България слиза с 19 места надолу в световен индекс за цифровото качество на живот
Третото годишно издание на показателя за цифрово качество на живот DQL класира България на 45-о място измежду 110 страни, съобщи Българска телеграфна агенция, базирайки се на компанията за киберсигурност Surfshark, която изготвя класацията.
Проучването обгръща над 6,9 милиарда души или 90 на 100 от международното население и прави оценка страните въз основа на цялост от пет съществени стълба на цифровото богатство.
България демонстрира мощен резултат при финансовата досегаемост на интернета (20-о място), само че относително по-слабо се показва в качеството на интернета (34-о), електронната инфраструктура (64-о), електронната сигурност (51-о) и електронното държавно управление (49-о), обобщават създателите на проучването.
Като цяло страната ни слиза с цели 19 позиции надолу по отношение на предходната година, когато заемаше 26-о място, и към този момент е 45-а в света и 29-а в Европа. Подиндексът за достъпността на интернета за страната ни бележи 55-процентов спад, а за качеството на уеб мрежата - намаляване от 21 %.
В международен мащаб България въпреки всичко се подрежда десета по скорост на мобилния интернет (80,62 мегабита в секунда) и измежду първите 20 по досегаемост на интернета, акцентират експертите. От началото на пандемията от Ковид-19 скоростта на мобилните данни в страната ни се е подобрила с 54 %.
В Източна Европа заемаме 6-о място, а водач в района е Полша, следвана от Чехия и Словакия.
Електронната сигурност на България е една от най-слабите в Източна Европа, а в света сме чак на 51-о място по този индикатор.
Според създателите има какво още да се усъвършенства в цифровото качество на живот в България. Те означават, че страната изостава в електронната инфраструктура и единствено към 67 на 100 от българите употребяват интернет. Изследването сочи, че и достъпността на мобилния интернет би могла да бъде по-добра. Като образец е обещано, че с цел да си разрешат мобилни данни, хората в прилежаща Румъния би трябвало да работят шест пъти по-малко от българите. Освен това там широколентовият интернет е три пъти по-бърз, в сравнение с в България.
В съпоставяне с Румъния, България се подрежда по-ниско по качество на интернета, електронна инфраструктура и електронна сигурност, само че се показва по-добре при достъпността на интернета и електронното държавно управление.
Цялостно видяно, 6 от 10-те страни с най-високи резултати се намират в Европа, следвайки наклонността от предходната година. Дания е преди всичко в показателя Ди Кю Ел за втора поредна година и е компактно следвана от Южна Корея. Финландия е на 3-о място, а Израел и Съединени американски щати допълват първата петица измежду 110 оценени страни.
В дъното на класацията са Етиопия, Камбоджа, Камерун, Гватемала и Ангола.
В районен проект Съединени американски щати се открояват като страната с най-високо цифрово качество на живот в Северна и Южна Америка, а Южна Корея заема челната позиция в Азия. Сред страните в Африка популацията на Южна Африка се радва на най-високо качество на своя цифров живот, а Австралия е водач в Океания, изпреварвайки Нова Зеландия в разнообразни области на цифровизацията.
Едно от главните изводи е, че в световен мащаб широколентовият интернет е по-малко финансово наличен през 2021 година. Хората би трябвало да работят с 11 % повече (25 минути повече), с цел да си го разрешат. В същото време обаче те би трябвало да работят с 29 % по-малко (28 минути по-малко), с цел да могат да имат мобилен интернет.
Изследването се основава на свободно налична информация, предоставена от Организация на обединените нации, Световната банка, американската неправителствена организация " Фрийдъм хаус ", Международния съюз по далекосъобщения и други източници.
Проучването обгръща над 6,9 милиарда души или 90 на 100 от международното население и прави оценка страните въз основа на цялост от пет съществени стълба на цифровото богатство.
България демонстрира мощен резултат при финансовата досегаемост на интернета (20-о място), само че относително по-слабо се показва в качеството на интернета (34-о), електронната инфраструктура (64-о), електронната сигурност (51-о) и електронното държавно управление (49-о), обобщават създателите на проучването.
Като цяло страната ни слиза с цели 19 позиции надолу по отношение на предходната година, когато заемаше 26-о място, и към този момент е 45-а в света и 29-а в Европа. Подиндексът за достъпността на интернета за страната ни бележи 55-процентов спад, а за качеството на уеб мрежата - намаляване от 21 %.
В международен мащаб България въпреки всичко се подрежда десета по скорост на мобилния интернет (80,62 мегабита в секунда) и измежду първите 20 по досегаемост на интернета, акцентират експертите. От началото на пандемията от Ковид-19 скоростта на мобилните данни в страната ни се е подобрила с 54 %.
В Източна Европа заемаме 6-о място, а водач в района е Полша, следвана от Чехия и Словакия.
Електронната сигурност на България е една от най-слабите в Източна Европа, а в света сме чак на 51-о място по този индикатор.
Според създателите има какво още да се усъвършенства в цифровото качество на живот в България. Те означават, че страната изостава в електронната инфраструктура и единствено към 67 на 100 от българите употребяват интернет. Изследването сочи, че и достъпността на мобилния интернет би могла да бъде по-добра. Като образец е обещано, че с цел да си разрешат мобилни данни, хората в прилежаща Румъния би трябвало да работят шест пъти по-малко от българите. Освен това там широколентовият интернет е три пъти по-бърз, в сравнение с в България.
В съпоставяне с Румъния, България се подрежда по-ниско по качество на интернета, електронна инфраструктура и електронна сигурност, само че се показва по-добре при достъпността на интернета и електронното държавно управление.
Цялостно видяно, 6 от 10-те страни с най-високи резултати се намират в Европа, следвайки наклонността от предходната година. Дания е преди всичко в показателя Ди Кю Ел за втора поредна година и е компактно следвана от Южна Корея. Финландия е на 3-о място, а Израел и Съединени американски щати допълват първата петица измежду 110 оценени страни.
В дъното на класацията са Етиопия, Камбоджа, Камерун, Гватемала и Ангола.
В районен проект Съединени американски щати се открояват като страната с най-високо цифрово качество на живот в Северна и Южна Америка, а Южна Корея заема челната позиция в Азия. Сред страните в Африка популацията на Южна Африка се радва на най-високо качество на своя цифров живот, а Австралия е водач в Океания, изпреварвайки Нова Зеландия в разнообразни области на цифровизацията.
Едно от главните изводи е, че в световен мащаб широколентовият интернет е по-малко финансово наличен през 2021 година. Хората би трябвало да работят с 11 % повече (25 минути повече), с цел да си го разрешат. В същото време обаче те би трябвало да работят с 29 % по-малко (28 минути по-малко), с цел да могат да имат мобилен интернет.
Изследването се основава на свободно налична информация, предоставена от Организация на обединените нации, Световната банка, американската неправителствена организация " Фрийдъм хаус ", Международния съюз по далекосъобщения и други източници.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ