Три седмици изминаха от фаталния полет на майор Терзиев. Каквато

Три седмици изминаха от съдбовния полет на майор Терзиев. Каквато и да е съответната причина за нещастието, зад нея има и други. А главната е, че армията на България, член на НАТО, е въоръжена с ръждясала съветска техника.

На 9 юни край Шабла падна МиГ-29 на българските Военновъздушни сили. Пилотът - майор Валентин Терзиев, един от асовете на българските Военновъздушни сили, публично е разгласен за мъртъв. Все още няма публична версия за аргументите, довели до злополуката. Черната кутия, информацията в която би трябвало да даде отговори на всички въпроси около полета, бе извадена от морето едвам преди дни и е в неприятно техническо положение. Военновъздушни сили се обърнаха към съветската корпорация РСК МиГ с въпрос кой в действителност е производителят на кутията, с цел да бъде помолен за помощ.

Конспирациите

Оттогава в медийния фокус са най-вече версиите за рухването на самолета. Развихриха се и конспирации, не без общителното подпомагане на съветските медии. Едната гласи, че МиГ-ът е бил свален от сръбски военни, участвали в учението. Другата интрига е, че МиГ-ът е бил употребен за “мишена ” от силите на НАТО.

Няма нито доказателства, нито логичност и в двете теории. Дотук е ясно, че водачът е поразил въздушна цел, която евентуално е падала с по-висока от плануваната скорост. След което е липсващ от радарите. Губят се 13 секунди от съдбовния полет. Но каквато и да е съответната причина за нещастието, зад нея има и доста други. За тях обаче няма медиен интерес, въпреки че служебният боен министър Георги Панайотов им обръща внимание в медийните си изяви.

Голямата причина

Голямата причина е тази: армията на България, държава-член на НАТО от 2004 година, към момента е въоръжена с “ръждясала ” съветска техника, най-новите мостри от която са по-стари даже от междинната възраст на армията. При това МиГ-29 е извънредно значим за защитата на България аероплан, защото с него се охранява въздушното пространство (air policing). Падналият МиГ-29 е една от осемте машини от този вид. Те са създадени преди повече от 30 години в някогашния Съветски съюз и са една от новите машини в армията - от тях се чака да останат на въоръжение до края на това десетилетие.

За поддръжката на техниката се разчита на Русия, изключително за изтребителната авиация. Но да разчиташ за това на Русия, която преди време сама реши, че НАТО ѝ е зложелател, е меко казано самоубийствено. Нещо като в сюжета от кино лентата на Чарли Чаплин “Хлапето ”, в който осиновеният наследник на джамджията чупи прозорци в квартала, с цел да обезпечи работа на татко си.

Ролята на Русия

Ресурсът на мотора на МиГ-29 е към 350 часа, след което има потребност от ремонт. А той се прави единствено от РСК МиГ. Тоест, и ремонтът, и изчерпването на ресурса на моторите са в ръцете на Русия. При всяко приближване на съветски военни самолети до въздушните ни граници, български МиГ-ове се подвигат, с цел да ги пресрещнат. А съветските Военновъздушни сили обичат тази игра. Само в един подобен ден - 31 март 2021, радарите на НАТО са засекли три съветски военни самолета покрай съюзническото въздушно пространство над Черно море. Това е провокирало повдигането във въздуха на изтребители от България, Турция и Румъния, които са наблюдавали съветските самолети, до момента в който изоставен зоната.

За интервала 2006-2020 година България има подписани контракти за поддръжката на МиГ-29 в размер на 275 милиона лева без Данък добавена стойност. Това обаче не значи, че съветският тръст извършва ремонтите качествено и в период. Закъсненията по някои от тях са над една година. ВВС се оправят някак си посредством т.нар. канибализъм - т.е., употребяват елементи от други самолети.

Резултатите са налице: “Проблемите с поддръжката на авиационната техника и продължаващата тенденция за несъблюдение на летателните часове от летателния състав основават действителна опасност за равнището на сигурност на полетите и качествата за осъществяване на дилемите и поетите съюзнически задължения, в това число и по защита на въздушното пространство ”, написа в обществената част на отчета за защитата за 2020 година.

Да, българските водачи летят рисково малко. По неофициална информация даже водачите, които летят най-вече, имат едвам към 35 часа във въздуха на година. Според условията на НАТО водачите би трябвало да летят приблизително към 180 часа годишно.

А уговорките към НАТО?

България е заявила, че ще способства за общата защита с air policing на личното си небе и три батальонни бойни групи. Ангажименти, които не може да извърши. За първата задача получаваме помощ от разнообразни страни-членки на НАТО, като през предходната година това бяха Съединени американски щати.

Изпълнението на втората задача минава през закупуване на нови бронирани машини за пехотата. На финала държавното управление на Борисов се отхвърли да довърши точещия се от години план, тъй като било скъпо. Според представители на някои от компаниите, взели участие в търга, условията и структурирането му са посочили непознаване на актуалните способи за водене на война. Част от условията към машините даже са си противоречали.

“Част от заявените формирования, подчинени на Съвместното командване на силите, не са окомплектовани с техника, съвместима със стандартите на НАТО, което може да докара до отсрочване осъществяването на поетите задължения (...) Интензивно употребяваната автомобилна техника е на лимита на своя механически запас и по нататъшната ѝ употреба крие заплаха от катастрофи ”, написа още в отчета за защитата. Там се отбелязва също, че макар наклонността към увеличаване на разноските за защита, те си остават незадоволителни, с цел да компенсират насъбраните през последните 30 години дефицити.

С оглед на всичко това може да се заключи, че неналичието на вложения в защитата води до гибелта на хора, които макар ежедневната опасност и ниското възнаграждение слагат дълга към страната си над всичко. Въпросът е дали през всичките тези години забавянето на модернизацията не е било съзнателно. Разбира се, в никакъв случай не трябва да се подценяват и човешките нелепост и лакомия.

Автор Георги А. Ангелов

Източник: