Скръбна Вест. Почина Един От Най-Известните В Цял Свят Българи
Три пъти претендент за президент
Теодоро Петкоф е бил претендент за президент през 1983 и 1989 година, само че тогава не съумява да събере повече от 4%. Той напуща Движението към социализъм през 1998 година, когато то поддържа Уго Чавес за президент. По това време българинът е бил един заместник-председател на придвижването и един от неговите създатели откакто се отхвърля от партизанската битка.
Освен с политика Петкоф интензивно се занимава с журналистическа активност. Той издава вестник " Tal Cual " и чете своите вести по 24-часовата телевизионната мрежа " Глобовижън ". Петкоф е бил министър на планирането през втория мандат на президента Рафаел Калдера 1994-1999 година
За финален път той издига кандидатурата си за президент през 2006 година Теодоро насочва предизвикателство против към този момент починалия Уго Чавес, който по това време е на върха на славата си и се употребява с огромна харизма освен в Латинска Америка. Петкоф е на 74 години. И той, и Чавес бяха социалисти, само че Теодоро желаеше " да построи страна, където всички могат да живеят дружно спокойно, несъмнено и да работят, където нашите разлики могат да бъдат решени без принуждение ".
На 6 май 2015 година Теодоро Петкоф беше награден в Мадрид с премията „ Ортега и Гасет “ за цялостна кариера в публицистиката. С нея се награждават публицисти, които пазят независимостта на специалността и свободата на словото. Тя му беше връчена от някогашния испански министър председател Фелипе Гонсалес, написа Вести.бг.
Теодоро Петкоф е един от най-успелите българи в политическия живот на Латинска Америка, наред с някогашния президент на Бразилия Дилма Русеф /2011-2016 г./ и Флоренсио Тенев, губернатор на аржентинската провинция Чако сред 1983 и 1987 година
„ Вярвам в триумфа на България “
Теодоро Петкоф е наследник на българин и полска еврейка, емигрирали във Венецуела през 30-те години на предишния век. Контактите му с България са променливи. Той е посещавал страната няколко пъти - за първи път през 1960 година, а за финален - през 1994 година. През 1966 година той посещава ненадейно родното село на татко си Ветрен дол. Вече бил прочут във Венецуела - студентски водач и деен участник във въоръжената опозиция против режима на Хименес. Жителите на селото още помнят изненадващото му посещение.
Теодоро Петкоф е бил претендент за президент през 1983 и 1989 година, само че тогава не съумява да събере повече от 4%. Той напуща Движението към социализъм през 1998 година, когато то поддържа Уго Чавес за президент. По това време българинът е бил един заместник-председател на придвижването и един от неговите създатели откакто се отхвърля от партизанската битка.
Освен с политика Петкоф интензивно се занимава с журналистическа активност. Той издава вестник " Tal Cual " и чете своите вести по 24-часовата телевизионната мрежа " Глобовижън ". Петкоф е бил министър на планирането през втория мандат на президента Рафаел Калдера 1994-1999 година
За финален път той издига кандидатурата си за президент през 2006 година Теодоро насочва предизвикателство против към този момент починалия Уго Чавес, който по това време е на върха на славата си и се употребява с огромна харизма освен в Латинска Америка. Петкоф е на 74 години. И той, и Чавес бяха социалисти, само че Теодоро желаеше " да построи страна, където всички могат да живеят дружно спокойно, несъмнено и да работят, където нашите разлики могат да бъдат решени без принуждение ".
На 6 май 2015 година Теодоро Петкоф беше награден в Мадрид с премията „ Ортега и Гасет “ за цялостна кариера в публицистиката. С нея се награждават публицисти, които пазят независимостта на специалността и свободата на словото. Тя му беше връчена от някогашния испански министър председател Фелипе Гонсалес, написа Вести.бг.
Теодоро Петкоф е един от най-успелите българи в политическия живот на Латинска Америка, наред с някогашния президент на Бразилия Дилма Русеф /2011-2016 г./ и Флоренсио Тенев, губернатор на аржентинската провинция Чако сред 1983 и 1987 година
„ Вярвам в триумфа на България “
Теодоро Петкоф е наследник на българин и полска еврейка, емигрирали във Венецуела през 30-те години на предишния век. Контактите му с България са променливи. Той е посещавал страната няколко пъти - за първи път през 1960 година, а за финален - през 1994 година. През 1966 година той посещава ненадейно родното село на татко си Ветрен дол. Вече бил прочут във Венецуела - студентски водач и деен участник във въоръжената опозиция против режима на Хименес. Жителите на селото още помнят изненадващото му посещение.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ