Кабинетът с обществено одобрение за магистралите и двойки за здравеопазването и правосъдието
Третият кабинет " Борисов " е оценен от българите като сполучлив в четири посоки: градежа на автомагистрали, външната политика, туризма и образованието. Най-големите му неуспехи са в областите вътрешен ред и сигурност, опазване на здравето и правораздаване. Повечето от министрите резервират позитивен рейтинг като най-висока оценка получава вицепремиерът Томислав Дончев, а най-ниска - правосъдният министър Цецка Цачева. Въпреки рецензиите, цялостното предпочитание за нормализиране на обстановката у нас господства над устрема към усилване на политическата борба и преобладаващата част от хората избират държавното управление да изкара цялостния си мандат.
Това сочат данните от постоянното изследване на обществено-политическите настройки на социологическата организация " Алфа Рисърч ". Допитването е направено сред 13 и 20 септември посредством директно стандартизирано изявление измежду представителна извадка от 1030 пълнолетни поданици от цялата страна.
От автомагистралите, през Македония до учителските заплати
Според интервюираните се обрисуват четири сполучливи посоки в работата на кабинета. На първо място е инфраструктурата (51%) с подхванатите стъпки по построяването на автомагистралите " Хемус ", " Струма " и въвеждане на ТОЛ система, обобщават от организацията. Следват външната политика (43%) с интензивността за възстановяване на връзките с Македония и страните от Западните Балкани и туризмът (42%) с напъните за привличане на повече туристи и обезпечаване на по-добър туристически артикул. На четвърта позиция, съгласно оценките на интервюираните, е обучение (31%) с ограниченията за повишение на учителските заплати и понижаване на отпадналите от учебно заведение деца.
Втора група оформят сферите с по-ниска оценка за показаните досега резултати, само че с поддръжка за декларираните цели. Сред тях социолозите регистрират: финанси (25% от запитаните считат, че държавното управление се оправя сполучливо със събираемостта на налозите и битката с контрабандата), земеделие (21%), защита (17%), енергетика (17%).
В дъното на класацията са три мощно проблематични сфери, които от години събират паниките и критичността на българските жители – вътрешен ред и сигурност (13%), опазване на здравето (9%), правораздаване (7%). Отлагането или имитацията на промени в тези системи генерира неодобрение както към съответните отраслови министри, по този начин и към държавното управление като цяло, разясняват от " Алфа Рисърч ".
Все повече последователи на Патриотите не утвърждават кабинета
През септември държавното управление резервира позитивните си оценки съвсем без смяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен растеж в каузи на неговите съперници : от 33% до 38%, сочат данните. Твърдо зад кабинета застават само последователите на ГЕРБ (49%).
Доста по-различна е картината измежду гласоподавателите на съдружния сътрудник " Обединени патриоти " – едвам 13% от тях изричат утвърждение за работата на кабинета, против 41% отрицание.
Както и при започване на мандата, позитивните оценки за премиера са 32% против 39% негативни . В личен проект той притегля главно гласоподаватели на ГЕРБ, а в по-малка степен - последователи на " Обединените патриоти ", " Воля ", извънпарламентарната десница.
Челната министерска тройка: Дончев, Каракачанов, Кралев
Разгледана по сфери на активност и степен на осъществяване на предизборни цели, оценката за работата на държавното управление е по-диференцирана и демонстрира ясно както одобряваните, по този начин и дефицитните политики, показват социолозите. Половината от членовете на кабинета, най-вече ангажирани с оценени като сполучливи ресори, имат позитивен показател за активността си.
Във второ следващо изследване най-одобряван е вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 16.4). Втори е военния тминистър Красимир Каракачанов (индекс 10.9), а трети - спортният Красен Кралев (индекс 10.2).
След тях с по-ниски, само че преобладаващо позитивни, оценки са министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова (5.1), външният Екатерина Захариева (4.5), транспортният Ивайло Московски (4.0), министърът на туризма Николина Ангелкова (3.6), районният Николай Нанков (1.7), финансовият Владислав Горанов (0.3), енергийния Теменужка Петкова (0.1).
Тройката в дъното на таблицата попълнят министри, чиято работа през първите месеци на мандата бе придружена от кавги със мощен публичен отзив: министърът на околната среда Нено Димов (индекс от -10.3), икономическият Емил Караниколов (-10.5), правосъдният Цецка Цачева (-16.8).
Липсата на съответни политики в най-критично оценените ресори от активността на кабинета е евентуален риск за неговата непоклатимост, само че все още този риск отстъпва на назад във времето пред терзанията от ескалацията на напрежението в света, разясняват социолозите. В съответствие 38% към 62% интервюираните възприемат обстановката в България като спокойна и постоянна, до момента в който във външно-политически проект паниките са доста по-високи – 20% към 79%.
Като резултат, макар рецензиите, цялостното предпочитание за нормализиране на обстановката у нас господства над устрема към усилване на политическата борба. Което намира израз в настройката на 61% от пълнолетните българи актуалното държавно управление да изкара цялостния си четиригодишен мандат, вместо провеждането на нови избори.
Това сочат данните от постоянното изследване на обществено-политическите настройки на социологическата организация " Алфа Рисърч ". Допитването е направено сред 13 и 20 септември посредством директно стандартизирано изявление измежду представителна извадка от 1030 пълнолетни поданици от цялата страна.
От автомагистралите, през Македония до учителските заплати
Според интервюираните се обрисуват четири сполучливи посоки в работата на кабинета. На първо място е инфраструктурата (51%) с подхванатите стъпки по построяването на автомагистралите " Хемус ", " Струма " и въвеждане на ТОЛ система, обобщават от организацията. Следват външната политика (43%) с интензивността за възстановяване на връзките с Македония и страните от Западните Балкани и туризмът (42%) с напъните за привличане на повече туристи и обезпечаване на по-добър туристически артикул. На четвърта позиция, съгласно оценките на интервюираните, е обучение (31%) с ограниченията за повишение на учителските заплати и понижаване на отпадналите от учебно заведение деца.
Втора група оформят сферите с по-ниска оценка за показаните досега резултати, само че с поддръжка за декларираните цели. Сред тях социолозите регистрират: финанси (25% от запитаните считат, че държавното управление се оправя сполучливо със събираемостта на налозите и битката с контрабандата), земеделие (21%), защита (17%), енергетика (17%).
В дъното на класацията са три мощно проблематични сфери, които от години събират паниките и критичността на българските жители – вътрешен ред и сигурност (13%), опазване на здравето (9%), правораздаване (7%). Отлагането или имитацията на промени в тези системи генерира неодобрение както към съответните отраслови министри, по този начин и към държавното управление като цяло, разясняват от " Алфа Рисърч ".
Все повече последователи на Патриотите не утвърждават кабинета
През септември държавното управление резервира позитивните си оценки съвсем без смяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен растеж в каузи на неговите съперници : от 33% до 38%, сочат данните. Твърдо зад кабинета застават само последователите на ГЕРБ (49%).
Доста по-различна е картината измежду гласоподавателите на съдружния сътрудник " Обединени патриоти " – едвам 13% от тях изричат утвърждение за работата на кабинета, против 41% отрицание.
Както и при започване на мандата, позитивните оценки за премиера са 32% против 39% негативни . В личен проект той притегля главно гласоподаватели на ГЕРБ, а в по-малка степен - последователи на " Обединените патриоти ", " Воля ", извънпарламентарната десница.
Челната министерска тройка: Дончев, Каракачанов, Кралев
Разгледана по сфери на активност и степен на осъществяване на предизборни цели, оценката за работата на държавното управление е по-диференцирана и демонстрира ясно както одобряваните, по този начин и дефицитните политики, показват социолозите. Половината от членовете на кабинета, най-вече ангажирани с оценени като сполучливи ресори, имат позитивен показател за активността си.
Във второ следващо изследване най-одобряван е вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 16.4). Втори е военния тминистър Красимир Каракачанов (индекс 10.9), а трети - спортният Красен Кралев (индекс 10.2).
След тях с по-ниски, само че преобладаващо позитивни, оценки са министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова (5.1), външният Екатерина Захариева (4.5), транспортният Ивайло Московски (4.0), министърът на туризма Николина Ангелкова (3.6), районният Николай Нанков (1.7), финансовият Владислав Горанов (0.3), енергийния Теменужка Петкова (0.1).
Тройката в дъното на таблицата попълнят министри, чиято работа през първите месеци на мандата бе придружена от кавги със мощен публичен отзив: министърът на околната среда Нено Димов (индекс от -10.3), икономическият Емил Караниколов (-10.5), правосъдният Цецка Цачева (-16.8).
Липсата на съответни политики в най-критично оценените ресори от активността на кабинета е евентуален риск за неговата непоклатимост, само че все още този риск отстъпва на назад във времето пред терзанията от ескалацията на напрежението в света, разясняват социолозите. В съответствие 38% към 62% интервюираните възприемат обстановката в България като спокойна и постоянна, до момента в който във външно-политически проект паниките са доста по-високи – 20% към 79%.
Като резултат, макар рецензиите, цялостното предпочитание за нормализиране на обстановката у нас господства над устрема към усилване на политическата борба. Което намира израз в настройката на 61% от пълнолетните българи актуалното държавно управление да изкара цялостния си четиригодишен мандат, вместо провеждането на нови избори.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ