Майката на Калушев: Иво не може да посегне на най-любимите си същества
Три месеца минаха от случая Петрохан-Околчица, в който цялата страна беше разтърсена от един престъпен случай с голям брой незнайни. Припомняме, че телата на Ивайло Иванов, Дечо Илиев и Пламен Статев бяха открити пред хижа " Петрохан " на 2 февруари.
Седмица по-късно - на 8 февруари - труповете на 51-годишния Ивайло Калушев, 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев бяха открити в кемпер под връх Околчица.
Последната информация по случая пристигна преди 2 седмици от министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, че има нови обстоятелства и условия, само че към момента не знаем какви са те.
„ Просто набирах сили и взех решение, че е извънредно време да проговоря, тъй като цели четири месеца живеем в някакъв призрачен сън. Благодаря на bTV за ефирното време, което ми дава. Навечерието е на един обичан български празник – Деня на детето. Няма да се учудя, в случай че българите са преди всичко в света по повод към децата си. Ние сме ги трансформирали в съществена полезност. А през днешния ден е и огромният църковен празник – Петдесетница. Мислих дълго по какъв начин да приказвам. Мога да го направя и свободно, неподготвено. Но взех решение да запиша моята изповед, с цел да мога вероятно в бъдеще да защитя всяка своя дума “.
Това разяснява в „ Тази неделя “ майката на Ивайло Калушев.
На желанието на водещите гостуването ѝ да продължи като диалог, а не като изчитане на нещо написано, тя отхвърли и помоли за 7 минути.
„ Избрах цифрата седем, тъй като единствено по себе си е особено, а за мен има и спомагателни знаци. Измислиха 7 февруари като дата за гибелта на Иво Калушев, в което персонално аз леко се колебая. А и ориста дефинира неговото тяло да бъде положено в гроб номер 7 “, съобщи майката на Ивайло Калушев и продължи да чете:
„ Днес е ден 120 от кошмарния 1 февруари тази година, когато получих известното и необятно публикувано от следствието и медиите – и то без позволение от мен – писмо от сина ми. Писмото получих в отговор на мое майчино питане: „ Успяхте ли да се приберете горе в този снеговалеж? “ Шест минути по-късно, в 19:50 часа на 1 февруари, неговият отговор беше при мен. Ще изтъквам единствено началото: „ Нищо от това, което ще чуеш, не е правилно. Дори частичка. “
Моят отговор: Не съм уверена, че писмото е достоверно и не знам в каква обстановка е писано. Може и с допряно оръжие до главата. В този час тече тъкмо 2845-ият час от началото на кошмара. Вие, които слушате и гледате това, уповавам се в никакъв случай да не го изпитате. Но се апелирам най-малко да го разберете. 2845 часа боязън, смут и безусловно неприемане на поднесената информация.
Второ. Същата вечер, на 1 февруари. В дома ни нахлуха повече от 10 униформени служители на реда. Изпълниха всички пространства. Разпитваха съседите под нас и над нас. Упорито ни говореха за самоубийците от Петрохан. За откритите три натрупа на Ивей, Дечо и Пламен. За пожара. И от всичко следваше, че моят наследник Иво е умъртвил Ники и Сашко. Очакваше се техните три натрупа да се открият в опожарения втори етаж.
Това продължи до 12 часа през нощта. След което двамата със брачна половинка ми бяхме качени в кола и закарани в следствения отдел “, съобщи Стела Димитрова-Майсторова.
" Пет дни преди този момент – и това ми е в телефона, мога да го заявявам и да го покажа – аз го попитах дали да стартира да разпределям на младежи страхотните записи, касети и дискове, които имам. Той ми написа: „ Не, пази ги за мен ", описа още тя.
" Последните две-три години несъмнено имаха проблеми с разнообразни инспекции. Нищо повече от това ", коментира Стела Димитрова-Майсторова.
" Последваха неописуеми дни с разнопосочна информация от разнообразни медии. Търсене на Иво, Ники и Сашко из България. Търсене на кемпера. Всякакви версии. Но най-упорито от всичко се внушаваше ритуално самоубийство. Накрая, чак на 8 февруари, оповестиха намирането на колата с трите тела – на килъра, съгласно тях, моят наследник, и на двете жертви – децата Ники и Сашко. Моят коментар: Това е парадокс. Иво не може да посегне на най-любимите си същества. Подчертавам още нещо. Никой публично не ме уведоми за гибелта на сина ми. Ако нямаше медии, аз просто нямаше да знам даже за това ", уточни още тя.
" Със сина ми сме обсъждали кой, по кое време и по какъв начин наследява родителите си. Поводът беше нашето предпочитание – на мен и втория му татко, Николай Майстров – Ивайло да бъде този, на който ще завещаем фамилното ни жилище, което майка ми и татко ми са изплащали двадесет години. Както и селската ни къща, която купихме и обгрижваме към този момент повече от тридесет и шест години. Ивайло беше благополучен от нашето решение. По този мотив аз го попитах:
„ А ти кого ще избереш за собствен правоприемник? “ Отговорът му беше: „ Ники и Сашко ", описа още тя.
" Наистина ли синът ми е палач на своите наследници? Има ли разумен човек, който да повярва в това? Какъв е претекстът на Иво за убийството? Просто сюжетът, съгласно който той е виновникът, не почива на никаква логичност ", уточни Стела.
" Прочетох за милионите на Иво. Прочетох и за неговите повече от двадесет парцела. Моят коментар: Пълна неистина. Той има сметки единствено в една банка у нас. Сумата не е задоволителна да живее с нея даже един месец. Разполагам с документи, доказващи това. За парцелите му – още веднъж цялостна неистина. Те са единствено Петрохан и селската къща в Българи. Ако беше жив, щеше да наследи и нашите. Струва ми се, че сме прекомерно надалеч от митичните 21–22 парцела ", сподели още тя.
По думите ѝ откритите мемоари в хижата не са изписани от Калушев. Тя дефинира случая като обществена, невероятна екзекуция.
" Аз приказвах с човек от службите. Знаете ли какво ми сподели? За да се стигне до такава екзекуция, значи е било застрашена държавна структура ", уточни още майката на Ивайло.
Седмица по-късно - на 8 февруари - труповете на 51-годишния Ивайло Калушев, 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев бяха открити в кемпер под връх Околчица.
Последната информация по случая пристигна преди 2 седмици от министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, че има нови обстоятелства и условия, само че към момента не знаем какви са те.
„ Просто набирах сили и взех решение, че е извънредно време да проговоря, тъй като цели четири месеца живеем в някакъв призрачен сън. Благодаря на bTV за ефирното време, което ми дава. Навечерието е на един обичан български празник – Деня на детето. Няма да се учудя, в случай че българите са преди всичко в света по повод към децата си. Ние сме ги трансформирали в съществена полезност. А през днешния ден е и огромният църковен празник – Петдесетница. Мислих дълго по какъв начин да приказвам. Мога да го направя и свободно, неподготвено. Но взех решение да запиша моята изповед, с цел да мога вероятно в бъдеще да защитя всяка своя дума “.
Това разяснява в „ Тази неделя “ майката на Ивайло Калушев.
На желанието на водещите гостуването ѝ да продължи като диалог, а не като изчитане на нещо написано, тя отхвърли и помоли за 7 минути.
„ Избрах цифрата седем, тъй като единствено по себе си е особено, а за мен има и спомагателни знаци. Измислиха 7 февруари като дата за гибелта на Иво Калушев, в което персонално аз леко се колебая. А и ориста дефинира неговото тяло да бъде положено в гроб номер 7 “, съобщи майката на Ивайло Калушев и продължи да чете:
„ Днес е ден 120 от кошмарния 1 февруари тази година, когато получих известното и необятно публикувано от следствието и медиите – и то без позволение от мен – писмо от сина ми. Писмото получих в отговор на мое майчино питане: „ Успяхте ли да се приберете горе в този снеговалеж? “ Шест минути по-късно, в 19:50 часа на 1 февруари, неговият отговор беше при мен. Ще изтъквам единствено началото: „ Нищо от това, което ще чуеш, не е правилно. Дори частичка. “
Моят отговор: Не съм уверена, че писмото е достоверно и не знам в каква обстановка е писано. Може и с допряно оръжие до главата. В този час тече тъкмо 2845-ият час от началото на кошмара. Вие, които слушате и гледате това, уповавам се в никакъв случай да не го изпитате. Но се апелирам най-малко да го разберете. 2845 часа боязън, смут и безусловно неприемане на поднесената информация.
Второ. Същата вечер, на 1 февруари. В дома ни нахлуха повече от 10 униформени служители на реда. Изпълниха всички пространства. Разпитваха съседите под нас и над нас. Упорито ни говореха за самоубийците от Петрохан. За откритите три натрупа на Ивей, Дечо и Пламен. За пожара. И от всичко следваше, че моят наследник Иво е умъртвил Ники и Сашко. Очакваше се техните три натрупа да се открият в опожарения втори етаж.
Това продължи до 12 часа през нощта. След което двамата със брачна половинка ми бяхме качени в кола и закарани в следствения отдел “, съобщи Стела Димитрова-Майсторова.
" Пет дни преди този момент – и това ми е в телефона, мога да го заявявам и да го покажа – аз го попитах дали да стартира да разпределям на младежи страхотните записи, касети и дискове, които имам. Той ми написа: „ Не, пази ги за мен ", описа още тя.
" Последните две-три години несъмнено имаха проблеми с разнообразни инспекции. Нищо повече от това ", коментира Стела Димитрова-Майсторова.
" Последваха неописуеми дни с разнопосочна информация от разнообразни медии. Търсене на Иво, Ники и Сашко из България. Търсене на кемпера. Всякакви версии. Но най-упорито от всичко се внушаваше ритуално самоубийство. Накрая, чак на 8 февруари, оповестиха намирането на колата с трите тела – на килъра, съгласно тях, моят наследник, и на двете жертви – децата Ники и Сашко. Моят коментар: Това е парадокс. Иво не може да посегне на най-любимите си същества. Подчертавам още нещо. Никой публично не ме уведоми за гибелта на сина ми. Ако нямаше медии, аз просто нямаше да знам даже за това ", уточни още тя.
" Със сина ми сме обсъждали кой, по кое време и по какъв начин наследява родителите си. Поводът беше нашето предпочитание – на мен и втория му татко, Николай Майстров – Ивайло да бъде този, на който ще завещаем фамилното ни жилище, което майка ми и татко ми са изплащали двадесет години. Както и селската ни къща, която купихме и обгрижваме към този момент повече от тридесет и шест години. Ивайло беше благополучен от нашето решение. По този мотив аз го попитах:
„ А ти кого ще избереш за собствен правоприемник? “ Отговорът му беше: „ Ники и Сашко ", описа още тя.
" Наистина ли синът ми е палач на своите наследници? Има ли разумен човек, който да повярва в това? Какъв е претекстът на Иво за убийството? Просто сюжетът, съгласно който той е виновникът, не почива на никаква логичност ", уточни Стела.
" Прочетох за милионите на Иво. Прочетох и за неговите повече от двадесет парцела. Моят коментар: Пълна неистина. Той има сметки единствено в една банка у нас. Сумата не е задоволителна да живее с нея даже един месец. Разполагам с документи, доказващи това. За парцелите му – още веднъж цялостна неистина. Те са единствено Петрохан и селската къща в Българи. Ако беше жив, щеше да наследи и нашите. Струва ми се, че сме прекомерно надалеч от митичните 21–22 парцела ", сподели още тя.
По думите ѝ откритите мемоари в хижата не са изписани от Калушев. Тя дефинира случая като обществена, невероятна екзекуция.
" Аз приказвах с човек от службите. Знаете ли какво ми сподели? За да се стигне до такава екзекуция, значи е било застрашена държавна структура ", уточни още майката на Ивайло.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ