Етиен Леви побесня: Не бих предал врага си, камо ли

Етиен Леви побесня: „ Не бих предал врага си, камо ли да бъда клеветник на Държавна сигурност! “. Това разгласи Етиен Леви в много прочувствено, искрено и просторно изявление за уеб страницата Lupa.bg. Поводът е, че артистът, музикант и композитор Етиен Леви лъсна като сътрудник на някогашната „ Държавна сигурност “ под псевдонима „ Панайотов “! Това заяви през вчерашния ден Комисията по досиетата, която разгласи резултатите от инспекциите на претендентите за изборите за европейски парламент и за 50-то Народно заседание.

SafeNews разгласява материала без редакторска интервенция:

Етиен Леви е един от най-обичаните и уважавани български музиканти, преподаватели и педагози. Неговото име е познато на необятната аудитория над четири десетилетия. Любим за мнозина естраден артист и пианист той е вокалист от група „ Трик “, със настоящето име „ Супертрик “, учредена при започване на 80-те години. Преподавател в Нов български университет, където е и почетен професор. Консултант и вокален възпитател на разнообразни интернационалните и български певчески и танцувални формати като Music Idol, Dancing Stars, X Factor, „ Като две капки вода “. Води курсове по поп, рок и джаз пеене.

Не за музика обаче беседваме този път с Етиен Леви. Повод за това изявление е шокиращото изказване на Комисията по досиетата, която разгласи известния артист за сътрудник „ Панайотов “ на Шесто ръководство на Държавна сигурност, като задачата му е била да се бори с идеологическата измама. Етиен Леви е тестван от Комисията, защото е претендент за евродепутат и за депутат от новата партия „ Величие “. В архивите на Държавна сигурност за него са открити регистрационна бланка, документи от управлявал го щатен чиновник. В архивите обаче няма никакви подписани от музиканта документи или черно на бяло документ с неговия автограф, че е склонен да сътрудничи на тайните служби.

Проф. Етиен Леви общително се съгласи да опише истината за събитията от края на 80-те години първо пред нашата медия, да разкрие за неговите „ връзки “ с Държавна сигурност и за опита да бъде вербуван. Това интервю-изповед не е опрощение от страна на уважавания музикант, а обяснение за милиционерските похвати от това време, настоящи и през днешния ден. История за това по какъв начин един честен човек може да бъде дискредитиран. Никога не съм бил клеветник и няма по какъв начин да бъда, споделя с чисто сърце Етиен Леви. Читателите сами ще преценяват дали да повярват на артиста. Аз персонално, като човек, който го интервюира, му имам вяра.

Етиен Леви побесня: „ Не бих предал врага си, камо ли да бъда клеветник на Държавна сигурност! “ 30.05.24 19:56 Недялко Недялков и Страхил Ангелов изригнаха с брутално видео! 30.05.24 19:31 Китай смрази света – вкарва в армията демонични кучета-роботи с пушки (ВИДЕО) 30.05.24 19:15 Евростат заяви тежката истина за България 30.05.24 18:57 Страшно злополучие в Исландия: Библейско изригване на вулкан – потоците лава пробиват защитните стени на огромен град! (ВИДЕО) 30.05.24 18:47

– Г-н Леви, ще ви попитам напряко – бил ли сте сътрудник на Държавна сигурност, както твърди Комисията по досиетата?

– Никога не съм бил клеветник и в никакъв случай не съм се съгласявал да подпомагам на Държавна сигурност. Няма и нито един подписан от мен документ, с който да давам единодушие да донасям на службите. Всички знаят какъв брой заслужен и честен човек съм към хората. Аз не бих предал врага си, камо ли да отида и да бъда клеветник, което е за мен най-долното и мерзко нещо.

Преди няколко години излезе различен лист със сътрудници на Държавна сигурност, в който имаше и мои сътрудници – музиканти и реализатори. Видяхте ли там името на Етиен Леви?

– Нямаше ви в този лист.

– Повярвайте ми – няма и да го видите. Виждал съм така наречен антисемити да пишат: „ Виждате ли, тоз замърсен чифут и прогнил евреин бил масон. “ Аз даже не знам какво съставлява масонската ложа. Същото в този момент е и с Държавна сигурност. Ще ви опиша в детайли цялата история към опита да бъда вербуван. Искам да кажа истината, а тя не може да има две лица, може да има единствено едно. И това е моето.

През 1988 година ме безпокоеше един здрав приятел, не мога да го нарека господин, защото по това време се другарувахме. Обади ми се един път по телефона и попита: „ Другарят Етиен Леви. “ Отговорих: „ Същият приятел е на телефона “. Попитах кой се обажда и той сподели: „ Аз ви познавам, само че вие не ме познавате. “ Казах му: „ Вие би трябвало да се визиите, аз не мога да беседвам с човек, който не познавам. Поне се представете като име. “

Той ми отговори, че няма по какъв начин да се показа и като се забележим щял да каже кой е. „ Мисля, че диалогът ни завърши “, отвърнах аз и затворих телефона. Не желая да ви споделям какъв брой пъти ме е безпокоял. Имахме тогава концерти с групата ми, пътувах по една седмица, връщах се. Около 6-7 пъти съм отклонявал тази така наречен желаеща се от него среща. Веднъж той ми сподели: „ Вижте, ние по този начин или другояче ще се забележим, по-добре дайте да се срещнем и да ви обясня защо става дума. “

Разбрах, че е младеж, който е приключил школата в Симеоново и желае да прави кариера. Дори когато се срещнахме той не се показа. Казах му: „ Не е честно от ваша страна, вие да ме познавате, а аз да не ви познавам. Трябва да има равнопоставеност. “ На тази първа среща той стартира да ми разправя, че имало приятели, здрави комунисти, които обаче към този момент поостарели и желали да схванат дали в нашата специалност би трябвало да се даде път на младите. Аз му споделих, че не разбирам какво тъкмо се желае от мен.

„ Вижте в този момент, един доста огромен наш шеф има положително мнение за вас. “ Попитах кой е той. „ Няма по какъв начин да ви го кажа, само че мога да ви срещна с него, когато вие подпишете документ под друго име и се съгласите да се срещаме на разнообразни места и да ни казвате дали сте забелязали нещо. “

„ Вие желаете от мен да извършите клеветник ли? “ „ Хайде да не го назоваваме по този начин! “ „ А по какъв начин да го назовем? Аз клеветник не мога да бъда! “, споделих на другаря. Израснал съм в аристократично семейство, където възпитанието и ценностната система са други. Няма по какъв начин да седнал съм на една маса с мои сътрудници, да им се усмихвам, а по-късно да донасям за тях.

Представете си следната обстановка – с вас сме в една компания, пием и танцуваме и стартира моментът, в който си описваме вицове. А аз отивам примерно да пиша донос: „ Другарят Иван описа един комичен анекдот, в който аз заподозрях, че има нещо против Партията, а другарката Марина се смя доста сърдечно. “ Нали разбирате какво се правеше едно време? Аз имам друго образование, то е от преди 9 септември 1944 година, въпреки че съм роден през 1957 година Аз нямам махленско образование, нито бих могъл да отида и да направя такова зло на някого.

Казах на въпросния приятел: „ От всяко дърво свирка не става. Когато бях в казармата някой от вас пристигна ли да ми помогне, когато военно контраразузнаване се занимаваше с мен дали имам връзка с роднините ми в Израел и с вуйна ми в Западна Германия? Когато ми викаха, че съм замърсен чифут, когато ми викаха, че съм прогнил евреин и командирът на батальона беше споделил, че който разреши отпуска на младши сержант Леви ще влезе в карцера. “

И всички се бяха тормозили. Но аз тогава си споделих: „ Много значимо, ще пристигна време да се уволня и на него ще му оплешивее главата под тъпата фуражка. “

Издържал съм почтено всевъзможни обиди по мой адрес. Наясно бях, че службите желаят да ме притискат, защото имам родственици в Израел и в Западна Германия. Казах на въпросния млад приятел: „ Вие желаете от мен аз да бъда това, което не мога да бъда. “ И той ме посъветва: „ Все отново помислете, тъй като по наша линия вие няма да имате никакъв проблем с пътуванията. “ Попитах: „ Коя е вашата линия? “. И той отговори: „ По линия на Държавна сигурност “.

„ Аз съм пътувал с групата ми и сме донесли интернационалните награди на България, в това число от „ Евровизия “ за реализатори. Аз нямам никакви проблеми с пътуванията, тъй като ние представяме родината си. Дори да не ме пускате и даже да възбраните да излизам, желая да ви кажа, че аз съм роден в България и на мен родината ужасно доста ми харесва и даже да не ме пуснете, аз нямам никакво желание да тичам. А съм имал опция да избягам. Освен това аз съм от остаряло семейство, моите прародители и дядо ми са герои на България. Съжалявам доста, учтив съм в друга посока. Аз не мога да ви бъда в изгода. Благодаря ви за вниманието, предайте поздрави на този ваш шеф, който имал доста положително мнение за мен и който аз по този начин и не разбрах кой е той. “

В Държавна сигурност схванаха, че с мен ще им е мъчно. Не ставам за клеветник! Сега излезе нещо, даже не знам какво, повярвайте ми, тъй като не ме вълнува тази смешна история –„ Етиен Леви бил клеветник “. При състояние, че преди време излезе лист със сътрудници на Държавна сигурност измежду музикантите и мен там ме нямаше. Дайте да разсъждаваме за какво в този момент тъкмо излиза.

Снимка: AnetFoto 

– Единият вероятен отговор е, че вие сте претендент за народен представител и за евродепутат от една нова партия „ Величие “, която се свързва с някогашния чиновник на НСО полк. Николай Марков. Вие сте и почетен професор от Нов български университет, може би някой завистник желае да ви дискредитира и като възпитател.

– Аз съм освен почетен професор от Нов български университет, само че тази година опазих и докторантура и съм професор лекар и съм потвърдил, че съм еднообразно добър и като човек, и на сцената с групата, с която съм пял и сме прославяли България, и като вокален възпитател на едни от най-големите международни формати в България – Music Idol, X Factor, „ Като две капки вода “.

Доказал съм на публиката моята обич, тъй като за мен значимият фактор е Нейно Величество Публиката. Останалото просто не ме вълнува – дали сътрудници ще имат положително мнение за мен или не, дали такива смешници случайници, които са разгласили такова нещо – просто е смешно да се твърди за Етиен Леви, че е клеветник. Не мога да се нервирам за простотията, простащината и нелепостта на другите.

– Има една еврейска сентенция, че не си заслужава да се ядосваш за грешките на другите.

– Точно по този начин. Има и нещо друго – тези милиционерски способи изобщо не са си отишли. Аз в никакъв случай нищо не съм подписвал. Искам да излязат и да покажат моя автограф.

– Комисията по досиетата не сподели документ с ваш автограф. Съобщението е, че вие сте бил регистриран и след това снет от оперативния доклад, само че в така наречен ви досие няма документ с ваш автограф или ваши доноси или документи, че нещо ви е плащано по линия на Държавна сигурност.

– Как ще съм регистриран, като аз не съм отишъл да се подпиша, с цел да бъда регистриран?! Този млад приятел си е разрешил името ми да бъде вписано, разрешил си е безчинство, което няма нищо общо с мен. И внезапно се оказвам някакъв си сътрудник „ Панайотов “.

Не съм артистът Панайот Панайотов.

Аз имам професор, учител по китара, немски ученик, заслужен човек, от родовете на Стоян Михайловски и Иларион Макариополски. Той също се споделя Панайот Панайотов. И този приятел от Държавна сигурност е написал, че ме е създал. Как, като единствено веднъж съм се видял с него и то, с цел да му кажа в очите, че няма по какъв начин да ба клеветник. Баща ми се гордееше с мен и ми сподели: „ Ела да те прегърна, веселя се на смелостта ти да откажеш. “ Това е истината, аз нямам друга истина! Всички, които сте интелигентни, не вярвайте на тъпи трудове на всякакви драскачи.

– Вие сте почетен професор на Нов български университет, бил сте и член на публични препоръки и по тази линия Комисията по досиетата би трябвало да ви е проверявала и преди, освен в този момент и вашето име не е попадало в никакви описи на сътрудници на Държавна сигурност. Как внезапно стана по този начин, че сте сътрудник „ Панайотов “ на Държавна сигурност?

– Всички знаят аз какъв брой любвеобвилен човек съм и какъв брой държа на другарството. И ще потегли аз да бъда клеветник на някакви келеши?! Това няма по какъв начин да стане. С група „ Трик “ бяхме доста обичани, доста известни. И постигнахме едни от най-хубавите триумфи и отвън България, и в България – на „ Златния Орфей “, на „ Мелодия на годината “. И постоянно почтено сме представяли България. Няма по какъв начин да стана безумен клеветник. Това за мен не е засегнатост, засегнатост е за тези, които го популяризират. Не съм давал нито паспортни данни, нито съм подписвал каквото и да било.

Казах на другаря от Държавна сигурност: „ От всяко дърво свирка не става. Аз съм внук и правнук на воин на България. “ Да си вършат каквото си желаят, няма по какъв начин да ме обиден. Те нямаше с какво да ме заплашат. Не бях злепоставен. Много станаха сътрудници на Държавна сигурност по това време, тъй като бяха компрометирани и ги заплашиха, че ще им излезе компромат, в случай че не станат доносници. Това е остаряло колкото света, не сме го измислили ние. Не е имало с какво да бъда злепоставен. Винаги съм спазвал закона, като изключим от време на време превишена скорост с 20 км/ч, което е като малко по-бързо затичване. Не карам като безумен нашмъркан с 200 км/ч по улиците.

Всички знаят моето честно и общително отношение към всеки. А в този момент някои си споделиха: „ И тоя ли чифут е в Държавна сигурност? “ Боли ме, че би трябвало да се върнем в това време, само че няма да не помни прегръдката на татко ми, който сподели: „ Гордея се с теб, че откри храброст да откажеш. “ Как ще приема да бъда клеветник, това значи да си храча на кръвта си, както на българската, по този начин и на еврейската.

Баща ми също е пътувал, нито един път не съм чувал да е доносничил. Аз някаква малоумна издънка ли ще бъда?! Това са нещастни хора, които са употребявали опита да бъда вербуван и го поясняват като разработка. Това беше единствено опит, на който аз съм отказал. Нищо на никое място не съм подписвал. Никъде няма мой автограф, че аз съм склонен и ще спомагам на Държавна сигурност под името „ Панайотов “.

Никога не съм лъгал! Много хора мислят, че като съм с еврейски генезис неистина. Няма такова знамение!

Етиен Леви е вокален възпитател на участниците във всички сезони на „ Като две капки вода “. Музикантът се забавлява с шегите на водещите Герасим Георгиев-Геро и Димитър Рачков по негов адрес. Снимка: Красена Ангелова

– Използвам, че засегнахте тематиката за еврейския ви генезис да ви попитам по какъв начин се отнасяте към шегите на водещите на „ Като две капки вода “ Герасим Георгиев-Геро и Димитър Рачков по този мотив? Много постоянно шегите към вас са казани със благосклонност и с почитание, най-малко аз не чувствам антисемитска нотка.

– Искам да ви кажа и че аз по този начин го чувствам. Бяха създали на Геро забележка да не приказва единствено за еврейския ми генезис. А Геро отвърна: „ Какво желаете, ние с Етиен сме доста положителни другари. “ И аз му споделих: „ Геро, мен това ме забавлява. Аз съм човек с доста мощна автоирония. “ Дори за мен самия, даже за еврейския ми генезис.

Аз съм човек, който в случай че бъда политик, в никакъв случай няма да се засегна, тъй като националният комизъм е извор на нещо сладко. Аз съм необятно скроен и позволявам тази независимост на приказките. Някои се опасяват от нея и я не разрешават. Казах на Геро: „ Не ги слушай, когато ти пристигна на устата каквото и да е казвай си. “ Той споделя: „ Ето го индивида, който е написал Библията “. Друг път Геро е питал някой от участниците примерно какво ми е споделил кметът на Йерусалим или шефът на РПУ-Витлеем, визирайки мен като техен наставник. Дори мисъл не ми е предходна да се наскърбявам на сходни закачки.

За пръв път финалът на „ Като две капки вода “ се организира пред 11 000 фенове в зала „ Арена София “ и бе излъчен онлайн по Нова телевизия. Шоуто започва с ефектно осъществяване на менторите Етиен Леви и Владимир Михайлов, на режисьора на предаването Рафи Бохосян и на балета Funky Monkeys. Снимка: Красена Ангелова

– Според мен Законът за досиетата е сгрешен и фактът, че за някого някъде в архивите на Държавна сигурност има нещо не значи, че той е бил сътрудник на службите. Бихте ли се обърнали към съда и бихте ли съдили Комисията по досиетата за очерняне на вашето име и поради изказванието, че Етиен Херцел Леви е бил сътрудник „ Панайотов “ на Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама.

– Това не е неистина, това е най-долната неистина, която може да съществува. Нека ми извадят досието, откакто съм бил сътрудник на Шесто ръководство на Държавна сигурност. Това е смешно. Ха-ха! Това са смешни случайници и инцидентни смешници.

Аз съм набожен човек, Господ ми е очевидец и с ръка на сърцето отново ви споделям: Не съм подписвал в никакъв случай нищо, нито съм знаел, че някой ме е кръстил „ Панайотов “. Аз съм Етиен Леви и няма да си сменя името, тъй като нямам никакъв мотив да се срамя нито от българския си, нито от еврейския си генезис.

Ако те продължат да популяризират тази неистина измежду хората, тогава към този момент може да настъпят много съществени промени. Нека покажат документа пред всички и по която и да е телевизия. И да кажат: „ Ето това е неговият автограф “. Тогава аз ще желая графологична експертиза, тъй като хората доста добре знаят по какъв начин се подписвам. Опитът за разработка те го считат за вербовка. Колко малоумно е цялото това нещо. И опит за рекрутиране те го смятат за разработка.

Етиен Леви стана почетен професор на Нов български университет през предходната година

– Проф. Леви, съжалявате ли, че влязохте в политиката? Защото в случай че не бяхте кандидат-депутат съвсем несъмнено е, че нямаше да излезе вашето „ досие “ и с вас в този момент нямаше да водим диалог за Държавна сигурност, а щяхме да приказваме за надалеч по-приятни неща – за музиката.

– Не скърбя. Никога не съм бил партиец, нито по време на комунизма, нито по време на демокрацията, не съм канен нито от Съюз на демократичните сили, нито от Национална движение „Симеон Втори", нито от Българска социалистическа партия, нито от която и да било партия. Партия „ Величие “ е първата партия, в която Етиен Леви членува.

Извинявам се, че приказвам за себе си в трето лице. Защо там ли? Със брачната половинка ми към този момент повече от две години следим това, което полк. Марков показва като мнение. Станахме му последователи.

Какво беше моето удивление, когато в Нов български университет видях полк. Марков. И му споделих: „ Полк. Марков, за мен е благополучие и чест, че ви виждам и откривам, че вие сте учител. “ „ Да, господин Леви, аз съм учител по национална сигурност. “ Казах му, че със брачната половинка ми му симпатизираме, тъй като е доста прецизен, честен, откровен, пряк. Той пък ми сподели, че неговата майка ми била огромен почитател и доста харесвала това, което върша в „ Като две капки вода “.

Виждахме се още няколко пъти и към този момент година и половина имаме прелестни взаимоотношения. И в един миг полк. Марков ме предложения и сподели: „ Етиен, заповядай, мислим да създадем нещо, което да е положително за България “. Отидох и незабавно бях честен и споделих: „ Ако моят еврейски генезис ви пречи, аз ще оказвам помощ в профил. “ „ Няма такова нещо, ние сме една нация, без значение от етноси “, сподели полк. Марков. Това ми хареса – честност и достойнство.

Защо би трябвало да се разделяме. Аз може да съм с еврейски, може да съм с тайвански или какъвто желая генезис, моите родители са ме основали, аз съм роден в България и съм човек, който си обича родината. Харесвам целия свят. Аз съм човек хуманист. Аз съм човек на света, само че това не ми пречи да си обичам страната, където съм роден.

– Космополитна персона сте.

– Космополитна персона съм, само че си обичам и родината. И на всички места, където съм отишъл, почтено съм я защитил. И не съм ходил да клеветя кой какво е разказал и дали е ходил с консерва от копърка. Мен ме боли, че има такива хора, тъй като без мое разрешение надали не съм бил разработван. Леля ми е отпътувала от България през 1943 година с мъжа си австриец и дядо ми даваше пояснения след 9 септември за какво тя е отпътувала със брачна половинка си. Това е любовта! Ще спрете хората да се обичат ли, тъй като на вас ви е скимнало по този начин. Баба ми не я пуснаха 20 години в Западна Германия да отиде и да види щерка си. За пръв път й позволиха през 1964 година И аз от такова семейство ще стана сътрудник на Държавна сигурност. Ха-ха! Толкова е трагично, че чак е смешно.

Хората си мислят, че животът ми е бил доста лек. Нищо не съм постигнал леко. Убеден съм, че хора, които са били с нас в чужбина са изписали една кофа с мастило за мен – дали ще се върна или няма да се върна.

Етиен Леви постоянно се е прибирал. Можех да го направя и да отида да пребивавам в Израел или в Западна Германия, само че не съм избягал и не ми е минавала сходна мисъл. И внезапно смешниците ме изкараха клеветник. Този милиционерски нрав не е изменен и до този миг.

– Интересували ли сте се дали имате досие?

– Да. Подадох преди време молба на ул. „ Шести септември “ и на ул. „ Гурко “, където се намира Министерство на вътрешните работи. Аз съм се родил и съм израснал на ул. „ Паренсов “ и цялата кооперация, където съм живял, е издигната на парцел на моя прародител. След 9 септември нашето семейство е нарочено като буржоазно семейство. След два месеца отидох отново в Министерство на вътрешните работи и ми споделиха, че нямам досие. „ Не сте представлявали интерес за службите. “ Мен ме интересуваше дали някой не е злословил за мен пред службите.

– Но в този момент излезе тъкмо противоположното изказване.

– Навсякъде почтено съм представял и себе си, и групата, и родината. Не се пазя, мъчително ми е за тези хора, които разгласяват неистини. Колко народ страда от такива измислени неща. От партия „ Величие “ желаеме да престанат сходни подходи към хората. Знам за какво в този момент е този удар върху мен. Някои си мислят –  щом Етиен Леви е обичан, дайте да го накиснем с досие, тъй като това е единственото, което да го компрометира пред хората и по този начин те ще се оттеглен от него.

Аз съм обичан, харесван и почитан от хората и това значи, че аз без да желая влача хората със себе си, тъй като влизайки в нещо, което е честно, жителите си споделят, че щом аз съм там, значи тази идея е добра. Аз не отивам просто ей по този начин без да съм мислил. И ето резултата.

Който желае да ми има вяра, който не, живи и здрави бъдете и не ме занимавайте със себе си. Казвам го напълно другарски към хората, които си мислят, че мога да бъда унижаван с тази нелепост, че съм бил сътрудник на Държавна сигурност. Не се извинявам, а обяснявам какви са гадните похвати, които не са спрели да бъдат същите.

Аз знам какво съм бил, какво съм и какво ще бъда.

Източник: Lupa.bg

Още вести четете в: България, Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News