Недоверието към света и хората приемаме по наследство
Тревожното семейство
В нашата страна (в истинския текст се засяга Русия, само че историческите особености са сходни и класификацията на народопсихологическите проблеми в фамилията е идентична и в нашата страна), на практика всяко семейство в предишното се е сблъскало с войни, революции, репресии, принудително преселение, наложително делене на фамилията, миграция и други. Резултатът – прародителите ни и родителите ни са получили опит, наименуван съмнение към света.
Като биологичен тип ние се стремим да създадем семейство и търсим близки връзки с представителите на своя тип. Търсенето на обич се подменя с търсенето на надзор и власт. Резултатът – когато се опитваме да се сближим с някого, тревогата ни нараства. Опитваме се във всяка връзка да заемем по-висок статус в това взаимоотношение. (Хвалим се. Помагаме користно. Даваме непоискани препоръки. Задаваме насочващи въпроси. Контролираме времето. Кой кого чака? Секс. Кой взема решение ще има ли секс?)
Пример Момиче си търси другар, пробвайки се да получи чувство за надзор и власт. Намира любовник, който е доста обуздан и влюбчив, само че подобен не ѝ би трябвало. Парадокс. С него тя не би могла да разбере доколко управлява обстановката тя самата. При неналичието на противодействие в тези спокойни взаимоотношения това е невероятно. Тя си задава въпрос: това е по този начин тъй като аз съм доста готина ли? Или тъй като връзката ни е супер заспала и скучна?!! Изоставя положителното момче. И търси някого от типа „ недостъпни ", влюбва се в него и стартира да построява връзка вид „ Война " – основната цел е да го победи.
Извод Този сюжет се реализира посредством трансгенерационното предаване на информация. Когато възпитават детето си, възрастните се опират на избрани установки, построени върху високо равнище на паника. „ Общуването с хора предизвиква болежка. " „ Светът е рисков. " Тези сигнали се предават на детето несъзнателно и неосъзнато. Поради обстоятелството, че предците ни са имали най-вече отрицателен опит, ние, техните наследници вместо да построяваме естествени и дълбоки връзки, строим връзки, основани на надзор и власт, с цел да получим сигурност. За да разхлабим тревогата, получена от предците. Важно е да се знае, че горното изказване не е обвързвано с джендърна специфичност. Така вършат и двата пола.
Алкохолното семейство
Русия е пиеща страна, надали има семейство, в което да няма най-малко един пияч. Алкохолизмът е тежко заболяване, което се развива непреклонно в продължение на дълги години. По-голямата част от хората робуват на мита, че човек в никакъв случай не пие просто по този начин, а злоупотребява с алкохол заради някаква причина – тъга, наслада, и в случай че с него се отнасят както би трябвало – той няма да пие. Всъщност всичко е много по-сериозно. При алкохолизма се трансформира цялата система за обмяна на веществата. Алкохоликът във фаза на приложимост става нападателен. Децата, които живеят с него, са принудени да се крият, да бягат от експанзията му.
Пример Да допуснем, че алкохоликът бие майката, само че не и дъщерята. Майката се крие, а дъщерята беседва с него. Дъщерята е принудена да търси поведенчески трикове, с цел да го накара за заспи по-бързо и мама да може да излезе от скривалището си. Момичето развива висока приемливост към пиещ мъж, убеденост, че тя може да " избави " алкохолика. Оживява митът, че в случай че нейният фаворит е употребяващ, под нейното благотворно въздействие той ще се откаже от този недостатък, ще спре да пие, тя ще го избави. Възможно е в мозъка си да се състезава с майка си – ето, тя не съумя да се оправи с нейния пияч, само че аз ще съумея.
Извод Омъжвайки се за пиещ мъж, момичето от това семейство покачва статуса си – стартира да оказва въздействие върху мъжа си, да го управлява, осъзнава че прави надълбоко благородно и богоугодно дело. Партньорът пияч в действителност дефинитивно губи надзор над пиенето си. Изпада в позицията на дете, тя по този начин и по този начин ще ме се избави, по-добре да не върша нищо, въобще да не шавам... Джендърната специфичност на този фамилен модел избледнява, тъй като в съвременността пият и двата пола. Триангулирано дете
Човек не може да сътвори семейство, защото сърцето му не е свободно – то е заето с връзките с родителите му. Триангулацията значи: всяко дете обича родителите си, зависи от тях, не обича споровете, единствено дава отговор за контакта с родителите си. Синдромът на " восъчната пръчица " значи: детето се усеща отговорно за прочувственото положение на системата и за равнището на другарство с родителите си. Ако живее в конфликтно семейство и по време на кавгите то се появява измежду кавгата или пък стартира да плаче и родителите му престават да се карат, това дете доста бързо се научава да употребява прочувственото положение на възрастните. То ще се пробва да прави това, което сплотява родителите му. Обикновено това е нещо, което да дава отговор на системата от полезности на неговото семейство. Ако това са парите – то ще открадне, в случай че са достиженията в науката – ще си утежни триумфа. Година след година се развива връзката на детето с „ афектирания " родител. Детето се трансформира в избавител за него и когато идва време да си откри сътрудник, на него му е мъчно. Майката, която не желае да пусне сина или щерка си, тъй като мисли, че сърцето ѝ ще опустее, дискредитира определените от детето ѝ сътрудници. Инфо: Лекция " Браковете се подписват на небето ", Анна Врага, Mind Map: © Олга Виноградова 2016
В нашата страна (в истинския текст се засяга Русия, само че историческите особености са сходни и класификацията на народопсихологическите проблеми в фамилията е идентична и в нашата страна), на практика всяко семейство в предишното се е сблъскало с войни, революции, репресии, принудително преселение, наложително делене на фамилията, миграция и други. Резултатът – прародителите ни и родителите ни са получили опит, наименуван съмнение към света.
Като биологичен тип ние се стремим да създадем семейство и търсим близки връзки с представителите на своя тип. Търсенето на обич се подменя с търсенето на надзор и власт. Резултатът – когато се опитваме да се сближим с някого, тревогата ни нараства. Опитваме се във всяка връзка да заемем по-висок статус в това взаимоотношение. (Хвалим се. Помагаме користно. Даваме непоискани препоръки. Задаваме насочващи въпроси. Контролираме времето. Кой кого чака? Секс. Кой взема решение ще има ли секс?)
Пример Момиче си търси другар, пробвайки се да получи чувство за надзор и власт. Намира любовник, който е доста обуздан и влюбчив, само че подобен не ѝ би трябвало. Парадокс. С него тя не би могла да разбере доколко управлява обстановката тя самата. При неналичието на противодействие в тези спокойни взаимоотношения това е невероятно. Тя си задава въпрос: това е по този начин тъй като аз съм доста готина ли? Или тъй като връзката ни е супер заспала и скучна?!! Изоставя положителното момче. И търси някого от типа „ недостъпни ", влюбва се в него и стартира да построява връзка вид „ Война " – основната цел е да го победи.
Извод Този сюжет се реализира посредством трансгенерационното предаване на информация. Когато възпитават детето си, възрастните се опират на избрани установки, построени върху високо равнище на паника. „ Общуването с хора предизвиква болежка. " „ Светът е рисков. " Тези сигнали се предават на детето несъзнателно и неосъзнато. Поради обстоятелството, че предците ни са имали най-вече отрицателен опит, ние, техните наследници вместо да построяваме естествени и дълбоки връзки, строим връзки, основани на надзор и власт, с цел да получим сигурност. За да разхлабим тревогата, получена от предците. Важно е да се знае, че горното изказване не е обвързвано с джендърна специфичност. Така вършат и двата пола.
Алкохолното семейство
Русия е пиеща страна, надали има семейство, в което да няма най-малко един пияч. Алкохолизмът е тежко заболяване, което се развива непреклонно в продължение на дълги години. По-голямата част от хората робуват на мита, че човек в никакъв случай не пие просто по този начин, а злоупотребява с алкохол заради някаква причина – тъга, наслада, и в случай че с него се отнасят както би трябвало – той няма да пие. Всъщност всичко е много по-сериозно. При алкохолизма се трансформира цялата система за обмяна на веществата. Алкохоликът във фаза на приложимост става нападателен. Децата, които живеят с него, са принудени да се крият, да бягат от експанзията му.
Пример Да допуснем, че алкохоликът бие майката, само че не и дъщерята. Майката се крие, а дъщерята беседва с него. Дъщерята е принудена да търси поведенчески трикове, с цел да го накара за заспи по-бързо и мама да може да излезе от скривалището си. Момичето развива висока приемливост към пиещ мъж, убеденост, че тя може да " избави " алкохолика. Оживява митът, че в случай че нейният фаворит е употребяващ, под нейното благотворно въздействие той ще се откаже от този недостатък, ще спре да пие, тя ще го избави. Възможно е в мозъка си да се състезава с майка си – ето, тя не съумя да се оправи с нейния пияч, само че аз ще съумея.
Извод Омъжвайки се за пиещ мъж, момичето от това семейство покачва статуса си – стартира да оказва въздействие върху мъжа си, да го управлява, осъзнава че прави надълбоко благородно и богоугодно дело. Партньорът пияч в действителност дефинитивно губи надзор над пиенето си. Изпада в позицията на дете, тя по този начин и по този начин ще ме се избави, по-добре да не върша нищо, въобще да не шавам... Джендърната специфичност на този фамилен модел избледнява, тъй като в съвременността пият и двата пола. Триангулирано дете
Човек не може да сътвори семейство, защото сърцето му не е свободно – то е заето с връзките с родителите му. Триангулацията значи: всяко дете обича родителите си, зависи от тях, не обича споровете, единствено дава отговор за контакта с родителите си. Синдромът на " восъчната пръчица " значи: детето се усеща отговорно за прочувственото положение на системата и за равнището на другарство с родителите си. Ако живее в конфликтно семейство и по време на кавгите то се появява измежду кавгата или пък стартира да плаче и родителите му престават да се карат, това дете доста бързо се научава да употребява прочувственото положение на възрастните. То ще се пробва да прави това, което сплотява родителите му. Обикновено това е нещо, което да дава отговор на системата от полезности на неговото семейство. Ако това са парите – то ще открадне, в случай че са достиженията в науката – ще си утежни триумфа. Година след година се развива връзката на детето с „ афектирания " родител. Детето се трансформира в избавител за него и когато идва време да си откри сътрудник, на него му е мъчно. Майката, която не желае да пусне сина или щерка си, тъй като мисли, че сърцето ѝ ще опустее, дискредитира определените от детето ѝ сътрудници. Инфо: Лекция " Браковете се подписват на небето ", Анна Врага, Mind Map: © Олга Виноградова 2016
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ