Христо Иванов: "Демократична България" ще създаде компетентна прослойка, която да тласне страната напред
Три години след учредяването на " Да, България " партията има посланичество в локалната власт главно в София посредством " Демократична България " - обединяването, в което взе участие. За идващите парламентарни избори обединението е отворена за политически обединения, обособени структури и хора, които са подготвени да работят за свободна, европейска, съвременна и амбициозна страна. Сред тя са партиите, които исторически принадлежат към демократичната общественост, разгласи водачът на " Да, България " и съпредседател на обединяването Христо Иванов.
В изявление за " Дневник " той сподели, че най-вероятно ще се кандидатира за още един мандат като водач на " Да, България " на конференцията на партията тази година, защото има още работа по построяването на партията. Основната задача била у нас да се сътвори " каста - подготвена, способена и стимулирана, държавно, а не корупционно, с по-широки интелектуални и културни хоризонти, която да може да тласне страната напред ".
Каква е вашата равносметка за трите години от основаването на " Да, България "? Какво успяхте и не успяхте да извършите и какво следва?
- Три години са много къс интервал за някаква приключена равносметка. Научихме доста неща дружно, видяхме какъв брой е мъчно да се прави политическа работа, да се носи отговорност за други хора, допуснахме неточности, постигнахме своите пробиви. Успяхме да формираме скъпо партньорство дружно с нашите другари от ДСБ и Зелено придвижване - " Демократична България ". Това, което е значимо за мен, е, че се придържаме към главната идея, поради която се ангажирахме политически - да държим в политическия дневен ред стратегически значими тематики: има ли правда в днешна България; какво става с нашите свободи, нашата демокрация; по какъв начин да бъде оздравена българската държавност, можем ли да бъдем по-амбициозни за страната си. Заедно с сътрудниците ни в " Демократична България " работим тези тематики да не се изгубят от смисловия център на българската политика. Всеки ден си споделям, че не вършим задоволително за това, само че като виждам какъв брой дразним господарите на статуквото и техните медии, знам, че въпреки всичко има някаква изгода от напъните ни.
Сред рецензиите към вас е, че сте дейни единствено когато има избори. Какво ще прави " Демократична България " през 2020 година?
- Това не е тъкмо по този начин, само че съм склонен, че би трябвало повече. Нека въпреки всичко държим сметка, че сме извънпарламентарна съпротива с стеснен запас. Също по този начин не мога да кажа, че медийната среда у нас се характеризира с висока проводимост за нашите послания. Въпреки всички укори, които могат да ни бъдат отправени, ние явно продължаваме да бъдем бодил в петата на силите на статуквото и дъвка в устата на проправителствените медии и за мен това е най-важната индикация. Определено заемаме място в българската политика и без нас картината не излиза.
Тази година е забавна - тя е пауза сред две напрегнати години с два типа избори (през 2021 година ще има парламентарни и президентски избори). Ние сме наясно, че тези 12 месеца са основният миг, в който ние да се подготвим за тези значими борби. Работим с цялостни сили за това.
На локалните избори като че ли останахте главно на софийски терен. Как ще разширявате въздействието си в страната? Ще търсите ли партньорство и с други партии и разширение на " Демократична България "?
- Местните избори бяха значим стрес-тест за нашите организации. " Да, България " продължава да основава нови, които работят със структурите на нашите другари от ДСБ и Зелено придвижване, образува се амалгама от хора, които от ден на ден споделят обща политическа еднаквост. На база на изводите и резултатите от 2019 година по места, следва идващ стадий от организационна консолидация на обединяването с оглед дилемите ни през 2021 година
Иначе, и " Да, България ", и " Демократична България " не са самоцелно съществуващи обединения, които да обслужват някаква партийна номенклатура. Искаме да бъдем инструмент за хора с избрана политическа и ценностна настройка да упражнят въздействие върху политиката на страната. Нашата цел е да помогнем за тяхното структуриране във авторитетен фактор в българския политически живот. Не мога да кажа, че груповата роля на този вид хора в българския политически живот е съответна. В Западните общества гръбнакът на обществото в една народна власт е т.нар междинна класа. Това са носителите на концепцията за държавност, които възприемат поданството като всекидневно изпитание. В България междинната класа занапред би трябвало да заема това място на политическия терен и аз се надявам ние да бъдем потребни в този развой. Тя би трябвало да придвижи концепцията за европейска, свободна, съвременна българска държавност, тъй като сега тя линее, европейска е с ангажименти, все по-малко е свободна и е лишена от упоритост и воля за своето излекуване и развиване. Хората, с подобен профил, са съсредоточени в избрани географски центрове, в това число отвън границите на страната, което единствено по себе си е проблем на България.
Нашето разширение преди всичко е по отношение на всички тези хора, по отношение на жителите, които се осъзнават като носители на демократичните ценности; дружно с тези хора ние би трябвало да убеждаваме останалите, че има смисъл да се работи за това България да е свободна, европейска, съвременна и амбициозна страна. Този развой обаче не може да е преходен - той е комплициран, лишава време и ние сме подготвени да го влагаме. В този смисъл моделът на нашето разгръщане е идейно разширение и образуване на общественост за взаимно правене на политика, а не " Хайде да създадем някаква комбинацийка за тези избори ". И ние сме подготвени и отворени за разширение на този формат с обединения, обособени структури или хора, които споделят тази политическа идея.
Има ли такива обединения?
- Не желая аз да давам сходна оценка. Ние сме отворени за взаимоотношение с обединенията, които исторически принадлежат към демократичната общественост или които в този момент се декларират като част от нея. Аз държа на названието " демократична общественост " и считам, че друго като " градска десница " е по-скоро ограничаващо. Готови сме на разговор и на централно равнище, и по места, и с обособени фигури или групи в границите на това пространство и сме го потвърдили. Важно е да сме способни да се фокусираме върху значимите оценки и цели, които ни сплотяват, а не да се спъваме в нюансите, които могат да ни разделят. Така че, употребявам това изявление като опция да кажа: " Ние сме отворени да работим с всеки за идеята демократична България. Всеки, който е сериозен, ще види в наше лице добър и правилен сътрудник ".
Освен слабостите в правосъдната система какви други проблеми в страната ще посочите и какви решения ще дадете?
- Централната тематика е съвременна и европейска българска държавност, която подсигурява свободата на жителите и опциите им за развиване в България. Съдебната промяна е инструмент за това да има повече независимост, повече самодейност и повече опция за хората да осъществят своя потенциал; инструмент да имаме институции, които могат да ни подсигуряват тъждество пред закона.
Живеем във време на невиждан софтуерен преход. Светът се разделя още веднъж на печеливши и губещи, само че към този момент и съгласно способността на съответните общества да се приспособяват бързо към софтуерните революции, които се случват. Несигурността, която обгръща света в последните години, е резултат и от резултатите на този преход. Как България ще се приспособява, по какъв начин ще се възползва от опциите и по какъв начин ще се защищити от рисковете - това са извънредно значими политически въпроси. Те, за жалост, не съществуват в българската политика, само че ние се опитваме да ги наложим. Затова, да вземем за пример, цифровият преход е наша централна тематика. Въпросът за електронното ръководство е въпрос за гражданска война в обществената администрация, ударното й модернизиране посредством смяна на самата логичност на процесите на взимане на решения и на носене на отговорност за реализиране на доста по-голяма успеваемост. Администрация, която не тежи на врата на страната като воденичен камък, а е способна да възнамерява, да партнира на бизнеса и жителите и да бъде фактор за развиване.
Друг образец е енергийната гражданска война. България продължава да бъде в тежка взаимозависимост не просто от Русия, от един енергиен източник, а от един енергиен, стопански и политически модел, който се чуди дали е в средата на 20-и век или би трябвало да се върне във времената на съветския царизъм. Енергийната взаимозависимост от Русия е взаимозависимост от съветския модел на правене на политика. Ние би трябвало да използваме енергийната гражданска война, с цел да излезем от взаимозависимост от който и да било и да дадем действителна самостоятелност и опция за развиване на равнището на обособените бизнеси и семейства.
В този интервал на неустановеност националният ангажимент към сигурността на страната би трябвало да се ускори. България би трябвало да престане да бъде безспорен вносител на сигурност и да стартира да създава сама гаранциите за свободата и независимостта си. Ето за какво тематиките, свързани с националната сигурност и защитата, са централни за нас.
Изключително значима тематика е човешкият капитал. Това е и демография, и обучение. България за първи път в най-новата си история има сериозна диаспора и това е капитал, който би трябвало да се развива. Нещо повече, доста от българите, които живеят в страната, са с единия крайник в чужбина. Това е ново положение, което българската страна би трябвало да се научи да обслужва и да го трансформира в източник на развиване, а не - в покруса.
Списъкът може да продължи, само че всяка една от тези тематики се свежда до това – да изградим съвременна, европейска държавност, която подсигурява независимост и развиване.
Според Вас ще се стигне ли до нови промени в Конституцията, засягащи правосъдната власт?
- Смятам, че те са неизбежни. Според парламентарната аритметика сега отговорът е " парадокс ", само че аз съм уверен, че в идващите седем години ще има конституционни промени, свързани със статута и структурирането на прокуратурата, и в други области, свързани с гарантирането на законността. За да се удържи настоящето състояние, ще би трябвало да се влага от ден на ден политически капитал и запас в това България да става все по-малко свободна. Цената за това Иван Гешев да довърши мандата си като основен прокурор, който продължава да обслужва по същия метод безнаказаността на българската олигархия, ще става все по-висока и имам вяра, че в даден миг обществото ни ще събере сили да каже " не ".
Т.е. прогнозирате, че отчетността и контролът върху основния прокурор ще бъдат обезпечени в Конституцията?
- Прогнозирам, че ние като общество ще би трябвало да проведем спор по какъв начин българската прокуратура да стане отчетна на българския гласоподавател. Не приказвам за директни избори, само че би трябвало да има поредност от механизми, които да подсигуряват, че основният прокурор - както и да се споделя той - ще знае, че българският гласоподавател е негов шеф, а законите важат и за него. Това може да се реализира посредством редица промени - някои от тях конституционни, други – законови, трети - въпрос на политическа процедура. Или ще решим този проблем и ще се върнем към упоритостта да бъдем съвременно, разрастващо се, европейско общество, или ще затънем доста зле.
В Столичния общински съвет " Демократична България " постоянно ли ще бъде съпротива или има вид да поддържа смислени оферти на ГЕРБ?
- Ние сме съпротива на болшинството на ГЕРБ, Вътрешна македонска революционна организация и " Атака ", само че не сме деструктивни. Политическото управление на " Демократична България " поддържа натоварен разговор с общинските съветници и мога твърдо да ви кажа, че всяко рационално решение, без значение кой го стартира, ще бъде сериозно разисквано и в случай че бъдем уверени, че то е работещо - ще бъде подкрепено.
Нещо повече, ние предлагаме решения. Така да вземем за пример " Демократична България " предложи повсеместен пакет от ограничения за цифровизация на администрацията на София, в това число и бюджетен план, и търсим поддръжката на болшинството. Имаме поредност оферти в региона на превоза, във връзка с правилника на СОС и други Т.е. освен сме подготвени за поддържаме, само че и да търсим поддръжка. В момента обаче по тези наши начинания се натъкваме на безмълвие.
Трябва да кажа, че с цел да има градивни връзки сред едно болшинство и опозицията, трябват старания от двете страни. Има избран недостиг на диалогичност, граничещ от време на време с надменност. Освен много безвкусното на моменти държание на болшинството по време на съвещанията на СОС, бих подчертал, че до Нова година се натрупаха 14 питания от наши съветници, на които не се дава отговор в период. Без тази информация, те не могат да си правят работата, в това число да създават съответни решения. Искам да прикани госпожа Фандъкова тези питания да стартират да получават съответни и срочни отговори. Не бива активността на нашите представители да се преглежда като някакъв дразнител. След толкоз години в ръководството на общината и след поръчките за смяна, почтено казано, чаках малко повече от този мандат на госпожа Фандъкова. Но оставам с вярата, нещата да тръгнат по-добре след нова година.
Тази година изтича мандатът на управителните органи на " Да, България ". Ще се кандидатирате ли още веднъж за водач?
- В първата половина на годината ще има Национална конференция, на която ще бъдат сменени всички национални органи на " Да, България ", чиито мандати изтичат. По отношение на мен - нормата на изхабяване на хората в нашата политика и изключително в нашия сегмент е доста висока. Това си споделя думата. Аз обаче имам още работа и във връзка с построяването " Да, България ", във връзка с консолидирането на " Демократична България " и евентуално ще потърся доверие за още един мандат. Същевременно мисля, че една политическа групировка приключва образуването си, когато избере своя втори водач, тъй че, ще смятам, че съм си приключил работата изцяло едвам когато предам щафетата.
Как ще подготвяте и лансирате младежи в политиката?
- Българската междинна класа или дейните жители имат в доста ниска степен групово ноу хау по какъв начин се прави политика в България. Политизацията - да се ангажираш политически, е нещо, което би трябвало да се наложи като част от живота на дейните жители, в случай че желаеме да бъдем свободни носители на суверенитет. Свободата, дадена, извоювана или просто " изпаднала " в ръцете ни по волята на историческата случайност, е нещо, което би трябвало да се отбранява и уголемява ежедневно от болшинството жители. Към момента единствената известна технология за това е в границите на либерален развой с партии. Обществото ни е в нездраво положение, тъй като политическото ангажиране наподобява нещо непрестижно и мръсно, а партиите са безусловно жигосани като зло. Много мъчно е да се намерят хора с качества за политическа работа, да се запазят тези хора, да се удържи тяхната мотивация. Причина за това е и натискът, под който са сложени. Хората искрено се опасяват да се ангажират политически. На локалните избори беше доста мъчно да бъдат стимулирани качествени претенденти да влязат в конкуренцията.
У нас - отвън мастодонтите на статуквото - има прекомерно малко хора с управнически и политически опит в общественото ръководство и политиката. Това е друго от корпоративните умения и опит - аз не ги слагам под подозрение, само че те не са непосредствено използвани в обществената сфера. Хората, които би трябвало да изнесат на гърбовете си българската независимост и народна власт, да наложат по-амбициозна визия за развиване за страната, ги няма като структуриран публичен фактор. Нямаме каста - подготвена, способена и стимулирана, държавно, а не корупционно, с по-широки интелектуални и културни хоризонти, която да може да тласне страната напред. Създаването на такава държавотворна каста е най-голямата ни задача. У нас входът към политическата система за хората от междинната генерация на 35-45 година, които желаят и могат да наложат свободен и либерален модел, е на практика затворен. А в случай че тези хора няма къде да влязат, България няма утринен ден, тъй като ще имаме единствено фрагменти, създадени в месомелачките на предишното на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Ние би трябвало да създадем инструмент за вербуване на такава каста, която може да изнесе бъдещето на страната на гърбовете си.
Това ли е най-голямото предизвикателство пред България?
- Най-голямото предизвикателство пред България е човешкият капитал. Вероятно най-тежкото завещание от комунистическата ера е декапитализирането на човешката база в България от позиция на качествата за самоорганизиране, самоуправление, образуване на доверие и съблюдаване на правила в по-големи общности (т.нар. обществен капитал). В момента от ден на ден всичко зависи от Бойко Борисов с джипката или който пристигна на негово място. Това е голям проблем. Ние като общество имаме прекомерно малко инстикт, решителност, умения и воля да се самоуправляваме и по тази причина отдаваме живота си на концесия на някакви хора и, закономерно, получаваме ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. А в случай че желаеме да имаме свободна, европейска и амбициозна България, би трябвало да се самоуправляваме. Усилието на " Демократична България " е да стартираме дружно да градим инструмент, който да сътвори предпоставките за това самоуправление. Както се вижда, нито ще е бързо, нито ще е славно, нито ще е елементарно, само че би трябвало да устоим. И първото, което би трябвало да научим, е на повече самообладание едни към други и към разликите си в името на това, което ни сплотява - волята за свободна и модернизираща се България.
В изявление за " Дневник " той сподели, че най-вероятно ще се кандидатира за още един мандат като водач на " Да, България " на конференцията на партията тази година, защото има още работа по построяването на партията. Основната задача била у нас да се сътвори " каста - подготвена, способена и стимулирана, държавно, а не корупционно, с по-широки интелектуални и културни хоризонти, която да може да тласне страната напред ".
Каква е вашата равносметка за трите години от основаването на " Да, България "? Какво успяхте и не успяхте да извършите и какво следва?
- Три години са много къс интервал за някаква приключена равносметка. Научихме доста неща дружно, видяхме какъв брой е мъчно да се прави политическа работа, да се носи отговорност за други хора, допуснахме неточности, постигнахме своите пробиви. Успяхме да формираме скъпо партньорство дружно с нашите другари от ДСБ и Зелено придвижване - " Демократична България ". Това, което е значимо за мен, е, че се придържаме към главната идея, поради която се ангажирахме политически - да държим в политическия дневен ред стратегически значими тематики: има ли правда в днешна България; какво става с нашите свободи, нашата демокрация; по какъв начин да бъде оздравена българската държавност, можем ли да бъдем по-амбициозни за страната си. Заедно с сътрудниците ни в " Демократична България " работим тези тематики да не се изгубят от смисловия център на българската политика. Всеки ден си споделям, че не вършим задоволително за това, само че като виждам какъв брой дразним господарите на статуквото и техните медии, знам, че въпреки всичко има някаква изгода от напъните ни.
Сред рецензиите към вас е, че сте дейни единствено когато има избори. Какво ще прави " Демократична България " през 2020 година?
- Това не е тъкмо по този начин, само че съм склонен, че би трябвало повече. Нека въпреки всичко държим сметка, че сме извънпарламентарна съпротива с стеснен запас. Също по този начин не мога да кажа, че медийната среда у нас се характеризира с висока проводимост за нашите послания. Въпреки всички укори, които могат да ни бъдат отправени, ние явно продължаваме да бъдем бодил в петата на силите на статуквото и дъвка в устата на проправителствените медии и за мен това е най-важната индикация. Определено заемаме място в българската политика и без нас картината не излиза.
Тази година е забавна - тя е пауза сред две напрегнати години с два типа избори (през 2021 година ще има парламентарни и президентски избори). Ние сме наясно, че тези 12 месеца са основният миг, в който ние да се подготвим за тези значими борби. Работим с цялостни сили за това.
На локалните избори като че ли останахте главно на софийски терен. Как ще разширявате въздействието си в страната? Ще търсите ли партньорство и с други партии и разширение на " Демократична България "?
- Местните избори бяха значим стрес-тест за нашите организации. " Да, България " продължава да основава нови, които работят със структурите на нашите другари от ДСБ и Зелено придвижване, образува се амалгама от хора, които от ден на ден споделят обща политическа еднаквост. На база на изводите и резултатите от 2019 година по места, следва идващ стадий от организационна консолидация на обединяването с оглед дилемите ни през 2021 година
Иначе, и " Да, България ", и " Демократична България " не са самоцелно съществуващи обединения, които да обслужват някаква партийна номенклатура. Искаме да бъдем инструмент за хора с избрана политическа и ценностна настройка да упражнят въздействие върху политиката на страната. Нашата цел е да помогнем за тяхното структуриране във авторитетен фактор в българския политически живот. Не мога да кажа, че груповата роля на този вид хора в българския политически живот е съответна. В Западните общества гръбнакът на обществото в една народна власт е т.нар междинна класа. Това са носителите на концепцията за държавност, които възприемат поданството като всекидневно изпитание. В България междинната класа занапред би трябвало да заема това място на политическия терен и аз се надявам ние да бъдем потребни в този развой. Тя би трябвало да придвижи концепцията за европейска, свободна, съвременна българска държавност, тъй като сега тя линее, европейска е с ангажименти, все по-малко е свободна и е лишена от упоритост и воля за своето излекуване и развиване. Хората, с подобен профил, са съсредоточени в избрани географски центрове, в това число отвън границите на страната, което единствено по себе си е проблем на България.
Нашето разширение преди всичко е по отношение на всички тези хора, по отношение на жителите, които се осъзнават като носители на демократичните ценности; дружно с тези хора ние би трябвало да убеждаваме останалите, че има смисъл да се работи за това България да е свободна, европейска, съвременна и амбициозна страна. Този развой обаче не може да е преходен - той е комплициран, лишава време и ние сме подготвени да го влагаме. В този смисъл моделът на нашето разгръщане е идейно разширение и образуване на общественост за взаимно правене на политика, а не " Хайде да създадем някаква комбинацийка за тези избори ". И ние сме подготвени и отворени за разширение на този формат с обединения, обособени структури или хора, които споделят тази политическа идея.
Има ли такива обединения?
- Не желая аз да давам сходна оценка. Ние сме отворени за взаимоотношение с обединенията, които исторически принадлежат към демократичната общественост или които в този момент се декларират като част от нея. Аз държа на названието " демократична общественост " и считам, че друго като " градска десница " е по-скоро ограничаващо. Готови сме на разговор и на централно равнище, и по места, и с обособени фигури или групи в границите на това пространство и сме го потвърдили. Важно е да сме способни да се фокусираме върху значимите оценки и цели, които ни сплотяват, а не да се спъваме в нюансите, които могат да ни разделят. Така че, употребявам това изявление като опция да кажа: " Ние сме отворени да работим с всеки за идеята демократична България. Всеки, който е сериозен, ще види в наше лице добър и правилен сътрудник ".
Освен слабостите в правосъдната система какви други проблеми в страната ще посочите и какви решения ще дадете?
- Централната тематика е съвременна и европейска българска държавност, която подсигурява свободата на жителите и опциите им за развиване в България. Съдебната промяна е инструмент за това да има повече независимост, повече самодейност и повече опция за хората да осъществят своя потенциал; инструмент да имаме институции, които могат да ни подсигуряват тъждество пред закона.
Живеем във време на невиждан софтуерен преход. Светът се разделя още веднъж на печеливши и губещи, само че към този момент и съгласно способността на съответните общества да се приспособяват бързо към софтуерните революции, които се случват. Несигурността, която обгръща света в последните години, е резултат и от резултатите на този преход. Как България ще се приспособява, по какъв начин ще се възползва от опциите и по какъв начин ще се защищити от рисковете - това са извънредно значими политически въпроси. Те, за жалост, не съществуват в българската политика, само че ние се опитваме да ги наложим. Затова, да вземем за пример, цифровият преход е наша централна тематика. Въпросът за електронното ръководство е въпрос за гражданска война в обществената администрация, ударното й модернизиране посредством смяна на самата логичност на процесите на взимане на решения и на носене на отговорност за реализиране на доста по-голяма успеваемост. Администрация, която не тежи на врата на страната като воденичен камък, а е способна да възнамерява, да партнира на бизнеса и жителите и да бъде фактор за развиване.
Друг образец е енергийната гражданска война. България продължава да бъде в тежка взаимозависимост не просто от Русия, от един енергиен източник, а от един енергиен, стопански и политически модел, който се чуди дали е в средата на 20-и век или би трябвало да се върне във времената на съветския царизъм. Енергийната взаимозависимост от Русия е взаимозависимост от съветския модел на правене на политика. Ние би трябвало да използваме енергийната гражданска война, с цел да излезем от взаимозависимост от който и да било и да дадем действителна самостоятелност и опция за развиване на равнището на обособените бизнеси и семейства.
В този интервал на неустановеност националният ангажимент към сигурността на страната би трябвало да се ускори. България би трябвало да престане да бъде безспорен вносител на сигурност и да стартира да създава сама гаранциите за свободата и независимостта си. Ето за какво тематиките, свързани с националната сигурност и защитата, са централни за нас.
Изключително значима тематика е човешкият капитал. Това е и демография, и обучение. България за първи път в най-новата си история има сериозна диаспора и това е капитал, който би трябвало да се развива. Нещо повече, доста от българите, които живеят в страната, са с единия крайник в чужбина. Това е ново положение, което българската страна би трябвало да се научи да обслужва и да го трансформира в източник на развиване, а не - в покруса.
Списъкът може да продължи, само че всяка една от тези тематики се свежда до това – да изградим съвременна, европейска държавност, която подсигурява независимост и развиване.
Според Вас ще се стигне ли до нови промени в Конституцията, засягащи правосъдната власт?
- Смятам, че те са неизбежни. Според парламентарната аритметика сега отговорът е " парадокс ", само че аз съм уверен, че в идващите седем години ще има конституционни промени, свързани със статута и структурирането на прокуратурата, и в други области, свързани с гарантирането на законността. За да се удържи настоящето състояние, ще би трябвало да се влага от ден на ден политически капитал и запас в това България да става все по-малко свободна. Цената за това Иван Гешев да довърши мандата си като основен прокурор, който продължава да обслужва по същия метод безнаказаността на българската олигархия, ще става все по-висока и имам вяра, че в даден миг обществото ни ще събере сили да каже " не ".
Т.е. прогнозирате, че отчетността и контролът върху основния прокурор ще бъдат обезпечени в Конституцията?
- Прогнозирам, че ние като общество ще би трябвало да проведем спор по какъв начин българската прокуратура да стане отчетна на българския гласоподавател. Не приказвам за директни избори, само че би трябвало да има поредност от механизми, които да подсигуряват, че основният прокурор - както и да се споделя той - ще знае, че българският гласоподавател е негов шеф, а законите важат и за него. Това може да се реализира посредством редица промени - някои от тях конституционни, други – законови, трети - въпрос на политическа процедура. Или ще решим този проблем и ще се върнем към упоритостта да бъдем съвременно, разрастващо се, европейско общество, или ще затънем доста зле.
В Столичния общински съвет " Демократична България " постоянно ли ще бъде съпротива или има вид да поддържа смислени оферти на ГЕРБ?
- Ние сме съпротива на болшинството на ГЕРБ, Вътрешна македонска революционна организация и " Атака ", само че не сме деструктивни. Политическото управление на " Демократична България " поддържа натоварен разговор с общинските съветници и мога твърдо да ви кажа, че всяко рационално решение, без значение кой го стартира, ще бъде сериозно разисквано и в случай че бъдем уверени, че то е работещо - ще бъде подкрепено.
Нещо повече, ние предлагаме решения. Така да вземем за пример " Демократична България " предложи повсеместен пакет от ограничения за цифровизация на администрацията на София, в това число и бюджетен план, и търсим поддръжката на болшинството. Имаме поредност оферти в региона на превоза, във връзка с правилника на СОС и други Т.е. освен сме подготвени за поддържаме, само че и да търсим поддръжка. В момента обаче по тези наши начинания се натъкваме на безмълвие.
Трябва да кажа, че с цел да има градивни връзки сред едно болшинство и опозицията, трябват старания от двете страни. Има избран недостиг на диалогичност, граничещ от време на време с надменност. Освен много безвкусното на моменти държание на болшинството по време на съвещанията на СОС, бих подчертал, че до Нова година се натрупаха 14 питания от наши съветници, на които не се дава отговор в период. Без тази информация, те не могат да си правят работата, в това число да създават съответни решения. Искам да прикани госпожа Фандъкова тези питания да стартират да получават съответни и срочни отговори. Не бива активността на нашите представители да се преглежда като някакъв дразнител. След толкоз години в ръководството на общината и след поръчките за смяна, почтено казано, чаках малко повече от този мандат на госпожа Фандъкова. Но оставам с вярата, нещата да тръгнат по-добре след нова година.
Тази година изтича мандатът на управителните органи на " Да, България ". Ще се кандидатирате ли още веднъж за водач?
- В първата половина на годината ще има Национална конференция, на която ще бъдат сменени всички национални органи на " Да, България ", чиито мандати изтичат. По отношение на мен - нормата на изхабяване на хората в нашата политика и изключително в нашия сегмент е доста висока. Това си споделя думата. Аз обаче имам още работа и във връзка с построяването " Да, България ", във връзка с консолидирането на " Демократична България " и евентуално ще потърся доверие за още един мандат. Същевременно мисля, че една политическа групировка приключва образуването си, когато избере своя втори водач, тъй че, ще смятам, че съм си приключил работата изцяло едвам когато предам щафетата.
Как ще подготвяте и лансирате младежи в политиката?
- Българската междинна класа или дейните жители имат в доста ниска степен групово ноу хау по какъв начин се прави политика в България. Политизацията - да се ангажираш политически, е нещо, което би трябвало да се наложи като част от живота на дейните жители, в случай че желаеме да бъдем свободни носители на суверенитет. Свободата, дадена, извоювана или просто " изпаднала " в ръцете ни по волята на историческата случайност, е нещо, което би трябвало да се отбранява и уголемява ежедневно от болшинството жители. Към момента единствената известна технология за това е в границите на либерален развой с партии. Обществото ни е в нездраво положение, тъй като политическото ангажиране наподобява нещо непрестижно и мръсно, а партиите са безусловно жигосани като зло. Много мъчно е да се намерят хора с качества за политическа работа, да се запазят тези хора, да се удържи тяхната мотивация. Причина за това е и натискът, под който са сложени. Хората искрено се опасяват да се ангажират политически. На локалните избори беше доста мъчно да бъдат стимулирани качествени претенденти да влязат в конкуренцията.
У нас - отвън мастодонтите на статуквото - има прекомерно малко хора с управнически и политически опит в общественото ръководство и политиката. Това е друго от корпоративните умения и опит - аз не ги слагам под подозрение, само че те не са непосредствено използвани в обществената сфера. Хората, които би трябвало да изнесат на гърбовете си българската независимост и народна власт, да наложат по-амбициозна визия за развиване за страната, ги няма като структуриран публичен фактор. Нямаме каста - подготвена, способена и стимулирана, държавно, а не корупционно, с по-широки интелектуални и културни хоризонти, която да може да тласне страната напред. Създаването на такава държавотворна каста е най-голямата ни задача. У нас входът към политическата система за хората от междинната генерация на 35-45 година, които желаят и могат да наложат свободен и либерален модел, е на практика затворен. А в случай че тези хора няма къде да влязат, България няма утринен ден, тъй като ще имаме единствено фрагменти, създадени в месомелачките на предишното на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Ние би трябвало да създадем инструмент за вербуване на такава каста, която може да изнесе бъдещето на страната на гърбовете си.
Това ли е най-голямото предизвикателство пред България?
- Най-голямото предизвикателство пред България е човешкият капитал. Вероятно най-тежкото завещание от комунистическата ера е декапитализирането на човешката база в България от позиция на качествата за самоорганизиране, самоуправление, образуване на доверие и съблюдаване на правила в по-големи общности (т.нар. обществен капитал). В момента от ден на ден всичко зависи от Бойко Борисов с джипката или който пристигна на негово място. Това е голям проблем. Ние като общество имаме прекомерно малко инстикт, решителност, умения и воля да се самоуправляваме и по тази причина отдаваме живота си на концесия на някакви хора и, закономерно, получаваме ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. А в случай че желаеме да имаме свободна, европейска и амбициозна България, би трябвало да се самоуправляваме. Усилието на " Демократична България " е да стартираме дружно да градим инструмент, който да сътвори предпоставките за това самоуправление. Както се вижда, нито ще е бързо, нито ще е славно, нито ще е елементарно, само че би трябвало да устоим. И първото, което би трябвало да научим, е на повече самообладание едни към други и към разликите си в името на това, което ни сплотява - волята за свободна и модернизираща се България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




