Тревожността е състояние, което лесно може да се превърне в

Тревожността е положение, което елементарно може да се трансформира в огромен проблем, когато се свърже с други психични проблеми и когато не развием механизми да я направляваме. Това е положение, в което не можем да направляваме страховете си, когато премисляме всичко прекалено много и тези мисли са свързани с безпокойствие. Тревожността е възприятието, че нещо изпускаме, че нещо неприятно ще се случи всеки миг, бъдещето е нестабилно и плашещо.

Ето по какъв начин тя може да ни попречи да се любуваме на сегашното, да гледаме, в случай че не с оптимизъм, най-малко реалистично на бъдещето. Хората постоянно сме изпитвали неустановеност и безпокойствие към незнайното, без значение дали е близкото бъдеще, нова работа или пренасяне в различен град. Това е част от защите механизъм, който ни държи нащрек, тренира инстинктите ни. В днешно време обаче паниката се укрепва от бързо изменящата се реалност, от динамичността, от икономическата конюнктура. И с помощта на обществените мрежи и медиите тя елементарно може да се трансформира в в действителност рисков проблем.

Кога тревогата става проблем:

Когато заобикаляме обществени контакти от боязън, че нещо може да се случи - някой да ни обиди, да ни унизи, да ни се присмива
Когато паниката минава в под паника офанзиви, които имат физически признаци, като зной, сърцетуптене, потене, виене на свят
Когато поради паниката ни идват суицидни мисли като " не мога да се оправя с това напрежение "
Когато не се тревожим за нормални неща като сметки, работа, оценки, връзки, а за нещо неразбираемо в бъдещето.
Когато след тежко събитие сме тъжни или тревожни, не можем да заспим или плачем е друго от непрекъснати кошмари, въображаемо връщане на обстановки още веднъж и още веднъж, неустойчивост и боязън.

Ако усещате, че паниката се изплъзва от надзор, не се колебайте да говорите с непосредствен човек или в случай че имате възприятието, че никой не ви схваща или ще неглижира казуса - най-добре със експерт.

Тревожността на всекидневно равнище може обаче да бъде следена. Крайната цел е по-малко грижи, блян към надзор или прекомерно мислене и повече независимост, непрестореност, приятност от деня, вяра за бъдещето. Какво можем да създадем:

Разберете тъкмо от къде идва вашата паника, съответно назовете, в случай че би трябвало - напишете на лист, повода. " Страх ме е от ходенето на следващия ден в университета, тъй като имам изпит " - затова би трябвало да седнете и да прочетете още. За всяка паника има решение, което зависи от вас и развиване на ннещата, което е отвън вашата власт. Трябва да ги разграничите.

Запитайте се дали нещото, което ви тревожи в този момент, ще ви тревожи и след месец, година. Например " Притеснявам се, че косата ми наподобява извънредно ". Отидете на коафьор и вземете ограничения, а с помощта на тях - след месец-два няма даже да си спомняте, че сте се тревожили за едни сухи краища.

Общувайте и споделяйте паниките си. Ами приятелите са за това, родителите. Дори със съседи и сътрудници можем да споделим някои неща. Без да прекаляваме несъмнено, само че можем да кажем, че нещо ни тормози. Понякога проблемите даже единствено казани на глас, губят от силата си. А можем да чуем потребен съвет и разтуха най-малкото по какъв начин да излезем от това положение.

Водете си положителен дневник. Едно елементарно упражнение, което ни учи по какъв начин да сме признателни за дребните, огромни неща в живота си. Дреболии като " Днес ми дадоха ред на опашката ", " Кафето ми имаше страховит каймак и го изпих постепенно и с кеф ", " Днес е първият ден от няколко дни, в който не валя ". Такива неща оказват помощ постоянно да се види скритата хубост в всекидневието и по какъв начин тя може да ни влияе.

Мислете за бъдещето с сдържан оптимизъм. Разбира се, че всички умираме, планетата ни е пред съсипия, страната е зле, пари няма и така нататък Това е ясно. Въпросът е какво вършим като го знаем. Човек може да проектира мисли и очаквания за бъдещето не доста напред във времето и популярност богу. Не можем на 25 години да се тревожим, че няма да намерим подобаващ мъж и да имаме деца. Не можем от учебния чин надали не да се тревожим, че един ден няма да си намерим работа. В бъдещето ни чакат толкоз положителни неща, колкоот имаме очи да ги забележим и усетим. Черногледството и цинизмът са лесни.

Тревожността е част от инстинкта ни за самозапазване, факт. Но исконните ни инстинкти през днешния ден може да ни подведат. Ако се учим да ги направляваме и освобождаваме в точните обстановки, ще успеем да създадем естетика сред тях и действителността.