Тревогите, без които не можем...Не можем ли?
Тревожите ли се постоянно? Твърде особено положение за нас дамите, като по-чувствителната половина на човечеството. Особено, когато сме майки, паниките ни са десеторни. И даже тези да са измежду по-основателните, има такива, които са изцяло непотребни и с които единственото, което вършим, е да си сътворяваме отрицателни страсти. А доста добре знаем, че един път завъртим ли се в омагьосания кръг на неприятните мисли, след това много мъчно се излиза от там. Кои са нещата, за които в никакъв случай не трябва да се тревожим? Да си „ поговорим ” за тях.
Възрастта
Много болна тематика за по-голямата част от дамите, изключително, когато сме били харесвани и сме привикнали да се радваме на мъжкото внимание. В даден миг можем да напълнеем от нищото и да се сбръчкаме като че ли за една нощ. Бръчиците под очите, сенките от недоспиване, някой различен бял косъм...и ето, че паниката е на разположение. Ами в този момент? Всеки минава през разнообразни стадии от живота си. И всяка възраст има своята хубост. Нима смятате, че на 22 сте били неотразими, а на 32 към този момент сте грозни? Напротив. Женствеността е тук в най-голямата си мощ тъкмо в този момент. Радвайте и се и не мислете по какъв начин ще изглеждате на следващия ден или след още три години. Абсолютно безсмислено е. Ако полагате повече грижи за себе си и си отделяте задоволително време за персонални ползи и отмора, несъмнено ще отложите „ старостта ” във времето. Или по-скоро- радвайки се на живота, ще спрете да забелязвате времето, което „ лети ”. Просто летете и вие във всеки един момент и във всяка една възраст. Красиви постоянно може да бъдете, в случай че започнете от чувствата в душата си. Те придават красота на всичко.
Любовта
Дали ще пристигна най-сетне? Веднъж към този момент си отиде. Ами, в случай че остана сама цялостен живот? Въпроси, с които вършиме по този начин, че да я отдалечавате още повече от себе си. Помнете, че това е нещото, за което в никакъв случай, но в никакъв случай не трябва да се тревожите. Времето, в което си самичък е общо-взето най-хубавото за теб- време единствено за теб, в което да обърнеш задоволително внимание на външния си тип, с цел да бъдеш харесван и на знанията и уменията си, с цел да не бъдеш единствено „ опаковка ”. Време за другари и занимания, за задоволително старание в работата, за рационализиране във всяка една тенденция, в която пожелаете. Важното е да имате предпочитание и да знаете по какъв начин да употребявате това време. Защото, когато пристигна, Той ще се появи със своите си условия и разбирания и със своето си желано време. А когато ви се родят и деца, тогава става още по-сложно. Затова оползотворявайте „ самотата ” си оптимално и знайте, че единствено, когато живеете интензивно и целенасочено, имате късмет да срещнете тъкмо този, който ви би трябвало. Ако стоите само вкъщи пред тв приемника и си губите времето в паники „ ами дали за мен ще има Някой ”, вероятността да го няма за вас е много по-голяма. Или пък да срещнете погрешния- оня, който ще привлечете с отрицателните си безпокойни мисли, а не с упоритостта си и желанието си за живот. И да- правилно е- за всеки трен си има пасажери, стига той да се движи- в някаква посока, без значение каква е тя.
Кариерата
Някои дами не я намират за изключително значима и се отдават повече на фамилията си. Други са захласнати от нея, като че ли тя ще им даде всичко, от което се нуждаят. Бъдете от третите- тези, които знаят, че да си гледат децата цялостен живот и да изгубят себе си и персоналните си професионални стремежи някъде по трасето, не е съвършеното решение, само че и да работят по 10 часа 6 дни в седмицата, също е неверен избор. Да се тревожиш за това, че не си постигнал някакви твои си „ небеса ” в професионален проект е едно от най-абсурдните терзания. Първо, тъй като в множеството случаи специалността е просто нещо, с помощта на което изкарваме пари, а знаем, че парите не са в положение да ни купят най-важните „ неща ” в този живот. И второ, тъй като няма човек, който ще те обича същински поради това какъв брой пари изкарваш или какво работиш. Не мислете, че специалността е нещо, което ви прави Някой пред хората. Правете това, което вършиме единствено поради себе си и помнете, че има стотици хиляди хора, които са надалеч по-умни и можещи от поста, на който се намират, само че заради стекли се условия, не задоволителна съобразителност и даже елементарна притеснителност, са тъкмо там, където са. Това, обаче не ги прави по-глупави от другите. В никакъв случай кариерата не трябва да е нещо, за което да се тревожим. Разбира се, че би трябвало да се развиваме, да желаеме да знаем повече, да можем, само че и да помним, че постоянно най-щастливите хора са тези, които се усещат спокойни и намерили своето си място в професионален проект, пък било то и продавач в магазин за облекла. Защото, когато излезете с другари, доста по-често говорите за всички тези наслади, които са отвън работата. И тъй като ще бъдете обичани не поради длъжността, която заемате, а поради оня дълг, който имате в сърцето си- да бъдете положителни и човечни. Успял човек не е този, който е на върха на професионалната стълбичка, а е този, който макар компликациите, които ориста му сервира, продължава напред с гордо вдигната глава, не губейки най-важното- сърцето си. Работата си можеш да изгубиш заради доста аргументи, само че добрината- за нея нямаш опрощение.
Мнението на хората
Дори не знам за какво го загатвам. Това в действителност е нещото, за което е най-глупаво да се тревожите. Хората, които ви заобикалят са доста и разнообразни. Какво мислят за вас е единствено техен проблем. Ако тръгнете да се притеснявате за мнението на всеки и да желаете да му угодите, ще би трябвало през час да си мените облеклата, прическата, работата, мъжа, думите и мислите даже. Живейте по този начин, както на вас ви харесва. Съобразяването ви с близките би трябвало да стига само до там да не им вършиме зло. Има не малко хора, които цялостен живот живеят по метод, по който не желаят и се помиряват с неща, които ги вършат нещастни единствено, тъй като „ другите ще кажат, че... ” Не допускайте това да се случи на вас. Живеете един живот!
Смъртта
Защо да се тревожиш за нещо, което е неизбежно и което го има и в твоя „ календар ”?
Има хора, които когато се разболеят или просто по този начин, потънали в мисли за живота, „ умуват ” гибелта. Не рядко същите тези хора се опасяват за живота на децата си, на околните и приятелите си. Не се сещам за нищо по-безсмислено от това „ занятие ”. Приемете го по този начин. Всеки има дата и не може да избяга от нея. Наясно сте, че най-сигурното в този живот е точно гибелта. Дали нещо друго можем да назовем „ орис ”, не знам, само че гибелта сигурно е орис. Не е такава единствено тогава, когато сами сме я поискали. Често давам следния образец по отношение на това, което ни е писано и това, което е наша съзнателна отговорност: „ Ако пресечеш на алено и те блъсне съдбовно кола, самичък си избрал деня на своята гибел. Ако изчакаш светофара и минеш по разпоредбите на зелено, само че ненадейно изскочи автомобил и те опустоши, очевидно по този начин ти е било писано, това е била твоята дата. ” Почти всички решения в този живот взимаме ние, само че ние не сме тези, които вземат решение по кое време да се разболеят (въпреки, че и тук имаме виновност, че не рядко нехаем за здравето си) и най-много по кое време да умрат. Най-страшното е да си отиде някой, който обичаш повече от себе си. Но даже тогава би трябвало просто да приемеш, че това е била неговата дата. Да се тревожиш дали на следващия ден ще си още жив е все едно да се безпокоиш за това, че през януари ще има сняг. Вероятно ще има. И ти не можеш да направиш нищо по въпроса.
Тревогите са ни неизменим сателит, защото животът е и черен, и бял. Един ден всичко е прелестно. На идващия ненадейно се обърква. Но даже, когато всичко ви наподобява най-черно, има нещо ярко и красиво, за което в никакъв случай не трябва да забравяте. Колкото повече мислим за светлината и хубостта, толкоз по-възможно е да проясним съзнанието си и да загърбим паниките. И не, не са просто клиширани думи. Нима не сте забелязали, че когато със събуждането заран ударите будилника със мощ, по-късно ви е задоволително единствено да счупите нокът, с цел да се доизнервите и от там насетне денят е отишъл по дяволите. Ще видите по какъв начин единствено след едно-две отрицателни дейности от ваша страна, ще последват и тези, за които нямате виновност. Ще изпуснете рейса или ще се подхлъзнете, до момента в който го гоните и до вечерта ще сте смазани от личния си негативизъм, с който сте привлекли всички останали неприятности, които са ви се случили. И противоположният вариант- разсъните ли се с усмивка, послушате ли обичана музика в компанията на кафето си и обличайки си новото сако за работа, доста евентуално е денят ви да бъде прелестен. Нищо чудно сътрудниците да ви оказват помощ със просрочен период, да ви създадат комплимент. Да, истина е. Усмивката притегля усмивки. Ядът- нови кахъри. Пробвайте, в случай че не вярвате. Аз съм се уверила персонално.
А за повече въодушевление, припомняме ви и онази ирландска мъдрост, която гласи следното:
Има единствено две неща, за които да се тревожите – дали сте здрави, или сте заболели. Ако сте здрави, то няма защо да се тревожите. Ако сте заболели – има единствено две неща, за които да се тревожите – дали ще оздравеете или ще умрете. Ако оздравеете, то няма защо да се тревожите. Ако умрете – има единствено две неща, за които да се тревожите – дали ще попаднете в пъкъла или в парадайса. Ако попаднете в парадайса, то няма защо да се тревожите. Но в случай че попаднете в пъкъла, вие ще бъдете толкоз заети да се здрависате с всички другари, че въобще няма да имате време да се притеснявате.
Възрастта
Много болна тематика за по-голямата част от дамите, изключително, когато сме били харесвани и сме привикнали да се радваме на мъжкото внимание. В даден миг можем да напълнеем от нищото и да се сбръчкаме като че ли за една нощ. Бръчиците под очите, сенките от недоспиване, някой различен бял косъм...и ето, че паниката е на разположение. Ами в този момент? Всеки минава през разнообразни стадии от живота си. И всяка възраст има своята хубост. Нима смятате, че на 22 сте били неотразими, а на 32 към този момент сте грозни? Напротив. Женствеността е тук в най-голямата си мощ тъкмо в този момент. Радвайте и се и не мислете по какъв начин ще изглеждате на следващия ден или след още три години. Абсолютно безсмислено е. Ако полагате повече грижи за себе си и си отделяте задоволително време за персонални ползи и отмора, несъмнено ще отложите „ старостта ” във времето. Или по-скоро- радвайки се на живота, ще спрете да забелязвате времето, което „ лети ”. Просто летете и вие във всеки един момент и във всяка една възраст. Красиви постоянно може да бъдете, в случай че започнете от чувствата в душата си. Те придават красота на всичко.
Любовта
Дали ще пристигна най-сетне? Веднъж към този момент си отиде. Ами, в случай че остана сама цялостен живот? Въпроси, с които вършиме по този начин, че да я отдалечавате още повече от себе си. Помнете, че това е нещото, за което в никакъв случай, но в никакъв случай не трябва да се тревожите. Времето, в което си самичък е общо-взето най-хубавото за теб- време единствено за теб, в което да обърнеш задоволително внимание на външния си тип, с цел да бъдеш харесван и на знанията и уменията си, с цел да не бъдеш единствено „ опаковка ”. Време за другари и занимания, за задоволително старание в работата, за рационализиране във всяка една тенденция, в която пожелаете. Важното е да имате предпочитание и да знаете по какъв начин да употребявате това време. Защото, когато пристигна, Той ще се появи със своите си условия и разбирания и със своето си желано време. А когато ви се родят и деца, тогава става още по-сложно. Затова оползотворявайте „ самотата ” си оптимално и знайте, че единствено, когато живеете интензивно и целенасочено, имате късмет да срещнете тъкмо този, който ви би трябвало. Ако стоите само вкъщи пред тв приемника и си губите времето в паники „ ами дали за мен ще има Някой ”, вероятността да го няма за вас е много по-голяма. Или пък да срещнете погрешния- оня, който ще привлечете с отрицателните си безпокойни мисли, а не с упоритостта си и желанието си за живот. И да- правилно е- за всеки трен си има пасажери, стига той да се движи- в някаква посока, без значение каква е тя.
Кариерата
Някои дами не я намират за изключително значима и се отдават повече на фамилията си. Други са захласнати от нея, като че ли тя ще им даде всичко, от което се нуждаят. Бъдете от третите- тези, които знаят, че да си гледат децата цялостен живот и да изгубят себе си и персоналните си професионални стремежи някъде по трасето, не е съвършеното решение, само че и да работят по 10 часа 6 дни в седмицата, също е неверен избор. Да се тревожиш за това, че не си постигнал някакви твои си „ небеса ” в професионален проект е едно от най-абсурдните терзания. Първо, тъй като в множеството случаи специалността е просто нещо, с помощта на което изкарваме пари, а знаем, че парите не са в положение да ни купят най-важните „ неща ” в този живот. И второ, тъй като няма човек, който ще те обича същински поради това какъв брой пари изкарваш или какво работиш. Не мислете, че специалността е нещо, което ви прави Някой пред хората. Правете това, което вършиме единствено поради себе си и помнете, че има стотици хиляди хора, които са надалеч по-умни и можещи от поста, на който се намират, само че заради стекли се условия, не задоволителна съобразителност и даже елементарна притеснителност, са тъкмо там, където са. Това, обаче не ги прави по-глупави от другите. В никакъв случай кариерата не трябва да е нещо, за което да се тревожим. Разбира се, че би трябвало да се развиваме, да желаеме да знаем повече, да можем, само че и да помним, че постоянно най-щастливите хора са тези, които се усещат спокойни и намерили своето си място в професионален проект, пък било то и продавач в магазин за облекла. Защото, когато излезете с другари, доста по-често говорите за всички тези наслади, които са отвън работата. И тъй като ще бъдете обичани не поради длъжността, която заемате, а поради оня дълг, който имате в сърцето си- да бъдете положителни и човечни. Успял човек не е този, който е на върха на професионалната стълбичка, а е този, който макар компликациите, които ориста му сервира, продължава напред с гордо вдигната глава, не губейки най-важното- сърцето си. Работата си можеш да изгубиш заради доста аргументи, само че добрината- за нея нямаш опрощение.
Мнението на хората
Дори не знам за какво го загатвам. Това в действителност е нещото, за което е най-глупаво да се тревожите. Хората, които ви заобикалят са доста и разнообразни. Какво мислят за вас е единствено техен проблем. Ако тръгнете да се притеснявате за мнението на всеки и да желаете да му угодите, ще би трябвало през час да си мените облеклата, прическата, работата, мъжа, думите и мислите даже. Живейте по този начин, както на вас ви харесва. Съобразяването ви с близките би трябвало да стига само до там да не им вършиме зло. Има не малко хора, които цялостен живот живеят по метод, по който не желаят и се помиряват с неща, които ги вършат нещастни единствено, тъй като „ другите ще кажат, че... ” Не допускайте това да се случи на вас. Живеете един живот!
Смъртта
Защо да се тревожиш за нещо, което е неизбежно и което го има и в твоя „ календар ”?
Има хора, които когато се разболеят или просто по този начин, потънали в мисли за живота, „ умуват ” гибелта. Не рядко същите тези хора се опасяват за живота на децата си, на околните и приятелите си. Не се сещам за нищо по-безсмислено от това „ занятие ”. Приемете го по този начин. Всеки има дата и не може да избяга от нея. Наясно сте, че най-сигурното в този живот е точно гибелта. Дали нещо друго можем да назовем „ орис ”, не знам, само че гибелта сигурно е орис. Не е такава единствено тогава, когато сами сме я поискали. Често давам следния образец по отношение на това, което ни е писано и това, което е наша съзнателна отговорност: „ Ако пресечеш на алено и те блъсне съдбовно кола, самичък си избрал деня на своята гибел. Ако изчакаш светофара и минеш по разпоредбите на зелено, само че ненадейно изскочи автомобил и те опустоши, очевидно по този начин ти е било писано, това е била твоята дата. ” Почти всички решения в този живот взимаме ние, само че ние не сме тези, които вземат решение по кое време да се разболеят (въпреки, че и тук имаме виновност, че не рядко нехаем за здравето си) и най-много по кое време да умрат. Най-страшното е да си отиде някой, който обичаш повече от себе си. Но даже тогава би трябвало просто да приемеш, че това е била неговата дата. Да се тревожиш дали на следващия ден ще си още жив е все едно да се безпокоиш за това, че през януари ще има сняг. Вероятно ще има. И ти не можеш да направиш нищо по въпроса.
Тревогите са ни неизменим сателит, защото животът е и черен, и бял. Един ден всичко е прелестно. На идващия ненадейно се обърква. Но даже, когато всичко ви наподобява най-черно, има нещо ярко и красиво, за което в никакъв случай не трябва да забравяте. Колкото повече мислим за светлината и хубостта, толкоз по-възможно е да проясним съзнанието си и да загърбим паниките. И не, не са просто клиширани думи. Нима не сте забелязали, че когато със събуждането заран ударите будилника със мощ, по-късно ви е задоволително единствено да счупите нокът, с цел да се доизнервите и от там насетне денят е отишъл по дяволите. Ще видите по какъв начин единствено след едно-две отрицателни дейности от ваша страна, ще последват и тези, за които нямате виновност. Ще изпуснете рейса или ще се подхлъзнете, до момента в който го гоните и до вечерта ще сте смазани от личния си негативизъм, с който сте привлекли всички останали неприятности, които са ви се случили. И противоположният вариант- разсъните ли се с усмивка, послушате ли обичана музика в компанията на кафето си и обличайки си новото сако за работа, доста евентуално е денят ви да бъде прелестен. Нищо чудно сътрудниците да ви оказват помощ със просрочен период, да ви създадат комплимент. Да, истина е. Усмивката притегля усмивки. Ядът- нови кахъри. Пробвайте, в случай че не вярвате. Аз съм се уверила персонално.
А за повече въодушевление, припомняме ви и онази ирландска мъдрост, която гласи следното:
Има единствено две неща, за които да се тревожите – дали сте здрави, или сте заболели. Ако сте здрави, то няма защо да се тревожите. Ако сте заболели – има единствено две неща, за които да се тревожите – дали ще оздравеете или ще умрете. Ако оздравеете, то няма защо да се тревожите. Ако умрете – има единствено две неща, за които да се тревожите – дали ще попаднете в пъкъла или в парадайса. Ако попаднете в парадайса, то няма защо да се тревожите. Но в случай че попаднете в пъкъла, вие ще бъдете толкоз заети да се здрависате с всички другари, че въобще няма да имате време да се притеснявате.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ