Три черно-бели фотографии в НИМ разказват за събитията на 9 септември 1944 г.
Три черно-бели фотографии в НИМ описват за събитията на 9 септември 1944 година
„ С цялостно схващане, че е правилен и цялостен изразител на националната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия ръководството на страната, с цел да я избави от крах “.
С тези думи в ранното утро на 9 септември 1944 година Кимон Георгиев афишира новосформираното отечественофронтовско държавно управление, на което той е министър-председател, след сполучливо осъществен държавен прелом.
От този миг нататък датата 9 септември се трансформира в преломен миг от българската история и провокира редица исторически разногласия и разностранни тълкувания.
За да покаже предисторията на събитията и историческите последствия от тях, БГНЕС отиде в Националния исторически музей, където има богата експозиция, отдадена на Третото българско царство. Тя има обособена зала и обгръща интервала от възобновяване на българската страна през 1878 година до оповестяването ѝ за Народна република през 1946 година В залата са експонирани към 800 културни полезности, които показват построяването, развиването и напредъка на нова България в политическо, икономическо и културно отношение.
Сред експонатите са гербовете на Княжество и Царство България, Търновската конституция, възпоменателни медали и живописни портрети на българските монарси – княз Александър І, цар Фердинанд І, цар Борис ІІІ; портрети, документи и персонални движимости на изтъкнати политически, културни и научни дейци. В богатата експозиция могат да се видят истински монументи, свързани с краткотрайното съветско ръководство, Съединението на Източна Румелия с Княжество България, оповестяването на независимостта на България и други значими за страната ни исторически събития.
Най-интересните експонати, съответно свързани с датата 9 септември, са три черно-бели фотоси. На първата може да бъдат видени всички министри, влизащи в състава на първото отечественофронтовско държавно управление с министър-председател Кимон Георгиев. Фотографията е правена в първия ден от работата на новия кабинет в постройката, където през днешния ден се обитава Върховния административен съд.
Втората фотография изобразява разположението на части от Танковата бригада в пространството пред Народния спектакъл в столицата, а третата е уловила миг от протест в поддръжка на новото държавно управление.
За предисторията на 9 септември ни споделя Евдокия Стайкова, Главен организатор от отдел „ История “ в НИМ.
„ Ще стартира от 26 август 1944 година, когато държавното управление на Иван Багрянов взима решение да разгласи неутралитет на България във войната заради това, че Червената войска към този момент е на територията на Румъния. Издава разпореждане за напускането на немските войски на територията на страната, а тези, които отхвърлят, би трябвало да бъдат разоръжавани. В същото време държавното управление, посредством свои представители, организира секрети договаряния в Кайро с представители на Англия и Съединени американски щати. До този миг ние сме във война с тези две страна, а със Съветския съюз – не. Идеята на държавното управление на Багрянов е да се обезпечи кулоар откъм Гърция, защото Англия готви десант, нахлуване на английски войски. От Гърция те би трябвало да влязат в България. Тази концепция среща отпор от представителите на Съветския съюз и договарянията се забавят. В последна сметка нищо от това, което държавното управление е планувало, не се случва и Багрянов подава оставка “, споделя Евдокия Стайкова.
На 2 септември с. година небрежно се образува ново държавно управление, което работи единствено няколко дни. Това е държавното управление на Константин Муравиев, в което влизат представители на Български земеделски народен съюз „ Врабча 1 “ и Демократическата партия. Основната концепция е да трансформират политиката на България и да я приобщят на страната на антихитлеристката коалиция, т.е. на страната Съветския съюз, Англия и Съединени американски щати.
„ На 4 септември Муравиев издава държавно разпореждане, с което се отхвърлят от съюза с Германия, с което стартира и разоръжаването на немските войски. На същия ден се издават и разпореждане са освобождението на политическите пандизчии. Събития са наситени с негативни страсти. На 5 септември Съветският съюз ни афишира война, макар че ние към този момент не участваме в Тристранния пакт. Обявили сме неутралитет, само че те ни афишират война. На 6 и 7 септември стартират всеобщи неспокойствие в страната. В София стартира огромната стачка на трамвайните служащи. В Перник – стачката на миньорите. Започва освобождението на политическите пандизчии. Правителството няма по какъв начин да се оправи. Те имат напълно друга задача, която би трябвало да вземат решение – по какъв метод да създадат по този начин, че посредством дипломатически ходове България да мине на страната на антихитлеристката коалиция “, акцентира ще Евдокия Стайкова.
На 8 септември Червената войска навлиза в България по суша и по море. Окупирани са Варна, Бургас, Добрич, Силистра. От българска страна няма никаква опозиция. С навлизането на Червената войска и удобните външнополитически събития, както и с дейностите на обединената съпротива в лицето на Отечествения фронт превратът съумява. Не на последно място е и поддръжката на армията – поддръжката на млади офицери, които минават на страната на Отечествения фронт. Военният министър военачалник Маринов е също на страната на отечественофронтовците и издава заповед Танковата бригада да спре в София, а военните машини се дислоцират към основните министерства и здания – военното министерство, пощата, телефонната станция, към двореца и други До 04.00 часа сутринта всички съществени административни ведомства и връзки в София под контрола на армията.
„ На 8 септември следобяд, в дома на Кимон Георгиев, който взе участие в Националния съвет на Отечествения фронт, дружно с представители на Българската работническа партия, са се събрали, с цел да създадат план на новото отечественофронтовско държавно управление. Вече всичко е било ясно. На 9 септември, в 06.25 часа сутринта, Кимон Георгиев чете прокламацията към българския народ, в която афишира новото отечественофронтовско държавно управление, на което той е министър-председател. От 10 септември се стартират чистките. Полицията към този момент е национална милиция. Много от партизаните, които са в така наречен народоосвободителната въстаническа войска слизат по места. Сменя се администрацията и се стартира с арестите на някогашните министри, депутати, интелектуалци и общественици “, споделя още Евдокия Стайкова. /БГНЕС
„ С цялостно схващане, че е правилен и цялостен изразител на националната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия ръководството на страната, с цел да я избави от крах “.
С тези думи в ранното утро на 9 септември 1944 година Кимон Георгиев афишира новосформираното отечественофронтовско държавно управление, на което той е министър-председател, след сполучливо осъществен държавен прелом.
От този миг нататък датата 9 септември се трансформира в преломен миг от българската история и провокира редица исторически разногласия и разностранни тълкувания.
За да покаже предисторията на събитията и историческите последствия от тях, БГНЕС отиде в Националния исторически музей, където има богата експозиция, отдадена на Третото българско царство. Тя има обособена зала и обгръща интервала от възобновяване на българската страна през 1878 година до оповестяването ѝ за Народна република през 1946 година В залата са експонирани към 800 културни полезности, които показват построяването, развиването и напредъка на нова България в политическо, икономическо и културно отношение.
Сред експонатите са гербовете на Княжество и Царство България, Търновската конституция, възпоменателни медали и живописни портрети на българските монарси – княз Александър І, цар Фердинанд І, цар Борис ІІІ; портрети, документи и персонални движимости на изтъкнати политически, културни и научни дейци. В богатата експозиция могат да се видят истински монументи, свързани с краткотрайното съветско ръководство, Съединението на Източна Румелия с Княжество България, оповестяването на независимостта на България и други значими за страната ни исторически събития.
Най-интересните експонати, съответно свързани с датата 9 септември, са три черно-бели фотоси. На първата може да бъдат видени всички министри, влизащи в състава на първото отечественофронтовско държавно управление с министър-председател Кимон Георгиев. Фотографията е правена в първия ден от работата на новия кабинет в постройката, където през днешния ден се обитава Върховния административен съд.
Втората фотография изобразява разположението на части от Танковата бригада в пространството пред Народния спектакъл в столицата, а третата е уловила миг от протест в поддръжка на новото държавно управление.
За предисторията на 9 септември ни споделя Евдокия Стайкова, Главен организатор от отдел „ История “ в НИМ.
„ Ще стартира от 26 август 1944 година, когато държавното управление на Иван Багрянов взима решение да разгласи неутралитет на България във войната заради това, че Червената войска към този момент е на територията на Румъния. Издава разпореждане за напускането на немските войски на територията на страната, а тези, които отхвърлят, би трябвало да бъдат разоръжавани. В същото време държавното управление, посредством свои представители, организира секрети договаряния в Кайро с представители на Англия и Съединени американски щати. До този миг ние сме във война с тези две страна, а със Съветския съюз – не. Идеята на държавното управление на Багрянов е да се обезпечи кулоар откъм Гърция, защото Англия готви десант, нахлуване на английски войски. От Гърция те би трябвало да влязат в България. Тази концепция среща отпор от представителите на Съветския съюз и договарянията се забавят. В последна сметка нищо от това, което държавното управление е планувало, не се случва и Багрянов подава оставка “, споделя Евдокия Стайкова.
На 2 септември с. година небрежно се образува ново държавно управление, което работи единствено няколко дни. Това е държавното управление на Константин Муравиев, в което влизат представители на Български земеделски народен съюз „ Врабча 1 “ и Демократическата партия. Основната концепция е да трансформират политиката на България и да я приобщят на страната на антихитлеристката коалиция, т.е. на страната Съветския съюз, Англия и Съединени американски щати.
„ На 4 септември Муравиев издава държавно разпореждане, с което се отхвърлят от съюза с Германия, с което стартира и разоръжаването на немските войски. На същия ден се издават и разпореждане са освобождението на политическите пандизчии. Събития са наситени с негативни страсти. На 5 септември Съветският съюз ни афишира война, макар че ние към този момент не участваме в Тристранния пакт. Обявили сме неутралитет, само че те ни афишират война. На 6 и 7 септември стартират всеобщи неспокойствие в страната. В София стартира огромната стачка на трамвайните служащи. В Перник – стачката на миньорите. Започва освобождението на политическите пандизчии. Правителството няма по какъв начин да се оправи. Те имат напълно друга задача, която би трябвало да вземат решение – по какъв метод да създадат по този начин, че посредством дипломатически ходове България да мине на страната на антихитлеристката коалиция “, акцентира ще Евдокия Стайкова.
На 8 септември Червената войска навлиза в България по суша и по море. Окупирани са Варна, Бургас, Добрич, Силистра. От българска страна няма никаква опозиция. С навлизането на Червената войска и удобните външнополитически събития, както и с дейностите на обединената съпротива в лицето на Отечествения фронт превратът съумява. Не на последно място е и поддръжката на армията – поддръжката на млади офицери, които минават на страната на Отечествения фронт. Военният министър военачалник Маринов е също на страната на отечественофронтовците и издава заповед Танковата бригада да спре в София, а военните машини се дислоцират към основните министерства и здания – военното министерство, пощата, телефонната станция, към двореца и други До 04.00 часа сутринта всички съществени административни ведомства и връзки в София под контрола на армията.
„ На 8 септември следобяд, в дома на Кимон Георгиев, който взе участие в Националния съвет на Отечествения фронт, дружно с представители на Българската работническа партия, са се събрали, с цел да създадат план на новото отечественофронтовско държавно управление. Вече всичко е било ясно. На 9 септември, в 06.25 часа сутринта, Кимон Георгиев чете прокламацията към българския народ, в която афишира новото отечественофронтовско държавно управление, на което той е министър-председател. От 10 септември се стартират чистките. Полицията към този момент е национална милиция. Много от партизаните, които са в така наречен народоосвободителната въстаническа войска слизат по места. Сменя се администрацията и се стартира с арестите на някогашните министри, депутати, интелектуалци и общественици “, споделя още Евдокия Стайкова. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ