Алба и Аличе Рорвахер: киното е нашата религия
Три години разделят Алба и Аличе Рорвахер в житейските им завършения. Алба се появява на този свят на 27 февруари 1979 година и е с порцеланова кожа и пронизващи сини очи. Аличе, родена четири дни след Коледа през 1981 година, е с непокорни коси, които разказват към кръглото ù лице идеалната рамка на ренесансов портрет.Прибавяме към тях розовината по бузите, ококорените кадифени очи и топлата усмивка и като че ли реализираме идеалния баланс на привидната безчувственост, която излъчва по-голямата сестра.Алба и Аличе съумяха да прибавят с финес щипка чудо на огромния екран и в огромния живот и сътвориха още един хубав флорентински сюжет. 
Алба е родена в самата Флоренция, а Аличе – в малко градче наоколо. Въпреки че детските им мемоари са свързани с пътешествия из цяла Италия поради работата на татко им – немец, производител на мед, и Алба, и Аличе се усещат изключително мощно свързани с Флоренция и културните и исторически натрупвания на този превъзходен град. Неслучайно в съвсем всички филми на Аличе като режисьор (досега са девет) участват чувството за древността, препратките към легенди и митове, както и магичното разплитане на историята. Този другоземен микс от времена и действителности Аличе изяснява със съдбоносния си път в киното.Въпреки че първоначално записва университета в Торино, специалностите изкуство и литература, скоро схваща, че я интересуват невидимите истории на хората, и стартира съществено да се занимава с писмено кино. То я води до седмото изкуство. Влиза в него с драмата „ Божествено тяло “, която се трансформира в нейна персонална терапия по изясняване на връзката ѝ с религията. Признава в изявление за списание Variety, че е мощно религиозна, като съвсем всеки италианец, само че с годините узряла за концепцията, че нейната и на сестра ѝ персонална вяра е киното.И без подозрение Алба и Аличе Рорвахер се утвърдиха като феите на новото италианско кино, което не търси наложително отговори, а кара феновете да се оставят на нежното течение на повествованието, настоящо повече на подсъзнателно равнище. С втория си игрален филм Wonders, който взе участие в формалната селекция на филмовия фестивал в Кан през 2014 година, Аличе печели освен Голямата премия на журито, само че и сърцата на публиката.
Алба е родена в самата Флоренция, а Аличе – в малко градче наоколо. Въпреки че детските им мемоари са свързани с пътешествия из цяла Италия поради работата на татко им – немец, производител на мед, и Алба, и Аличе се усещат изключително мощно свързани с Флоренция и културните и исторически натрупвания на този превъзходен град. Неслучайно в съвсем всички филми на Аличе като режисьор (досега са девет) участват чувството за древността, препратките към легенди и митове, както и магичното разплитане на историята. Този другоземен микс от времена и действителности Аличе изяснява със съдбоносния си път в киното.Въпреки че първоначално записва университета в Торино, специалностите изкуство и литература, скоро схваща, че я интересуват невидимите истории на хората, и стартира съществено да се занимава с писмено кино. То я води до седмото изкуство. Влиза в него с драмата „ Божествено тяло “, която се трансформира в нейна персонална терапия по изясняване на връзката ѝ с религията. Признава в изявление за списание Variety, че е мощно религиозна, като съвсем всеки италианец, само че с годините узряла за концепцията, че нейната и на сестра ѝ персонална вяра е киното.И без подозрение Алба и Аличе Рорвахер се утвърдиха като феите на новото италианско кино, което не търси наложително отговори, а кара феновете да се оставят на нежното течение на повествованието, настоящо повече на подсъзнателно равнище. С втория си игрален филм Wonders, който взе участие в формалната селекция на филмовия фестивал в Кан през 2014 година, Аличе печели освен Голямата премия на журито, само че и сърцата на публиката. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ