„Моето семейство се променя”
Тревожна е наклонността на повишаване на броя на децата, сложени в обстановка да избират един от родителите си. Към момента в ЦОП „ По-добро бъдеще ” се работи по осем случая по предварителна защита на „ Синдром на родителско отчуждение ”.
Наблюдението на експертите от Центъра е, че казусът с родителското отчуждение постоянно остава прикрит зад завесата на „ положителното родителстване ”.
Контактният център е практическо решение да се откри метод детето да има връзки и с двамата родители. Място, където децата на разграничени родители могат да реализират контакти с родителя, с който не живеят, а от време на време и с други членове на фамилията, в комфортна и сигурна конюнктура. Специалистите от ЦОП „ По-добро бъдеще ” към Фондация „ Владиславово ” вземат поради мнението на детето за контактите и подсигуряват, че то ще бъде зачетено при даване на услугите по време на режим на персонален контакт в Контактния център на ЦОП.
Синдром на родителско отчуждаване – Синдромът на родителско отчуждаване (Parental alienation syndrome – PAS) е разказан за първи път през 1987г. от американският психиатър доктор Ричард Гарднър, като тип патологична връзка сред децата и техните родители, в която единият родител умишлено или не саботира взаимоотношенията на детето / децата с другият родител. Въпреки, че положението е разказано от експерти по психологично здраве, терминът получава публичност в съдилищата, ангажирани с каузи по бракоразвод и разногласия към родителските права върху децата.
Разводът е едно от най-стресиращите събития в житейски проект. Много постоянно се съпровожда със мощни усеща на настървение, изменничество, яд, загуба на доверие към колегата. Ситуацията се усложнява още повече, когато в разногласието биват включени и деца. Често се следи наклонността – родителите да търсят прочувствена поддръжка от детето или децата си при конфликтни връзки между тях. В някои случаи желанието и потребността от тази поддръжка става толкоз мощна, че се стига до така наречен „ мозъчно промиване ” или до по-тежка форма, нар. синдром на родителско отчуждаване.
Много постоянно основатели на сходно програмиране на децата са майките, само че в практиката не липсват и случаи, в които програмиращият родител е бащата. Синдромът на родителско отчуждаване обаче не може да се сведе само до акцията на злепоставяне, която води единият родител против другият, синдромът включва и държанието, което децата образуват против ненавижданият родител, или родителят цел.
Въпреки, че „ Синдромът на родителско отчуждаване ” не е публично приета диагноза, нито от ICD-10 и DSM-V, голям брой научни изявления и проучвания потвърждават това положение.
Ричард Гарднър разказва три форми на PAS – лека, умерено-тежка и тежка. При леката форма отчуждението на децата от родителите е незадълбочено и децата сътрудничат, макар че са сериозни и недоволни на моменти. При умерено-тежката форма отчуждението е доста мощно, децата демонстрират извънредно пренебрежение и акцията на оклеветяване е непрекъсната. Тежката форма на отчуждение включва държание на рискова неприязън към отхвърления родител, даже и прояви на физическо принуждение от страна на децата.
Класически признаци на PAS, които се следят при децата са:
Кампания за отбиване и омаловажаване има тогава, когато всички хубави мемоари като че ли са заличени. Абсурдни рационализации – акцентират се ирационални аргументи, с които децата изясняват враждебното си и отрицателно държание към отхвърленията родител. Липса на естествена амбивалентност – единият родител се възприема като добър и непогрешим, а другият като неприятен и рисков. Рефлексоподобно взимане на страна – децата абсолютно и автоматизирано поддържат отчуждаващият родител, тъй като душевен се разпознават с него. Разширяване на враждебността върху други хора се следи, когато с изключение на отхвърленият родител има и други, с които детето не трябва да комуникира, в лицето на които отчуждаващият родител може да вижда медиатори за възстановяване на връзките. Феноменът на “личното мнение ” – всяко нараняващо държание – физическа или вербална експанзия, всяка позиция на програмиращият родител се кодира в държанието на детето, като негово лично. Отсъствието на възприятие за виновност. Децата със синдром на родителско отчуждаване не демонстрират възприятие на виновност или на съчувствие, в случай че отхвърленият родител пострада или е подложен в беззащитна позиция. „ Скрити сюжети ” разграничаваме, когато в разказите си децата употребяват изрази или случки, които не могат да обяснят или да дадат елементи за тях, както и не могат да споделят лични прекарвания, а споделят единствено тези на програмиращият родител.
Не всички признаци могат да бъдат следени по едно и също време, тяхната демонстрация и интензитет варира при всеки случай, колкото повече признаци се регистрират, толкоз по тежка е формата на синдрома на родителско отчуждение.
Когато единият родител програмира детето си против другият, резултатът може да е както необратимо отчуждаване, по този начин и пораждане на сериозен риск за здравето на детето. Причините за сходно държание са доста, само че преди всичко следва да се регистрира сериозният наставнически недостиг.
Докато физическото и половото принуждение над детето могат да бъдат обективизирани, прочувственото принуждение на деца е доста комплициран феномен, включващ разнообразни проблематични пластове.
„ Поставени ” в полето на спора сред родителите – децата са в беззащитна позиция, те не могат да не вземат страна, тъй като от това зависи психическото им оцеляване. Поведението на децата със синдром на родителско отчуждаване е сходно на това на заложниците при похищение, така наречен Стокхолмски синдром, при който жертвата се разпознава с похитителя. Поради тази причина и синдрома на родителско отчуждаване може да бъде обсъждан като форма на прочувствено принуждение над детето. Подобни връзки разрушават естествената обвързаност и децата не съумяват да запазят връзките с отчуждения родител, който стартират да възприемат като рисков, нездравословен.
Децата стартират да „ усещат ”, това което усеща отчуждаващият родител, те като че ли не принадлежат на себе си. Това положение е извънредно рисково, обвързвано е с високи равнища на стрес, което води до нарушение на телесната и прочувствената саморегулация, нарушавания в съня, в храненето. Възможно е при деца подложени на мощен и продължителен прочувствен стрес да бъде регистрирано закъснение във физическото и психическото развиване, следи се обществена изолираност, депресивност, самонаранявания и даже суицид.
Емоционалното принуждение не оставя белези и следи, само че предизвиква обилни промени в държанието и отношението на децата към света. Ефектът върху децата се дефинира и от фактори като възраст, пол, подкрепяща среда, стилове на образование. Всяка рецесия в фамилните връзки носи евентуален риск за психологичното здраве на децата.
Нелекуваните навреме последствия от психологичните контузии в детска възраст могат да бъдат следени в зрелост, както и в никакъв случай да не отзвучат. Как да се предпазим от прочувствената експанзия над нас, над другите, над децата ни? Агресията е част от нас и тя не може да изчезне, значим е методът, по който я култивираме.
Използвана литература: Славчев, А., Насилие, физическо малтретиране и полова корист с детето. София, 2002./fvladislavovo.org
Наблюдението на експертите от Центъра е, че казусът с родителското отчуждение постоянно остава прикрит зад завесата на „ положителното родителстване ”.
Контактният център е практическо решение да се откри метод детето да има връзки и с двамата родители. Място, където децата на разграничени родители могат да реализират контакти с родителя, с който не живеят, а от време на време и с други членове на фамилията, в комфортна и сигурна конюнктура. Специалистите от ЦОП „ По-добро бъдеще ” към Фондация „ Владиславово ” вземат поради мнението на детето за контактите и подсигуряват, че то ще бъде зачетено при даване на услугите по време на режим на персонален контакт в Контактния център на ЦОП.
Синдром на родителско отчуждаване – Синдромът на родителско отчуждаване (Parental alienation syndrome – PAS) е разказан за първи път през 1987г. от американският психиатър доктор Ричард Гарднър, като тип патологична връзка сред децата и техните родители, в която единият родител умишлено или не саботира взаимоотношенията на детето / децата с другият родител. Въпреки, че положението е разказано от експерти по психологично здраве, терминът получава публичност в съдилищата, ангажирани с каузи по бракоразвод и разногласия към родителските права върху децата.
Разводът е едно от най-стресиращите събития в житейски проект. Много постоянно се съпровожда със мощни усеща на настървение, изменничество, яд, загуба на доверие към колегата. Ситуацията се усложнява още повече, когато в разногласието биват включени и деца. Често се следи наклонността – родителите да търсят прочувствена поддръжка от детето или децата си при конфликтни връзки между тях. В някои случаи желанието и потребността от тази поддръжка става толкоз мощна, че се стига до така наречен „ мозъчно промиване ” или до по-тежка форма, нар. синдром на родителско отчуждаване.
Много постоянно основатели на сходно програмиране на децата са майките, само че в практиката не липсват и случаи, в които програмиращият родител е бащата. Синдромът на родителско отчуждаване обаче не може да се сведе само до акцията на злепоставяне, която води единият родител против другият, синдромът включва и държанието, което децата образуват против ненавижданият родител, или родителят цел.
Въпреки, че „ Синдромът на родителско отчуждаване ” не е публично приета диагноза, нито от ICD-10 и DSM-V, голям брой научни изявления и проучвания потвърждават това положение.
Ричард Гарднър разказва три форми на PAS – лека, умерено-тежка и тежка. При леката форма отчуждението на децата от родителите е незадълбочено и децата сътрудничат, макар че са сериозни и недоволни на моменти. При умерено-тежката форма отчуждението е доста мощно, децата демонстрират извънредно пренебрежение и акцията на оклеветяване е непрекъсната. Тежката форма на отчуждение включва държание на рискова неприязън към отхвърления родител, даже и прояви на физическо принуждение от страна на децата.
Класически признаци на PAS, които се следят при децата са:
Кампания за отбиване и омаловажаване има тогава, когато всички хубави мемоари като че ли са заличени. Абсурдни рационализации – акцентират се ирационални аргументи, с които децата изясняват враждебното си и отрицателно държание към отхвърленията родител. Липса на естествена амбивалентност – единият родител се възприема като добър и непогрешим, а другият като неприятен и рисков. Рефлексоподобно взимане на страна – децата абсолютно и автоматизирано поддържат отчуждаващият родител, тъй като душевен се разпознават с него. Разширяване на враждебността върху други хора се следи, когато с изключение на отхвърленият родител има и други, с които детето не трябва да комуникира, в лицето на които отчуждаващият родител може да вижда медиатори за възстановяване на връзките. Феноменът на “личното мнение ” – всяко нараняващо държание – физическа или вербална експанзия, всяка позиция на програмиращият родител се кодира в държанието на детето, като негово лично. Отсъствието на възприятие за виновност. Децата със синдром на родителско отчуждаване не демонстрират възприятие на виновност или на съчувствие, в случай че отхвърленият родител пострада или е подложен в беззащитна позиция. „ Скрити сюжети ” разграничаваме, когато в разказите си децата употребяват изрази или случки, които не могат да обяснят или да дадат елементи за тях, както и не могат да споделят лични прекарвания, а споделят единствено тези на програмиращият родител.
Не всички признаци могат да бъдат следени по едно и също време, тяхната демонстрация и интензитет варира при всеки случай, колкото повече признаци се регистрират, толкоз по тежка е формата на синдрома на родителско отчуждение.
Когато единият родител програмира детето си против другият, резултатът може да е както необратимо отчуждаване, по този начин и пораждане на сериозен риск за здравето на детето. Причините за сходно държание са доста, само че преди всичко следва да се регистрира сериозният наставнически недостиг.
Докато физическото и половото принуждение над детето могат да бъдат обективизирани, прочувственото принуждение на деца е доста комплициран феномен, включващ разнообразни проблематични пластове.
„ Поставени ” в полето на спора сред родителите – децата са в беззащитна позиция, те не могат да не вземат страна, тъй като от това зависи психическото им оцеляване. Поведението на децата със синдром на родителско отчуждаване е сходно на това на заложниците при похищение, така наречен Стокхолмски синдром, при който жертвата се разпознава с похитителя. Поради тази причина и синдрома на родителско отчуждаване може да бъде обсъждан като форма на прочувствено принуждение над детето. Подобни връзки разрушават естествената обвързаност и децата не съумяват да запазят връзките с отчуждения родител, който стартират да възприемат като рисков, нездравословен.
Децата стартират да „ усещат ”, това което усеща отчуждаващият родител, те като че ли не принадлежат на себе си. Това положение е извънредно рисково, обвързвано е с високи равнища на стрес, което води до нарушение на телесната и прочувствената саморегулация, нарушавания в съня, в храненето. Възможно е при деца подложени на мощен и продължителен прочувствен стрес да бъде регистрирано закъснение във физическото и психическото развиване, следи се обществена изолираност, депресивност, самонаранявания и даже суицид.
Емоционалното принуждение не оставя белези и следи, само че предизвиква обилни промени в държанието и отношението на децата към света. Ефектът върху децата се дефинира и от фактори като възраст, пол, подкрепяща среда, стилове на образование. Всяка рецесия в фамилните връзки носи евентуален риск за психологичното здраве на децата.
Нелекуваните навреме последствия от психологичните контузии в детска възраст могат да бъдат следени в зрелост, както и в никакъв случай да не отзвучат. Как да се предпазим от прочувствената експанзия над нас, над другите, над децата ни? Агресията е част от нас и тя не може да изчезне, значим е методът, по който я култивираме.
Използвана литература: Славчев, А., Насилие, физическо малтретиране и полова корист с детето. София, 2002./fvladislavovo.org
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ