Мирчев: Радев се изправи пред последствията на собственото си поведение на продавач на страх
" Днес, към този момент като министър председател, на Радев му се постанова да даде българска база за логистична поддръжка на американските интервенции против Иран. От опасност за страната скача към формулировките за съюзнически ангажимент ", разяснява съпредседателят на " Да, България "
Румен Радев през днешния ден е изправен пред последствията от личното си политическо държание, затвърждавано с години: държанието на продавач на боязън, съобщи съпредседателят на " Да, България " Ивайло Мирчев
Преди изборите той предупреждаваше: „ Сега ни лъжат, че няма директна опасност и проблем за България от ударите против Иран “, и внушаваше, че всяка ескалация основава непосредствена заплаха за страната, сподели Мирчев.
Ето какво още разяснява съпредседателят на " Да, България " във връзка въпросът с Иран и американски самолети у нас във Facebook:
" Днес, към този момент като министър председател, на Радев му се постанова да даде българска база за логистична поддръжка на американските интервенции против Иран. От опасност за страната скача към формулировките за съюзнически ангажимент.
Същата двоякост виждаме и във връзка с войната в Украйна. От началото на войната Радев поддържа тезата, че помощта за нападнатата страна значи замесване във война. За да стигнем до през днешния ден, когато присъединяване в логистиката на интервенция в Близкия изток е като израз на стратегическото партньорство.
Този резултат е плод на познатия механизъм на популизма: страхът се употребява като политическа валута, а посланията се обгръщат в пашкул от закани и игри с страстите на хората. Когато е в акция, Радев усилва чувството за заплаха, с цел да печели поддръжка. Когато ръководи, омаловажава същата заплаха, с цел да оправдае решенията си. Не рискът се е трансформирал, трансформирала се е политическата му роля. И в този момент му се постанова да се върти толкоз бързо, че всеки миг ще види гърба си.
Тази променчивост и съзнателна двоякост би трябвало непрестанно да се напомнят. Те не са просто проблем на политическата изразителност. Политиката на страха разделя обществото, подтиква го към рискови избори и разколебава геополитическата ориентировка на България.
Национално виновната политика за сигурност стартира с ясно схващане кои са съюзите, на които можем да разчитаме, и с поредно създаване на доверие в тях.
Българските ползи не могат да бъдат пленник на безредни покупко-продажби с великите сили и на самозаблудата, че можем да договаряме всичко с всички, без това да има цена. В сходна игра не се оказваш на масата. Оказваш се в менюто.
Когато „ националната отговорност “ и „ съюзническият дълг “ се трансфорат в комфортни изречения, сменяни съгласно политическия миг, резултатът не е тактика, а рисков безпорядък. Хаос, който отдалечава България от европейското съдействие в сигурността и защитата и я трансформира в обезсърчителен сътрудник. "
Румен Радев през днешния ден е изправен пред последствията от личното си политическо държание, затвърждавано с години: държанието на продавач на боязън, съобщи съпредседателят на " Да, България " Ивайло Мирчев
Преди изборите той предупреждаваше: „ Сега ни лъжат, че няма директна опасност и проблем за България от ударите против Иран “, и внушаваше, че всяка ескалация основава непосредствена заплаха за страната, сподели Мирчев.
Ето какво още разяснява съпредседателят на " Да, България " във връзка въпросът с Иран и американски самолети у нас във Facebook:
" Днес, към този момент като министър председател, на Радев му се постанова да даде българска база за логистична поддръжка на американските интервенции против Иран. От опасност за страната скача към формулировките за съюзнически ангажимент.
Същата двоякост виждаме и във връзка с войната в Украйна. От началото на войната Радев поддържа тезата, че помощта за нападнатата страна значи замесване във война. За да стигнем до през днешния ден, когато присъединяване в логистиката на интервенция в Близкия изток е като израз на стратегическото партньорство.
Този резултат е плод на познатия механизъм на популизма: страхът се употребява като политическа валута, а посланията се обгръщат в пашкул от закани и игри с страстите на хората. Когато е в акция, Радев усилва чувството за заплаха, с цел да печели поддръжка. Когато ръководи, омаловажава същата заплаха, с цел да оправдае решенията си. Не рискът се е трансформирал, трансформирала се е политическата му роля. И в този момент му се постанова да се върти толкоз бързо, че всеки миг ще види гърба си.
Тази променчивост и съзнателна двоякост би трябвало непрестанно да се напомнят. Те не са просто проблем на политическата изразителност. Политиката на страха разделя обществото, подтиква го към рискови избори и разколебава геополитическата ориентировка на България.
Национално виновната политика за сигурност стартира с ясно схващане кои са съюзите, на които можем да разчитаме, и с поредно създаване на доверие в тях.
Българските ползи не могат да бъдат пленник на безредни покупко-продажби с великите сили и на самозаблудата, че можем да договаряме всичко с всички, без това да има цена. В сходна игра не се оказваш на масата. Оказваш се в менюто.
Когато „ националната отговорност “ и „ съюзническият дълг “ се трансфорат в комфортни изречения, сменяни съгласно политическия миг, резултатът не е тактика, а рисков безпорядък. Хаос, който отдалечава България от европейското съдействие в сигурността и защитата и я трансформира в обезсърчителен сътрудник. "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ