окаже чак такава сериозна спирачка за икономическия напредък на страната. Очаква се той да остане мощен на равнище 3,7 на 100 през 2022 година и 3,9 на 100 следващата година, сочат още новите прогнози на Европейска комисия. Брюксел позволява в прогнозите си поддръжка за растежа на стопанската система ни да пристигна и по линия на възстановителните фондове на Европейски Съюз. „ Както износът, по този начин и вътрешното търсене, също подтиквани от вложения, финансирани от възстановителните фондове на Европейски Съюз, би трябвало да поддържат растежа. “, означават анализаторите на Европейска комисия. Прогнозира се разполагаемият приход да нарасне в действително изражение макар по-високата инфлация.
Въпреки това по-високите цени на силата и храните евентуално ще подкопаят покупателната мощ на семействата с ниски приходи при отсъствието на спомагателни обезщетения. Енергийно интензивното произвеждане също се чака да бъде изправено пред провокации, с цел да резервира конкурентоспособността си, отбелязва Европейска комисия
Консервативната оценка на Института по стопанска система и политики
Забавяне на икономическия напредък през тази година до 3,5%, поради привършване на резултатите на възобновяване и двойно по-висока инфлация по отношение на плануваната от държавното управление, сочат предвижданията на Институтът по стопанска система и политики (ИИП) към Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
Изследователското звено предвижда през тази година растежът на брутния вътрешен артикул да бъде 3.5%, т.е. доста под плануваните от държавното управление (4.8%) в плана за бюджет, който Народното събрание стартира да разисква на първо четене през днешния ден.
„ С привършване на позитивните резултати от възобновяване, на фискалните тласъци, както и със стягането на паричната политика от водещите централни банки, чакаме растежът на световната икономическа интензивност да следва наклонност към гладко закъснение през остатъка от прогнозния небосвод, достигайки 3.3% през 2024 година Изготвили сме прогнозата си при допускане, че по-съществено асимилиране на средства от Европейски Съюз по Националния проект за възобновяване и резистентност на България ще стартира през 2023 година “, разясняват от Института.
Прогнозира се и инфлация от 11.6% за тази година, което е двойно по-висока стойност по отношение на плануваната от кабинета. Успоредно с това се чака и по-слабо възобновяване на пазара на труда. Процесите ще се ускорят през 2023 година, когато се чака усвояването на средства от Плана за възобновяване да окаже нов подтик върху стопанската система.
Ръст на Брутният вътрешен продукт и инфлация са двата най-важни индикатора, на които и трите плана обръщат най-сериозно внимание. Интересното е, че няма съвпадане на заложените числа:
Годишен растеж на Брутният вътрешен продукт
Според проектобюджета на МФ – 4,8%
Според настоящата прогноза на Европейска комисия – 3,7%
Според Института по стопанска система и политики към УНСС – 3,5%
Годишна инфлация
Според плана на МФ – 5,6%
Според настоящата прогноза на Европейска комисия – 6,3%
Според Института по стопанска система и политики към УНСС – 11,6%
Сметки и тълкувания
Къде са по-съществените разминавания сред показания през днешния ден от Асен Василев в Народното събрание проектобюджет за 2022 година и прогнозите на Европейска комисия и Института за стопански политики на УНСС?
Плановете на държавното управление
Бюджет 2022 година е капиталов, само че резистентен във времето, съобщи вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев при представянето на план-сметката на първо четене в Народното събрание през днешния ден.
Основните параметри на бюджета залагат двойно нарастване на финансовите разноски в обучение, просвета и спорт, както и обществена стратегия, означи още той.
Заложената във финансовата рамка средногодишна инфлация е 5,6%., а икономическият напредък – 4,8%. Инфлацията ще бъде по-висока през първата половина на годината, предвижда Василев по време на дебатите в пленарна зала. „ Тази инфлация при нас е импорт и зависи от Европейската централна банка. Дългът, който е очакван за следващата година от брутния вътрешен артикул, е по-малък от предходните. “, съобщи той в пленарна зала
Правителството желае от Народното събрание и утвърждение да поеме до 7 милиарда и 300 милиона лв. нов дълг. Голяма част от него ще бъдат покрити остарели отговорности на страната. Но, „ няма учредения да се притесняваме от дългова серпантина “, счита Василев.
„ Дългът, който е очакван тази година като % от Брутният вътрешен продукт, е по-малък от дълга, който е бил очакван предходната година в последния постоянен признат бюджет и то по-малък доста “.
Прогнозата на Европейска комисия
Икономиката на България ще нарасне с 3,7 на 100 през 2022 година, като растежът леко ще се форсира до 3,9 на 100 през 2023 година, сочи публикуваната през днешния ден зимна икономическа прогноза на Европейската комисия, публикувани през днешния ден.
В прогнозата от ноември м.г. Европейска комисия очакваше икономическият напредък на страната ни да доближи 4,1 на 100 през тази година и да се забави до 3,5 на 100 следващата година.
Според оценката на Брюксел българската стопанска система е повишена с 4 на 100 през 2021 година, което е над плануваните през ноември 3,8 на 100 за предходната година.
Инфлацията в страната ни през настоящата година ще се форсира до 6,3 на 100, след което ще се забави до 3,9 на 100 през 2023 година, считат още анализаторите на Европейска комисия.
Според тях, тази и идната година инфлацията ще бъде определяна значително от мащаба на непреките резултати от високите цени на силата и решенията на националния регулатор за това по какъв начин да поправя цените на дребно по отношение на предстоящото развиване на цените на едро. Като главен сюжет се чака контролираните цени на електрическата енергия да се усилят с 15 на 100 доникъде на 2022 година и с 20 на 100 доникъде на 2023 година. Тези покачвания съответстват с оценките на енергийния регулатор и с размера и покачванията на цените във времето. Като резултат това ще способства за устойчивостта на инфлацията при силата, което пък ще докара до съществена инфлация от 6,3 на 100 и 3,9 на 100 надлежно през 2022 година и 2023 година, предвижда Европейска комисия.
Ускоряването на инфлацията обаче няма да се окаже чак такава сериозна спирачка за икономическия напредък на страната. Очаква се той да остане мощен на равнище 3,7 на 100 през 2022 година и 3,9 на 100 следващата година, сочат още новите прогнози на Европейска комисия. Брюксел позволява в прогнозите си поддръжка за растежа на стопанската система ни да пристигна и по линия на възстановителните фондове на Европейски Съюз. „ Както износът, по този начин и вътрешното търсене, също подтиквани от вложения, финансирани от възстановителните фондове на Европейски Съюз, би трябвало да поддържат растежа. “, означават анализаторите на Европейска комисия. Прогнозира се разполагаемият приход да нарасне в действително изражение макар по-високата инфлация.
Въпреки това по-високите цени на силата и храните евентуално ще подкопаят покупателната мощ на семействата с ниски приходи при отсъствието на спомагателни обезщетения. Енергийно интензивното произвеждане също се чака да бъде изправено пред провокации, с цел да резервира конкурентоспособността си, отбелязва Европейска комисия
Консервативната оценка на Института по стопанска система и политики
Забавяне на икономическия напредък през тази година до 3,5%, поради привършване на резултатите на възобновяване и двойно по-висока инфлация по отношение на плануваната от държавното управление, сочат предвижданията на Институтът по стопанска система и политики (ИИП) към Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
Изследователското звено предвижда през тази година растежът на брутния вътрешен артикул да бъде 3.5%, т.е. доста под плануваните от държавното управление (4.8%) в плана за бюджет, който Народното събрание стартира да разисква на първо четене през днешния ден.
„ С привършване на позитивните резултати от възобновяване, на фискалните тласъци, както и със стягането на паричната политика от водещите централни банки, чакаме растежът на световната икономическа интензивност да следва наклонност към гладко закъснение през остатъка от прогнозния небосвод, достигайки 3.3% през 2024 година Изготвили сме прогнозата си при допускане, че по-съществено асимилиране на средства от Европейски Съюз по Националния проект за възобновяване и резистентност на България ще стартира през 2023 година “, разясняват от Института.
Прогнозира се и инфлация от 11.6% за тази година, което е двойно по-висока стойност по отношение на плануваната от кабинета. Успоредно с това се чака и по-слабо възобновяване на пазара на труда. Процесите ще се ускорят през 2023 година, когато се чака усвояването на средства от Плана за възобновяване да окаже нов подтик върху стопанската система.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ